РЕШЕНИЕ
№ 137
Плевен, 18.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. и с участието
на прокурора Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова
и.адм. дело № 50 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 1, ал.
1 от Закон за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по исковата молба на П.Г. ***, съдебен адрес : гр. Плевен, ул.
„В. Левски” № 192, ет. 3, ст. 312 чрез адв. К. с пълномощно на л. 4 по делото срещу ДФ „Земеделие”, гр.
София, ул. „Цар Борис ІІІ” №136 за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменения като
незаконосъобразен АУПДВ № 01-6500/24260/13.04.2011 година. Претендира се
изплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 18.04.2011 година
до датата на исковата молба в размер на 7 805,81 лева, явяваща се
прихваната сума и обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.04.2011
г. до 29.11.2013 година – датата на влизане в сила на решение по адм. дело
849/2012 г. по описа на АС –Плевен в размер на 15 000 лева, както и
разноските по делото. В исковата молба
се твърди, че в резултат на отмяна на акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500-24260/ 13.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие” София с решение №
641/09.11.2012 година по адм. дело № 849/2012 година по описа на АС-Плевен,
оставено в сила с решение № 15875/29.11.2013 година по адм. дело № 346 за 2013
година по описа на ВАС, Трето отделение, ищецът е претърпял имуществени вреди в
размер на 7 805, 81 лева – плащане по незаконосъобразния акт, което е
прихваното от ответника, както и неимуществени вреди – огромно притеснение за
възможността да осъществява дейност като земеделски производител, нарушаване на
психическия климат в семейството.
Посочва се, че Г. се е чувствал
наказан без вина и е бил злепоставен пред ОД на ДФ „Земеделие” –Плевен,
с чиито служители работи дълго време, както и пред местните органи на властта ,
на които става известно обстоятелството, че следва да връща огромна сума пари.
Посочва се , че усеща отчаяние, среща затруднения и съмненията за негови
незаконни действия допълнително утежняват атмосферата и влошават отношенията му
с близки и познати. Моли за присъждане на исканите обезщетения.
В съдебно
заседание на 06.03.2014 година пълномощникът на ищеца в негово присъствие
заявява, че прави отказ от иска по см. на чл. 233 от ГПК за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за периода от 18.04.2014 година – 17.01.2014
година в размер на 7 805,81 лева
ведно със законната лихва. Съдът с протоколно определение е прекратил исковото
производство в частта, по която ищецът е направил отказ от иска, като
производството продължава само по отношение на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 18.04.2011 г – 29.11.2013 година, причинени
от отменен като незаконосъобразен АУПДВ.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и адв. К., който поддържа иска за неимуществени
вреди. В указан от съда срок представя писмена защита, в която намира, че искът
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, тъй като е
налице отменен като незаконосъобразен административен акт и ищецът е претърпял
болки и страдания, уронване на авторитета пред служители от ДФ „Земеделие” и
местните власти, затруднено е било кандидатстването му по други програми за
подпомагане, влошил се е климатът в семейството и пред приятели, от които е търсил съдействие.
Посочва, че свидетелските показания като безпротиворечиви установяват именно
тежкото състояние на ищеца, страдание, смущение и намира, че е налице причинна
връзка между отменения акт и психическото състояние на Г.. По отношение на
размер на иска намира същия за справедлив и обоснован във връзка с дълго
продължилите емоционални страдания на лицето. Моли да бъде уважен иска. Представя Становище
по писмената защита на пълномощника на ответника, като намира, че твърдението
за неоснователност на иска е смехотворно, тъй като са налице всички
предпоставки за присъждане на обезщетение – отменен като незаконосъобразен
административен акт, вреди , причинени
на ищеца – накърняване на честта, достойнството, авторитета, притеснения и влошен начин на живот и причинно
–следствена връзка между отменения акт и неимуществените вреди.
Ответникът
– Държавен фонд „Земеделие” гр. София чрез пълномощника ст. юрк М. представя отговор по исковата молба, в който изразява становище по
основателността на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди,
като намира искът за имуществени вреди за неоснователен , тъй като след влизане
в сила на съд. решение по адм. дело № 849/2012 г. по описа на Административен
съд –Плевен Г. е отписан от книгата на длъжниците и на 20.12.2013 година по
заявената от него банкова сметка ***, 81 лева и лихва в размер на 22, 15 лева.
По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева ,
счита, че е неоснователен, тъй като е неоснователен искът за обезщетение за
имуществени вреди и не следва да се изплаща за вреди, които не са доказани.
Твърди, че фондът не следва да носи отговорност за това , че е упражнил правото
си на жалба и не носи отговорност за продължителността на съдебните дела.
Намира, че размерът на иска е необосновано висок. Претендира заплащане на
минимално юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска. Моли за
отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от ст. юрк М., който оспорва исковата молба в цялост и моли за присъждане на минимално
юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска. В предоставения от съда
срок представя писмена защита, в която намира, че въпреки, че е налице отказ от
иска по отношение на обезщетението за имуществени вреди, то следва съдът да
присъди разноски на ответника. Намира претенцията на присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за недоказана, тъй като от събраните гласни
доказателства не се установяват сочените вреди, а и свидетелите, като близки на
ищеца са заинтересовани от изхода на делото. Счита, че не са налице нито преки,
нито непосредствени неимуществени вреди за ищеца от отменения акт, като
размерът им не е определен по справедливост, а има характер на източник на
обогатяване. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 907 лева предвид първоначалната цена на иска.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Плевен намира
искът за неоснователен, тъй като не са представени доказателства, че е налице
уронване на авторитета на ищеца пред служебните лица от ДФ „Земеделие”, с които
продължава да работи, нито пред познатите му, тъй като същите не са променили
отношението си към него. Не са ангажирани и доказателства, че са претърпени
хипертонични кризи. Моли за отхвърляне на иска или за уважаването му, но в
намален размер.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната
цялост приема за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 641/09.11.2012 година АС-Плевен, седми състав е отменил акт
за установяване на публично държавно вземане №01-6500/24260 от 13.04.2011г.,
подписан от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е
установена недължимо платена субсидия, за недопустими за подпомагане площи, в
общ размер на 7805.81лева, в.т.ч. по СЕПП-5849.01лв. и по НДП-1956.80лв., по
подадено от П.Г. Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 год. с УИН
15/140709/37181. Срещу решението е
подадена касационна жалба и ВАС, Трето
отделение с решение № 15875/29.11.2013 година е оставил в сила горепосочения
съдебен акт.
Ищецът претендира изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от отменения административен акт
в размер на 15 000 лева за периода
от 18.04.2011 година до 29.11.2013 година, изразяващи се в уронване на
авторитета пред местните органи на власт, служители от Областта дирекция на ДФ „Земеделие”,
близки и познати, влошаване на климата в семейството, невъзможност да разшири
дейността си, невъзможност да кандидатства по други програми за подпомагане. За
доказване на твърденията си съдът допусна до разпит трима свидетели, посочени
от Г.. Свидетелските показания на Н. Х. съдът кредитира само в насока, че се познава с ищеца,
че е запознат , че същият е земеделски производител, обстоятелство, което не е
спорно по делото и че през 2011 година при проведен неформален разговор Г. му е
споделил, че има проблеми във връзка с упражняваната от него земеделска
дейност. Съдът намира, че от тези свидетелски показания не се установи
създаване на отрицателно отношение у свидетеля спрямо ищеца предвид
затрудненията , които среща при упражняване на дейността си. Съдът установи,с
оглед показанията на Х., че в процесния период
между ищеца и свидетеля, който посочва, че е кмет на с. Радишево, не са
осъществявани никакви служебни взаимоотношения.
Показанията на С. К. съдът кредитира само по отношение на факта, че
ищецът е споделил през април 2011
година, че има акт от ДФ Земеделие, а показанията на свидетелката Р. В., семейна приятелка на
ищеца, съдът кредитира също по отношение на горепосочения факт. Заявеното от
свидетелката относно отношението на съседите на ищеца към него, отношения в
семейството, съдът не кредитира, тъй като те не отразяват преки възприятия на
свидетелката, а отразяват споделеното от ищеца пред нея. Съдът кредитира
показанията й в насока, че свидетелската не е променила отношението си към Г.,
след момента, в който той й е споделил за проблеми в при упражняване на
земеделската си дейност.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че предявеният иск е допустим. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 1 от АПК държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред /какъвто е случаят в
настоящето дело/.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За възникване право на обезщетение за вреди и
ангажиране имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, е
необходимо кумулативно осъществяване на следните предпоставки на фактическия състав:
отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на
държавата или общините или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, причинени вреди, причинна връзка между отмяната на
акта и вредите. В случая е налице
първата предпоставка за ангажиране на отговорността - отменен по съдебен ред
административен акт - акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/24260 от 13.04.2011г., от зам.изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с който е установена недължимо платена субсидия, за недопустими за
подпомагане площи, в общ размер на 7805.81лева, в.т.ч. по СЕПП-5849.01лв. и по
НДП-1956.80лв..
По отношение на
вредите, което са причинени от отмяната на акта, съдът намира, че ищецът не доказа
твърденията си, че са налице претърпени неимуществени вреди и е налице пряка и
непосредствена връзка между отменения административен акт и претендираните от него
вреди. С разпита на тримата свидетели не се доказа, че е налице уронване престижа
на ищеца като земеделски производител при контакт с местни власти и служители
на Областна дирекция „Земеделие”, тъй като и пълномощникът му в съдебно
заседание заяви, че продължава работата и контактите със служителите на Фонда
на местно ниво, като не се ангажираха доказателства за особено, лошо ,
некоректно отношение на служители, настъпило след издаване на акта през 2011
година и след това. Ищецът не ангажира и
доказателства за накърняване достойнството му и пред негови контрагенти, местни
власти, тъй като свидетелят Х. бе разпитан не в
качеството му на кмет на с. Радишево, но самият той заяви, че не се намира в
някакви формални взаимоотношения, работни с ищеца. Г. по никакъв начин не
доказа твърденията си издаването на АУПДВ да е станало известно нито на местните
органи, нито на негови търговски партньори,
и такива не са посочени. Неоснователно е твърдението, че жалбите на
ответника допълнително са го разстройвали, тъй като както и ищецът, така и
ответникът разполагат с правото на жалба, в случаите когато намират , че са
накърнени правата им. Съдът намира, че по никакъв начин не се доказаха
твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца в следствие на издадения
и впоследствие отменен акт, както и твърденията за затруднения в упражняваната
от него дейност като земеделски производител. Не е налице и доказателство, че в
резултат на издадения АУПДВ същият като земеделски производител е лишен от
възможност да бъде одобряван за подпомагане, възпрепятстван е да участва в
други програми. Твърденията за нарушен семеен климат също са недоказани, като
съдът не възприема по горепосочените доводи показанията на свидетелката В. в тази насока.
Предвид горепосоченото съдът намира, че ищецът не доказа настъпването
на твърдените неимуществени вреди и връзка с отменения административен акт и искът не бе доказан нито по основание, нито по размер
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, с оглед искането на
пълномощника на ответника в отговора на ИМ и в с.з. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения
според материалния интерес, ищецът следва да заплати на ДФ „Земеделие”, със
седалище и адрес на управление : гр.
София, бел. „Цар Борис ІІІ” ,№ 136 юрисконсултско възнаграждение в размер
на 750 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 от АПК, Административен съд -
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля предявения иск от П.Г. ***, съдебен адрес : гр. Плевен, ул. „В.
Левски” № 192, ет. 3, ст. 312 за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лева за периода от 18.04.2011 г – 29.11.2013
година срещу ДФ „Земеделие” –София, причинени от незаконосъобразен административен
акт - акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/24260 от
13.04.2011г., на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Осъжда П.Г. ***, съдебен адрес : гр. Плевен, ул. „В. Левски” № 192, ет. 3, ст.
312 да заплати на ДФ „Земеделие”,
със седалище и адрес на управление : гр.
София, бел. „Цар Борис ІІІ” ,№ 136 разноски в размер на 750 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок
от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: