Р E Ш Е Н И Е

№ 142

гр.Плевен, 19 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 47 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1039 от 11.11.2013 г., постановено по нахд № 2088/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия К № 0623096, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на С.М.Ч. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 21.02.2013 г. в 14,14 ч. в/на Е-83, км.89.2 – околовръстен път Плевен, с МПС Пежо 308, с регистрационен номер СА5016СН, е извършила нарушение за скорост № S0000075F607, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 125 км/час – превишаване на разрешената скорост с 35 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директора Й. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според него издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС-КАТ моторното превозно средство и съдържа всички реквизити, посочени в чл.189 ал.4 от ЗДвП. Сочи, че в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът на автомобила – С.М.Ч., не е посочила лицето, управлявало автомобила й. Навежда доводи, че измерената първоначално скорост на преминаващия автомобил от стационарната система за видеоконтрол е 125 км/час при ограничение 90 км/час и същата скорост е отразена в издадения електронен фиш. Твърди, че решението на РС-Плевен противоречи на чл.21 ал.1 от ЗДвП, където съвсем ясно е записано, че максималната разрешена скорост извън населено място е 90 км./час. Твърди, че в обжалваният електронен фиш е описано нарушение, извършено на „околовръстен път Плевен”, като мястото е посочено с точност до метър, а не е извършено на автомагистрала или скоростен път. Според касатора нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Посочва, че установената скорост от 125 км/час при разрешена такава 90 км/час, е фиксирана със система за видеоконтрол, одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът С.М.Ч., е депозирала по делото възражение, с което оспорва изцяло касационната жалба. Навежда доводи, че издаването на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Твърди, че ако се приеме, че записът е от стационарна камера, не става ясно дали непосредствено преди мястото, на което е бил радарът, е имало поставени обозначителни знаци за въведеното видеонаблюдение, както изисква законът. На следващо място сочи, че действително е налице утвърден образец на фиша, съгласно който описанието на нарушението се изчерпва с посочване единствено на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена” и „установена” скорост и на самото превишение, но превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани в чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в първия случай от съществено значение за съставомерността на деянието е табелата, обозначаваща началото на населеното място и посоката на движение на автомобила, а във втория случай вида на пътния знак, месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие. Твърди, че в конкретния случай описанието на нарушението и приложения снимков материал е крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото и не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението и дали същото правилно е квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП и съответно наказано по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, както и че не е посочено в коя посока се е движил автомобила. Твърди още, че в снимковия материал няма географски координати, определени чрез GPS. Моли да се направи съпоставяне между съдържанието на направения запис (клип), ако има такъв и по-конкретно в частта му на местонахождение и скорост, както и на информацията, съдържаща се в електронния фиш и ако се установи несъответствие, то би представлявало съществено нарушение по установяване и квалифициране на административното нарушение и самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Сочи, че електронният фиш не съдържа дата на издаване който реквизит е необходим, поради прилагане на общите правила за ангажиране на административно наказателната отговорност. Счита, че наличието на този реквизит е задължително с оглед решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че до отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, наличните непълноти, съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА следва да бъдат запълнени с относими и релевантни за казуса изисквания, каквито са тези на чл.57 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН, а в случая електронния фиш не отговаря на тези изисквания, поради което следва да бъде отменен и на това основание. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че ОД на МВР гр.Плевен е издал Електронен фиш серия К №0623096 за налагане на глоба в размер на 150лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, за това, че на21.02.2013 г ., в 14.14 часа на Е-83, КМ.89.2 – околовръстен път Плевен, като водач на МПС “Пежо 308” с рег.№СА 5016 СН, Ч. е извършила нарушение за скорост №S0000075F607, като управлявала автомобила със скорост 125 км/ч. при разрешена скорост 90км/ч, с превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч. Съдът възприел описаната в ЕФ фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, но счел, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. На първо място констатирал, в електронния фиш не е описано точното място на извършване на нарушението. Описанието „Е-83, КМ.89.2 – околовръстен път Плевен” приел за крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото, където според административно-наказващия орган е било извършено нарушението. Приел още, че не е посочено в коя посока се е движил автомобилът и въз основа на какво е било прието, че разрешената за движение скорост е 90 км/ч., тоест липсва надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не е било посочено въз основа на какво е прието, че разрешената скорост е била именно 90 км/час. Следващ пропуск според ПРС касае липсата на предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „дата на съставяне” на електронния фиш, като негов реквизит. Наличието на този реквизит приел за задължително, тъй като предпоставя решаване на редица и със съществено значение правни въпроси като приложим към датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове, в това число давностни по чл.80-82 от НК, вр.чл.11 ЗАНН и др. Останалите констатирани пороци на обжалвания електронен фиш счел за обусловени изцяло от пропуски в текстовата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП поради недобрата нормотворческа техника на законодателя, като съответно са пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш. Друг констатиран пропуск касае липса на предвиден конкретен издател на електронния фиш, извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР. На всички тези основания ПРС отменил оспорения ЕФ.

Така постановеното решение е правилно по резултата си, по следните съображения:

Според постановеното Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. №1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. ЕФ е акт със санкционно значение и затова при издаването му следва да се спазва точно разписаната процедура. В чл.189, ал.4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.

С оглед на горните изложени мотиви с диспозитива на постановеното ТР е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

В конкретния случай се установява от събраните пред ПРС писмени доказателства и по-конкретно от Протокол за проверка №45/22.05.2012 год., че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от Ч., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Същото е монтирано в гр.Плевен, Е-83, 89.2 км, две посоки, кутия 13,2 гр., поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. По делото нито в производството пред ПРС, нито в настоящото касационно производство са представени доказателства, че така монтираната стационарна техническа система е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Доказателство в тази насока би могла да бъде схема на разположение на пътните знаци или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол. Липсата на доказателства , че такова обозначение е налично опорочава ЕФ и е абсолютно основание за неговата отмяна. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на ЕФ, ПРС е постановил едно правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1039 от 11.11.2013 г., постановено по нахд № 2088/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.