Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   № 344

                                                   гр.Плевен, 27. 06. 2014г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново Светлана Иванова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административен дело №65 по описа на Административен съд-Плевен за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди).

Образувано е по искова молба  от И.Б.З., прокурор в Районна прокуратура град Плевен, с постоянен адрес град Плевен, *************, против Висш съдебен съвет, гр.София, ПК 1000, ул „Екзарх Йосиф” №12.

В исковата молба се твърди, че ищецът е прокурор в РП гр.Плевен, като в периода 2008-2012 год. по предложение на административен  ръководител на РП, ВСС провел дисциплинарно производство срещу него по реда на глава 16 от ЗСВ, като дисциплинарната отговорност на магистрата била ангажирана по повод забавени преписки и дела за периода 2006-2008 год. На 19.11.2009 год. ВСС със свое решение му наложил дисциплинарна санкция „освобождаване от длъжност”. След оспорване на решението на ВСС пред ВАС с окончателен съдебен акт незаконосъобразното решение на ВСС било отменено и ищецът бил възстановен на длъжност „прокурор” в РП Плевен. Преписката била върната  на ВСС за ново произнасяне поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. На 15.12.2011 год. ВСС отново наложил на З. дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност”, което обжалвал и на 12.11.2012 год. освобождаването му от длъжност било окончателно отменено като незаконосъобразно в частта за вида на наказанието. Преписката била върната на ВСС за произнасяне относно вида на наказанието. Ищецът твърди, че по своята правна същност решенията на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат представляват индивидуални административни актове на административен орган - ВСС, който е постоянно действащ и представлява съдебната власт, определя състава и организацията й. Решенията на ВСС, с които два пъти са му налагани дисциплинарни наказания „освобождаване от длъжност” са отменени като незаконосъобразни, което обосновава според ищеца допустимостта на иска по чл.1 от ЗОДОВ. Твърди, че като пряка и непосредствена последица от отменените незаконосъобразни актове на ВСС през периода 2008 год. до 2012 год. - един прекомерно дълъг период, в резултат на незаконосъобразните актове на ВСС е претърпял силни негативни изживявания и тревоги, бил е принуден да търпи унижение на професионалното и личното си достойнство, опозоряване пред обществото, накърняване на доброто му име като магистрат с дългогодишен стаж и гражданин на град Плевен, където е известен на широк кръг от обществеността. Твърди, че вследствие на негативните изживявания здравословното му състояние се влошило и след първото възстановяване на длъжност се наложило болнично лечение на заболяванията му диабет и хипертония. В резултат на тревогите през този период страдал от безсъние и нервното напрежение у него нараснало, което се отразило и на отношенията му в семейството. Изпаднал в състояние на депресия и престанал да се разхожда из любимите си места в града и парка, за да избегне срещите с познати хора, на които да обяснява проблемите си.

Твърди още, че съдебното производство по оспорване на решението на ВСС, взето по протокол №45 от 19.11.2009 год. по д.д. №2/2009 год. на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” е продължило повече от 14 месеца, в резултат на което е останал без средства за издръжка, което е предизвикало у него силни притеснения и тревоги. По отношение на наложеното му  наказание с решение по протокол №42/15.12.2011 год. по д.д. №3/2011 год. твърди, че същото засяга въпроси относно изчезнали досъдебни производства, разпределени му за произнасяне, по повод на което в публичното пространство е разпространено внушението, че ищецът е съпричастен към изчезването на преписките, което е засегнало добрата му репутация в магистратските среди и обществеността. В тази връзка е проведено и досъдебно производство срещу „неизвестен магистрат” и в заключението на следователя от НСС се съдържа констатация за евентуална съпричастност  към това деяние на друго длъжностно лице. Твърди, че в окончателното съдебно решение категорично е отхвърлено, че ищецът е съпричастен към изчезването на преписките, както и че наложеното му наказание „освобождаване от длъжност” е несъразмерно тежко с оглед на личните  професионални и нравствени качества  на З., твърдените нарушения и вида на вината. Твърди още, че през периода на признатото по съдебен ред незаконно уволнение с решение от 25.01.2011 год. на петчленен състав на ВАС не е полагал труд и не е получавал доходи. При повторното освобождаване от длъжност от 15.12.2011 год. до 12.11.2012 год. е бил регистриран в Бюрото по труда-Плевен за 4 месеца с минимално обезщетение. От 19.03.2012 год. до 30.03.2012 год. е сключил трудов договор с ЕТ за извършване на определена работа-техническа помощ. Сочи, че в националните  и местни печатни и електронни медии са били публикувани материали, които са били тенденциозни и злепоставящи ищеца пред обществото. Според ищеца продължителността на дисциплинарното производство, ведно с водените съдебни производства, започнали през 2008 год. и продължили почти пет години, значително надхвърля целта на закона по налагане на дисциплинарно наказание на магистрат. Твърди, че самото дисциплинарно производство е надхвърлило значително  предвидения от закона срок от  три месеца, което навежда у ищеца извод за съзнателно целен резултат на продължителен тормоз от страна на ВСС спрямо З..

В заключение моли съда да осъди ВСС да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер общо на 25 хиляди лева, ведно със законната лихва, от които : 14 хиляди лева, произтичащи от отменен незаконен акт на ВСС с Решение №1184/25.01.2011 год. на ВАС, 5 чл.състав, заедно със законната лихва от датата на окончателния съдебен акт, с който е отменен акта на ВСС, с който на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” до датата на подаване на исковата молба в размер на 4 307,18 лева; 11 хиляди лева, произтичащи от отменен незаконен акт на ВСС с Решение №8476/13.06.2012 год. на ВАС, 5 чл.състав, заедно със законната лихва от датата на окончателния съдебен акт, с който е отменен акта на ВСС, с който на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” до датата на подаване на исковата молба в размер на 1340,64 лева; законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на исковата молба до изплащането на обезщетението.

По подадената искова молба е постъпил отговор от ВСС чрез упълномощен представител вх.№389/07.02.2014 год., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че дисциплинарните производства са образувани, проведени и приключени в разумен срок, като по-продължителните  срокове са изтъкнати по отношение на ВАС, който е постановявал съдебните си актове в нарушение на установените в  чл.172, ал.1 и чл.221, ал.1 от АПК срокове. Според ответника неправилно се твърди, че дисциплинарното производство е продължило пет години, тъй като се касае за различни дисциплинарни производства, като следва да се има предвид, че в ЗСВ не е предвиден срок за произнасяне по образувани дисциплинарни дела по аргумент от разпоредбата на чл.310 от ЗСВ. Счита твърдението на ищеца за „злоупотреба с право от страна на ВСС” за несъответно на действителното положение, тъй като ВСС не е превишил властта си, нито превратно е упражнил своите правомощия, а е имал за цел правилно установяване на дисциплинарните наказания и вземане на съответстващото на това решение. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че продължителността на дисциплинарната сага е целяла налагане на продължителен психически тормоз върху ищеца. Претендираните от ищеца вреди  от разпространена информация за наложените на З. дисциплинарни наказания според ответника не могат да му бъдат вменени, тъй като ВСС не е предоставял информация, като се е ръководел от забраната на чл.313, ал.3 от ЗСВ. Счита, че претендираните суми за неимуществени вреди са неоснователно завишени. Сочи, че някои от заболяванията на ищеца, удостоверени с писмени доказателства, датират години преди образуване на дисциплинарните производства срещу ищеца.

В становище вх.№458/13.02.2014 год. на л.135/13.02.2014 год. по повод възражение на ответника ищецът е уточнил, че петитумът на исковата молба следва да се чете както следва: съдът да осъди ВСС да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 25 хиляди лева, ведно със законната лихва, от които : 14 хиляди лева, произтичащи от отменен незаконен акт на ВСС - Решение , взето по протокол №45/19.11.2009 год. по д.д. №2/2009 год., с Решение №1184/25.01.2011 год. на ВАС, 5 чл.състав, заедно със законната лихва от датата на окончателния съдебен акт, с който е отменен акта на ВСС, с който на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” до датата на подаване на исковата молба в размер на 4 307,18 лева; 11 хиляди лева, произтичащи от отменен незаконен акт на ВСС-решение, взето по протокол №42/15.12.2011 год. по д.д. №3/2011 год., с Решение №8476/13.06.2012 год. на ВАС, 5 чл.състав, заедно със законната лихва от датата на окончателния съдебен акт, с който е отменен акта на ВСС, с който на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” до датата на подаване на исковата молба в размер на 1340,64 лева; законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на исковата молба до изплащането на обезщетението. Претендирал е да му бъдат  присъдени направените в съдебното производство деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат. Прави допълнителни уточнения по исковата молба във връзка с възраженията на ответника в подадения писмен отговор.

На 20.02.2014 год. ищецът е депозирал по делото и допълнение към искова молба, в която е посочил, че като пряка и непосредствена последица от незаконното му освобождаване от длъжност, му е съставен и АУАН и издадено наказателно постановление №ПР-НП-45/06.06.2012 год. на Председателя на Сметна палата поради това, че не е подал  в определения от закона едномесечен срок  след освобождаването му от длъжност финална декларация. Издаденото НП обжалвал пред съда и същото било отменено с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че през периода от февруари 2012 год. до влизане в сила на решението почти две години съзнанието му било ангажирано и със съдебни дела против това незаконосъобразно НП, което му причинило допълнителни душевни тревоги.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от  адв.Л.И. *** с пълномощно на л.195. Моли съда да уважи предявените искове изцяло. Излага подробни съображения в писмена защита на л.343-348 от делото.

Ответникът по жалбата – Висш съдебен съвет, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В.К. с пълномощно на л.119 от делото, която оспорва  иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Представя писмени бележки на л.334-335, в които извършва анализ на изготвените медицински и счетоводна експертизи и писмени бележки на л.357-364, в които излага подробни съображения по съществото на спора, в заключение оспорва размера на предявения иск, като претендира същият да бъде редуциран общо до 8 хиляди лева (5 хиляди  по т.1 от иска и 3 хиляди по т.2 от същия).

Представителят на Окръжна прокуратура-Велико Търново дава писмено  заключение, че предявените от ищеца обективно съединени искове са допустими и частично основателни по  размер – 5 хиляди по отношение на първия и 4 хиляди по отношение на втория акт, като за разликата над тези размери счита исковата претенция за недоказана.

            Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., на З. на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ е наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Решението е обжалвано пред ВАС на РБ, който с Решение №5028/16.04.2010 год. по адм.дело №15599/2009 год. е отхвърлил жалбата. По подадена жалба по реда на инстанционния контрол, ВАС, 5 членен състав с Решение №1184/25.01.2011 год. по адм.дело №7076/2010 год. е  отменил Решение №5028/16.04.2010 год. по адм.дело №15599/2009 год., вместо него е отменил Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” и е върнал преписката  на ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Петчленният състав е приел, че проверката, въз основа на която е започнало дисциплинарното производство, не е извършена от орган, притежаващ такава компетентност, съгласно ЗСВ - недопустимо е равни по степен прокурори на жалбоподателя и служител от администрацията на прокуратурата да проверяват работата му. Съдът е установил от материалите по административната преписка наличие на противоречиви доказателства както относно натовареността на магистрата, така и по отношение на извършените от него нарушения, което сочи на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК и на принципа по чл. 7 в същия кодекс, както и тези по чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в съвкупността им - не е установено кога и как са били възложени на жалбоподателя делата, за да се прецени срочността, не са отчетени сложността на делата, броят на същите, като и броят на участието му съдебни заседания, не е установена реалната му натовареност. Съдът е указал, че при новото произнасяне административният орган следва да изясни фактите, относими към случая по безспорен и несъмнен начин, като събраните по делото доказателства следва да бъдат обсъдени, при стриктно спазване на цитираните в мотивите законови разпоредби.

След връщане на преписката на административния орган, дисциплинарният състав е  възобновил събирането на доказателства. В хода на дисциплинарното производство е установено, че със заповед № РД-10-28/16.04.2009 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор З. за това, че липсват 16 бр. досъдебни производства, по които е наблюдаващ прокурор (описани в заповедта), същият не е предоставил обяснение относно наличието на делата, както и не е предприел никакви мерки за започване на процедура по възстановяването им, не е изпълнил разпореждане № 6/29.01.2008 г. на зам. апелативния прокурор на АП гр. Велико Търново и указанията на административния ръководител на ОП гр. Плевен относно установяване на липсващите дела. Със заповед № РД-10-74/20.11.2009 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е спряна откритата процедура за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя поради това, че с решение на ВСС по дисциплинарно дело № 2/2009 г. на прокурор З. е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", до влизане в сила на това решение. Със заповед № РД-10-13/31.03.2011 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е възобновено дисциплинарното производство поради отпадане на основанието за спирането му; спряно е на основание чл. 314, ал. 5 от ЗСВ и са изпратени материалите по него по компетентност на ВСС, с предложение на прокурор З. да му бъде наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решение на ВСС по протокол № 13/14.04.2011 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор З. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. С решение на ВСС по протокол № 18/19.05.2011 г. е обединено разглеждането на дисциплинарно дело № 2/2009 г. с дисциплинарно дело № 3/2011 г., водени срещу прокурор З., в общо производство под № 3/2011 г. С Решение  по протокол №42/15.12.2011 год. ВСС е приел, че прокурор З.  е извършил дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1, т.2 и т.5 от ЗСВ и му е наложил наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.

Това решение е било обжалвано от ищеца пред ВАС на РБ, който с Решение №8476/13.06.2012 год. по адм.дело №16428/2011 год. е  отменил решението на ВСС по протокол №42/15.12.2011 год. По отношение  на установеното от ВСС  относно ищеца системно  неизпълнение на служебните задължения  -неосъществяване на  ръководство и надзор, неспазване на сроковете за разследване и сроковете за осъществяване на правомощията по чл. 242, ал. 1 и 2 НПК, неупражняване на  задължението си да изисква удължаване на сроковете за разследване ВАС в мотивите на отменителното решение е приел, че посочените действия и бездействия на З. правилно са отчетени от административния орган като неизпълнение на основни функции и задачи на прокурора в наказателния процес и са квалифицирани като нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуални закони, по т. 2 - действия или бездействия, които неоправдано забавят производството и по т. 5 - неизпълнение на други служебни задължения. ВАС е приел обаче, че административният орган неточно е отчел и преценил данните относно индивидуалната натовареност на З., като е приел, че прокурорите от РП Плевен са с най-голяма средна натовареност от апелативния район и че З. за 2008 г. е класиран на четвърто място сред прокурорите от районните прокуратури на посочения апелативен район по натовареност. Съдът е приел, че тези данни не са преценени с оглед критериите по чл. 309 ЗСВ. По отношение на нарушението, предмет на дисциплинарно дело № 3/2011 г. тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не е установено виновно поведение на ответника З. за изчезването на 16 бр. преписки, разпределени му срещу подпис, което да обективира съставомерно нарушение по чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че нито дисциплинарния състав, нито Висшия съдебен съвет са изложили съображения съобразно критериите по чл. 309 ЗСВ, които да обуславят налагането на най-тежкото, предвидено в закона наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Решение №8476/13.06.2012 год. на ВАС по адм.дело №16428/2011 год. е било оспорено по реда на инстанционния контрол пред петчленен състав на същия съд, който в Решение №14155/12.11.2012 год. по адм. дело №9591/2012 год. е приел, че съображенията на Върховния административен съд в оспореното решение по адм.дело №16428/2011 год. за липса на установено дисциплинарно нарушение от З. във връзка с липсата на 16 броя преписки, които са му били разпределени срещу подпис са законосъобразни и обосновани, тъй като не е установено тази липса да се дължи на виновно поведение от страна на З., тъй като достъп до кабинета му са имали не само той, но и други лица, както и поради факта, че  не са взети всички необходими мерки от страна на ръководството на районната прокуратура за осигуряване на надеждното съхраняване на делата в условията, в които работят прокурорите и служителите в РП Плевен. Направен е извод, че не е установено кое разписано от закона или по друг начин правило е нарушено от страна на З., което да представлява съставомерно нарушение по чл. 307, ал. 4 ЗСВ. По отношение на останалите дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ петчленният състав на ВАС  е изложил мотиви за необоснованост на преценката на тричленния състав , че натовареността на ответника З. не е била обсъдена от административния орган. Направил е извод, че събраните многобройни доказателства в тази насока са преценени и анализирани от дисциплинарния състав на ВСС, като обосновано е прието, че натовареността на ответника не представлява обективна причина, поради която не следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Петчленният състав на ВАС е приел за правилни и обосновани мотивите на тричленния състав на ВАС, че за допуснатите от ответника дисциплинарни нарушения административният орган е наложил най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност", като нито дисциплинарният състав, нито административният орган са изложили убедителни мотиви за това, че по отношение на ответника следва да се наложи най-тежката дисциплинарна санкция. Приел е, че не е взето предвид обстоятелството, че З. не е наказван дисциплинарно и обстоятелството, че работи в най-натоварената за апелативния район прокуратура – Плевенската, на него са били разпределени над средния за тази прокуратура брой прокурорски актове, а по отношение на прокурорите в целия апелативен район е на четвърто място по натовареност, за проверявания период З. е бил атестиран два пъти от Висшия съдебен съвет с много добра оценка. Тези обстоятелства е приел за относими към критериите по чл. 309 ЗСВ за определяне вида и размера на наказанието  и обосноваващи извод, че наложеното дисциплинарно наказание на З. е несъразмерно тежко. Въз основа на всички тези изложени съображения петчленният състав на ВАС е отменил  решение от 13.06.2012 г. по адм. д. № 16428/2011 г. на ВАС в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че И.Б.З. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ и вместо него е отхвърлил  жалбата на И.Б.З. срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ; оставил е в сила решението от 13.06.2012 г. по адм. д. № 16428/2011 г. на ВАС в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която на И.Б.З. е определено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" и е върнал административната преписка на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне само по отношение на вида на дисциплинарното наказание съобразно дадените указания в решението.

В изпълнение на задължителните указания на ВАС, с решение на ВСС по т. 43 от протокол № 7/21.02.2013 г. на И.Б.З. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". Предмет на процесното решение на ВСС е бил единствено видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като съгласно влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС, със сила на присъдено нещо, е разрешен спора за виновното неизпълнение на служебните задължения от И.Б.З. - прокурор в Районна прокуратура Плевен, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗСВ. Решение на ВСС по т. 43 от протокол № 7/21.02.2013 г. е било оспорено от ищеца пред ВАС, който с Решение №8013/10.06.2013 год. по адм.дело №3194/2013 год. е отхвърлил жалбата на И.Б.З. ***, против решение по точка 27.1 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2013 г., по дисциплинарно дело № 3/2011 г. по описа на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г." Това решение е било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред петчленен състав на ВАС, който с Решение №13979/25.10.2013 год. по адм.дело №10247/2013 год. е оставил в сила оспореното решение на ВАС по адм.дело №3194/2013 год.

            При тези изложени факти, съдът прави следните правни изводи:

Пред административния съд са допустими искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при условията на  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който текст Държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да подлежат на разглеждане от специализиран съд, исковете следва да са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на  чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто не е настоящият случай. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по  чл. 204, ал. 1 АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.           Ищецът е предявил  обективно съединени искове за обезвреда от два отменени административни акта-решения на ВСС, с които му е наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.

Първият административен акт, от чиято отмяна ищецът претендира обезщетение за вреди, е  Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на З. на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Смисълът и тълкуването на разпоредбата на   чл. 204, ал. 1 от АПК определя като абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на претенцията, респ. за разглеждане на иска по същество, наличие не просто на отменен акт, но тази отмяна следва да е  предварителна и окончателна. Действително, с  Решение №1184/25.01.2011 год. по адм.дело №7076/2010 год. 5 членен състав на ВАС е  отменил Решение №5028/16.04.2010 год. по адм.дело №15599/2009 год. и вместо него е отменил Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Административният акт е отменен поради необоснованост на преценката на административния орган,  поради допуснати от него съществени процесуални нарушения и поради необсъждане на всички относими към отговорността на ищеца доказателства, но тази отмяна не е окончателна, тъй като производството по налагане на дисциплинарно наказание не е приключило с отмяната на акта, нито с указания за издаване на позитивен за ищеца акт, а преписката е върната на ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Т.е. , с  постановеното съдебно решение на 5 членния състав на ВАС не е решен по окончателен начин въпросът за отговорността на ищеца, поради което няма отменен окончателно административен акт, което обстоятелство е предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ. Ищецът, в новото производство  пред ВСС по установяване на извършеното дисциплинарно нарушение и налагане на съответно наказание,  има правомощия да обжалва решението по протокол на ВСС пред съда, от която възможност се е възползвал, видно от материалите по делото. След отмяна на решението на ВСС окончателно, тогава за ищеца се открива  възможността да иска заплащане на обезщетение по реда на ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл.АПК.  В случая връщането на преписката на ВСС за  ново произнасяне  означава , че проверката пред компетентния орган не е приключила и е налице висящност на дисциплинарното производство. При тези данни се налага извод, че не е налице абсолютно необходимата процесуална предпоставка за разглеждане по същество на иска за вреди от отмяната на Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на З. на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ е наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”, а именно да е налице административен акт, който да е окончателно отменен по съответния ред. Ето защо, искът за обезвреда  от отмяната на цитирания акт следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В този смисъл Определение № 1043 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2010 г., III о.

Вторият административен акт, от чиято отмяна ищецът претендира обезщетение за вреди, е  Решение на ВСС по протокол  №42/15.12.2011 год. , постановено след връщане на преписката от ВАС за ново произнасяне, с което ВСС е приел, че прокурор З.  е извършил дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1, т.2 и т.5 от ЗСВ и му е наложил наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Това решение е било обжалвано от ищеца пред ВАС на РБ, който с Решение №8476/13.06.2012 год. по адм.дело №16428/2011 год. е  отменил решението на ВСС по протокол №42/15.12.2011 год., като е приел, че установеното от ВСС  системно  неизпълнение на служебните задължения от страна на ищеца -неосъществяване на  ръководство и надзор, неспазване на сроковете за разследване и сроковете за осъществяване на правомощията по чл. 242, ал. 1 и 2 НПК, неупражняване на  задължението си да изисква удължаване на сроковете за разследване, правилно са отчетени от ВСС като неизпълнение на основни функции и задачи на прокурора в наказателния процес и са квалифицирани като нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуални закони, по т. 2 - действия или бездействия, които неоправдано забавят производството и по т. 5 - неизпълнение на други служебни задължения. ВАС е приел обаче, че административният орган неточно е отчел и преценил данните относно индивидуалната натовареност на З. , както и че тези данни не са преценени от ВСС с оглед критериите по чл. 309 ЗСВ. По отношение на нарушението, предмет на дисциплинарно дело № 3/2011 г. тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не е установено виновно поведение на ответника З. за изчезването на 16 бр. преписки, разпределени му срещу подпис, което да обективира съставомерно нарушение по чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Решение №8476/13.06.2012 год. на ВАС по адм.дело №16428/2011 год. е било оспорено по реда на инстанционния контрол пред петчленен състав на същия съд, който в Решение №14155/12.11.2012 год. по адм. дело №9591/2012 год. е приел, че съображенията на Върховния административен съд в оспореното решение по адм.дело №16428/2011 год. за липса на установено дисциплинарно нарушение от З. във връзка с липсата на 16 броя преписки, които са му били разпределени срещу подпис са законосъобразни и обосновани. По отношение на останалите дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ петчленния състав на ВАС  е изложил мотиви за необоснованост на преценката на тричленния състав , че натовареността на ответника З. не е била обсъдена от административния орган. Направил е извод, че събраните многобройни доказателства в тази насока са преценени и анализирани от дисциплинарния състав на ВСС, като обосновано е прието, че натовареността на ответника не представлява обективна причина, поради която не следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Петчленният състав на ВАС е приел за правилни и обосновани мотивите на тричленния състав на ВАС, че за допуснатите от ответника дисциплинарни нарушения административният орган е наложил най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност", като нито дисциплинарният състав, нито административният орган са изложили убедителни мотиви за това, че по отношение на ответника следва да се наложи най-тежката дисциплинарна санкция. Приел е, че наложеното дисциплинарно наказание на З. е несъразмерно тежко. Въз основа на всички тези изложени съображения петчленният състав на ВАС е отменил  решение от 13.06.2012 г. по адм. д. № 16428/2011 г. на ВАС в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че И.Б.З. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ и вместо него е отхвърлил  жалбата на И.Б.З. срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която е прието, че е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ; оставил е в сила решението от 13.06.2012 г. по адм. д. № 16428/2011 г. на ВАС в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 42 от 15.12.2011 г. в частта, с която на И.Б.З. е определено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" и е върнал административната преписка на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне само по отношение на вида на дисциплинарното наказание съобразно дадените указания в решението. В изпълнение на задължителните указания на ВАС, с решение на ВСС по т. 43 от протокол № 7/21.02.2013 г. на И.Б.З. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.".

С оглед на горните изложени факти, настоящият състав на съда намира, че  е налице отмяна по окончателен начин на Решение на ВСС по протокол  №42/15.12.2011 год. в частта относно наложеното на ищеца наказание, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК предвижда пет самостоятелни възможности за решаване на административния спор по същество: да се обяви нищожността на оспорения административен акт; да се отмени изцяло; да се отмени отчасти; да се измени; да се отхвърли оспорването. В случая е налице отмяна на акта по окончателен начин по отношение  на вида на наложеното на ищеца наказание от една страна, тъй като с връщането на преписката от ВАС на ВСС за ново произнасяне,  по същество ВАС  е указал на административния орган да наложи ново, по-леко по вид наказание от „дисциплинарното освобождаване от длъжност”, поради факта, че  наложеното такова на З. е несъразмерно тежко. В тази насока е и т.11 от ТР№3/22.04.2004 год. на ВКС по т.д. №3/2004 год.  Налице е отмяна на акта и по отношение на установено от ВСС дисциплинарно нарушение от З. във връзка с липсата на 16 броя преписки. Ето защо , искът за обезвреда  от отмененото Решение на ВСС по протокол  №42/15.12.2011 год.  е допустим само за вреди, произтичащи и пряко свързани с отмяната на самото наложено  наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”, както и по отношение отмяната на акта в частта относно установеното нарушение-предмет на дисциплинарно дело № 3/2011 г.

Ищецът И.Б.З. е надлежно правнолегитимирано лице-физическо лице по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо право и интерес от водене на настоящото производство.

Искът е предявен срещу Висш съдебен съвет, гр. София-постановил отменения административен акт, който е ЮЛ по смисъла на чл.205 от АПК във връзка с чл.16, ал.2 от ЗСВ. Именно ВСС-София е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение за вреди в качеството му на ЮЛ и  издател на незаконосъобразен акт, от който са причинени вредите. При налагане на дисциплинарно наказание ВСС действа като субект на дисциплинарна власт  и като административен орган.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност ; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По- конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразен акт, действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона,  а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

В случая е доказана първата предпоставка – наличие на отменен административен акт –Решение на ВСС по протокол  №42/15.12.2011 год. в частта относно наложеното на ищеца наказание и вмененото с д.д.№3/2011 год. нарушение. Следва да се има предвид, че изискването актът да е отменен по съответния ред освен процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, едновременно с това е и условие за възникване на материалното правоотношение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, защото незаконосъобразен може да бъде само отмененият по съответния ред административен акт. А актът е административен, тъй като е бил издаден при изпълнение на административна дейност. Административната дейност е всяка дейност извършвана от административните органи или длъжностни лица, която е свързана с организирането, ръководството, възлагането, непосредственото извършване и контрола върху дейностите от обществен интерес и която се изразява и обективира чрез властнически волеизявления. За да е административна една дейност тя трябва да има властнически характер, като това е критерият, който отграничава административната дейност от всяка друга. Административна е дейността, която органът изпълнява по силата на закона и за която е създаден, нейната реализация, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на които може да осъществява промени в правната сфера на физическите или юридически лица, да предизвиква едностранно правни последици в техния патримониум. В този смисъл дейността по ангажиране отговорността на магистрат за извършено нарушение на служебната дисциплина и налагането на наказание за това нарушение посредством издаването на административен акт съставлява административна дейност.

            Вторият и третият елемент на юридическия факт, пораждащ правоотношението по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са вредите и каузалната им връзка с първия елемент- незаконосъобразният акт. Това обстоятелство е намерило отражение в чл.4 от ЗОДОВ, според който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Освен че сочи на съществените характеристики на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като пълна и обективна имуществена отговорност, разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сочи и на вида на вредите, които подлежат на обезщетяване-имуществени и неимуществени. Спорен момент в настоящото производство е ищецът претърпял ли е вреди от отменения административен акт, те пряка и непосредствена последица ли са от отменения акт и при положителен отговор- в какъв размер. Под “вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществени права и защитени от правото блага на увредения. В правната действителност „вредите” се делят на различни видове с оглед различни класификации и не може да се говори за някакъв специфичен вид вреда в конкретни частни хипотези. Вредите могат да бъдат морални /неимуществени/ и/или материални /имуществени/. В настоящия казус се претендира обезщетение само за претърпени неимуществени вреди. Моралните /неимуществени/ вреди не засягат  имуществото на увреденото лице, а накърняват неговите чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

В доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но положението, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците от засягане както на блага, които са предмет на субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет), така и върху блага, които не са предмет на права.  Освен това в резултат на неблагоприятното засягане при незаконосъобразна административна дейност , физическите лица могат да претърпят и един друг вид вреди, които се определят също като неимуществени-страх, стрес, страдания, болки, неудобства, мъка от физическа немощ, чувство за непълноценност и т.н., все последици на едно сравнително сериозно засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Следователно неимуществените вреди също са две групи : първата група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, а втората група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Логически неприятните вътрешни изживявания на ищеца са несъпоставими с имуществени блага. Законодателят обаче, изхождайки от принципи на житейска целесъобразност, е допуснал имуществено възмездяване на вреди от неимуществен характер.

За установяване на твърденията на ищеца, че вследствие на негативните изживявания във връзка с провежданите дисциплинарни производства и налагани наказания здравословното му състояние се влошило и след първото възстановяване на длъжност се наложило болнично лечение на заболяванията му диабет и хипертония и доказване на настъпилите неимуществени вреди, съдът е допуснали и изслушал  медицински експертизи, изготвени от кардиолог и специалист по съдебна медицина.    

От  изготвеното  от лекар по съдебна медицина и неоспорено от страните заключение относно заболяванията на ищеца захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия , което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на приобщените по делото  медицински документи се установява, че при ищеца първите симптоми на захарен диабет тип 2 са открити през 2002 год. По делото е налице приложена  епикриза от тридневно болнично лечение, започнало на 23.02.2011 год. по повод оплаквания от засилване на симптомите на диабета, при която хоспитализация за пръв път се поставя и диагнозата диабетна полиневропатия. При ищеца тя е в съвсем ранен стадий и няма данни за развитие на микро и макро ангиопатия на вътрешните органи. ВЛ посочва, че за появата на захарен диабет тип 2 водеща роля играят наследствените фактори, други рискови фактори са затлъстяване, възраст, начин на хранене, ниска двигателна активност и заседнал начин на живот, вредни навици, инсулинова резистентност и фамилна  обремененост. Психо-емоционалният стрес сам по себе си не може да причини диабет и не може да има пряка причинна връзка с усложненията на диабета. Посочено е в експертизата, че негативните преживявания, тревогите, нервното напрежение, продължителният хроничен стрес, психичната депресия, е възможно да повлияят на стойностите на кръвната захар. В конкретния случай освен една епикриза, не са представени други медицински документи-амбулаторни листи с резултати от преглед при личен лекар, при ендокринолог или при други лекари-специалисти, лабораторни резултати от задължителните при диабет периодични изследвания на кръвната захар, ЕКГ записи, рентгенови снимки, рецепти за предписано домашно лечение или назначаване на нови медикаменти, каквито следва да има при влошаване и усложняване на диабета през периода 2008-2012 год. Направено е заключение, че стресогенните фактори принципно могат да повлияят негативно върху диабета, но тяхното влияние не е определящо и в конкретния случай не е възможно да бъде точно прецизирано. Ето защо и въз основа на констатациите и заключението на цитираната експертиза, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че влошаването  на здравословното му състояние, свързано със заболяването захарен диабет тип 2 и неговите усложнения (в частност констатираната диабетна полиневропания през 2011 год.) е вследствие на психо-емоциалния стрес, провокиран от наложеното дисциплинарно наказание и образуваното дисциплинарно производство. За да направи този извод, съдът взе предвид категоричното заключение в експертизата, че психо-емоционалният стрес сам по себе си не може да причини диабет и не може да има пряка причинна връзка с усложненията на диабета, както и че принципната възможност на стресогенните фактори да повлияят негативно върху диабета не е определящо и в конкретния случай не е възможно да бъде точно прецизирано, поради което не може да се установи и пряка причинна връзка  между този стрес, причинен според ищеца от отменения акт и настъпилите вреди касателно здравословното състояние на ищеца. Не без значение е факта, че в медицинската документация на ищеца са описани други фактори, влияещи върху диабета-например  в епикризата от   III-то вътрешно отделение е описано наднормено телесно тегло и придружаващи заболявания. Съдът взе предвид и факта, че в конкретната хипотеза липсва изчерпателна медицинска документация, която да установява тези твърдения. Ако такава документация, установяваща влошено здравословно състояние, съществува, макар и да не се намира при ищеца, а при съответните здравни органи, същата би могла да бъде изискана (общоизвестен факт е , че резултатите от лабораторните и клинични изследвания и прегледи се съхраняват на електронен носител в съответното лечебно заведение), а това не бе сторено в рамките на проведеното съдебно производство, което е още една индиция в подкрепа на извода на съда за недоказаност на твърдените вреди върху здравето в тази насока. Не на последно място следва да се  има предвид и факта, че усложненията на диабета, от който ищецът е страдал много преди отпочване на дисциплинарните производства срещу него, са настъпили и констатирани през месеците февруари , март на 2011 год., след постановеното от 5 членен състав  Решение №1184/25.01.2011 год. по адм.дело №7076/2010 год., с което  е  отменено Решение №5028/16.04.2010 год. по адм.дело №15599/2009 год. и  Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” и преписката  е върната на ВСС за ново произнасяне. Т.е. това е период, когато ищецът вече е бил възстановен на работа поради отмяна на наложеното наказание, за да се твърди като причина за влошеното състояние наложеното дисциплинарно наказание.

