О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184 / 19 Февруари 2014 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в
закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета
година , в състав:председател: Юлия Данева
Като разгледа докладваното от съдия
Данева административно дело № 51 по
описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „С-НЕТ” ЕООД- гр. Плевен,
представлявано от С.Т.Т. срещу мълчалив
отказ на Община Плевен- отдел
ТСУ от извършване на административна услуга, заявена по
електронен път . В жалбата се излагат оплаквания за т.нар „мълчалив подход”
на Общината по
подадени от него искания , мълчаливите откази по които са били
обжалвани. Цитира извадки от
подадена до съда предишна аналогична жалба. Настоява да бъде отменен
отказът и АО да отговори на всички въпроси. Исканията му са формулирани в три
точки, като последната е с две подточки и се свеждат до искане за отмяна на МО
на АМ и извършване на административната
услуга, глобяване на АМ, предварително изпълнение с цел охрана на имущество,
осигуряване на наем на къщата, в която е разположена апаратурата, осигуряване
на две заплати за техници за поддържане на
инфраструктурата в града, средства за телефон, осветление, интернет,
консумативи и скромно отопление на офиса. Към жалбата е приложено
Заявление с изх. № 8/14.10.2013 г. до
отдел ТСУ при Община Плевен, без отбелязан входящ номер в общината, с което е
направено искане за издаване на
удостоверение за търпимост на обекти-„въздушни кабелни отсечки за пренос на
радиотелевизионни сигнали/кабелна телевизия”, изградени между: 1. Бл. 16 и бл.
19 в ж.к. Сторгозия, бл. 17 и бл. 18 в ж.к.”Сторгозия”, бл. 18 и бл. 19 в ж.к.”Сторгозия.
С Определение №
68/23.01.2014 г. съдът е оставил жалбата
без движение до отстраняване на нейните нередовности: подписване на жалбата, индивидуализиране
на обжалвания отказ с посочване на входящ номер на заявлението за извършване на
административна услуга , по което се твърди, че
органът не се е произнесъл, в какво се състои незаконосъобразността на
оспорения акт, да представи удостоверение за съществуване и представителство на
организацията-жалбоподател, както и документ за платена д.т. в размер на 50,00
лв.
Със същото определение съдът е изискал от
Кмета на Община Плевен административната преписка по постановяване на оспорения отказ, вкл.
информация за подадено по електронен път заявление от „С-НЕТ” ЕООД Плевен с изх. № 8/14.10.2013 г.
В указания срок от
Община Плевен е постъпило писмо вх. № 265/27.01.2014 г., към което са приложени
неотносими към спора жалби и документи.
С последващо писмо вх. № 390/07.02.2014 г от Общината са изпратени препис от
Заявление на „С-НЕТ” ЕООД-Плевен изх. № 8/14.10.2013 г., с вх. № в Общината ТСУ
и С-26-4567-1/15.10.2013 г., както и писмо изх. № ТСУ и
С-26-4567-1/13.12.2013г. на гл. инж. В.И..
В указания на
жалбоподателя срок в съда е постъпила УТОЧНИТЕЛНА МОЛБА от „С-НЕТ” ЕООД-Плевен,
към която е приложено удостоверение за платена по сметка на Административен
съд- Плевен държавна такса в размер на 50,00 лв.
В уточнителната молба не се
съдържа описание на обстоятелствата, за които съдът е дал указание с определението
си от 23.01.2014г. В същата са изложени
неясни твърдения за извършвани в Общината престъпления, отново
искане за налагане на глоби , настояване
прокурорите да се присъединят към делото
и да се заемат с прикритите случаи. Към края на изложението се твърди, че : „…всеки желаещ може с искане в
свободен текст да заяви издаване на Удостоверение за търпимост и да го получи в
14-дневен срок срещу 10 лв.” На практика
това не е станало, като жалбоподателят предполага, че може да са загубили
заявлението му.
В същата молба прави искане
за отвод на съдия-докладчика Юлия Данева с искане с за нов избор, чрез жребий в
негово присъствие да бъде определен друг
съдия, непостановил негативно решение по „законността” на мрежата. Аргументите
за отвод са изложени в 7 точки с 4 подточки на т. № 6 и се свеждат до това, че съдията е взел две негативни решения
по две сходни дела, като и в двете дела е допусната грешка и е написано „ЗЕМ ,а не ЗЕС,
подозрение за съществуваща взаимовръзка между съдия Ю.Данева и съдиите от
състав на ВАС , поискан отвод на съдията по други дела, по които не се е
отвела, неспазване на принципа на служебно начало при решаване на делата, неясни доводи за стрес на всеки от БГ съдиите
и за кадрово израстване, липса на гаранции при случайното разпределение на
делата, настояване за жребий с „ куп листчета или натискане на компютъра”,
стрес поради непровеждане на звуков
запис,доводи, произтичащи от възрастта на съдията и обременеността й.
Съдът,
като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните , намира за установено следното:
По искането
за отвод на съдия-докладчика Юлия Данева:
Съдия-докладчикът по
адм.д. № 51/2014 г. е определен с протокол за автоматичен избор от
20.01.2014г. Съдия Данева е била съдия-
докладчик по други административни , по които страна е настоящият жалбоподател, по които са
постановявани съдебни актове.
Конкретните основания за
отвод на съда са регламентирани в чл. 22 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК. Съдът не намира, че са налице обстоятелства, които да
поставят съдия докладчика в хипотезата
на някое от изброените в приложимия текст основания.
Изложеното от жалбоподателя в искането за отвод е в резултат на субективната
му преценка, че съдебните актове, постановени от настоящия съдия-докладчик по
други дела са неправилни , респ. съдът е
предубеден. Липсва важен елемент от предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 144 от АПК- съмнението в безпристрастието на съда да е
ОСНОВАТЕЛНО. Настоящият съд преценява,
че изразеното от представителя на
жалбоподателя съмнение в
безпристрастността му е неоснователно. Не се навеждат правнорелевантни
обстоятелства за отвод, и не съществуват такива. Преценката на настоящия
съдия-докладчик за законосъобразността
на административни актове, които са били предмет на други дела по никакъв начин не може да
повлияе на обективността и безпристрастността му при решаване на
настоящето дело. Изложените от жалбоподателя основания за отвод, освен , че не се основават
на обективно извършени от съда действия
, са извън обсега на изброените в чл. 22 от ГПК.
По изложените
съображения искането за отвод следва да бъде отхвърлено.
По жалбата срещу
мълчаливия отказ от извършване на административна услуга, съдът намира следното:
Независимо, че нито в първоначалната жалба,
нито в уточняващата молба жалбоподателят посочва ясно и конкретно мълчалив отказ от извършване на каква точно
административна услуга оспорва, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на органа по чл. 145 от ЗУТ / гл. архитект на Община- Плевен/
да издаде, на осн §16 от ПР на ЗУТ
удостоверение за търпимост на посочените
в Заявление на С-НЕТ ЕООД изх. № 8/14.10.2013 г., с вх. № в Общината ТСУ и
С-26-4567-1/15.10.2013 г. строежи. Този извод съдът прави от приложеното към жалбата заявление №
8/14.10.2013 г., както и от неясно заявеното в уточняващата молба, че „всеки
желаещ може да заяви и да получи такова
удостоверение.”
От
приложеното към преписката Заявление
за извършване на административна услуга се установява, че същото е изпратено по електронен път на 14.10.2013 г.
и е постъпило с входящ номер ТСУ и С-26-4567-1 в Общината на 15.10.2013 г.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето
в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде актът.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК
административният акт се издава до 14
дни от датата на започване на производството, а датата на започване на
производството е датата на постъпване на
искането в компетентния административен орган, в който то е подадено/ чл. 25,
ал. 1 от АПК/.
От така
посочения регламент следва, че , при
постъпило в административния орган
искане за издаване на удостоверение за търпимост на 15.10.2013 г.,
административният орган е бил длъжен да се произнесе най-късно до 29.10.2013г., в
законоустановения 14-дневен срок. Не са налице данни, нито твърдения от страна
на административния орган в 14-дневния срок, изтичащ на 29.10.2013 г. да се е
произнесъл по подаденото заявление. Следователно, след изтичане на този срок, считано
от 30.10.2013г. е налице мълчалив отказ от произнасяне по Заявление на С-НЕТ
ЕООД изх. № 8/14.10.2013 г., с вх. № в Общината ТСУ и С-26-4567-1/15.10.2013 г.
за издаване на удостоверение за търпимост, който отказ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Съгласно чл. 149, ал. 2
от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на
срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Както е посочено
по-горе, срокът, до който органът е следвало да се произнесе е
изтекъл на 29.10.2013 г. По аргумент от чл. 149, ал. 2 от АПК следва, че жалбата срещу мълчаливия отказ е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок от тази
дата- т.е. най-късно до 12.11.2013 г.- вторник, присъствен ден.
Жалбата срещу мълчаливия отказ е
подадена по електронен път, чрез
Община Плевен на 15.12.2013г. и е регистрирана с вх. № ТСУ и С
92-5819-1/16.12.2013г. При изтекъл на
12.11.2013г. срок за обжалване,
подадената / най-рано/ на 15.12.2013г. жалба срещу
мълчалив отказ на органа по чл. 145 от ЗУТ / гл. архитект на Община- Плевен/
да издаде, на осн §16 от ПР на ЗУТ
удостоверение за търпимост на посочените
в Заявление на С-НЕТ ЕООД изх. № 8/14.10.2013 г., с вх. № в Общината ТСУ и
С-26-4567-1/15.10.2013 г. строежи се явява просрочена, и като такава- недопустима за разглеждане по същество.
Следва да се отбележи, че не са налице
данни дали писмо изх. № ТСУ и С-26-4567-1/13.12.2013г., в
което се съдържат указания какви документи
е следвало да бъдат представени, за да се издаде исканото удостоверение е съобщено на адресата по надлежен ред , и
как са се развили отношенията между
страните по повод на същото, но то е
издадено след като вече е бил
налице мълчалив отказ / 30.10.2013г./ , поради което наличието му не се
отразява на факта на съществуването на
такъв, подлежащ на оспорване
/ при наличие, разбира се на останалите предпоставки за допустимост,
вкл. спазване на срока за
обжалване/. По изложените по-горе
съображения, жалбата срещу мълчаливия
отказ е подадена след законоустановения
срок, поради което е недопустима, следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се
прекрати.
Водим от горното и на осн. чл. 159, т. 5
от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „С-НЕТ” ЕООД- гр. Плевен, представлявано от С.Т.Т. за отвод на съдия Юлия Данева от разглеждане на адм. дело № 51/2014г.
В тази част определението
не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на на „С-НЕТ” ЕООД- гр. Плевен,
представлявано от С.Т.Т. срещу мълчалив
отказ на органа по чл. 145 от ЗУТ / гл. архитект на Община- Плевен/
да издаде, на осн §16 от ПР на ЗУТ
удостоверение за търпимост на посочените
в Заявление на С-НЕТ ЕООД изх. № 8/14.10.2013 г., с вх. № в Общината ТСУ и
С-26-4567-1/15.10.2013 г. обекти : -„въздушни кабелни отсечки за пренос
на радиотелевизионни сигнали/кабелна телевизия”, изградени между: 1. Бл. 16 и
бл. 19 в ж.к. Сторгозия, бл. 17 и бл. 18 в ж.к.”Сторгозия”, бл. 18 и бл. 19 в
ж.к.”Сторгозия.
Прекратява производството по адм.д. № 51/2014г.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: