Р E Ш Е Н И Е

№ 46

гр.Плевен, 24 Януари 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари  две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                        

                                                      Председател:  Цветелина Кънева

                                                                          Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                            Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1058 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 885 от 07.10.2013 г., постановено по нахд № 2004/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №1607у/10.08.2012 г. на Началника на Второ РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Г.К.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД за това, че на 19.07.2012 г. в 15,20 часа в гр.Плевен, при подаване на заявление за издаване на български документ за самоличност е установено, че лицето не е направило необходимото по опазване и съхранение на л.к. № XXXXXXXXX.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.К.В., моли съда да отмени решението, тъй като е възрастен пенсионер, без допълнителни доходи и изпитва големи затруднения при плащането на ток, вода, лекарства, храна и др. Твърди, че при тези трудни условия на живот плащането на глобата е доста несправедливо, поради което моли да бъде отменена. Представя писмени доказателства относно размера на пенсията и две рецептурни книжки-неговата и тази на съпругата му.

В съдебно заседание касаторът   Г.К.В. се явява лично и моли съда да отмени оспореното решение и наказателно постановление, тъй като семейството му е бедно и дори глобата от 30 лева  е прекомерна.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.07.2012г., около 15:20 часа, жалбоподателят се явил във 02 РУП Плевен и заявил, че си е изгубил личната карта- XXXXXXXXX. Изявил желание да си извади нова такава, като подал заявление за издаване на български документ за самоличност. Установено било, че жалбоподателят не е направил необходимото по опазване и съхранение на личната си карта, с което е нарушил разпоредбата на чл.7 от ЗБЛД и за което му бил съставен АУАН №1607у. Свидетелят М.- полицейски инспектор при Второ РУП - гр. Плевен, съставил против жалбоподателя АУАН №1607у, в присъствието на свидетеля М.. В същия изложил подробно описание на фактическата обстановка, свързано с неизпълнение на задължение за опазване от изгубване лична карта №XXXXXXXXX, както и на обстоятелствата по извършването му. Същото правно квалифицирал с разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД,  която вписал в АУАН за нарушена. АУАН бил редовно предявен и връчен на нарушителя, който не вписал възражения против констатациите, изложени в него. Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 10.08.2012г началникът на Второ РУ на МВР към ОД на МВР гр.Плевен издал НП № 1607у, с което  наложил на жалбоподателя  административно наказание глоба в размер 30лв., на основание и за извършено административно нарушение по  чл. 53 ЗАНН и чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

Тази  фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели М. и М., които приел за безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.

ПРС не констатирал наличието на процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел, че  НП и АУАН  са издадени от компетентни органи  при спазване на  предвидената форма и процесуален ред, съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него приел за  достатъчно изчерпателно и конкретно, позволяващо индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл.7 от ЗБЛД. Изложил мотиви, че е налице фактическо и правно единствено между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и  приложимата правна норма и в двата акта. Въз основа на събраните доказателства направил извод, че жалбоподателят не е направил необходимото по опазване и съхранение на личната си карта, с което е нарушил разпоредбата на чл.7 от ЗБЛД. Това обстоятелство не се отрича и от самият жалбоподател. Позовал се на разпоредбата на  чл.7, ал.1 от ЗБЛД, съгласно която гражданите притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, а съгласно чл.8, ал.2 от ЗБЛД, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на МВР. От събраните по делото доказателства съдът не констатирал декларирането на изгубената лична карта от страна на жалбоподателя.    Ето защо съдът приел, че жалбоподателят В. е осъществил от обективна страна  административното нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, като не е опазил от изгубване български личен документ – лична карта с №XXXXXXXXX. Наложеното наказание счел за съобразено с нормата на чл.27 от ЗАНН. На тези основания потвърдил оспореното НП.

  Касационната инстанция изцяло възприема изводите на въззивния съд за съставомерност на извършеното нарушение като правилни и обосновани на събраните по делото доказателства и постановени след задълбочен техен анализ.По преценка на касационната инстанция обаче, наложеното на жалбоподателя наказание не е съобразено с разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. При получаване на акта за установяване на административното нарушение с цялата преписка към него, административно-наказващият орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това,  ако не са налице, да издаде съответното наказателно постановление и наложи административно наказание на нарушителя. В конкретния случай това не е сторено.

Относими към преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН  като смекчаващи обстоятелства са факта, че В. признава вината си и сам , по собствена воля, без това да е било наложено от определени обстоятелства или необходимост , е отишъл  в съответното РУ  и е съобщил за извършеното нарушение. Няма данни същият да е наказван по административен ред за други допуснати нарушения. От друга страна В. е пенсионер, на преклонна възраст- 84 години, получава  пенсия  размер на 363 лева и няма други доходи . Двамата със съпругата си  страдат от заболявания, които налагат ежемесечно закупуване на лекарства, видно от приложените рецептурни книжки. Размерът на ежемесечните разходи за лекарства и консумативи, отнесени към получаваната месечна пенсия при липса на други доходи, тежкото здравословно състояние на В. и съпругата му (според доказателствата тя страда от АХ ІІ и ХОББ, а В. от хиперплазия на  простатата) , правят наложената санкция от 30 лева тежка и обременителна и засягаща в значителна степен  екзистенц минимума за преживяване, което от своя страна не би стимулирало жалбоподателя към спазване на установения правов ред. При това съотношение- наличие единствено на  смекчаващи отговорността обстоятелства и то многобройни се налага извод, че определения от АНО размер на наказанието не е справедлив и не е съобразен с неговите цели, което не е отчетено и от съда по същество. При тези обстоятелства административно наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 885 от 07.10.2013 г., постановено по нахд № 2004/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1607у/10.08.2012 г. на Началника на Второ РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Г.К.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.