От изготвеното от лекар кардиолог и неоспорено от страните медицинско заключение, което съдът също кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на приобщените по делото  медицински документи се установява, че след преглед на наличната медицинска документация, ищецът страда от хипертония, която е с давност около 10 години, няма други кардиологични диагнози, не са описани новооткрити такива по време на лечението. Налична е епикриза от проведено  лечение през април 2011 год. в УМБАЛ „Г.Странски” Плевен, първа кардиологична клиника с диагноза „Остра левостранна застойна сърдечна недостатъчност-кардиална астма. Хипертонична сърдечна болест III стадий”, като от епикризата се установява, че ищецът боледува от дългогодишна, недобре контролирана хипертония с давност 20 години, формирано хипертонично сърце, и вследствие лошия контрол на заболяването е реализирал хипертонична криза, довела до прояви на остра сърдечна недостатъчност, по която причина е хоспитализиран. С изключение на двете приложени епикризи по делото (първата от март  2011 год., която отразява лечение на диабета, втората от април 2011 год. от кардиологична клиника), ВЛ прави извод, че липсва каквато и да било друга медицинска документация  за състоянието  на заболяванията на ищеца от 08.10.2008 год. (първото образувано срещу ищеца ДП) до наши дни, чрез която да докаже своите твърдения за настъпило действително влошаване на неговото здраве и ако е имало-какво е предприел да се лекува. ВЛ сочи, че емоционалните  преживявания на ищеца е възможно да задълбочат, обострят или да доведат до влошаване на здравословното състояние на ищеца, но тази причинно-следствена връзка е общовалидна за тези заболявания при всички страдащи от тях и е трудно доказуема, защото заболяванията, от които страда ищецът, са масово разпространени , хронични, имат мултифакторна етиология и генеза и се влошават от ред причини, в това число-от психо-емоционален стрес, но също така и от неадекватно или нередовно медикаментозно лечение, затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с мазнини, сол, алкохол и лекарства.  Посочено е в експертизата, че в началната й част, в която се описват оплакванията на пациента в хронологичен ред, според медицинските правила за оформяне на документа задължително се упоменава дали има провокиращи фактори, събития и състояния, които да обяснят влошаването на болестта, а в представените по делото две епикризи такава информация няма, т.е. ищецът, в качеството си на пациент не е споменал на приемащия го лекар, че се намира под психо-емоционален стрес и напрежение. Сочи, че продължителен негативен психо-емоционален стрес неминуемо би довел до влошаване на контрола на артериалната хипертония и стойностите на кръвната захар, като от представената по делото медицинска документация се установява, че продължителният стрес и напрежение са се отразили върху здравословното състояние на ищеца едва три години след първото образувано срещу него дисциплинарно производство за периода март-април 2011 год., за останалото време няма информация и приложена медицинска документация. Ето защо и въз основа на констатациите и заключението на цитираната експертиза, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че влошаването  на здравословното му състояние, свързано със заболяването хипертония е вследствие на психо-емоциалния стрес, провокиран от наложеното дисциплинарно наказание и образуваното дисциплинарно производство. За да направи този извод, съдът взе предвид заключението в експертизата, че  емоционалните  преживявания на ищеца са само едно от множеството фактори, които е възможно да задълбочат, обострят или да доведат до влошаване на здравословното състояние на ищеца, но тази причинно-следствена връзка е общовалидна за тези заболявания при всички страдащи от тях и  в конкретния случай от материалите по делото не може да се установи. И по отношение на заболяването хипертония не без значение е факта, че в медицинската документация са описани други фактори, влияещи върху заболяването- освен че заболяването е с давност 20 години, в медицинската документация е описано недобре контролирана хипертония, лош контрол на заболяването. Като се вземе предвид и факта, че в приложените по делото  епикризи , ищецът не е упоменал наличието на провокиращи фактори, събития и състояния, които да обяснят влошаването на болестта, в случая, че се намира под психо-емоционален стрес и напрежение, твърдението му за причинна връзка между това състояние, провокирано от дисциплинарното производство и наказание  и настъпилото влошаване на здравословното състояние  се явява недоказано. Съдът и в този случай взе предвид  факта, че в конкретната хипотеза липсва изчерпателна медицинска документация, която да установява тези твърдения. И по отношение на заболяването хипертония е валидна констатацията на настоящия състав, че документираното през м.март, април 2011 год. влошаване  и болнично лечение с новооткрито  сърдечно заболяване-сърдечна недостатъчност, свързано със заболяването хипертония, от която ищецът е страдал много преди отпочване на дисциплинарните производства срещу него, са настъпили и констатирани през месеците  март, април на 2011 год., след постановеното от 5 членен състав  Решение №1184/25.01.2011 год. по адм.дело №7076/2010 год., с което  е  отменено Решение №5028/16.04.2010 год. по адм.дело №15599/2009 год. и  Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” и преписката  е върната на ВСС за ново произнасяне. Т.е. това е период, когато ищецът вече е бил възстановен на работа поради отмяна на наложеното наказание, за да се твърди като причина за влошеното състояние наложеното дисциплинарно наказание.

Ето защо, не се доказа  от ищеца причинна връзка между влошаване на здравословното му състояние относно диабета и хипертонията и отмяната на  акта по отношение наложеното наказание.

            Други описани в исковата и уточняващите искови молби  твърдения на ищеца са, че като пряка и непосредствена последица от отменените незаконосъобразни актове на ВСС през периода 2008 год. до 2012 год.-един прекомерно дълъг период, в резултат на незаконосъобразните актове на ВСС е претърпял силни негативни изживявания и тревоги, бил е принуден да търпи унижение на професионалното и личното си достойнство, опозоряване пред обществото, накърняване на доброто му име като магистрат с дългогодишен стаж и гражданин на град Плевен, където е известен на широк кръг от обществеността. В резултат на тревогите през този период страдал от безсъние и нервното напрежение у него нараснало, което се отразило и на отношенията му в семейството. Изпаднал в състояние на депресия и престанал да се разхожда из любимите си места в града и парка, за да избегне срещите с познати хора, на които да обяснява проблемите си. Твърди още, че съдебното производство по оспорване на решението на ВСС, взето по протокол №45 от 19.11.2009 год. по д.д. №2/2009 год. на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност” е продължило повече от 14 месеца, в резултат на което е останал без средства за издръжка, което е предизвикало у него силни притеснения и тревоги. По отношение на наложеното му  наказание с решение по протокол №42/15.12.2011 год. по д.д. №3/2011 год. твърди, че същото засяга въпроси относно изчезнали досъдебни производства, разпределени му за произнасяне, по повод на което в публичното пространство е разпространено внушението, че ищецът е съпричастен към изчезването на преписките, което е засегнало добрата му репутация в магистратските среди и обществеността.

За доказване на тези твърдения на първо място съдът е изслушал свидетелите  З.Л., Д.Х.,  Л.П. и  А.К.-З..

Свидетелят Л. съобщава, че работи като прокурор в Районна прокуратура – гр.Плевен от 19 януари 2004 г.  Познава ищеца от 2002 г., бил е негов стажант. Изпитва уважение към него като човек и  юрист. С ищеца са  в един кабинет от 2007-2008 г. Поддържали са  контакти и на работа, и след работа. Обсъждали са професионални и лични неща. Твърди, че ищецът е  душата на компанията и като интелектуалец може да поддържа разговор, весел човек е, с висока интелигентност, бохем, може да се разговаря с него на всякакви теми. За периодите на уволненията съобщава, че е имал  лични контакти с ищеца, определено е бил различен в този период от това, „което го познавах”. Видимо избягвал контакти и комуникация. Сочи, че с ищеца се виждали няколко пъти през тази година – 5-6 пъти, основно в квартала на ищеца, в едно заведение. Съобщава, че З. не бил същия човек, бил  огорчен, че след толкова години са постъпили с него по този начин. Не отричал, че е просрочил определен брой преписки, но споделял, че наложеното му наказание е прекалено тежко. Споделял, че го набедяват , че е унищожил дела и приемал болезнено тези неща. Останал без доходи, и разчитал основно във финансово отношение на децата си, те му помагали, т.к. нямал други доходи. Впоследствие разбрал, че ищецът е продал наследствени земи, за да съществува. По същия начин ищецът се чувствал след повторното уволнение и съответно-възстановяване на работа. Не се чувствал добре – без доходи, мъж на 60 години, цял живот е бил в тази институция и бил огорчен, че така са постъпили с него. Твърди, че пред него не са правени коментари от други колеги по повод наложените дисциплинарни наказания на ищеца. Съобщава, че според него ищецът се е чувствал огорчен и от самото дисциплинарно производство и от наложеното наказание, но в по-голяма степен от вида на наказанието предвид, че нарушението му не е с такава тежест. Бил е съкрушен от това, че някой е счел, че е унищожил свои дела. Настоящият състав на съда , анализирайки тези депозираните пред съда свидетелски показания намира, че същите са обективни и достоверни, липсва основание да се приемат за заинтересовани. Те са дадени от лице-колега на ищеца, който има преки и непосредствени впечатления от поведението му, тъй като работят в един кабинет и удостоверяват обективно настъпилата промяна в емоционалното състояние на ищеца именно след налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност” с решение №45/2009 год., отменено по окончателен начин с решението на ВАС  по адм.дело 9591/2012 год Според свидетелските показания настъпилата промяна в поведението и емоционалното състояние на ищеца е значителна след посоченото решение - от „ душата на компанията”,  весел човек , бохем, след наказанието З. е изглеждал огорчен и обиден и съзнателно се е дистанцирал от колегите и приятелите си. Свидетелят е категоричен, че тази промяна се е дължала и на самото провеждано срещу ищеца дисциплинарно производство, и от наложеното наказание, но в по-голяма степен от вида на наказанието предвид, че нарушението му не е с такава тежест и предимно от факта, че  някой е счел, че е унищожил свои дела. Ето защо съдът приема, че от показанията на св.Л. се установява по безспорен начин , че след налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност” и вследствие незаконосъобразното привличане към отговорност  относно изчезването на 16 броя прокурорски преписки от кабинета на ищеца, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, обида, болка, дистанциране от колеги и приятели, чувство на финансова безизходица.

         Свидетелят  Х. съобщава , че работи като следовател в Окръжна прокуратура – Плевен, познава ищеца от около 20 години, в една сграда работят  заедно последните няколко години. Известно време не виждал ищеца вероятно в периода на наложеното наказание. После го видял инцидентно и ищецът му казал, че му е наложено наказание. След първото му възстановяване на работа контактували почти ежедневно. По принцип ищецът  контактувал с широк кръг хора. Той споделял неудовлетворение, че му е уронен престижа пред новите млади колеги. След второто уволнение ищецът бил в стресово състояние. Помъчил  се да се пошегува, че пак са го уволнили, но физическото му състояние не било добро. Показанията на свидетеля Х. съдът също кредитира с доверие като обективни, достоверни и съответни на останалите събрани гласни доказателствени средства, при липса на данни за заинтересованост, и депозирани от лице, който има преки наблюдения върху ищеца от „около 20 години” поради колегиалните си отношения с ищеца. От тях се установява най-вече промяната в емоционалното състояние на ищеца след налагане на дисциплинарното освобождаване от длъжност, изразяващо се в неудовлетворение и чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред по-младите колеги, но най-вече „стресовото състояние”, в което З. се е намирал,, след повторното му освобождаване от длъжност с решение по протокол №42/2011 год. Ето защо съдът приема, че от показанията на св.Х. се установява по безспорен начин, че след  налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност” ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудовлетворение,  чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред новите и млади колеги, стрес.

         Свидетелят  П.  съобщава, че в Окръжна следствена служба гр.Плевен е  работил от 1990 г. до края на 2010 г. Поддържал с ищеца  контакти още от постъпването си на служба, предвид значителния професионален опит на ищеца.  Знае от самия ищец, предвид близките си контакти с него като наблюдаващ прокурор по негови преписки, че на З. два пъти са му налагани наказания от ВСС. Сочи, че през 2009 г. ВСС е наложил наказание  на ищеца-същият бил освободен от работа, на която той бил възстановен  началото на 2011 г., когато свидетелят  се пенсионирал и се записал адвокат в Ловешка Адвокатска колегия. През това време имал  постоянни контакти с ищеца. В края на 2011 г. имало повторно уволнение. Имали срещи и разговори, ходил в дома на ищеца, защото ищецът не излизал, бил изключително притеснен. Сочи, че З. има  30 г. стаж и опит, който е предал на много колеги и се чувствал неудобно от факта, че е дисциплинарно уволнен и то в края на професионалната му кариера. Съобщава с колебание,  че през 2011 г. ищецът е  постъпвал  в болница, споделял, че не може да спи нощем. Свидетелят  канил ищеца да излизат, но той не искал, престанал да излиза и в Кайлъка, където обичал да ходи в събота и неделя. Имал и финансови затруднения, не можел да си плаща сметките. Съдът кредитира с доверие и тези депозирани показания поради тяхната обективност, незаинтересованост, съответствие с показанията на  останалите свидетели и установяващи в този смисъл душевно-емоционалното състояние и поведение на ищеца в периода след налагане на дисциплинарното наказание, което според показанията се характеризира със затвореност, притеснение, неудобство. Ето защо съдът приема за установено от  показанията на св.П.  по безспорен начин, че след налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност” ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и  неудобство от колегите.

 

         Свидетелят А.К.-З. –съпруга на ищеца съобщава, че преди освобождаването от длъжност съпругът й бил  известен като човек със силно чувство за хумор, общителен, весел. В къщи не са имали конфликти или притеснения, но след уволнението той се затворил в себе си, четял книги повече, в някои моменти станал по-раздразнителен за незначителни неща, а преди това не са имали подобни конфликти. Събуждал  се нощем и предимно четял книги. Споделял, че се чувства унизен от това, което му се случва и затова няма да се разхожда в централната част на града, за да не среща познати. И в Кайлъка престанал на ходи. Когато се налагало да общува по някакъв начин с администрацията на Районна прокуратура,  изпращал съпругата си. Дори при повторното освобождаване от длъжност изпратил съпругата си да получи заповедта за възобновяване на дисциплинарното производство. Притеснявал се, че родителите му били известни учители с дълъг стаж и много познати  и те също ще се чувстват неудобно и притеснени.  Ищецът споделял, че не само поради своето унижение, но и чувствал морално, че наказанието му ще се свързва с доброто име на баща му. Съдът, преценявайки показанията на св.З.  през призмата на чл.172 от ГПК, отчита, че същата като съпруга на ищеца не може да бъде изключително безпристрастна, но показанията й, които очертават картината на поведението и емоционалното състояние на ищеца могат и следва да бъдат кредитирани, именно защото най-вече тя като съпруга има непосредствени и най-ясни впечатления за неговото състояние и е наблюдавала ежедневно промяната, настъпила в състоянието на ищеца след повдигнатите дисциплинарни обвинения, респ. след наложеното дисциплинарно наказание. Нещо повече, предвид дългогодишния брак и съжителство с ищеца и ежедневните контакти с него, тя обективно и най-точно е могла да  сравни настъпилата промяна в поведението и състоянието му с това до този момент. Още повече, че нейните показания са абсолютно кореспондиращи и съответни с показанията на останалите трима разпитани свидетели, при които не е налице установена заинтересованост или пристрастност. И З., както и св. Л. сочат, че преди освобождаването от длъжност З. бил  известен като човек със силно чувство за хумор, общителен и  весел, като след „уволнението” е настъпила сериозна промяна в неговото поведение и емоционално състояние. Ето защо съдът приема, че от показанията на св.З.  се установява по безспорен начин, че след налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност” ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в затваряне в себе си, чувство на унижение, притеснение и чувство на неудобство заради себе си и заради родителите си.

На второ място, с оглед установяване на твърдените вреди, съдът е допуснал и изслушал  съдебно-психиатрична експертиза, която като неоспорена от страните, обективна, компетентна и кореспондентна с приобщените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, съдът кредитира с доверие. От съдебно-психиатричното обсъждане в същата се установява, че  образуваното дисциплинарно производство срещу ищеца е значимо неблагоприятно житейско събитие, отнасящо се до силни преживявания, провокиращи адаптивните способности на ищеца, поставено на 10-о място като стресор по скалата за социална реадаптация на Холмс. Анализирайки твърденията на ищеца в исковата молба и показанията на разпитаните свидетели (л.318), ВЛ сочи, че описаните оплаквания са в тревожно-депресивен стил-потиснато настроение, тревожност, вътрешно напрежение, раздразнителност, безсъние, чувство за безполезност, понижена себеоценка и социално отдръпване. Това е дало основание на ВЛ да приеме, че е възможно ищецът във визирания период да е бил с депресивен епизод с умерена изразеност на симптомите, като сочи, че личностите с умерено тежък депресивен епизод често имат задоволително социално функциониране. Умерено тежкият депресивен епизод може да отзвучи спонтанно без антидепресивно лечение за различен период с медиана около шест месеца. Отричането от ищеца и липсата на медицинска документация, описваща друг депресивен епизод е дало основание на ВЛ да приеме, че не се покриват критериите за рецидивиращо депресивно разстройство в съответствие с МКБ 10 на СЗО. Направен е извод, че ищецът не боледува от рецидивиращо депресивно разстройство, касае се за единствен депресивен епизод, провокиран от неблагоприятно житейско събитие. Посочва се още, че по време на дисциплинарното производство  ищецът безспорно е бил в криза, т.е. имал е „нарушение на стабилното състояние, настъпващо, когато индивидът установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия, които изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите.” Поради настъпването на отключващо събитие , относително стабилното и устойчиво състояние на ищеца е било нарушено. Появила се е вероятно интензивна емоционална реакция, съпроводена с когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми.  Първоначално не е постигнато разрешение на кризисната ситуация от ищеца и е последвало състояние на психическа дезорганизация. Кризисното състояние се е развило до депресивно разстройство при ищеца. ВЛ твърди, че основните фактори за възникване на депресивно  заболяване при всяка една личност, вкл. и ищеца могат да се разделят в две основни групи: биологични и психосоциални. ВЛ прави извод, че съвкупността от множество фактори в етиологията и патогенезата на депресивно разстройство прави невъзможно определяне на конкретна причинно-следствена връзка за възникването му, вкл. и при ищеца. Позовава се на събраната информация относно здравословното състояние на ищеца, от която се установява наличието на психо-емоционално напрежение и хроничен стрес в проследявания период. Направено е заключение въз основа на анамнезни данни от ищеца и свидетелските показания, че ищецът вероятно е бил с умерено тежък депресивен епизод (F 32.1) в част от периода 2009-2012 год. Преживяният хроничен стрес от ищеца  в резултат на дисциплинарното производство е един от множеството съобуславящи фактори за възникване на депресивно разстройство при З., не може да се приеме пряка причинно-следствена връзка между преживения хроничен стрес и депресивно разстройство при З..

Анализирайки заключението на вещото лице, което съдът както вече беше посочено кредитира с доверие, за съда се налагат два извода: 1. Че с оглед отричането от ищеца и липсата на медицинска документация, описваща друг депресивен епизод,  не са налице основания да се приеме наличието през процесния период на  рецидивиращо депресивно разстройство в съответствие с МКБ 10 на СЗО, както и че не са налице основание да се приеме, че ищецът  боледува от рецидивиращо депресивно разстройство, касае се за единствен депресивен епизод, провокиран от неблагоприятно житейско събитие. Съдът приема за доказано в този смисъл на обстоятелството, че  не може да се приеме пряка причинно-следствена връзка между преживения хроничен стрес и депресивно разстройство при З. ; 2. Съдът приема от друга страна с оглед констатациите на ВЛ, изградени в т.ч. и върху анализ на свидетелските показания, че ищецът във визирания период е бил с депресивен епизод с умерена изразеност на симптомите , отзвучал без антидепресивно лечение, че по време на дисциплинарното производство  ищецът безспорно е бил в криза, т.е. имал е „нарушение на стабилното състояние, настъпващо, когато индивидът установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия, които изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите” ,  че относително стабилното и устойчиво състояние на ищеца е било нарушено.  Макар да приема, че съвкупността от множество фактори в етиологията и патогенезата на депресивно разстройство прави невъзможно определяне на конкретна причинно-следствена връзка за възникването му, вкл. и при ищеца, съдът кредитира констатацията на ВЛ, изградена  на събраната информация относно здравословното състояние на ищеца от анамнезните данни и свидетелските показания, че през процесния период ищецът се е намирал в  психо-емоционално напрежение и хроничен стрес и вероятно е бил с умерено тежък депресивен епизод (F 32.1) в част от периода 2009-2012 год. Освен  кореспондентността на експертизата относно емоционалното състояние на ищеца със свидетелските показания, съдът отчита случилата се чисто житейска ситуация през призмата и на човешките емоции, които неминуемо всеки човек би изпитал при настъпването на такъв неблагоприятен житейски факт, свързан  най-вече с честта, достойнството, себеоценката и оценката на обществото спрямо индивида. Ето защо съдът приема, че през този период ищецът е претърпял вреди, свързани с констатираното от ВЛ състояние, изразяващи се в потиснато настроение, тревожност, вътрешно напрежение, раздразнителност, безсъние, чувство за безполезност, понижена себеоценка и социално отдръпване.

На основание анализа на събраните доказателства-свидетелски показания и  изготвената от лекар-психиатър експертиза, съдът приема, че  ищецът е претърпял следните неимуществени  вреди :  огорчение, обида, болка, дистанциране от колеги и приятели, чувство на безизходица,  неудовлетворение,  чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред колеги, стрес, притеснение , затваряне в себе си, чувство на унижение, всички те квалифицирани от ВЛ-психиатър като потиснато настроение, тревожност, вътрешно напрежение, раздразнителност, безсъние, чувство за безполезност, понижена себеоценка и социално отдръпване. Следователно , и с оглед направеното вече от съда в настоящото изложение разграничение на неимуществените вреди по вид  , съдът приема, че З.  е претърпял както неимуществените вреди вследствие  неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, така и вреди вследствие неблагоприятното засягане на психо-емоционалната  му сфера.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, елемент от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена последица на административния деликт. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, както и, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и/или незаконосъобразното действие или бездействие и ако административният орган или  длъжностното лице  бяха действали съобразно закона. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Съдът намира, че причинените на ищеца вреди, така, както са  описани  в исковата и уточняващите молби и са установени от съда, се намират в каузална , пряка причинна връзка с наложеното наказание „дисциплинарно  освобождаване от длъжност” и вследствие вмененото нарушение, предмет на дисциплинарно дело №3/2011 год., които са били отменени по съответния ред с решение на съда. Тази пряка и непосредствена  причинна връзка между отмяната на съответния акт и настъпилата вреда се доказва изцяло от показанията на разпитаните свидетели, които съобщават при разпита си , че всички промени в поведението и психо-емоционалното състояние на ищеца, за които конкретно са съобщили и които са описани вече от съда, са настъпили след налагане на  наказанието ”дисциплинарно освобождаване от длъжност” с решение по протокол №45/2009 год.(окончателно отменено с решението на ВАС от 2012 год.) и във връзка със същото, респ. след образуване на дисциплинарното производство по д.д. №3/2011 год. и във връзка с повдигнатото по това дело дисциплинарно обвинение за унищожаване на дела (пр.арг.:св. Л. е категоричен, че тази промяна се е дължала и на самото провеждано срещу ищеца дисциплинарно производство, и от наложеното наказание, но в по-голяма степен от вида на наказанието предвид, че нарушението му не е с такава тежест и предимно от факта, че  някой е счел, че е унищожил свои дела). Т.е. във времеви план тези изживявания са се случили и са били особено интензивни непосредствено след налагане на наказанието, като преди този период не се съобщава ищецът да е имал такова поведение. Ето защо и на всички изложени основания  съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност.

По отношение размера на претърпените от ищеца вреди , разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите посочва, че те се определят  по общия критерий - “по справедливост”, поради липса на еквивалентност. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се съобрази и със задължителната практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1968 г. като вземе предвид характера на деянието, степента на увреждането, последиците от деянието, възраст на увредения, обществено и социално положение  и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. Следва да се има предвид още, че не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност. Претенцията на ищеца по този пункт е в размер на 11 хиляди лева. При преценката си относно размера на обезщетението, който следва да се присъди на ищеца, съдът взе на първо място голямата продължителност на периода, през който З. е търпял установените вреди, а именно-от датата на налагане на наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност с решение по протокол №45/19.11.2009 год.  (а именно 19.11.2009 год.) до датата на окончателната отмяна на наложеното наказание с решение на ВАС по адм. дело 9591/2012 год- 12.11.2012 г., т.е. касае се за период от три години, през който ищецът е търпял установените от съда огорчение, обида, болка, дистанциране от колеги и приятели, чувство на безизходица,  неудовлетворение,  чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред колеги, стрес, притеснение , затваряне в себе си, чувство на унижение, като според свидетелските показания особено след повторното освобождаване от длъжност тези изживявания са били с особен интензитет.  Съдът отчита , че през този период на основание и/или във връзка с така наложеното наказание срещу ищеца са били образувани  и други производства- бил е подведен под административнонаказателна отговорност от Сметната палата на РБ, като са му били съставени акт за нарушение и наказателно постановление затова, че в едномесечен срок от освобождаването си от длъжност с протокол №42/2001 год. не е подал финална декларация за имуществото си, които са били отменени с влязло в сила съдебно решение (л.158-л.167 от делото). Налично е образувано производство срещу неизвестен извършител, който в периода 10.12.2007-11.02.2009 год. в гр.Плевен унищожил и укрил 16 бр. досъдебни производства (л.101-102), фактите по което съвпадат с установеното по д.д. №3/2011 год. , образувано срещу З. по повод изчезването на прокурорски преписки. Налични са множеството публикации, които са били направени за ищеца в печатни и електронни медии, отразявайки освобождаването от длъжност на З., което е основание да се приеме, че последното е станало достояние на широк кръг от обществеността (л.93-л.100 от делото). Не без значение е фактът , че през целия този 3 годишен период на висящност на дисциплинарното  производство З. е бил обезщетен имуществено само  два пъти с по шест брутни работни заплати (служебна бележка и удостоверение на л.156-157 от делото). Всички тези обстоятелства са индикации и могат да се приемат като обстоятелства, провокирали  и/или допринесли за настъпването на установените вреди. В настоящия случай съдът намира, че с оглед преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчете степента и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с оглед на това , че то е най-тежкото такова както и негативните промени, настъпили в психическото състояние на ищеца, свързани с факта на дългогодишна работа в институцията, от която е отстранен и обществено и социално положение  , което е имал във връзка с работата си като прокурор. От друга страна следва да се отчете фактът , че отмененото наказание  „дисциплинарно освобождаване от длъжност” не е било наложено самоцелно, то е било обвързано към установени от ВСС нарушения  на служебната дисциплина по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 ЗСВ, по отношение на които  петчленният състав на ВАС е приел, че са извършени виновно от ищеца.

Взети в своята съвкупност, изложените по-горе обстоятелства налагат извода, че степента на увреждане на неимуществените  блага на ищеца е сравнително висока, поради което съдът следва да определи обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди – огорчение, обида, болка, дистанциране от колеги и приятели, чувство на безизходица,  неудовлетворение,  чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред колеги, стрес, притеснение , затваряне в себе си, чувство на унижение в размер над средата на поисканото обезщетение, а именно 7 хиляди лева,  до който размер следва да бъде уважен искът по този пункт, а за разликата над 7 000 лв. до пълния размер от 11 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата на обезщетението от 7 000 (седем хиляди лева), считано от датата, на която е влязло в сила решението на 5 членен състав на ВАС по адм. дело 9591/2012 год , с което окончателно е отменен акта по отношение наложеното наказание - 12.11.2012 г.,  до окончателно изплащане на обезщетението (ТР №3/2004 год. на ВКС).

В настоящото производство ищецът е направил разноски, както следва:  д.т. в размер на 10 лева за образуване на делото (л.12),  внесен депозит за изготвяне на експертизи общо в размер на 500 лева (л.208). На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА е поискал да бъде определено адвокатско възнаграждение  за упълномощения адвокат И. съгласно Наредба №1/2004 год. В адвокатското пълномощно на л.195 от делото е отразено , че процесуалното представителство е осъществено безплатно. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗА , адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед на тези приложими разпоредби, и на основание чл.8, ал.1, т.3 от Наредба№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес ( в случая предявените искове са общо в размер на 25 хиляди лева), се следва възнаграждение в общо  размер на 1280 лева.  В случая  ищецът е бил представляван процесуално на всички проведени съдебни заседания, от друга страна предявените искове са уважени частично . При съобразяване на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка една от страните по делото има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. На това основание на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с допустимата и уважена  част от иска общо в размер на 501 лева .

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Плевен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от И.Б.З. ***, против Висш съдебен съвет гр.София иск за обезщетение за вреди в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди лева) и законната лихва от датата на окончателния съдебен акт за отмяна на решението на ВСС до датата на подаване на ИМ в размер на 4 307,18 лева и законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, от отмяната на Решение на ВСС по протокол №45/19.11.2009 год. по дисциплинарно дело №2/2009 год., с което на З. на основание чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ е наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на оспорване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено, пред Върховен административен съд.

ОСЪЖДА Висш съдебен съвет гр.София, ул „Екзарх Йосиф” №12 да заплати на И.Б.З. *** сумата от 7000 лева (седем хиляди  лева), представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, обида, болка, дистанциране от колеги и приятели, чувство на безизходица,  неудовлетворение,  чувство на злепоставяне и уронване на престижа пред колеги, стрес, притеснение , затваряне в себе си, чувство на унижение, причинени от незаконосъобразен акт на ВСС-Решение  по протокол №42/2011 год. , отменен по окончателен начин по отношение вида на наложеното наказание  и по отношение на вмененото нарушение по д.д. №3/2011 год. с решение по адм. дело №9591/2012 год. на ВАС, 5 чл. с., ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която е влязло в сила решението на 5 членен състав на ВАС по адм. дело 9591/2012 год , с което окончателно е отменен акта по отношение наложеното наказание - 12.11.2012 г.,  до окончателно изплащане на обезщетението, като за разликата до пълния размер на предявената претенция от 11 000(единадесет хиляди) лева отхвърля исковата молба като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Висш съдебен съвет гр.София, ул „Екзарх Йосиф” №12 да заплати на И.Б.З. *** сумата от 501 (петстотин и един) лева  разноски съразмерно с допустимата и уважена  част от иска.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                          

                                                                                 

 

СЪДИЯ: