РЕШЕНИЕ № 147

гр. Плевен, 21 Март 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 1047/2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „д” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.Е.А. ***, чрез адв. В.И. ***, против заповед № 969/07 от 08.10.2007 г. на Началника на РПУ – Долна Митрополия, с която на основание чл.171, т.1, буква “д” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на лицето до заплащане наложеното наказание “глоба”.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна. След указание на съда в допълнителна молба вх. № 277/28.01.2013 г. /л.л.14,15/ сочи, че заповедта е издадена при липса на компетентност, при неспазване на определената форма, при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В същата заповед не е посочено, за кое НП става въпрос, посочена е неотносимата правна норма на чл.157, ал.8 от ЗДвП. Издадена е от същия орган, издал НП №969/25.07.2007 г., което е обжалвано и не е влязло в сила. Иска прогласяване на нищожност, алтернативно отмяна поради незаконосъобразност, и задължаване на органа да се върне свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Твърди, че заповедта не е била връчена, и противозаконно му е отнето СУМПС. Прави доказателствени искания и моли за присъждане на разноски.

Жалбоподателят е бил редовно уведомен за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат В.Н.И. от Адвокатска колегия – гр. Враца с представено копие от пълномощно на лист 3 от делото. Моли да бъде уважена жалбата на посочените фактически и правни основания в уточняващата молба до Административен съд - Плевен с вх. № 277/28.01.2013 г. Обжалваната заповед е нищожна, съдът следва служебно да извърши проверка на това основание и да я прогласи за нищожна на следните фактически и правни доводи: няма законово определената форма в нарушение на императивната правна норма на чл. 59 АПК, няма записано наименованието на органа, който я е издал. В титулната част пише само „Заповед”, но не пише кой е органът, който я издава – нарушена е императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК. Нарушена е императивната форма на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК - никъде не пише, че тази заповед е срещу А.Е.А.. Няма фактически и правни основания за издаване на тази заповед, в нея няма записано какво е взел предвид наказващия орган – нарушена е императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта няма разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението или наложената принудителна административна мярка – нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал., 2, т. 5 от АПК. Няма разпореждане относно разноските, което е посочено в чл. 59, ал. 2, т. 6 от АПК. Няма посочено пред кой орган и в какъв срок, актът може да се обжалва, което е императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК.

Моли да се прогласи нищожността на обжалваната заповед от 08.10.2007 г. с № 969/2007 г. и на посочените основания. Ако евентуално не бъде прогласена нищожността, то да бъде отменена тази заповед като унищожаема и незаконосъобразна на основанията, които изтъква. Заповедта няма никакво правно основание и моли да бъде отменена. Същата е издадена въпреки несъществуването на обстоятелството, че А.Е.А. е управлявал МПС с връчено НП, незнайно кое и от кой орган и че не е изпълнил задължението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, да заплаща наложено наказание – глоба от 180 лева, най-вероятно. Моли за възможност да представи писмено становище, но не представя такова в определения от съда срок.

Ответникът – Началникът на Районно управление „Полиция” – гр. Долна Митрополия – редовно призован, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо към преписката /л.9/ се твърди, че жалбата е неоснователна, а заповедта е връчена на 10.12.2007 г., като А. се е подписал лично на екземпляр от заповедта.

Въз основана на събраните доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 969/06.07.2007 г. /л.57/ се установява, че на 06.07.2007 г. А.Е.А. около 07.50 часа на кръстовище с.Брегаре – с.Ореховица и Крушовене е управлявал лек автомобил Опел Омега с рег.№ВР 6797 АС като автомобилът е бил без валиден винетен стикер, без техническо оборудване – триъгълник, пожарогасител и аптечна, и автомобилът е бил технически неизправен – задна лява гума е износена до минимум, като е нарушил чл.139, ал.4, чл.139, ал.1, т.1 и чл.10, ал.1, т.6, букви “п,р,с” от ЗДвП. В акта е направено възражение, че по време на движение е сменил задна лява гума и е питал наряда дали има право да го спре на кръстовище Брегаре. Въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ №969 от 25.07.2007 г. /л.56/, като за установените нарушения са наложени три глоби в общ размер на 180 лева. НП е върчено на жалбоподателя дата на връчване – 28.08.2007 г. Това НП е обжалвано от А. и е установено, по н.а.х.д №3233 по описа за 2012 г. на Районен съд – Плевен /РС/ след извършена експертиза, че подписът срещу текста: “подпис” под разписката на НП 969/25.07.2007 г. е положен от А.Е.А., като подписът срещу текста: ”подпис” под разписката на НП 969/25.07.2007 г. и подписите за “нарушител” и срещу текста “подпис” в АУАН №969/06.07.2007 г. са положени от едно и също лице. Въз основа данните от тази експертиза РС е оставил жалбата срещу НП без разглеждане като просрочена /л.132,133/. Определението на РС е обжалвано пред Административен съд – Плевен, като с определение №1009/18.11.2013 г., поправено с определение №1045/02.12.2013 г. /л.л.134,135/ по дело №1089/2013 г. определението на РС е оставено в сила. По това дело е установено, че отбелязването в разписката за връчване на НП е посочен друг номер НП и името на друго лице като получател, но тава не променя извода, че А. е узнал за НП №969/2007 г. на 28.08.2007 г. и за просрочие на неговата жалба. Съдът е приел, че отбелязването в разписката на НП №969/2007 г., че е връчено НП №848/07г. на М. е допусната техническа грешка, което се установява от представените по делото заверени копия от АУАН и НП №848/07 г. издадени срещу Ю, А. М. (л.67 от делото на РС-Плевен) /л.135/.

На 08.10.2007 г. Началникът на РПУ-Д.Митрополия гл. инспектор А.Д. е издал заповед за ПАМ № 969/07 относно временното отнемане на СУМПС на основание чл.171, т.1 б. д от ЗДвП на А., който е управлявал МПС с връчено НП и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.8 от ЗДвП, до заплащане на наложеното наказание “глоба”. Посочено е, че заповедта може да се обжалва по ЗАП, а подадената жалба не спира изпълнението на мярката на основание чл.172, ал.2 от ЗДвП. На приложения екземпляр от заповедта е отбелязано, че е иззето свидетелство за управление №217161957, а под заповедта е написано А.Е.А., 10.12.2007 г. и е положен саморъчен подпис. Тази заповед е била изпратена за връчване от РПУ-Оряхово с писмо от 09.10.2007 г., приложено на л.58, като на същото е отговорено /л.59/, че заповедта е връчена, св. №217161957 е отнето на 10.12.2007 г.

По делото е приобщена заповед №Із-1393/09.08.2007 г., с вх.№П6-171 от 10.08.2007 г. /л.103/, съгласно която министърът на вътрешните работи упълномощава да издават заповед за ПАМ длъжностни лица, включително началниците на РПУ. А.М.Д. е заемал длъжността началник на РПУ - Долна Митрополия към 08.10.2007 г., видно от удостоверението на л.104. Същият е разпитан като свидетел по делото /л.л.117, 118/, като потвърждава, че той е подписал заповедта. По лична карта се води А., но е едно и също лице, има един ЕГН. Към онзи момент е имало практика номерът на заповедта за ПАМ да кореспондира с номера на НП. По делото е дал обяснения жалбоподателят А., разпитана е и приятелката му П. А. Х. /л. 36-38 от делото/. От тези гласни доказателства се установява, че на неопределена дата през 2007г. двама служители на МВР са посетили дома на жалбоподателя с цел да изземат СУМПС. Жалбоподателят се е подписал върху заповедта за ПАМ и собственоръчно, по препоръка на св. Х. е написал номера на СУМПС, което е предал на служителите на МВР. Съдът кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя, както и показанията на св. Х., които си кореспондират помежду си, възпроизвеждат лични техни възприятия, изложени са спокойно и съответстват на писмените доказателства по делото – оспорената заповед за ПАМ /л.54 от делото/. Налага се извод, че на жалбоподателя е връчена заповед за ПАМ №969/07 от 08.10.2007г. и е едновременно му е отнето СУМПС на 10.12.2007г.

Установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Същата в частта, с която се претендира отмяна заповедта поради незаконосъобразност, не е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което в тази и част е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 10.12.2007 г., и срокът за обжалване, дори при съобразяване чл.140 АПК, към момента на подаване на жалбата – 19.12.2012 г. /пощенско клеймо на запазен пощенски плик на л.4/, отдавна е изтекъл. Жалбоподателят признава в о.с.з. на 18.02.2013 г. /л.л.36-38/, че е подписал заповедта през 2007 г., не си спомня датата, твърди, че не я е чел, както и че служителите на МВР са му казали, че това е заповед за отнемане на СУМПС. С оглед на това признание, съдът намира, че жалбоподателят е уведомен за съдържанието на заповедта, предмет на производството, на 10.12.2007 г., включително и относно факта, че въз основа на същата на 10.12.2007 г. му е отнето СУМПС, и срокът за обжалване е изтекъл още през 2008 г. /при съобразяване чл.140 АПК/, значително преди подаване на жалбата пред съда -19.12.2012г. Производството по делото, относно тази част на жалбата, следа да бъде прекратено.

Жалбата е допустима само в частта, с която се претендира нищожност на заповедта, доколкото съгласно чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Само в тази част жалбата подлежи на разглеждане и произнасяне по същество.

Административен съд гр. Плевен, осми състав, като провери оспорвания акт по исканията за нищожност, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба в допустимата й част за неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от приложената заповед за упълномощаване от страна на министъра на вътрешните работи. Твърдението, че заповедта за упълномощаване не е влязла в сила, е неоснователно. Същата е издадена на 09.08.2007 г. и е доведена до знанието на Началника на РПУ Долна Митрополия на 10.08.2007 г., и няма данни да е обжалвана от него, поради което съдът приема, че към 08.10.2007 г. същата е влязла в сила спрямо Началника на РПУ Долна Митрополия. Издателят на заповедта, предмет на производството, е лице заемало длъжността “Началник” на РПУ-Д.Митрополия към датата на издаването. Фактът, че същото е записано в заповедта като А.Д., а не като А. Д., не води до извод за некомпетентност. Непълното изписване на личното име не е съществено нарушение, доколкото не съществува неяснота относно издателя на заповедта и качеството, в което я подписва. Фактът, че същото лице е издало НП, не води до извод за заинтересованост, както счита процесуалният представител на жалбоподателя, тъй като НП и заповеди за ПАМ са правни средства за наказване и предотвратяване на административни нарушения. Няма законова пречка да се издават от едно и също длъжностно лице. В този смисъл е раздел ІІІ на глава втора от ЗАНН.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал. 3 АПК. Същата съдържа наименование на органа, който издава заповедта – Началник на РПУ-Д.Митрополия, с означаване на длъжността му; наименование на акта – заповед; адресата на акта – настоящия жалбоподател, посочен с трите му имена и адрес; фактически и правни основания за издаването на акта – неизпълнение на задължението за заплащане на глоба по НП, като е посочено правното основание - чл.171, т.1, б. д от ЗДвП. В разпоредителната част е определено да се отнеме СУМПС от А.. Налице е и разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта. Липсата на разпореждане относно разноските не е нарушение на формата, доколкото възлагането на такива не е задължително, ако разноски не са направени. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, като неправилно е посочен законът, по който е редът за обжалване, доколкото ЗАП е отменен с АПК и към датата на издаване на заповедта не е бил приложимо право. Последното не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на основание чл.140 АПК подобно несъответствие води до удължаване на срока за обжалване, а не до отмяна на акта като незаконосъобразен. По аргумент на по-силното основание още по-малко актът може да се сметне за нищожен поради липсата на тези реквизити и неправилното посочване реда по ЗАП, който закон е отменен към датата на постановяването на заповедта. Фактът, че от заповедта са изготвени 4 екземпляра, не може да доведе до нейната нищожност. Това не обуславя дори незаконосъобразност поради липсата на форма, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Издаването на повече екземпляри от техническо значение и обслужва основно архива и отчетността на извършваната административно наказателна и контролна дейност по ЗДвП.

Съдът намира, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени административнопроизводствените правила, като следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адреса за започване на административното производство. За пълнота на настоящето решение е необходимо да се посочи, че в мотивите на процесната заповед не е посочено кое е НП, поради неизпълнението на наложеното наказание “глоба” на което се издава заповедта. Същото представлява нарушение на административнопроизводствените правила, но не от такъв характер, че да доведе до нищожност на издадения административен акт. Видно от събраните доказателства, се установява, че това е НП №969/25.07.2007 г., връчено на 28.08.2007 г., което не е обжалвано в законовия срок и е влязло в сила. Относно спазване на материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата, Разпоредбата на чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП предвижда, че временно се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС в нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП - до заплащане на дължимата глоба. Нормата на чл.157, ал.8 от ЗДвП регламентира, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че за да се наложи принудителната мярка отнемане на свидетелството за управление на превозно средство е необходимо да е налице нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в заповедта. Не се спори по делото, че на 25.07.2007 г. е издадено НП №969, с което са наложени глоби в общ размер 180 лева. Това НП е връчено на 28.08.2007 г., въпреки твърденията на жалбоподателя, че същото не е връчвано. По отношение на връчването, настоящият съд е обвързан с влязлото в сила определение на РС, което не допуска НП №969/07 до обжалване поради просрочие на жалбата срещу него. Законодателят е посочил незаплатените глоби, като основание за прилагане на мярката по чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП. В контекста на изложеното и с оглед на установеното от фактическа страна, съдът счита, че незаплащането на наложената глоба по НП е годно основание за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на глобата. Не е необходимо А. отново да управлява МПС, за да му бъде отнето СУМПС, както се твърди процесуалния представител на жалбоподателя. Отнемането на СУМПС има за цел да предотврати управлението на МПС, поради което може да бъде наложено на всеки водач на МПС, а не само на този, който реално упражнява правата си по СУМПС и това е установено от органите на МВР.

Заповедта е съобразена с целта на закона. ЗДвП изисква наказание на нарушителя при допускане на нарушение по същия. Наложеното наказание, за да има предупредителен и възпитателен ефект, следва да бъде изпълнено. Налагането на ПАМ от процесния вид има предвид осъществяването на тази цел, както и предотвратяване на последващи нарушения на ЗДвП.

С оглед на изложеното, не са налице в процесната заповед пороци, които да са толкова съществени, че да водят до нищожността на същата. По тези причина жалбата на А. в частта, с която се иска прогласяване на нищожност, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски по делото не се присъждат, тъй като такива не са искани, нито има доказателства, че са направени от Началника на РУП-Долна Митрополия.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.А. ***, против заповед № 969/07 от 08.10.2007 г. на Началника на РПУ – Долна Митрополия, в частта й, с която се иска прогласяването на заповедта за на нищожна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Е.А. ***, против заповед № 969/07 от 08.10.2007 г. на Началника на РПУ – Долна Митрополия, в частта й, с която се иска отмяната на заповедта поради незаконосъобразност, и прекратява делото в тази част.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част, която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: