Р E Ш Е Н И Е

 

 106

гр.Плевен, 12 Март 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

Председател: Полина Богданова-Кучева

        Членове:Калина Пецова

                                                                       Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 48  по описа за  2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 1131 от 12.12.2013 г., постановено по НАХД № 2823  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 134 от 15.10.2013 г. на Директор на РИОСВ – Плевен, с което на основание чл. 53, вр с чл. 83 от ЗАНН и чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО на „Унитрейд – БГ” – ООД гр. София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Унитрейд-БГ” ООД гр. София, представлявано от управителя Л.К.Т., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за случая, а неправилно изяснената фактическа обстановка е довела до постановяване на необоснован съдебен акт.

В жалбата касаторът твърди, че не е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че актосъставителката е имала нужната компетентност да състави АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление. Счита, че в административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че видно от съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, актосъставителят е с длъжност „Директор” на дирекция „КОС” при РИОСВ – Плевен, а съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, длъжността директор на дирекция е ръководна длъжност, като сочи подробно функциите, които той изпълнява съгласно разпоредбата на чл. 5 от същата наредба. Твърди, че тези функции съгласно чл. 6, т. 6 от Наредбата се изпълняват от експертните длъжности, чрез осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт, а оправомощаването  на директора на дирекция „КОС” при РИОСВ – Плевен от Директора на РИОСВ – Плевен по реда на чл. 157, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците да съставя АУАН счита за невалидно. Поради противоречие с нормативните изисквания, представените по делото и приети като доказателство за компетентността на актосъставителя длъжностна характеристика и заповед касаторът твърди, че не е следвало да бъдат кредитирани.

Изводите на първоинстанционния съд относно представителната власт на пълномощника на дружеството да подпише АУАН касаторът счита за неправилни. Сочи, че АУАН е предявен на пълномощник без представителна власт за подписване и връчен в нарушение на ЗАНН, като по този начин актосъставителят е съставил акта в нарушение на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Счита и че актосъставителят е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН и да изпрати АУАН на общинската администрация по адресна регистрация на фирмата, за предявяване и подписване. Твърди, че при издаването на наказателното постановление, административнонаказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН и е издал постановлението в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

В жалбата касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано и относно констатациите си по повод изпълнението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като неправилно е прието, че законовата разпоредба е изпълнена. Сочи, че в констативен протокол № КПКД-73/12.08.2013 г., с който е установено нарушението, са записани свидетелите Е. Й. С. и П. Н. Б., докато в съставения АУАН са посочени двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН – И. Б. Х. и Х. М. Г., като не е изрично изяснено на какво се дължи невъзможността на първите двама да присъстват при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Касаторът счита, че от страна на административнонаказващия орган не са представени доказателства, потвърждаващи по категоричен начин невъзможността на тези свидетели да присъстват при съставянето на АУАН.

В жалбата касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, изразяващо се в невярно посочване на ЕИК на нарушителя. Счита, че с посочването на ЕИК, който идентифицира друго юридическо лице, на практика нарушителят се явява неидентифициран.

Касаторът твърди, че не е съгласен и с констатациите относно неводенето на отчетност за отпадъците, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците и подзаконовата нормативна уредба по прилагането му. Сочи, че видно от наказателното постановление е, че „Унитрейд – БГ” ООД има отчетни книги по реда на Наредба № 9, заведени в РИОСВ Плевен под № 2144. Твърди още, че в наказателното постановление са посочени факти относно последния запис с посочен код, както и че няма записи, отразени по дати при движение на отпадъците. Счита, че от наказателното постановление не става ясно коя е конкретно нарушената норма и на основание на коя санкционна норма е наложено наказанието, което също съставлява съществено нарушение на ЗАНН.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Съгласно § 4 от ПЗР на Наредба №2, същата отменя Наредба №9 от деня на обнародването й, като § 9 от ПЗР на Наредба №2 дава възможност в срок до 6 месеца от влизане в сила на Наредба №2, да се водят заверените отчетни книги във формати, съгласно отменената Наредба №9. В тази връзка установил, че “УНИТРЕЙД – БГ” ООД има отчетни книги по реда на Наредба №9, заведени в РИОСВ Плевен под №2144 /за отпадък с код 15 01 02 – пластмасови опаковки/, от които последният запис е от 31.01.2013г, 2146 – за отпадък с код 15 01 01 – хартиени и картонени опаковки, последният запис е от 31.01.2013г.

“УНИТРЕЙД – БГ” ООД имал заверени от РИОСВ Плевен отчетни книги и по реда на Наредба №2, заведени под №№ от 2735 до 2741 включително.

С решение №08-ДО-298-00 от 21.02.2013г на РИОСВ Плевен, на “УНИТРЕЙД – БГ” ООД са разрешени дейности по съхраняване /код R13 съгласно приложение №2 към § 1, т.13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО/ и предварително третиране /код R12/ на отпадъци от хартия, картон, пластмаса, стъкло, излезли от употреба гуми /ИУГ/, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/, негодни за употреба батерии и акумулатори /НУБА/, отпадъци от черни и цветни метали /ОЧЦМ/. Разрешено е предварително третиране, което включва балиране на хартиените, картонени и пластмасови отпадъци, газорязанена ОЧЦМ. От извършената проверка на място е констатирано, че фирмата извършва основно сортиране и балиране на хартиени, картонени и пластмасови отпадъци. Видът на извършваните дейности определя и вида на отчетните книги, които трябва да се водят.

При извършената проверка на “УНИТРЕЙД – БГ” ООД, са представени фактура №0500028338/02.08.2013г за предаване на 620кг отпадък от хартиени опаковки от “Детелина ДП” ООД, кантарна бележка №313/08.08.2013г за предаване на 2080кг хартиени и картонени опаковки от “Метро кеш енд кери България” ЕООД, кантарна бележка №314/09.08.2013г за предаване на 110кг полиетиленови опаковки и кантарна бележка №315/09.08.2013г за предаване на 610кг хартиени и картонени опаковки от “Практикер” ЕООД. Приемането на отпадъците не е отразено нито в отчетните книги по Наредба 9, нито в отчетните книги по Наредба 2.

Воденето на отчетност съгласно изискванията на чл.44 от ЗУО и Наредба №2 от 22 януари 2013г за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри е вписано като условие разрешението – условие №6.

Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка №КПКД-73/12.08.2013г на РИОСВ-Плевен.

Горните обстоятелства съдът установил и от показанията на разпитаните актосъставител и свидетели,  чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – констативен протокол №КПКД-73/12.08.2013г на РИОСВ-Плевен.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят “УНИТРЕЙД – БГ” ООД е извършил нарушение по чл.44 ал.1 вр.чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 вр.чл.83 от ЗАНН и  чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО. Посочил, че  административно-наказателната отговорност е реализирана по отношение на “УНИТРЕЙД – БГ” ООД по смисъла на чл.135 ал.1 т.1 вр.чл.44 ал.1 от ЗУО, за неизпълнение на задължение да води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на ЗУО и Наредбата по чл.48 ал.1 от същия Закон. Приел още, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган при спазване разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя минималното предвидено в закона административно наказание.

Настоящият състав на Административен съд Плевен намира, че решението е правилно и обосновано, споделя напълно изложените от Районен съд Плевен изводи, поради което счита, че не следва да ги преповтаря.

По конкретно наведените касационни пороци съдът съобрази следното:

Неоснователно е възражението, че актът за установяване на нарушение е съставен от некомпетентно лице. Както правилно е отбелязъл и Районният съд, по делото на лист 25 е депозирана заповед № РД0029/14.01.2013г., с която Директорът на РИОСВ Плевен е оправомощил конкретната актосъставителка Т. Ц. да съставя актове за установяване на нарушения по ЗУО и подзаконовата нормативна база по прилагането му, каквото представлява и процесното, за което същият има законово основание по арг. от 113, ал.3 от ЗУО. В този смисъл, изложените съображения относно длъжностната характеристика на лицето са ирелевантни.

Неоснователно се явява и второто наведено съображение, а именно – че АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на представляващия и управляващ дружеството, което съставлявало нарушение на административнонаказателната процедура. Районен съд Плевен е отхвърлил така направеното възражение. Настоящият съд споделя мотивите му като счита още: До дружеството на актуален адрес е изготвена покана за съставяне на АУАН, която е надлежно получена, съгласно обратната разписка, приложена на гърба на л. 15 от делото. Именно във връзка с нея е изготвено и нарочното пълномощно на Л. П. от управляващия дружеството да представлява същото пред органа във връзка с така установеното нарушение. От изложеното следва на първо място възприетия и от РС Плевен извод, че дружеството е надлежно представлявано, тъй като не се касае за общо пълномощно в полза на някое лице, а до изрично такова досежно конкретното нарушение. При тези обстоятелства, няма как да се твърди, че лицето не е узнало за образуваното производство, респ. да е препятствано правото му на участие и защита в същото. От друга страна, при наличие на покана за съставяне на АУАН, надлежно получена, е налице хипотезата и на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като органът е спазил задължението си да покани и уведоми лицето за производството, а явяването лично на управителя, на пълномощник или неявяването на нито едно лице е въпрос на преценка от страна на дружеството. В процесния случай се е явил пълномощник с нарочно пълномощно, при което липсва каквото и да е засягане на правото на защита в конкретното производство досежно дружеството.

Следващото възражение е свързано с неправилно процедиране относно свидетелите поради това, че АУАН не е подписан от същите свидетели, извършили проверката и изготвили Констативния протокол, с което била нарушена нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Този аргумент не е възприет от Районния съд, който се е позовал на доказаната неработоспособност на едно от лицата, изготвили КП, към момента на съставяне на АУАН. Настоящият състав намира, че този довод е изобщо неприложим към конкретното производство, тъй като процесният АУАН е съставен въз основа на констативен протокол, който се явява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 40, ал.4 от ЗАНН, поради което присъствието на каквито и да е свидетели по съставяне на акта не е било необходимо, още по-малко подписването му от различен от установилия нарушението да представлява самостоятелно нарушение на процедурата.

На следващо място се твърди, че в НП некоректно е отразено ЕИК на дружеството, което водело до липса на идентификация на субекта на нарушението. По този аргумент Районният съд не бил взел становище. Настоящият състав намира, че така наведеният порок не представлява съществено нарушение на процедурата. В КП, АУАН и в наказателното постановление се съдържат достатъчно данни, в това число конкретно цитиран разрешителен акт в полза на дружеството (Решение № 08-ДО-290-00/21.02.2013г.), от всички които същото да е ясно и недвусмислено идентифицирано. Последното впрочем се доказва и от активното участие именно на дружество „Унитрейд БГ” ООД във воденото административнонаказателно производство както в административната, така и в съдебната фаза.

Относно извършването на самото нарушение в касационната жалба е направено изявление, че същото не е осъществено. Липсват конкретни данни или мотиви, които да обосновават последното. Във връзка с него съдът отбелязва, че Районен съд Плевен подробно и точно е изложил съображенията си защо приема за осъществен състава на визираното нарушение, които напълно се споделят. Нормата на чл. 44 от ЗУО и действащата към момента Наредба № 2/22.01.2013г. (Наредбата по чл. 48 от ЗУО) въвеждат задължение за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри, вписано и като изрично условие № 6 в разрешението на дружеството. Съгласно подробно описаните в КП, АУАН  и НП факти и обстоятелства, това задължение не е изпълнено от страна на „Унитрейд БГ” ООД, с което е осъществен състава на нарушение на чл. 135, ал.1, т.1 във връзка с чл. 44 от ЗУО. При така изложеното, остава неясно и последното твърдение в жалбата – а именно – за липса на квалификация на нарушението. Такава е направена точно, ясно и съответно, по мнение на настоящия състав на АС Плевен.

По тези съображения, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а Решението на РС Плевен да бъде изцяло потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1131 от 12.12.2013 год., постановено по НАХД № 2823  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.