Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

гр.Плевен, 23.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №63 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Пред Административен съд София-град (АССГ) е образувано административно дело 503/2014 год. по жалба от „Миливан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ЕИК 824156058, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01 – 2600/11299 от 25.11.2013г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 15/030709/35857 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009г. и е определено плащане в размер на 0 лева, както и на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 на Комисията е наложена санкция за бъдещ период в размер на 119642,11лв

С оглед новата редакция на чл.133, ал.1 от АПК, с Определение №295/20.01.2014 г. АССГ е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Плевен, където е образувано настоящото административно дело №63/2014 год.

В жалбата, приложена на л.л.8-12 от адм.д.503/2014год. на АССГ са изложени доводи, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че уведомителното писмо въпреки наименованието си представлява индивидуален административен акт, като се развиват подробни съображения в тази насока. Счита се, че същият акт не е мотивиран, като е нарушен чл.59, ал.1 АПК. Сочи се, че в приложената към акта таблица са посочени само цифрите на декларираните площи, установени по допустимост площи (без разграничаването им по недопустимост), разликата между едните и другите и начина на изчисляване на намалението на субсидията. Сочи се още, че е посочено само правното основание, по което не се допуска субсидиране, като не са посочени фактическите основания за издаване на акта, поради което липсата на изложена фактическа обстановка и липсата на конкретизация на недопуснатите до субсидиране земеделски земи ограничава правото на защита на дружеството, доколкото няма яснота как е формирана волята на органа при издаване на акта. Счита се, че вписването, че оторизираната сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни проверки съгласно чл.37 от ЗПЗП и сравняване с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, не е достатъчно да се приеме, че актът е мотивиран. Излага се становище, че за да бъде такъв, следва да са описани земите, за които не се полагат помощи, конкретизирани по площ, местоположение и изложена причина за отказ. Сочи се още, че е вписано, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено, като така соченото застъпване не е конкретизирано, не са представени и доказателства, които го подкрепят. Счита се също, че не са изложени мотиви по отношение представените документи от дружеството, които удостоверяват правото му на ползване, което е нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че са представени 24 броя нотариално заверени договора за наем, вписани в Службата по вписванията /СВ/. Твърди се, че липсата на мотиви не позволява да се прецени спазването на материалния закон, като тази липса не може да бъде заместена от мотиви, изложени от съда. Сочи се, че съгласно ТР №4/22.04.2004 г. на ВАС по т.д. №2/2002 г. липсата на мотиви е основание за отмяна на издадения административен акт. На следващо място се твърди, че ИСАК служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, като проверките са административни и проверки на място. Сочи се, че от писмото може да се предполага, че проверки на място са извършвани, но дружеството не е уведомявано. В заключение се моли за отмяна на оспореният акт и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв. И.М. *** с надлежно пълномощно на л.8 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспореното уведомително писмо и присъждане на разноски. Излага подробни съображения в писмена защита. В допълнение сочи, че при първата административна проверка от септември 2009г. ДФЗ са установили двойно застъпени площи в размер на 659,37 ха, но не и тези от 17,74 ха и 1,08 ха като недопустими площи извън физическите блокове по чл.33 от ЗПЗП, като едва по-късно са използвани сателитни снимки от 2009г. и е било извършено изчертаване на линии, очертаващи т.нар. допустим слой в съответствие с Наредба №5/10.03.2010 г., в сила от 19.03.2010 г. Сочи още, че изключването на имоти от 17,74 ха на основанията, изложени от вещото лице /ВЛ/, не е било в съответствие с приложимия материален закон, действал към датата на подаване на заявлението за подпомагане и датата на извършване на първите проверки от 2009г., тъй като прилагането на Наредба №5, чиито материално правни разпоредби се прилагат само занапред, а не с обратна сила, към правоотношения, възникнали през май 2009г., води до несъответствие с материални закон. По отношение на посочената двойно заявена площ от 659,19 ха, застъпена от А. Б. К., посочва, че дружеството е получило уведомително писмо за представяне на документи, потвърждаващи ползването на посочените имоти – 22 броя договора за наем, вписани в СВ-Плевен, а другият ползвател А. Б. К. не се е явил в ДФЗ и не е изпращал обяснително писмо по този конфликт. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, се намалява размера на плащането или се отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Сочи още, че критерият, по който се изяснява принадлежността на такива площи, е наличието на документ, на който това ползване е основано. Твърди, че в случая принадлежността на имотите е била еднозначно изяснена в рамките на развилото се производство, като дружеството се е съобразило с приложената по делото инструкция за попълване на декларации за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В заключение счита, че като не се е съобразил с представените документи, органът е постановил незаконосъобразен акт.

Ответникът – Изпълнителният директор на ДФЗ, не е депозирал писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.Д. с пълномощно на л.9 от делото, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на адвокатското възнаграждение. При предоставена възможност за представяне на писмени бележки, такива не са представени по делото.

Административен съд-Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните, представените доказателства и приетата по делото експертиза, приема за установено следното:

Оспорващият „Миливан” ЕООД е регистриран с уникален регистрационен номер УРН 183922. От дружеството е подадено Общо заявление за подпомагане за 2009 год. с УИН 15/030709/35857, с което са заявени за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Национални доплащания за площ (НДП) двадесет и шест парцела, в границите на негови 23 блока на земеделско стопанство (БЗС), подробно посочени в Таблица на използваните парцели 2009год. на л.36-38 от адм.д. 503/2014 г. на АССГ, общо в размер на 702,48 ха.

До дружеството е изпратено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01 – 2600/11299 от 25.11.2013г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 15/030709/35857 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009г. и е определено плащане в размер на 0 лева, като по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е отказано плащане в размер на 114007,08 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а по Схемите за национални доплащания (СНДП) е отказано плащане в размер на 53032,94 лв. на основание чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, като на основание застъпване на площи е отказано подпомагане за 485,41 ха, а на основание чл.24, ал.1 от Регламент (ЕО№ №796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. са извършени административни проверки, посочени в чл.23 от регламент (ЕО) №1782/2003, които включват кръстосани проверки и размерът на недопустимите площи, установен при кръстосаните проверки, е 17,74 ха. С Уведомителното писмо на дружеството е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 119642,11 лв. на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 на Комисията.

Именно това уведомително писмо е предмет на настоящето съдебно производство.

Писмото е получено от „Миливан” ЕООД на 28.11.2013 г., видно от обратната разписка на л.26 от адм.дело 503/2014. Жалбата срещу него е подадена на 11.12.2013г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик на л.20 от адм.дело 503/2014 .

По искане на страните по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено съдът приема за обективно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението на ВЛ - л.л. 24-30, идентифицирането (очертаването) на БЗС е направено в ОС „Земеделие” гр.Искър чрез система ИСАК върху орто-изображения на самолетни снимки от 2006 год., приложени на л.69-91 от адм.д.503/2014 г. на АССГ. От вещото лице е посочено още, че след приемане на заявлението в ДФЗ, ОДЗ –Плевен е започнала извършване на проверка на данните в заявлението, чрез ИСАК, като при кръстосаните проверки е установено, че 17,74 ха от общо идентифицирани (очертани) 702,48 ха се намират извън физическите блокове по чл.33 от ЗПЗП, които са допустими за подпомагане по СЕПП и СНДП. Посочено е също, че са установени и 27 двойно застъпени площи с други земеделски производители. В заключението е посочено още, че имот, представляващ земеделски парцел 55782-97-3-1 от 16,66 ха е очертан като овощна градина – ябълки, като имотът е изцяло извън границите на СЕПП - допустим физически блок поради лошо земеделско и екологично състояние - липса на обработка и грижи за трайните насаждения, което е видно от приложените снимки от 2006 и 2009 г. на л.л.91 и 68. За останалите недопустими площи от 1,08 ха вещото лице е посочило, че се намират в границите на очертаните парцели 55782-108-6 и 55782-108-7, като при очертаването се е получило навлизане в съседния имот от запад, представляващ гора и храстовидна растителност и не е изключен при очертаването един синор в имот 55782-108-6. За двойно заявени площи в заключението е посочено, че са установени с петима земеделски производители, като по отношение на имоти, посочени от трима от тях дружеството се е отказало-обща площ от 0,18 ха, един от земеделските производители се е отказал от застъпената площ, а „Миливан” ЕООД е потвърдил ползването на този имот и за останалите двойно заявени площи в размер на 659,19 ха, общо 22 земеделски парцела, 19 БЗС, са двойно заявени с А. Б. К.

От вещото лице е установено още, че съгласно Заповед №131/14.05.2008 г. по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ на Кмета на община Искър (л.л.138-140 от адм.д. 503/2014) за ВК “Възраждане 2002” са разпределени масиви за ползване в 24 физически блока с обща площ 7533,344 дка, като за същите площи кооперацията е подписала с „Миливан” ЕООД анекс към 24 броя договори от 2004г. със срок на действие 5 години, т.е. и за процесната 2008/2009 стопанска година (л.136). От данните по делото вещото лице е установило също, че на 08.10.2009г. „Миливан” ЕООД са представили документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи, като на всички приложени карти на застъпване на имоти, заявени и от К. е потвърдено застъпването с подписи на таблицата и върху картите. В заключението е посочено, че А. Б. К. е представил в ДФЗ договор за наем (липсващ в преписката и по делото), за който договор за наем със ВК “Възраждане 2002” кооперацията сочи, че е неистински и с подправен подпис (л.135, адм.дело 503/2014).

В заключението, приложено по делото, вещото лице сочи още, че по отношение на застъпените 659,37 ха не е отстранено застъпването от 485,41 ха, като общия размер на недопустимата площ е 17,74 ха + 485,41 ха =503,15 ха, а допустимата площ е 199,33 ха, т.е. процента на наддеклариране е 100%, следователно се санкционира цялата заявена площ. Посочено е също, че тъй като санкционираната площ е по-голяма от 50 %, е наложена и санкция за бъдещ период. ВЛ сочи още, че по смисъла на чл.43, ал.3, т.5 и чл.47, ал.2, т.6 от ЗПЗП, когато повече от един от засегнатите стопани предоставят документи относно правото на ползване на застъпените площи и не може да се постигне еднозначно изясняване на ползвателя им, двойно заявените площи се изключват от заявленията на засегнатите стопани. Посочено е, че на тази база са направи изчисленията на санкциите и крайната сума за подпомагане. На последно място в заключението е посочено, че за стопанската 2008/2009г. на „Миливан” ЕООД не са извършвани проверки на място.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт. С последния се отказва изплащане на подпомагане по ЗПЗП, като се налагат на „Миливан” ЕООД имуществени санкции за бъдещ период, т.е. пряко се засяга правната му, имуществена сфера, поради което съдът приема, че това писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на дружеството като адресат на акта, пряко и непосредствено влече неблагоприятни последици за него, следователно подлежи на съдебно оспорване, което е въведено като правило за всички административни актове. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС. Следователно жалбата като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Органът, оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.10, т.7 от действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствен правилник на ДФ "Земеделие" (Приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн. - ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г.), изпълнителният директор взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от Разплащателната агенция. Същата норма е в съответствие с чл.20, т.2 от ЗПЗП, съгласно който изпълнителният директор организира и ръководи дейността на фонда. Писмото е подписано от изпълнителния директор, поради което съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

За осъществяване на функциите си Разплащателната агенция използва Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в съответствие с изискванията на общностното право (Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета, отменен с Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗПЗП изрично е предвидено, че системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютъризирани бази данни, като системата за идентификацията на земеделските парцели се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В системата за идентификация на земеделските парцели освен географски данни се включват и данни за ползвателите и начина на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства. Данните в системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, се попълват от служители на РА. След въвеждане на данните за регистрираните кандидати и заявленията, подадени от тях, интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват от Разплащателната агенция, чрез съпоставка на включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните. Административните проверки на подадените заявления включват: проверки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение.

В контекста на горното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма, а именно същият не е мотивиран. Той е издаден и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което не дава възможност за преценка правилността на приложените материалноправни разпоредби. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 32, ал. 1от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец, каквото не се спори между страните, че е подадено от оспорващото дружество. Неразделна част от общото заявление е таблицата с използваните парцели, която съдържа данни за всички парцели, обработвани от заявителя, като на база обективираните в нея данни се определя размерът на субсидията. Същата е приложена на л.л.36-38 от адм.д.№503/2014 год. Таблицата се състои от две части - данни за идентификация на парцела и схеми за подпомагане. В първата част от таблицата има различни полета, в едно от които следва да се посочи основание за ползването на имота. В Таблицата на използваните парцели 2009г., попълнена от оспорващия, същият е вписал като основание за ползване на заявените площи договори за наем. Разплащателната агенция е установила двойно заявени площи, във връзка с което е изпратила на „Миливан” ЕООД "уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат" – л.л.104-107 от адм.д.503/2014. В писмото е указано да представят налични документи, доказващи право на ползване на описаните застъпени площи - договор за аренда или наем, споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за комасация, договор за съвместно ползване, декларация от собственика на земята заедно с копие от документи, доказващи правото на собственост на арендодателя – в случай на неформална договореност, нотариален акт заедно с актуална скица, протокол за въвод във владение заедно с актуална скица на имота или други документи, доказващи правото на ползване. „Миливан” ЕООД е потвърдило ползването чрез зачертаване на двете полета и поставяне на отметка „потвърждавам” срещу 20 БЗС, като 19 от тях са декларирани от К. - л.104-106 от адм.д.503/2014 г. на АССГ. Към уведомителното писмо са приложени нотариално заверени договори за наем, вписани в службата по вписванията. Уведомителното писмо с потвърждението и документите са изпратени от „Миливан” ЕООД в ДФЗ с писмо, приложено на л.100 от адм.д.503/2014 г. на АССГ. Потвърждение за спорните застъпени имоти по делото няма данни да е направено от К. Ако такова потвърждение със съответни документи е правено, същото не е налице в делото и не е изпратено от органа.

В разпоредбите на чл.43, ал.3, т.5 и чл.47, ал.2, т.6 от ЗПЗП, които регламентират основанията за отказ от плащане по СЕПП и по СНДП е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане и по двете схеми, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В закона не е изяснено какво следва да се разбира под израза „застъпването на площи не е отстранено”. В общото понятие "НАДДЕКЛАРИРАНИ ПЛОЩИ” и които площи са неодобрени и респективно недопустими за подпомагане се включва площта, попадаща в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. Следователно, критерият, по който се изяснява принадлежността на такива площи е наличието на документ, на което това ползване е основано. Аргумент в тази насока е хипотезата, при която и двамата заявители са представили декларация в указания срок, но са заявили, че не разполагат с документ за право на ползване. В този случай площта се изключва от заявленията и на двамата, като им се налагат съответни санкции. В конкретния случай е налице "наддеклариране" поради двойно заявени площи, като принадлежността на спорните имоти няма данни да е била еднозначно изяснена в рамките на развилото се административно производство, доколкото са представени доказателства само от страна на настоящия жалбоподател пред компетентния орган. Тези доказателства е следвало да бъдат преценени от административния орган при постановяване на оспорения акт, чиято законосъобразност се преценява именно към момента на издаването му. В този смисъл е и приложената по адм.д.503/2014год. на л.л.10-103 Инструкция за попълване на декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В същата е описано, че при представяне на документ, доказващ еднозначно правото на ползване върху спорната територия, от един от засегнатите земеделски стопани, той ще получи субсидия за тези площи, като те съответно следва да бъдат изключени от заявлението на останалите кандидати и санкционирани от полагащата им се субсидия. Спорните имоти не се взимат предвид единствено, когато бъдат представени документи за ползване върху спорната територия от повече от един от засегнатите земеделски стопани, и не може да се постигне еднозначно изясняване на принадлежността им, какъвто не е настоящия случай. Ето защо, при доказана принадлежност на спорния имот от оспорващото дружество с надлежни писмени документи представени в хода на административното производство преди издаване на оспореното писмо, органът е постановил един незаконосъобразен и необоснован на събраните доказателства акт, който подлежи на отмяна.

Основателно е и възражението на оспорващото дружество в насока, че оспореният административен акт е немотивиран. Видно от оспореното уведомително писмо, за да постанови отказ за подпомагане, административният орган е посочил като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП поради факта, че са подадени две или повече заявления за една и съща площ и застъпването на площи не е отстранено. На това основание е отказано подпомагане за 485,41 ха. На основание чл.24, ал.1 от Регламент (ЕО№ №796/2004 на Комисията от 21.04.2004г. са извършени административни проверки, посочени в чл.23 от Регламент (ЕО) №1782/2003, които включват кръстосани проверки. Размерът на недопустимите площи, установен при кръстосаните проверки, е 17,74 ха. Посочено е, че се налагат и санкции за бъдещ период на основание чл.51 от Регламент 796/2004 г.

В акта, както и в приложените към него таблици, липсват посочени факти, поради които са приложени посочените правни норми. Липсата на фактически констатации прави невъзможна преценката за приложението не само на материалния закон, но и на правните основания за издаването на акта. Правните норми се прилагат към установените факти, а не обратното. Актът не може да се мотивира в по-късен момент, например въз основа на заключението на ВЛ. В заключението на експертизата са посочени площи, по отношение на които са установени лошо земеделско и екологично състояние - липса на обработка и грижи за трайните насаждения, деклариран синор, който явно не се обработва. По отношение на така установеното от ВЛ, обаче, нищо не е посочено в акта. Установените застъпвания на площи също не са конкретизирани в писмото. Не е посочено по отношение на кои имоти са и в какъв размер за всеки от тях са установени. По отношение на така заявените застъпвания, органът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл, без да събере необходимите и относими доказателства. По отношение на застъпванията на площи в кампания 2009г. е следвало да се развие производство по доказване правото на ползване на имотите. Видно от преписката, за по-голямата част от застъпванията (с изключение на 0,18 ха, от които дружеството се е отказало) „Миливан” ЕООД е представил документи – договори за наем, които договори са нотариално заверени, и вписани в СВ. За един от имотите другият заявител се е отказал, съгласно заключението на ВЛ. Няма данни А. Б. К., който също е заявил останалите имоти (19 на брой съгласно писмо на л.л.104-106), да е потвърдил, че обработва тези имоти. Няма данни, ако такова заявление е направено, да са представени документи, даващи право лицето да обработва имотите. Преди да се произнесе, Изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да приобщи заявлението на К. за потвърждаване /ако такова въобще съществува/, и ако съществува, да обсъди приложените евентуално към него доказателства. Ако са били представени документи, удостоверяващи право на ползване, е било необходимо да се извърши съпоставка на същите с представените от „Миливан” ЕООД. При тази съпоставка е следвало да се установи, дали документите на К. са с достоверна дата и подпис – дали са нотариално заверени както документите, представени от „Миливан” ЕООД, и дали са противопоставими на същите, като се прецени датата на вписване в СВ. С оглед на факта, че документите на „Миливан” ЕООД са нотариално заверени и вписани в СВ, на практика хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2 т. 6 от ЗПЗП са неприложими. Според ВЛ именно на тази база – неизясняване на ползвателя на имотите, са направени изчисленията на ДФЗ, а въз основа на вписани договори за наем такава преценка винаги може да се направи. Дори ако К. е представил договори за наем, които са заверени нотариално и вписани по-рано в СВ, то вписаните по – рано договори ще са противопоставими на всички вписани впоследствие – в този смисъл чл. 237, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и тогава на К. е следвало да се изплати субсидия, а на „Миливан” ЕООД да се откаже на основание, че са заявени площи, които не се стопанисват, а не на основание застъпване с площи на друг кандидат. В случая нито са събрани доказателства, нито е направена преценка по отношение застъпването на площите. Такава преценка следва да бъде осъществена, в противен случай всеки неправомерно и недобросъвестно би могъл да декларира имот, обработван от друг земеделски производител и по такъв начин да го лиши от полагащите му се субсидии.

Не посочването на конкретните имоти, по отношение на които не се допуска субсидиране, както и фактическите основания за недопускането, нарушава и правото на защита на дружеството, доколкото същото не е в състояние да ангажира доказателства за обратното, както и за него, а и за съда не става ясно какви са фактическите и правни основния, поради които органът отказва субсидиране.

Следва да се посочи още, че по отношение на недопустимите площи посочените в акта разпоредби на правото на Европейския съюз само уреждат правото за извършване на проверки, но не са приложимите правни норми, въз основа на които може да се откаже субсидиране. Въз основа на фактите, установени при проверки, въз основа на материално правни норми /ако установените факти попадат в техните хипотези/ следва да се откаже субсидиране. По отношение на тези площи ВЛ сочи вероятните причини, мотивирали органа да откаже субсидиране. Мотивирането на акта не може да стане обаче от ВЛ, а мотиви следва да бъдат изложени от страна на органа, които мотиви да съдържат както фактически, така и правни основания за неговото решение. Правните основания следва да са конкретни правни норми, които са били в сила към онзи момент, доколкото дружеството е следвало да се съобрази с изискванията за подпомагане към момента на подаване на заявлението. В частта на акта по отношение на недопустимите за подпомагане площи липсват не само фактически, но и правни основания за издаването му.

С оглед на изложеното, актът е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и липса на мотиви, поради което не може да се прецени правилното приложение на материалния закон. Следва да се посочи, че целта на закона е да се осигури подпомагане на всички земеделски производители, които имат право на това, като такова следва да се откаже на тези, които не поддържат земеделската земя в добро състояние или са декларирали имоти на други лица. Но лицата, чиито имоти неправомерно са декларирани от другиго без правно основание за такова деклариране, не следва да бъдат ощетени, а органът следва да извърши преценка за техните права. В случай, че договорите за наем, представляващи правно основание за ползване, са надлежно нотариално заверени и вписани в СВ, задачата на органа по извършване на преценка е максимално улеснена, стига органът да събере и приложи документи, удостоверяващи правата на другото лице. Ако такива документи няма, или същите не са противопоставими на документите, представени от „Миливан” ЕООД, не може да се откаже субсидиране на основание неотстранено застъпване.

Предвид заявеното в писмената защита от представляващия оспорващото дружество, при новото произнасяне органът следва да съобрази, че понятията „допустими за подпомагане площи” и „недопустими за подпомагане площи” са въведени едва с Наредбата №5/10.03.2010 год., в сила от 19.03.2010 год. Тези понятия очертават материално правните предпоставки, при наличието или липсата на които се извършва преценката дали подлежат или не на субсидиране. Като материалноправни норми, те могат да бъдат прилагани само от датата на влизането им в сила и занапред, но не и да преуреждат с обратна сила правоотношения, възникнали към датата на подаване на заявлението-май 2009 год. и да служат като основание за нова преценка на вече преценени от органа факти, които факти при това са били преценени при извършените първоначални административни проверки въз основа на други, действали към оня момент материалноправни критерии. Ето защо при новото произнасяне органът следва да се основава на критерии и материално правни норми, действали към момента на подаване на заявлението.

По тези съображения, оспореното уведомително писмо следва да се отмени изцяло, и делото да се върне като преписка на административния орган, за събиране на относимите доказателства и за издаване на нов акт, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона дадени в настоящото решение, в установените от АПК срокове (чл.174).

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на оспорващото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 475 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото (50 лева-л.2 от адм.д.503/2014г.), депозит за вещо лице (125 лева-л.19 от делото) и възнаграждение за един адвокат (300 лева-адв.пълномощно на л.8 от делото, в което договорената сума е посочена като изплатена). Възнаграждението на адвоката не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което искането на ответника за намаляването му е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01 – 2600/11299 от 25.11.2013г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ВРЪЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за произнасяне по подаденото от „Миливан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ЕИК 824156058, заявление за подпомагане за 2009год. при съобразяване с мотивите на настоящото решение, в установените от АПК срокове.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция –гр.София да заплати в полза на „Миливан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ЕИК 824156058, направените по делото разноски общо в размер на 475.00лв. (четиристотин седемдесет и пет лева).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: