РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Плевен, 13 Март
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 49 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Й.Б. ***, срещу Решение № 1085/25.11.2013
г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2616/2013 г., с
което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 3277/23.09.2013 г. на
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с
което на Б.Й.Б. ***, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/
е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева
за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1(а) от ЗП, като намалява размера на
наложеното наказание на 1000 /хиляда/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът счита,
че първоинстанционният съд в противоречие с процесуалните си задължения не е
събрал относими към делото доказателства, а именно: справка от БИМ, от която да
е видно, дали процесната везна тип CAPTELS ORA 10 е електронна и дали тя е предназначена за измерване на осово
натоварване на единична ос на пътни превозни средства; какво е максималната
стойност на измерване на осово натоварване и може ли тя да се използва за
определяне на общата маса на ППС, което е довело до неправилен извод, относно
доказаността на извършеното нарушение. Сочи, че изводът на първоинстанционния
съд за неоснователност на възражението на касатора, че нарушението не може да
му се вмени във вина е неправилен, защото именно липсата на разрешително прави
съставомерно нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1(а) от ЗП, респективно
налагането на наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Счита, че дори
обективните признаци на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП да са налице,
не са налице субективните такива, т.е. не е установено виновно нарушение от
негова страна на разпоредбите на ЗП. Моли решението на Районен съд – Плевен да
бъде отменено, както и НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София,
редовно призован за откритото съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М.
К.. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и обосновано,
в съответствие с процесуалния закон, не се допуснати нарушения на процесуалните
правила, безспорно е установено извършването на процесното нарушение. Сочи, че
е представена справка за годност на електронната везна и е видно, че същата е
предназначена за контрол на осовото натоварване на автомобили и може да бъде
използвана за определяне на общата маса. Счита, че Районен съд – Плевен е
направил обосновани изводи при правилна преценка на доказателствата,
наказанието е наложено в минимален размер, като съдът е преценил смекчаващите вината
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
РС Плевен е установил, че на 11.09.2013г.,
в 13:45 часа, на път І-3, на 100 м. след пътен възел “Долна Митрополия”, посока
град Плевен, служители на А”ПИ” извършили проверка на товарен автомобил ДАФ
модел 95 ХФ 430 с рег. № ТХ 8500 КХ и полуремарке с рег. № ТХ 9134 ЕХ,
управлявани от Б.Й.Б.. Установено било, че общата маса на горепосоченото пътно
превозно средство /ППС/ била 50720т, измерена с електронна везна CAPТELS ORA 10 №
785, при максимално допустима маса 40 000т. Установено е още, че водачът
не е представил разрешително за движение с тежки и извънгабаритни товари,
издадено от собственика или администрацията, управляваща пътя. Съставен
е АУАН № 0004041/11.09.2013г. с който е било повдигнато административно
обвинение за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. “а” от Закона за пътищата. По така
съставеният акт било издадено и оспореното НП. Съдът е приел, че от
доказателствата по делото безспорно е установено нарушението и неговия автор,
като в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Според решаващия съд наложеното наказание
не е индивидуализирано правилно, като липсвали мотиви, защо се налага такова в
размер по висок от минимално предвидения. Последното е мотивирало, съдът да
измени процесното НП, като намали наложената глоба от 2000 лева на 1000
лева.
Така постановеното решение на
РС Плевен е неправилно и следва да бъде отменено при следните съображения:
Видно от АУАН № 0004041/11.09.2013г., последствие и от
НП № 3277/23.09.2013г. санкциониращият орган е приел, че е нарушена
правната норма на чл. 26, ал.2, т. 1, б. “а” от Закона за пътищата. Същата
забранява дейности от специалното ползване на пътищата, движението на
извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение. Забраната не е абсолютна.
Предпоставките за нейното преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ /Наредбата/. Условията
се отнасят до движението на такива ППС след издаване на съответното разрешение
от администрацията, която управлява пътя. Лицата които могат да искат такова
разрешение са изчерпателно изброени в чл. 15, ал.3 от Наредбата. Това са
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите. При неизпълнение на това задължение чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата предвижда административно наказание
- глоба или имуществена санкция, именно за тези два субекта на нарушение
по чл. 26, ал.2, т.1 от същия закон. В последния липса легално определение на
понятието: „лицата, които извършват превозите”. Такова са съдържа в Закона за
автомобилните превози - § 1, т. 5 – “превозвач” е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Предвид сходството в регулираната материя между Закона за пътищата и Закона за
автомобилни превози, липсата на легално определение в първия закон на понятието
превозвач, може да се ползва това от втория закон. Налага се извод, че лицата
извършващи превоза са тези които осъществяват транспортната дейност в
качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите
лица, извършващи фактическите действия по управление на превозните средства.
Следователно върху касатора не тежи задължението за снабдяване с разрешително
за извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е изънгабаритно и/или
тежко. Изводът е че няма извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от
Закона за пътищата.
Административно
наказателната отговорност на настоящия касатор би могла да бъде ангажирана за
допуснато нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/. Разпоредбата предвижда: Движението на пътни превозни средства с
размери, маса и натоварване на ос, не надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие. Санкциониращата норма е чл. 177, ал.3 от
ЗДвП.
Гореизложеното налага извода, че е налице
несъставомерност на деянието с оглед на неговия субект. Водачът на
извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат
издаването на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от
администрацията управляваща пътя. Като не е констатирал това, решаващият съд и
административно наказващия орган са допуснали неправилно приложение на
материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено,
както и НП.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 1085/25.11.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 2616 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3277/23.09.2013г. на Началник Отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на Б.Й.Б. ***, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2000 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.