РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Плевен, 15.04.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 57 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 133/02.12.2013 г. на
Районен съд на гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 450/2013 г., с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 592/02.09.2013 г. на Началник на РУП – Белене при
ОД на МВР – Плевен, с което на С.Г.Д. ***, е наложено на основание чл. 177, ал.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административно наказание – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно
и постановено в противоречие на материалния закон. Касаторът счита, че
първоинстанционният съд е отменил процесното НП без да разглежда спора по
същество. Твърди, че възприетите от РС – Левски факти по делото са изцяло въз
основа на събрани от съда гласни доказателства, а именно показанията на С.Г.Д.
и въз основа на тях, съдът е приел, че са извършени груби нарушения. Касаторът оспорва
изцяло приетите за доказани нарушения на процесуалните правила, както и
показанията на нарушителя, че не е знаел за съставения против него акт, както и
че такъв не му е бил предявяван. Сочи, че констатацията на първоинстанционния
съд, че вписания в акта свидетел И. Б. е удостоверил с подписа си обстоятелството, че на 06.08.2013 г.
нарушителят отказва да го подпише и да получи препис от него, не съответства на
обективната действителност, установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тази насока. Твърди, че е невярно констатираното от РС – Левски
обстоятелство, че действителната фактология, безспорно установена според
първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие се изразява в това, че Б. е свидетел на съставяне на акта в отсъствието на С.Д., което се явява
единствената причина последният да не го е подписал и да не е получил препис от
него, а не защото е отказал да направи това на посочената дата. Твърди, че
никъде в показанията на И. А. Б. не е посочил да е бил свидетел на съставяне на акта, напротив последният е
удостоверил, че Д. е отказал да подпише АУАН и да получи препис от него. Касаторът
счита, че административно наказващият орган не е извършил констатираното от РС
– Левски нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил предявен на
дееца законосъобразно, но същият е отказал да го подпише и да получи препис от
него. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, но не изпраща представител.
Ответникът – С.Г.Д.,
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адв. С. Т.
***, който заявява, че касационната
жалба за неоснователна. Излага
доводи, че съдът е направил
изводи на база на събраните доказателства и е постановил съдебен акт и
поради своята валидност и правилност моли същия да бъде оставен в сила този
акт. Представя писмена защита, в която подробно развива съображения за
незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото
доказателства, решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав,
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
РС Левски е установил, че административно наказателното производство
започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №592/06.08.2013г. за това, че на 13.07.2013г.,
около 20:50 часа, на път ІІ-52, посока от с.Бяла вода към с.Деков, на около
километър преди табела с.Деков, С.Г.Д. управлява комбайн „Кейс” с рег. №
ВТ03588, собственост на “Ентек” ООД без да има разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, и без да е съгласувано със съответната
служба за контрол при МВР. Повдигнатото е административно обвинение по чл. 140,
ал.6 от ЗДвП. посочено е още, че на датата на съставяне на акта – 06.08.2013
г., жалбоподателят е отказал да го подпише и да получи препис от него, което
обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на така
съставения акт, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Д.
на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.140, ал.6 от ЗДвП. За да отмени
последното РС Левски е приел, че са съществено нарушени процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство. Като нарушения, съдът е посочил
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя - чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
непредявяване, съответно невръчване на акта. В хода на съдебното дирене е установено
още, че подписалият се за отказ при връчване на акта не е лицето, вписано като
свидетел – И. Б., а същият е свидетел на съставяне на акта. Съдът е направил
извод, че на уличеното лице е нарушено правото на защита, при което отменил НП
№ 592/02.09.2013г.
Така постановеното решение е правилно, но по съображения,
различни от изложените.
Не се споделя становището на РС Левски за допуснати
съществени процесуални нарушения по повод съставянето и връчването на АУАН
№592/06.08.2013г. От събраните по делото, гласни доказателства не се установява
същият да е съставен без присъствието на лицето, сочено за нарушител.
Единствено в обясненията, дадени о.с.з. от 27.11.2013г. от С.Д. се съдържат
твърдения за неприсъствено съставяне на АУАН, които обаче настоящият състав
намира за недоказана защитна теза. Неправилно е и възприетото от районния съд, че
АУАН №592/06.08.2013г. е не е предявяван и връчван, отново позовавайки се на обясненията
на Д.. В тази част мотивите към решение № 133/02.12.2013
г. са неясни и вътрешнопротиворечиви. От показанията на свидетелят на връчването, че няма спомен за
случая не може да се направи еднозначен извод, че това обстоятелство (отказ на
нарушителя да подпише акта) не се е случило. РС Левски безкритично и в
противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е възприел изцяло
защитната теза на С.Д., като въз основа на същата е постановил съдебния акт.
Независимо от гореизложеното Решение № 133/02.12.2013г. на Районен съд на
гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 450/2013 г. е правилно като краен резултат.
Това е така, защото повдигнатото административно обвинение е неясно и не
кореспондира с установената фактическа обстановка и с наложената санкция. В АУАН №592/06.08.2013г. е описана следната фактическа
обстановка на 13.07.2013г., около 20:50 часа, на път ІІ-52, посока от с.Бяла
вода към с.Деков, на около километър преди табела с.Деков, С.Г.Д. управлява
комбайн „Кейс” с рег. № ВТ03588, собственост на “Ентек” ООД без да има
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, и без да е
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Доколкото в
обстоятелствената част на АУАН и НП се говори за “разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя” и наложената санкция е по чл.
177, ал. 3 от ЗДвП, може да се направи извод, че контролиращите органи са
приели, че става въпрос за движение на извън габаритни моторни превозни
средства, което се установява и от показанията на свидетелите на нарушението. Именно
последното не е правилно установено. По делото не се съдържат данни какви са
били размерите на коментираната земеделска техника, от което да се направи
извод необходимо ли е нарочно разрешително от пътната администрация. Нещо
повече, свидетелят на нарушението е заявил при разпит в хода на съдебното
следствие, че видимо било, че комбайнът е извън габаритен. Последното обаче е субективно
мнение и не е достатъчно за ангажиране на отговорността на водача. Самото
нарушение следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, което в
случая не е направено.
На следващо място повдигнатото
административно обвинение не съответства на описаното нарушение. В АУАН
№592/06.08.2013г. е посочено, че е нарушен чл. 140, ал.6 от ЗДвП, което
последствие е възприето от административно наказващия орган в наказателното
постановление. Разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП препраща към наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на
вътрешните работи и министъра на регионалното развитие. По мнение на настоящият
състав това е Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника /Наредба 15/, т.к. това е наредбата,
издадена съвместно от трите министерства. Какво точно са имали в предвид
актосътавителя и санкциониращият орган, че е нарушено от тази наредба не става
известно. Действително чл. 1, ал. 4 на Наредба 15 се препраща към Наредба 11 за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, но нарушението
на последната се извежда от разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 и ал. 3 на
ЗДвП. Следователно неправилна е правната квалификация на описаното в АУАН
изпълнително деяние – на път II-52 посока с. Бяла вода
управлява комбайн “Кейс” без да има разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, и без да е съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР.
Не на последно място в НП № 592/02.09.2013г. като нарушение е формулирано,
че Д. управлявал МПС или ремарке без да е пуснато в движение от съответните
органи. Данни за такова нарушение не се съдържат в административнонаказателната
преписка, а и не са събирани. От друга страна така изведеното нарушение не
съответства на текста, по който е ангажирана отговорността на Д. – чл. 177, ал.
3 от ЗДвП.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/02.12.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 450 по описа на
Районен съд на гр. Левски за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.