Р Е Ш Е Н И Е

№ 244 / 15 Май 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 59 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 33,ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/ ППЗЗД/във вр. с 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/

Образувано е по жалба на Й.М.Т. от гр. Д.Митрополия, Плевенска обл.,като непълнолетна със съгласието на своя баща и законен представител М.Т.Д. от с.гр. против Заповед № ДСПСП11-2/03.01.2014 г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Д.Митрополия “, с която е наредено спешно временно настаняване на непълнолетната Й.М.Т. с ЕГН ********** в Кризисен център за жени и деца пострадали от насилие- гр. Плевен, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена без да бъде осведомен за това законният представител на детето- М.Т.Д., и без същата да му е съобщена по реда на чл. 61,ал. 2 от АПК като на заинтересована страна. От този факт се прави извод за нейната незаконосъобразност поради препятстване на възможността да упражни законното си право да представлява детето си и да защитава неговите интереси. Счита, че отказът на административния орган да предостави заповедта на бащата засяга лично интересите на детето с оглед преценката дали са изчерпани всички възможности за закрила на детето в семейството, тъй като съгласно чл. 25,ал. 2 от ЗЗД настаняването извън семейството се прилага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен случаите, в които се налага спешното му извеждане. Моли да бъде отменена заповедта поради допуснатите нарушения при връчването й, и поради недоказаност на необходимостта от настаняване на детето извън семейството.

Ответникът- Директорът на ДСП-Долна Митрополия , в подадено писмено становище и по същество оспорва жалбата. Навежда довод, че заповедта за настаняване на детето е издадена след постъпил сигнал от служител на Териториална дирекция на Държавна агенция”Национална сигурност” –Плевен , съгласно който е установено, че при организирана съвместна акция на ДАНС, МВР и Окръжна прокуратура-Плевен в гр. Д.Дъбник, непълнолетната Й.Т. е установена в жилище на известна местна фамилия, срещу която се водят процесуално-следствени действия. Служителите на отдел „Закрила на детето”-Д.Митрополия, при осъществен контакт с непълнолетната са констатирали сериозни рискови фактори за нея, тъй като е оставена без родителска грижа и контрол в обкръжение на лица, с които няма роднинска връзка, и по данни от детето, същото има нерегламентирана връзка с 15-годишен член на фамилията и поддържа интимни отношения с него. Твърди, че от думите на детето се е установило, че бащата М.Д. е запознат с горните обстоятелства и го подкрепя морално. Към момента на проверката непълнолетната Й. е емоционално нестабилна, объркана,уплашена, раздразнителна, с изтощен външен вид. Установило се е, че няма връзка с баща си чрез мобилен телефон или чрез друго средство за комуникация и в условията на средата и в обкръжението й има реална опасност за здравето и живота й. Формира се заключение, че чрез действията на възрастните лица от двете страни непълнолетната е манипулирана и използвана за удовлетворяване на личните им интереси и с нехуманното си отношение към нея я превръщат в жертва на насилие. В становището се излагат обстоятелствата, при които бащата е бил уведомен и запознат с издадената заповед и взетата спрямо детето му мярка за закрила. Формира се становище, че бащата не е изпълнил основните си отговорности по отношение на грижи, възпитание и надзор на детето по смисъла на чл. 125 от СК. Твърди се, че действията от страна на ДСП спрямо непълнолетното дете се продиктувани изцяло от загриженост за нейното бъдещо развитие и в съответствие с нормите ,визирани в чл. 3.1 от Конвенцията за правата на детето. Навежда се довод, че това е втори случай, при който отдел Закрила на детето е работил с непълнолетната Й., което е показателно за това, че и двамата родители не осигуряват сигурна и безопасна семейна среда за пълноценното развитие на детето. По същество поддържа становището си и моли да бъде потвърдена заповедта.

Заинтересоватата страна- М.Д., в качеството си и на баща и законен представител на непълнолетната Й.М., чрез процесуалния си представител адв. Я. оспорва издадената заповед и моли същата да бъде отменена. Излага подробни съображения за незаконосъобразността й поради нарушаване на процедурата по връчването й на бащата на детето. Освен това счита, че не са били налице и основания за издаването й, тъй като не е била доказана необходимостта от настаняване на детето в Кризисен център. Счита, че общият дух, както и буквата на Закона за закрила на детето е то да остане в семейната среда. Навежда доводи за значимостта на отношенията между детето и неговия родител и тяхното значение за интересите на детето. Твърди, че не са били доказани действия спрямо непълнолетната в дома, в който е установена от службите. Позовава се на мотивите на решението на РС-Плевен, с което е отхвърлено искането на ДСП Д.Митрополия за издаване на заповед по чл. 28 от ЗЗД, като интерпретира същите като доказателства по делото. Твърди за наличие на здрава психоемоционална връзка между бащата и детето, в който смисъл е цитираното решение. Моли да бъде отменена заповедта.

Заинтересованата страна В.Г.А. не изразява становище.

Заинтересованата страна Кризисен център за жени и деца, преживели насилие излага съображения за законосъобразност на заповедта поради липса на отговорност на родителите към детето. Счита, че детето е в риск, тъй като не му е дадена възможност да бъде образовано и да ходи на училище. Моли да бъде потвърдена издадената заповед.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за законосъобразност на заповедта. Подчертава нейния временен характер и неотносимостта на доводите на з.с. М.Д. към нейната законосъобразност. Към момента на постановяването й , когато е била извършена проверка на ДАНС и е установено присъствие на дете в семейството, и детето е в интимни отношения с член на това семейство, тогава е взета мярката и към този момент детето е било в риск

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, видно от доказателствата по делото е установено, че Й.М.Т. е настанена в „Кризисен център”-гр. Плевен като спешна мярка за закрила, която да осигури среда за нормално развитие на детето до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Настаняването е станало с оспорваната в настоящето производство Заповед на Директора на ДСП-Д.Митрополия на 03.01.2014 г. след постъпил сигнал в дирекцията от служител на ТД на ДАНС- гр. Плевен за установено присъствие на непълнолетната Й.Т. в жилище на фамилия от гр. Долни Дъбник , с която няма родствени връзки и срещу членове на която към момента се водят процесуално-следствени действия. От изпратената по искане на прокурора справка от ТД на ДАНС-Плевен, изх. № Пл-31-553/27.03.2014 г. се установява, че на 03.01.2014 г. в хода на проведени процесуално-следствени действия по ДП № 314/2013г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, в дома на С. И. М. е установена непълнолетната Й.Т.. В резултат на това и след осъществена координация с ДСП-Д.Митрополия, непълнолетното момиче е било настанено в Кризисен център за жени и деца ,преживели насилие. Заповедта е мотивирана с горните факти, от които е направен извод, че детето е в риск по смисъла на §1,т. 1, б. „б” и „в” от ДР на ЗЗД и в тази връзка е наложително предприемане на незабавни действия по закрилата му с оглед осигуряване на превантивни мерки за неговата сигурност и защита. В изготвения впоследствие социален доклад, след подробен анализ на обстоятелствата, относими към детето, неговите потребности, капацитет на родители, фактори и средата в семейството и цялостната налична информация, социалният работник прави извод, че непълнолетната Й.М. е в рискова ситуация поради следните обстоятелства: Постъпил сигнал на 03.01.2014 г. за местонахождението й в гр. Долни Дъбник; Непълнолетната установена без родителски контрол в заможна ромска фамилия, срещу която се водят процесуално-следствени действия; наличие на данни за нерегламентирано съжителство на непълнолетната; Непълнолетната е жертва на манипулация и нехуманно отношение от бащата и трети лица. Препоръката е предприемане мерки за закрила на осн. л. 27, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ППЗЗД.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /социален доклад от 13.01.2014 г., постановление на РП-Левски № 813/2012г. постановление на РП-Левски от 05.01.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство, решение на РС-Велико Търново по гр.д. № 3354/2012 г. за определяне мярка за закрила на детето Й.М. и съпътстващите го доказателства,справка от ТД на ДАНС-Плевен № 553/27.03.2014 г. ,социален доклад № ЗД-92/0030/30.01.2014г., индивидуална социална оценка от 15.01.2014г., психологична оценка от 17.01.2014 г. / се установява, че институциите, издали гореизброените документи са имали контакти и са осъществявали различни по своя характер фактически и правни действия по отношение на непълнолетната сега Й.М. още от 2006 г., когато тя е била деветгодишна. Първоначалният контакт на ДСП-Д.митрополия с детето датира от 27.07.2006 г. , когато е подаден писмен сигнал относно заявеното от майката на детето –з.с. В.Г. желание да върне същото в своята семейна среда. До този момент Й., която към оня момент не е била припозната от биологичния си баща-з.с. М.Д. , се е отглеждала в жилището на бащата на последния. Той се е грижил за детето и за неговата сестра поради това, че са били изоставени от майката, а бащата е бил на работа в чужбина. От обобщената от гореизброените доказателства информация се установява, че след като е предадена на майката, още през 2006 г. Й. е била „сгодена” за лице от ромска фамилия в гр. Левски и изпратена да живее в дома на това семейство. За този период от живота й, по наличните данни от ТД на ДАНС се установява, че детето е било подложено на физически и психически тормоз с цел да бъде обучено за джебчийка, след което да бъде изведена в чужбина. В приложената справка са описани наличните заявителски материали относно Й.М. за извършени от нея кражби, както и такива материали за извършени от други членове на фамилията Г. , в която е пребивавала престъпления. Приложен е и списък на съвместните пътувания на Й. с представител на тази фамилия извън страната. За периода ,през който Й. е живяла в семейството на Г. не е била обект на наблюдение от социалните служби. На 28.07.2012 г. е подаден сигнал на НТЛД 116 111 за дете в риск. След провеждане на необходимите проучвания, Й. М. е настанена временно със заповед № 269/03.08.2012г. на Директора на ДСП-Д.Митрополия в Кризисен център за деца- с. Балван, а с Решение № 910/28.09.2012г. ,постановено по гр.д. № 3354/2012г. на РС-В.Търново, спрямо нея е определена мярка за закрила чрез настаняване в Кризисен център с. Балван за срок от 6 месеца или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването. В този център М. пребивава до 29.08.2013г. когато изтича срокът за мярката за закрила. След напускането му се е установила в дома на своя баща М.Д., който е заявил желание да я отглежда. От представения социален доклад се установява, че бащата М.Д. живее в гр. Д.Митрополия, в двустаен апартамент,негова собственост,в добро състояние. Бащата е в трудоспособна възраст, със статут на неосигурено лице. Същият предоставя данни, че към момента не упражнява трудова дейност и не реализира доходи. Няма данни с какво се издържа семейството. През учебната 20013/2014 г. Й.М. не е посещавала училище и образователните й потребности не са задоволени. След установяването й при бащата М.Д., в ТД”НС” е придобита информация, че , през есента на 2013 г. е „ продадена” отново за снаха в гр. Д.Дъбник, в семейството на Е. М. и в роднинския кръг на С. И. М.. Именно в този дом , и в отсъствие на близки или роднини е открита непълнолетната Й.М. при проведените на 03.01.2014 г. процесуално-следствени действия по ДП 314/2013г. Подаденият сигнал, информацията, с която е разполагала ДСП-Д.Митрополия за непълнолетната Й. М. и нейното битие до момента, е мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед за временно спешно настаняване в Кризисен център.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Заповед № ДСПСП11-2/03.01.2014 г. е издадена от компетентен орган- ЗА Директор на Дирекция”Социално подпомагане”-гр. Долна Митрополия / съгласно опраомощаваща Заповед № ЧР-5-496/12.12.2013г. на Изпълнителен директор на АСП / л. 66/, в кръга на неговите правомощия по чл. 27,ал. 1 от ЗЗДвъв вр. с чл. 33 от ППЗДД. Съдът намира, че с оглед на посоченото правно основание – чл. 33 от ППЗЗД, законосъобразността на административния акт следва да се преценява към датата на издаването му- 03.01.2014г., в какъвто смисъл е и общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК за преценка на административния акт с оглед на съответствието му с материалния закон.

Приложената в случая мярка за закрила на дете „спешно временно настаняване извън семейството” е регламентирана в чл. 33,ал. 1 от ППЗЗД като разновидност на мярката „временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга-резидентен тип или в специализирана институция” по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. Т.е., независимо, че като основание е посочен чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД, от вида , формулировката и съдържанието на приложената мярка следва, че заповедта има своето правно основание чл. 33,ал. 1 от ППЗЗД. Материалноправната разпоредба на чл. 33,ал. 1 от ППЗЗД предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за живота и здравето на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняване на детето в семейство на роднини и близки с подготвено становище за годността на близките и роднините да отглеждат детето/Чл. 24 от ППЗЗД/. На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗД настаняването се извършва незабавно след получаване на сигнала със заповед на директора на Дирекция”Социално подпомагане” , а на осн. следващата ал. 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Спорът се отнася до съда в едномесечен срок от издаване на заповедта, но след приключване на проучването, както изисква чл. 27, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 33,ал. 5 от ППЗЗД.

Съгласно процесуалното правило на чл. 142,ал. 1 от АПК преценката за съответствие то на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършено към момента на издаването му. Анализът на събраните доказателства сочи, че към момента на издаване на оспорената заповед непълнолетната Й.М. е била дете „ в риск” по смисъла на §1,т. 11 11 от ДР на ЗЗД, по отношение на което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено , интелектуално и социално развитие. Мярката за закрила е била приложена при наличие на фактическото основание по чл. 33,ал. 1 от ППЗЗД . В светлината на изложеното за обезпечителния й характер, изискващ провеждане на бързо административно производство, не се споделят наведените от жалбоподателя доводи за процесуално нарушение поради неуведомяване на заинтересованата страна М.Д.- баща на жалбоподателката за започналото и провеждащо се административно производство по издаване на заповедта, поради което съдът не намира това обстоятелство за нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на заповедта. Не е с такава стойност и обстоятелството, че заповедта не е била връчена на бащата, с което са се нарушили правата на детето да обжалва същата. Връчването на заповедта е от значение за упражняване правото на обжалването й, което е и направено в законоустановения срок с процесуално допустима жалба, разгледана по същество от съда, поради което този факт не може да бъде преценяван като порок на самата заповед, водещ до нейната незаконосъобразност.

Не се споделя от настоящия състав и оплакването за нарушение при издаване на заповедта във връзка с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, състоящо се в това, че детето е настанено извън семейството без да е извършена преценка дали са изчерпани всички възможности за настаняване в семейството. Съдържащото се в посочения текст изключение : „ освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане” е приложимо тогава, когато заповедта се издава по реда на чл. 33 от ППЗЗД, и разглежданият случай е именно в тази хипотеза, освобождаваща административния орган от задължението при издаване на заповед за временно спешно настаняване да проучва във всички възможности за настаняване в семейството. Заповедта е издадена и детето е настанено , в съответствие с изискванията на чл. 33 от ППЗЗД незабавно след получаване на сигнала, като, административният орган, при спазването на тази разпоредба е започнал незабавно проучване, което е приключило в регламентирания 10- дневен срок с изготвен на 13.01.2014 г. социален доклад. Настоящият съд споделя изводите на социалния работник за рисковите фактори по отношение на здравето и живота на детето, налагащи временна и незабавна мярка за защита. Присъствието на детето без родителски контрол в неподходяща за неговото психическо и физическо развитие среда,постъпилият сигнал за извършени процесуално-следствени действия в жилището, в което се намира детето , възможността от възникване на ситуации, при които здравето и животът на детето да бъде застрашен , данните за наличие на фактическо съжителство на детето с член от това семейство, в светлината на предходните събития от неговия живот, считано от осемгодишната му възраст до момента на настаняването му в кризисния център, основателно са мотивирали социалните служби към извод за нехуманно отношение към него и необходимост от предприемане на мерки за защита. Отново следва да бъде подчертано, че оспорената заповед за спешно временно настаняване на детето по административен ред е издадена при условията на чл. 33, ал. 2 от ППЗЗД . Тази заповед е с временен характeр, поради което се явяват неотносими към приложената по спешност мярка за закрила на детето родителските качества , твърденията за привързаност на детето към бащата, материалните условия, липсата на безспорни доказателства за упражнено психическо или физическо насилие и пр., които подлежат на изясняване и преценка в производството пред гражданския съд, каквото вече е образувано, видно от приложените към настоящето дело доказателства.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” Д.Митрополия е правилна и законосъобразно, спешното временно настаняване на детето в Кризисен център Плевен е в съответствие с интересите му, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.М.Т. от гр. Д.Митрополия, Плевенска обл.,като непълнолетна със съгласието на нейния баща и законен представител М.Т.Д. от с.гр. против Заповед № ДСПСП11-2/03.01.2014 г. на Директор на Дирекция”Социално подпомагане” гр. Д.Митрополия.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: