Р E
Ш Е Н И Е
№ 49
гр.Плевен, 24 Януари
2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и тринадесета година, в
състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Kатя Арабаджиева
Калина Пецова
при секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1049 по
описа за
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 921 от 14.10.2013 г., постановено по нахд №
2060/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
0636017, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Ц.И.Ч. ***, на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП за
това, че на 20.04.2013 г. в 11,58 часа в/на път ІІ-35 Плевен-Ловеч км.020+500,
с МПС Фиат Браво с регистрационен номер ОВ2306АТ, е извършил нарушение за
скорост № 201304208869, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 0562, като при разрешена скорост 60 км/час е установена скорост 91
км/час – превишаване на разрешената скорост с 31 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.И.Ч., който счита същото
за незаконосъобразно. Излага съображения, че в приложения снимков материал, на
две от четирите снимки, липсва заснемане на неговия автомобил, с който се
твърди, че е извършил нарушение – на снимката, отразяваща състоянието на
автомобила една секунда преди извършване на нарушението и на снимката,
отразяваща положението на МПС в момента на извършване на нарушението, поради
което се налага изводът, че непосредствено преди и по време на извършването на
твърдяното от ОД на МВР нарушение липсва доказателствен материал, поради което
издаденият фиш е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Твърди, че липсата на
заснемане на предната част на автомобила препятства възможността за преценка на
авторството на деянието, тъй като не може да знае дали преди четири месеца, на
посочената във фиша дата, той лично е шофирал този автомобил или друго лице,
тъй като нерядко негови колеги шофират колата му при командировки. Намира, че
дори да се приеме, че е налице нарушение на ЗДвП, съществува разминаване между
наказуемата скорост, описана в приложения клип и скоростта, описана в издадения
електронен фиш, което касае пряко адекватното определяне размера на наложената
санкция и прави издадения акт незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Посочва,
че липсва описание на нарушението, както и словесно описание на законовата
разпоредба, която го установява, като по този начин се осуетява възможността му
за защита и се създава неопределеност по отношение на нарушението и неговата
правна регламентация. Счита още, че начинът, по който е описано мястото на
нарушението, прави невъзможна защитата му срещу акта, тъй като не може да
разбере къде се твърди, че е нарушил правилата за движение – не става ясно дали
това е станало в населено или извън населено място, както и въз основа на какво
е определено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Според касатора не става ясно
и с какво техническо средство е извършено заснемането – мобилно или
стационарно, от което се препятства проверката дали е извършено съгласно
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗдВП, няма данни за неговата изправност и дали
отговаря на техническите изисквания за този тип устройство, не може да се
разбере дали е било извършено в присъствието на контролен орган, дали е било
част от мобилен патрул или стационарна камера. Твърди, че атакуваният електронен
фиш не съдържа данни за лицето, което го е издало, не носи ничий подпис, както
и информация относно неговата компетентност, поради което се осуетява
възможността за проверка дали санкционният акт е издаден от надлежен орган на
власт в рамките на неговите правомощия. Посочва, че не е отбелязана и дата на
издаването на санкционния акт, което прави невъзможна проверката дали давността
за съответното нарушение е изтекла и дали наказанието подлежи на принудително
изпълнение. Счита, че несъответствието между доказателствения снимков материал
и изготвения санкционен акт, както и липсата на съществени реквизити за
неговата валидност, прави последния незаконосъобразен, тъй като не е установено
по безспорен начин нарушението, неговото авторство и вина. В заключение моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът се представлява се от баща си И. Ц. Ч. (видно от приложено
удостоверение на л.15) с пълномощно на л.14 от делото. Същият подържа
касационната жалба на заявените основания. Представя писмена защита, в която
доразвива оплакванията от касационната жалба. В допълнение, позовавайки се на
характеристиките на мобилна система TGR1-M
претендира, че неправилно е установена скоростта на движение на автомобила.
Като такава сочи, че следва да бъде 88 км/ч позовавайки се на допустимите
отклонения по спецификацията на TGR1-M.
Ответникът по касационната жалба, не изпраща
представител и не атгажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение ПРС е приел за
установено от фактическа страна, че е издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че
на 20.04.2013 г. в 11.58 часа на ПЪТ ІІ – 35 ПЛЕВЕН ЛОВЕЧ, КМ 0.20+500, с МПС
“ФИАТ БРАВО” с рег. № ОВ 2306 АТ е извършено нарушение за скорост №
201304208869, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0562;
при разрешена скорост 60 км/ч, установена е скорост – 91 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. Като собственик на превозното
средство е посочен Ц.И.Ч. с ЕГН **********. Посочено е, че е налице нарушение по
смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189 ал.4 във
връзка с чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. Съдът установил
още, че в срока по чл.189 ал.5 ЗДвП Ч. не е представил в ОДМВР – гр.Плевен
писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ.
копие на свидетелството му за управление, както и че не са направени и
възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.
РС Плевен приел, че безспорно е установено административното нарушение и
не са допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните
правила, респ. законосъобразно и
обосновано е наложено на Ч. съответното
наказание. За да достигне до този извод, съдът приел,
че ЕФ съдържа изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Самото установяване на нарушението било извършено с
мобилна радарна система, което е допустимо по ЗДвП, а самата система била
надлежно сертифицирана и преминала технически преглед. Направените възражения
районният съд мотивирано отхвърлил, като приел, че мястото на нарушението е
индивидуализирано напълно, като описание на пътя и посочване на географски
координати, ясно отбелязване на ограничението за скорост и установената с техническо
средство такава. Според ПРС не е налице несъответствие между доказателствата
(снимков материал) и скоростта в ЕФ, т.к. формулировката “наказуема скорост” и
“наказуемо превишение” не влияели на крайния резултат. Последните били резултат
от изчисления, следващи установяването и заснемането на нарушението, поради
което били ирелевантни по отношение на действително регистрираната скорост на
движение. По отношение на твърдението за наличие на повече от един автомобил
съдът приел, че същото е неоснователно, позовавайки се на кадри от клип 8869, обозначени с T=0s, T=1.0s и T=0.8s, където
фигурира само МПС “Фиат Браво” с рег. № ОВ 2306 АТ. Касателно възражението за ограничение
на скоростта, въведено със знак В-26, съдът се е позовал на представените от Агенция
пътна инфраструктура – Областно пътно управление схема на път ІІ – 35 Плевен -
Ловеч, КМ 0.20+500, ведно с поставените в района пътни знаци. По последното се
установявало, че в този участък действително има въведено ограничение на
максимално разрешената скорост от 60 км/ч.На тези основания потвърдил
оспореният ЕФ.
Касационната инстанция намира така постановеното
решение за валидно, допустимо и правилно. Касационният състав изцяло споделя
изводите на РС Плевен поради което счита, че не следва да ги преповтаря.
Изложените възражения в касационната жалба и
представената писмена защита са неоснователни. Първото и основно от тях е
свързано с клип с № 8869 и приложените от същия
кадри. Действително на кадър Т=-1.0s липсва автомобила на жалбоподателя, което е и логично. Клип с №
8869, приложение към преписка 41 съдържа четири кадъра като всеки от тях има
определено значение и стойност. Кадър Т=-1.0s е предисторията на клипа, Т=0s е момента на засичане и сработване на мобилната система, а
кадри T=1.0s и T=0.8s са съответно кадър след сработването на системата и увеличение (zoom) на снимката. Така описаният клип
обаче следва да се разглежда в съвкупност с останалите означения на
приложението. В дясната стана на приложението,
от горе надолу последователно са означени дата, час, измерена скорост,
състояние на мобилната система, ограничение и стойност на превишението. На
следващата позиция е посоката на засичане, в която е нагласена мобилната
система и което е отбелязана със стрелка. Същата в случая указва, че системата
засича МПС по посока на радарният лъч., т.е. отдалечаващи се обекти. Логично се
достига до извода, че кадър Т=-1.0s,
предисторията на клипа в която липсва автомобила на касатора е ирелевантен, а
кадър T=1.0s е първият и съществен за установяване на
нарушението. Друг би бил въпроса, ако се е контролирало насрещно движещите се
МПС, където от значение биха се явили предисторията и момента на сработване на
системата.От данните в този клип безспорно се установява, че е регистрирано
нарушение, изразяващо се в превишение на разрешената скорост от автомобил с
рег.№ОВ 2306 АТ, който не се спори, че е собственост на Ч.. Противно на
възраженията в касационната жалба, законът не поставя изискване за заснемане на
предната част на автомобила с оглед преценка на авторството на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От така
разписаната процедура се налага извод, че принципът е, че ЕФ се съставя на
собственика на автомобила, какъвто е и настоящия случай. След като в
предвидения от закона срок собственикът не е предоставил данни за лицето, което
е извършило нарушението, ако то е различно от него, не е имало основание за
неговото анулиране и издаване на ЕФ на друго лице.
Неоснователни са и останалите възражения в
касационната жалба. По същите има формирана константна съдебна практика, но с
оглед пълнота на изложението ще бъде посочено следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11
от Закона за движението по пътищата (ред. ДВ, бр. 10 от 2011г.) се въведе
възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се
основава на автоматизирани технически средства, като се елиминира субективния
елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр.1 от ЗДвП гласи : „При нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.” Касае се за просто изречение, в което обособената част - „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява сказуемото „се издава”,
т.е. израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
„издаването” на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и
заснемането на нарушението с техническо средство.
Този е вложеният от законодателя смисъл и
от гледна точка на логическото и систематическото тълкуване на нормата. С оглед
на мястото на цитираната норма в системата от правни норми, регулиращи тази
материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от
общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност за
извършено административно нарушение. Така, ал.1 на чл.189 от ЗДвП предвижда
правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
При съставянето на тези актове, разбира се, се следва разписаната в раздел ІІ
от глава ІІІ на ЗАНН процедура, която изисква актът да се състави в
присъствието на нарушител и на свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Непосредствено след извеждане в ал.1 на чл.189
на принципа, че актът се съставя от контролен орган , в ал.4 на същия текст, е
дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен
акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито
на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата
на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител”
е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания,
настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е свързано с
обстоятелствата, при които се съставя електронния фиш, и в конкретния случай те
са спазени.
Неоснователно е възражението в
смисъл, че според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е
установено със заснемащо устройство, което следва да бъде стационарно
монтирано, а от доказателствата по делото е установено, че е използвана
видео-радарна система за наблюдение и регистрация. Неправилно е виждането, че
при този вид система за видеонаблюдение има човешки фактор-наличие
на контролни органи, което е в противоречие с изискванията на закона.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че нарушението следва да
бъде установено и заснето с техническо средство, като не посочва
неговия вид и характеристики. По-подробна регламентация относно средството за
установяване на нарушението се съдържа в текста, даващ легално
определение за „електронен фиш”, съгласно който нарушението следва да е
установено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Следователно, единственото изискване относно техническото средство за
установяване на нарушението, е същото да е автоматизирано. В тази връзка следва
да се отбележи, че мобилна система № 0562 е одобрен тип средство за измерване,
видно от Удостоверение № 10.02.4835 от
24.02.2010 година, издадено от „Тинел Електроникс” ООД (л. 12 от делото), която
система е преминала съответната проверка, видно от протокол за проверка №
68/29.02.2012г. (л. 18), поради което и възражението в тази насока е
неоснователно.
Не съставлява отменително
основание и обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен
конкретен административно наказващ орган. Единственото изискване на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е
електронният фиш да съдържа данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, което в
случая е спазено. Нещо повече - по отношение на ел.фиш не съществува изискване
да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че
изявлението, обективирано върху електронния фиш съставлява автоматично
възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено
се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за
анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по
издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена
в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор
при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване
на същите посредством техническо средство. А записът в разпоредбата на чл.189
от ЗДвП, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление визира разпоредените с фиша правни последици и неговата
изпълняемост, но не придава на същия формата и реквизитите на влязло в сила НП,
тъй като това изрично не е отбелязано в закона. В случая с конкретна правна
норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно
реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на
конкретен административно наказващ орган-длъжностно лице от системата на МВР.
По същите изложени съображения не съставлява отменително основание и
липсата на изписана дата на неговото съставяне. Разпоредбата, регламентираща
изчерпателно съдържанието на електронния фиш, е чл.189, ал.4 от ЗДвП и според
същата електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Видно е, че законът не въвежда изискване като необходим реквизит в
ЕФ да се посочва и датата на съставянето му.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението настоящият състав изцяло споделя становището на РС
Плевен, че локализацията е ясна и пълна. От една страна е посочено път ІІ – 35 Плевен
Ловеч, км 0.20+500, а от друга страна в приложени към преписка 41, т. е.
доказателствата към ЕФ е отразено точни географски координати EL 24,38,4285 и NL 43,18,4263, поради което съдът намира, че
изчерпателно е описано местоизвършването на нарушението. Въпреки яснотата за
местоизвършването на нарушението, в хода на касационното обжалване по искане на
касатора е събрано като доказателство писмо от АПИ –ОПУ Плевен от което се
установява, че посоченият път ІІ – 35, км 0.20+500 е част от републикански път II-35, минаващ през териториите на
Област Плевен, Ловеч и Пловдив, съгласно приложение № 1 на утвърден списък от Министерски съвет №
945/01.12.2004г., а км 020+500 се намира на територията на Област Плевен.
Последното само потвърждава, че нарушението е извършено между гр. Плевен и гр.
Ловеч, на територията на Област Плевен, от което следва, че териториалната
компетентност е на ОД на МВР Плевен, т.е. издателя на ЕФ.
Не е налице разминаване и между отразените в ЕФ и в
съставения клип данни. Видно от кип
№ 8869, с който е заснето процесното нарушение е, че същият установява, че на 20.04.2013
год., в 11,58.04 часа заснетият автомобил е със скорост на управление 91 км/час
при разрешени 60 км/ час, за движение извън населени места при наличието на
ограничение, въведено със знак В-26. Съгласно съставения електронен фиш, с
който е квалифицирано и санкционирано така установеното деяние, същото представлява движение
със скорост от 91 км/час при разрешени 60 км/час. Т.е. наказуемото превишение е
в размер на 31 км/час. По този начин е налице пълно съответствие между представените
доказателства и санкционираното деяние досежно скоростта на движение на
автомобила. Обстоятелството, че в приложения клип № 8869 е посочено “наказуема
скорост 88 км/ч” не опорочава съставения ЕФ до
степен да влече неговата отменяемост, по следните съображения: За да е съставомерно едно деяние
и да влече ангажирането на административно наказателна отговорност, следва да
са описани и да са налице всички елементи от неговия състав. В случая и както вече беше посочено в
настоящото изложение, съставът на посочената
като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква установяване и
посочване на: 1. вида на
пътното превозно средство, 2. конкретният размер на ограничението 3.
установената скорост на движение на автомобила и 4. мястото, където е
установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между
въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на
движение. Всички тези елементи са посочени както в издадения електронен фиш, така
и в заснетия клип. Като в обстоятелствената част на клипа и в ЕФ е изписана
именно измерената скорост. Т.е. релевантна за
отговорността на наказаното лице е именно измерената скорост на движение, а не
посочената като наказуема такава, което е достатъчно, за да се счете, че е
налице съставомерно деяние. Изписването на
текст с наказуема скорост (която не е съставомерен елемент) би съставлявало
съществено нарушение и би препятствало или ограничило правото на защитна на
санкционираното лице, ако липсваха изобщо данни за установената скорост на
движение, респективно , ако има несъответствие между отразените в клипа и в ЕФ
данни, какъвто не е настоящия случай.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 921 от 14.10.2013г.,
постановено по нахд № 2060 по описа за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.