Р Е Ш Е Н И Е

№ 314

гр.Плевен, 16 Юни 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №1046 по описа за 2013 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от М.Н.К. ***, чрез адв. С.И. *** с надлежно пълномощно, срещу Решение №68/10.10.2013г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е оставена без уважение жалба му вх.№МП-44113/11.09.2013г.  и е потвърдено Разпореждане №1191/16.08.2013г. на Ръководител „ПО”, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно. Счита се за неправилно изчисляването от органа на натрупания от К. стаж. В тази връзка се сочи, че видно от трудова книжка №4054, лицето е започнало трудовата си дейност на 15.02.1968г. като “прикачник на производството” в ДЗС “Георги Димитров”, филиал Рибен, който стаж от 1 г., 4 м. и 11 дни не е отразен в издаденото Удостоверение №2789-2894/15.07.2013г. от ТП на НОИ- Архивохранилище към ТП на НОИ. Сочи се още, че в същото удостоверение не е отразен и трудовият стаж като “каруцар на фураж” от 09.08.1975г. до 09.12.1975г., и като “фуражник на овцеферма” от 10.12.1975г. до 29.02.1976г.  Неправилна се счита и преценката на органа относно характера на труда, положен като “тракторист” през периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г. в ДФК като такава, обосноваваща определянето на труда като трета категория. В тази връзка се извършва позоваване на т.66и, раздел ІІ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.), категоризиращ труда на изброените длъжности като ІІ категория, където е посочена и длъжността механизатор в селското стопанство, в която попада и положения от К. труд. Твърди се, че последният е полагал труд във фуражен комбинат при същите условия, при които са полагали труд и трактористите, обслужващи селскостопанското производство, а именно: запрашеност на средата, шум, вибрации, неблагоприятен микроклимат, повишен риск от механични увреждания. Посочва се, че съгласно чл.67 от ПКТП трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ от правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. В заключение се моли за отмяна на Решението на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

От Директора на РУСО-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият не се явява, представлява се от адв.И., която моли жалбата да бъде уважена и да се отмени Решението на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО. Счита, че основното по делото е било да се докаже при какви условия е работило лицето, като това е сторено със събраните по делото доказателства, като се вземе предвид факта, че документите не са съхранени както закона повелява - 50 години от работодателя. Позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) с вещо лице С.Ш., което е дало отговор на съществения въпрос - при какви условия е работил К., в частност бил ли е еднакво тежък и вреден трудът, който той е извършвал с този, който е полаган в селското стопанство? Счита, че от разпита на свидетелите се установява, че лицето е работило при тежки условия – запрашеност, шум, вибрации. В тази връзка сочи, че административният орган не е извършил това, което е бил задължен да направи в хода на административното производство, а именно че дори и да няма документи, е длъжен да издири доказателства за фактите и обстоятелствата, включително и досежно по т.67 от ПКТП (отм.). Счита, че това е нарушение на административно-производствените правила. Счита още, че съдът не може да замести административния орган в тази му дейност и Решение № 68/10.10.2013г. на Директора на РУСО е непълно и неправилно, поради което е незаконосъобразно. Твърди, че в съдебното производство по категоричен начин е доказано, че К. е работил като „механизатор” макар и не в селското стопанство, но при същите условия на труд, същата вредност като „механизатор” в селското стопанство, включени в разпоредбата на чл.66и от ПКТП (отм.). Моли жалбата да бъде уважена и претендира направените по делото разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл.80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които  навежда доводите в жалбата и в хода по същество, като допълнително сочи, че не следва да се кредитират изводите на автотехническата експертиза, относно условията на труд, доколкото вещото лице няма необходимата квалификация, както е установено в съдебно заседание. Посочва и практика на ВАС.

Ответникът, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.Р., с пълномощно по делото, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 350лв. Сочи, че в решението и потвърденото с него разпореждане подробно са изложени мотивите, които поддържа. Представя  писмени бележки, в които сочи, че няма доказателства, а само твърдения на лицето, че е управлявал трактор ДТ-75. Счита, че трябва да се кредитира заключението по АТЕ, съгласно което трудът не е като на работещ в селското стопанство. Счита още, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице С.Ш., тъй като то се основава на собствените му познания, опит и компетентност, а не на първична документация от работодателя (дл.характеристики, описание на работния процес, инструктажни книги и др.).

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №68/10.10.2013г. на Директора на РУСО-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка №МП-44113 до оспорващия и е получено на 16.10.2013г. (л.25). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 28.10.2013г., видно от клеймото на запазения пощенски плик (л.26) и е заведена с рег.№ МП-44113/29.10.2013г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            На 07.06.2013г. от К. е подадено заявление (л.3-5) за отпускане на пенсия за ОСВ по §4 от ПЗР на КСО, с приложени към него съответни документи.

С писмо от 13.06.2013г. от Началник отдел „Пенсии” при РУСО-Плевен са изискани допълнителни данни от ТП на НОИ-Ловеч (л.13), каквито са предоставени (л.14).

С Разпореждане №1191/16.08.2013г. на Ръководител „ПО” (л.17)  е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, като е прието, че лицето отговаря на изискването на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за навършена възраст 57 год. и 8мес. За 2013г., но не отговаря на изискването за най-малко 15год. осигурителен стаж втора категория труд. Посочено е, че стажът втора категория е 12 години, 6 месеца и 22 дни, стажът трета категория е 22 години, 06 месеца и 16 дни, а общо стажът, превърнат в трета категория е 38 г., 02 м. и 29 дни, като сборът с възрастта е 100 г., 02 м. и 03 дни.

Разпореждането е връчено на К. на 22.08.2013г. (л.18), като в тримесечния срок за оспорването му, на 11.09.2013 г. е подадена жалба срещу същото по административен ред (л.19-20), в която са изложени възражения, че в разпореждането липсват мотиви, а по отношение на труда, положен като “тракторист” през периода 01.11.1985 г. – 01.10.1990 г. в ДФК “С.М.Киров” се твърди, че същият е втора категория,  и се сочи за приложима разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.).

С Решение №68/10.10.2013г. на Директора на РУСО-Плевен (л.23-24) жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган е счел по отношение на периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г., че К. е работил като тракторист в ДФК “С.М.Киров” /Държавен зърнено – фуражен комбинат/, който труд е от ІІІ категория. Посочил е, че за стаж ІІ категория на основание чл.66и от ПКТП се зачита трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство, а К. е полагал труд в ДФК “С.М.Киров” /Държавен зърнено – фуражен комбинат/, който не е със селскостопанска дейност. Посочил е още, че съгласно чл.52б от ПКТП за ІІ категория се зачита стажът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. В заключение е приел, че след като К. не е работил в селското стопанство, а в зърнено –фуражен комбинат, на това основание трудът му не може да се квалифицира като такъв от ІІ категория, и въпреки че е навършил възрастта, няма 15 г. стаж ІІ категория. Посочено е също, че няма и право на пенсия за ОСВ по общия ред, доколкото не е навършил 63 г. и 8 м. На това основание жалбата е отхвърлена и разпореждането на Ръководител „ПО” е потвърдено като правилно и законосъобразно.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е изискана информация от осигурителя на лицето (понастоящем “Вит” АД – в ликвидация), като с писмо на л.122  е отговорено, че се съхраняват разчетно-платежни ведомости на лицата, работили в ДФК “С.М.Киров”, чийто срок на съхранение е 50 години, но няма съхранени досиета и други документи, удостоверяващи дали на лицата, работили при вредни условия на труд, е давана безплатна предпазна храна и противоотрови за периода 01.11.1985 г. до 01.10.1990 г., тъй като срокът за съхранение на тази документация е изтекъл. Посочено е още, че са правени бракувания на архиви и продължават да се съхраняват само ведомости от създаването на завода и досиетата на последните работници и служители.

По делото е приобщен и колективен трудов договор от 1985г. (л.124-138), от който е видно (т.32 на л.131), че са осигурявани средства за противоотрова.

 По делото са назначени и изслушани първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи (СИЕ), автотехническа експертиза (АТЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), свързана с безопасните и здравословни условия на труд.

Съгласно заключението по първоначалната СИЕ, в периода 01.11.1985 г. – 01.10.1990 г. К. е работил като тракторист, като трудът е ІІІ категория, тъй като в трудовата книжка за периода няма вписана дейност, а от УП-3 за периода е посочена трета категория. Вещото лице е посочило още, че дейността в ДФК “С.М.Киров” (Държавен зърнено – фуражен комбинат) не е селскостопанска, поради което не попада под хипотезите на чл.52б и чл.66и от ПКТП, както и че дружеството правоприемник на ДФЗ е в ликвидация, с прекратена дейност и само ведомостите са представени, архивът е бракуван и не е предоставено лично трудово досие, от което да се видят заповеди и други документи за заплащане на вредни. Посочено е също, че от  фишовете за заплата не може да се констатира дали категорията труд е друга, а доколкото липсва първична документация не може да се прецени дали трудът за периода е с еднаква тежест и вредност с тежестта на труда на тракторист в селското стопанство. Вещото лице е изчислило осигурителният стаж както следва: стажът втора категория е 12 години, 06 месеца и 22 дни, стажът трета категория е 22 години, 06 месеца и 16 дни, и общо стажът, превърнат в трета категория е 38 г., 02 м. и 29 дни, а сборът с възрастта е 100 г., 02 м. и 03 дни.

Съгласно заключението по допълнителната СИЕ, ако се приеме, че трудът в периода 01.11.1985 г. – 01.10.1990 г. е ІІ категория, то стажът втора категория става 17 г. 05 м. 22 дни, стажът ІІІ категория е 17 г., 07 м. и 16 дни, общия стаж, превърната към трета категория, 39 г., 05 м. и 22 дни. Ако за този период -01.11.1985 г. – 01.10.1990 г. се приеме, че трудовият стаж е трета категория труд, то няма промяна от предходното заключение.

Съгласно заключението по АТЕ, верижен трактор ДТ-75 е използван за транспортна и товаро-разтоварна дейност на зърнени култури, като К. не е реализирал действия с трактора непосредствено в селскостопанското производство (обработка на почви и земеделски култури). Вещото лице е посочило, че трудът на лицето като тракторист в процеса на движение при транспортната и товаро-разтоварната дейност във фуражния комбинат е с по-голяма стойност на шум в сравнение с колесните трактори, но не е с по-голям неблагоприятен микроклимат и повишен риск от механични увреждания. В заключението е отразено също, че поради по-малката стойност на транспортната скорост и движение върху равномерна повърхност с неголеми надлъжни наклони, вибрациите във верижната машина не са по-големи от тези на колесните трактори при обработка на земни терени. Посочено е още, че при товаро-разтоварната дейност на зърнени култури съществува запрашеност, която е по-голяма при разтоварването, но тази запрашеност е по-малка в количествено измерение, отколкото при обработка на земната повърхност и зърнени култури с химикали, торове с прикачен инвентар от колесните трактори. В заключение вещото лице е посочило, че трудът на К. не е с вредни условия на труд (пръскане с химикали, работа с торове, прикачни устройства и пр.), като на трактористи, обработващи земни терени от различно естество и зърнени култури.

Съгласно заключението на СТЕ, свързана с безопасните и здравословни условия на труд, при работа с трактор ДТ-75 трактористът е подложен на неблагоприятен микроклимат, шум над ПДН (пределно допустимите норми), вибрации над ПДН, запрашеност, за която е трудно да се каже къде е по-голяма – във фуражния завод или на полето, въздействие на химически вещества при обработване на зърното против вредители, като тези вредности ги няма при оране на почвата. Специалистът е посочил, че условията на труд като вредности, тежест и опасности свързани с живота и здравето на тракториста при работа в ДФЗ “С.М.Киров” не се различават от тези при работа в селското стопанство (на полето).

В о.с.з. ВЛ-специалист по безопасни и здравословни условия на труд заявява, че  поддържа заключението си, и че същото е базирано на нормативните и технически характеристики, свързани с процесния трактор „ДТ 75”, както и с богатия му опит в тази сфера, тъй като е работил дълги години в Инспекцията по труда и е бил главен инженер в предприятия, свързани с верижни машини. Сочи, че вредностите, които се получават при работата във връзка с тези верижни машини са свързани с характера и техническите характеристики на тези машини, а не къде се работи. Сочи още, че тракторите „ДТ 75” в селското стопанство по онова време са извършвали една основна дейност - разораване на почвата през пролетта и есента, пролетна и есенна дълбока оран, като с тези верижни машини не се е извършвала друга дейност, понеже те са с вериги и не могат да ръсят, да пръскат, тъй като ще потрошат растенията. Сочи също, че другите селскостопански дейности, като окопаване, ръсене, са се извършвали с колесни машини. По отношение Трактор „ДТ 75” в „С.М.Киров” – Долна Митрополия, изхождайки от неговото оборудване (монтирана отпред една дъска, която се регулира вертикално, с хидравлична система), излага становище, че тази машина работи целогодишно – разравяне на семената, от които се правят фуражите, като семената са всички семена, които се произвеждат в селското стопанство. Вещото лице твърди, че в периода когато е работило в Инспекцията по труда, масово са се трудоустроявали трактористи, работещи на тези трактори „ДТ 54” и „ДТ 75” и масово са идвали хора, които са работили 10, 15 до 20 години с издадени от ТЕЛК решения за трудоустрояване. Специалистът счита, че вредностите идват от следните технически характеристики на машините: шумът е много висок (за периода пределно допустимите норми са били 85 децибела, а тези машини са с шум около 95 – 100 децибела); вибрациите, които действат на периферната и на централната нервна система; през лятото когато се работи с тях (във Фуражния завод работят целогодишно), температурният режим на трактора е 95 градуса при една температура навън от 30 – 35 градуса, а през зимата се работи на открити площадки и при ниски температури; химически вредности - зърното се е обработвало с химически вещества- срещу гъгрици се е пръскало с химикали за по-голяма устойчивост; запрашеност- особено при житото, като царевицата е с по-ниска запрашеност.

По искане на оспорващия по делото е разпитан свидетел – П. К. Л., която заявява, че познава М.К. от фуражния завод “С.М. Киров”. Сочи, че го е виждала доколкото е работил с верижна машина. Твърди, че е работила в завода  от 1974г. до 2001г., с прекъсване от 1974г. до 1983г. по майчинство, като е била транспортелчик. Твърди, че тя е била на петия етаж, нейните разтоварища вертикално вдигат суровината, а К. е бил долу при ямите, на верижната машина – трактор, на който работил и прибутвал зърното като се разтоварва. Свидетелят заявява също, че е било много прашно, машината е била много шумна, вибрирала е силно, като през лятото е имало много пепел и трудно се е дишало. Сочи още, че не знае модела и тонажа на машината, но е трактор, верижен, голяма машина, а работата на К. се е изразявала в прибутване на зърното като влезе в нейната яма.

По делото е допуснато оспорващият К. да даде обяснения при какви условия на труд е работил в периода 01.11.1985 г. – 01.10.1990 г. в ДФК „С.М.Киров” гр.Долна Митрополия. Същият дава обяснения, че е работил на трактор ДТ-75 верижен, и във фуражния завод и в новия – за дрожди и дървесина, като е стоварвал от бордовите коли зърно, пред завода е стоварвал суровина, правели са големи камари, като ечемик е стоварвал най-много. Заявява още, че машината му е била 75 коня, верижен трактор, на 12 часа е работил, за извънреден труд е оставал през кампанията по 16 часа. Твърди, че кисело мляко са му давали по един буркан всеки ден когато е бил на работа. 

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №68/10.10.2013 г. е издадено от Директора на РУСО-Плевен, който е ръководителят на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Следва да се посочи, че полаганият труд и неговата категория в периодите 15.02.1968г. – 10.09.1970г., 09.08.1975г. - 09.12.1975г., 10.12.1975г. - 29.02.1976г. не е  спорен по делото. Същият наистина не е отразен в Удостоверение №2789-2894/15.07.2013г. от ТП на НОИ- Архивохранилище към ТП на НОИ, но правилно органът е събрал за него други документи и го е зачел за ІІ категория, видно и от първоначалната СИЕ (таблица на л.98). По тази причина въпреки липсата на тези периоди в удостоверението, стажът е зачетен и за него няма спор между страните.

По отношение на периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г., през който К. е работил като тракторист в ДФК „С.М.Киров”, съдът съобразява следното:

Ликвидацията на едно предприятие – осигурител, както в случая, може да има за последица и унищожаването на част или на всичките първични документи, въз основа на които се издават документите по утвърдени образци, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (удостоверенията образец УП-2 и УП-3). Съвсем естествено е в тези случаи да възникне въпросът как следва да бъде доказана категорията на труда, положен от лицето на длъжността, вписана в трудовата книжка, особено когато този труд е бил положен в един период, сравнително отдалечен във времето. Доказването в производството пред административния орган е задължение на този орган. Според принципа на служебното начало в административното производство (чл. 9, ал. 2 от АПК) административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Страните (заинтересованите лица) оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата и дори са длъжни да представят тези, които се намират при тях (чл. 36, ал. 2 от АПК), но това не освобождава органа от задължението му служебно да издири и събере доказателствата, необходими за разрешаването на основния за съответното производство въпрос. Правилата по чл.1, ал.1, 5 и 6, чл.2, чл.3, 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са основани на обстоятелството, че изброените в тях документи, които следва да бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, по правило се събират от лицата, искащи да им бъде отпусната пенсия, т.е. това са документи, които се намират при тях и не се намират при административния орган по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК. Поради това когато тези лица обективно не могат да се снабдят с документ, необходим за правилното определяне на тяхното право на пенсия и размера на тази пенсия, пенсионните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да им окажат необходимото съдействие, вкл. и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства. Добрата административна практика изисква тези органи служебно да извършат действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на законосъобразно разпореждане (в този смисъл реш. № 1046 от 31.01.2007 г. по адм. д. № 9460 от 2006 г. на ВАС - VI отд., както и реш. № 3247 от 28.03.2007 г. по адм. д. № 11551 от 2006 г. също на ВАС - VI отд.), защото административните актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 от АПК). В процесното решение по отношение на периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г. Директорът на РУСО-Плевен е приел, че "жалбоподателят иска труда му като тракторист … да бъде зачетен от пенсионния орган като ІІ категория на основание т.66и от отм. ПКТП. Съгласно т.66и от ПКТП за ІІ категория се зачита трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство, а К. е полагал труд в предприятие - ДФК “С.М.Киров” /Държавен зърнено – фуражен комбинат/, което не е със селскостопанска дейност. Съгласно чл.52б от ПКТП за ІІ категория се зачита стажа на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици… К. не е работил в селското стопанство, а в зърнено –фуражен комбинат, на това основание трудът му не може да се квалифицира като такъв от ІІ категория.” . Така приетото от Директора на РУСО-Плевен не е съобразено с правилото на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), според което трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от този правилник, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. А нормативният акт, независимо от неговата степен, е задължителен за всички, вкл. и за органа, на когото е възложено неговото прилагане. В този смисъл е практиката на Върховният административен съд, който многократно е давал указания, че с тази разпоредба законодателят е установил като легален критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на предприятието (реш. № 5775 от 21.06.2005 г. по адм. д. № 2394 от 2005 г., реш. № 5071 от 02.06.2005 г. по адм. д. № 2330 от 2005 г., реш. № 4243 от 27.04.2007 г. по адм. д. № 1133 от 2007 г., всичките на ВАС - VI отд., и др.) и преценката дали този критерий е налице е винаги задължителна. В случая Директорът на РУСО-Плевен е бил длъжен да възложи на пенсионния орган служебно да издири и събере доказателства за характера на трудовите функции на длъжността "тракторист" в ДФК “С.М.Киров” /Държавен зърнено – фуражен комбинат/, мястото, където те са били изпълнявани от лицето и на тази основа да направи извод дали в случая са били налице условията за прилагане на правилото по чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), още повече, че тази разпоредба е изрично посочена в жалбата пред него. Директорът на РУСО-Плевен е игнорирал задължението си за служебно събиране на доказателства, въз основа на които да направи обоснован извод дали в случая е приложимо или не е приложимо правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). В този смисъл е Решение №4096 от 07.04.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2007 г.

След като не е полагал труда си пряко в системата на селското стопанство, за което спор няма, К. би могъл да ползва по-благоприятната категория труд на основание чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Тази възможност, обаче, е свързана с установяване с доказателства, че трудът като тракторист в Държавен зърнено – фуражен комбинат, е бил свързан със същата по степен вредност и тежест, както трудът на тракторист /механизатор/ в системата на селското стопанство. Тежестта на доказване на тези факти е на лицето, което ще се ползва от благоприятните им последици.

В случая съдът приема, че лицето е доказало, че трудът му в периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г. е бил свързан със същата по степен вредност и тежест, както трудът на тракторист /механизатор/ в системата на селското стопанство. С оглед на липсата на писмени доказателства, поради унищожаването им не по вина на лицето, е допустимо да се използват свидетелски показания съгласно чл.165, ал.1 ГПК – в този смисъл е Решение № 3158 от 05.03.2012 г. по адм. д. № 509/2012 на Върховния административен съд. В случая се установява от показанията на св. Л., че К. е работил на верижната машина – трактор, с който е прибутвал и разтоварвал зърно, като същото по технологичната линия е идвало при нея. Свидетелят сочи, че е било много прашно, машината е била много шумна, силно е вибрирала, а през лятото е имало много пепел и трудно се е дишало. С оглед на факта, че свидетелят не знае модела и тонажа на машината, са допуснати обяснения от страна на оспорващия К., според които той е работил с верижен трактор ДТ-75. По отношение на характеристиките на този трактор са събрани доказателства чрез АТЕ и СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно заключението по АТЕ, при работа с верижен трактор ДТ-75 трудът в процеса на движение при транспортната и товаро-разтоварната дейност във фуражния комбинат е с по-голяма стойност на шум в сравнение с колесните трактори, но не е с по-голям неблагоприятен микроклимат и повишен риск от механични увреждания. Според вещото лице, поради по-малката стойност на транспортната скорост и движение върху равномерна повърхност с неголеми надлъжни наклони, вибрациите във верижната машина не са по-големи от тези на колесните трактори при обработка на земни терени, като при товаро-разтоварната дейност на зърнени култури съществува запрашеност, която е по-голяма при разтоварването, но тази запрашеност е по-малка в количествено измерение, отколкото при обработка на земната повърхност и зърнени култури с химикали, торове с прикачен инвентар от колесните трактори. Съдът приема заключението в тази част, като видно от същото, някои конкретни вредности при работа с този трактор в фуражния завод и на полето са различно изявени. Съдът приема заключението и в частта му, че трудът на жалбоподателя не е с вредни условия на труд (пръскане с химикали, работа с торове, прикачни устройства и пр.), като на трактористи, обработващи земни терени от различно естество и зърнени култури. В този смисъл същият труд не може да се приравни на труда по чл.52б от ПКТП, но доколкото чл.66и от ПКТП урежда правата на лицата, които не са пряко заети в селскостопанското производство, трудът, полаган от К. на основание чл.67, ал.1 от ПКТП може да се приравни на този, положен в хипотезата на чл.66и от ПКТП.

С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на (ПКТП - отм.), действаща до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал. В този смисъл е Решение № 5204 от 8.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2008 г.

Следва да се отбележи, че след отмяната на ПКТП и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2, т.2 от НПОС е без значение дали трудовият стаж ще се подведе под нормите на чл.52б или чл.66и от ПКТП /отм./, доколкото и в двата случая положеният труд е втора категория и съгласно чл.16, ал.2, т.2 от НПОС правните последици са едни и същи.

Съгласно заключението на СТЕ, свързана с безопасните и здравословни условия на труд се установява, че при работа с трактор ДТ-75 трактористът е подложен на неблагоприятен микроклимат, шум над пределно допустимите норми (ПДН), вибрации над ПДН, запрашеност, за която е трудно да се каже къде е по-голяма – във фуражния завод или на полето, въздействие на химически вещества при обработване на зърното против вредители, като тези вредности ги няма при оране на почвата. Условията на труд като вредности, тежест и опасности свързани с живота и здравето на тракториста при работа в ДФЗ “С.М.Киров” не се различават от тези при работа в селското стопанство /на полето/. ВЛ прави ясен извод, че въпреки някои различия, които са неизбежни с оглед мястото и естеството на работата, в крайна сметка условията на труд не се различават от тези, при които работят трактористите на полето. Следва да се посочи, че видът на верижната машина няма значително отражение върху вредността, доколкото ВЛ сочи, че вредностите са били налице при различните използвани верижни машини. От разпита на ВЛ в о.с.з. става ясна и неговата информираност по отношение на характера на работата, която К. е изпълнявал.

Различието в конкретните вредно въздействащи фактори не може да доведе до извод за различни условия на труд. Посочено е, че в случая на К. шумът и вибрациите са били по-изразени; не е работил с торове и препарати за растителна защита, но е работил с химикали, използвани срещу вредителните на зърното; същата машина е използвана в селскостопанското производство и работещите на такива машини имат правата по чл.66и от ПКТП. Ако лицето беше работило в селскостопанска организация със същия трактор и извършвало същата дейност, би имало правата по чл.66и от ПКТП. Поради това съдът счита, че е неправилно да не се приравни положения труд като такъв от ІІ категория. В този смисъл съдът приема, че макар че някои от вредоносните фактори са проявени в различна степен /едни са повече изразени при работа на полето, в селското стопанство, а други са повече изразени при работа във фуражния завод/, то при съпоставянето им в цялост, при комплексната им преценка, така както е направена от ВЛ по СТЕ, свързана с безопасните и здравословни условия на труд, вредността и тежестта на труда е същата. Разпоредбата на чл.67, ал.1 от ПКТП не изисква всички конкретни фактори, обуславящи тежест и вредност на труда, да са изразени еднакво, в еднаква степен /което е практически невъзможно/, но същите в своето комплексно проявление да обуславят същата вредност и тежест на труда. След като ВЛ, компетентно в тази област, прави такъв извод, същият следва да се приеме, тъй като е в съответствие както със събраните доказателства, включително и с АТЕ, така е и житейски логичен. По тази причина стажът в този процесен период следва да се приравни на ІІ категория на основание чл.67, ал.1 от ПКТП.

С прибавянето на стажа в периода 01.11.1985г. – 01.10.1990г., който е 4 години и 11 месеца, към признатия от органа стаж втора категория в размер на 12 г., 6 м. и 22 дни, стажът втора категория на К. ще стане повече от 15 години – съгласно заключението на ВЛ по допълнителната СИЕ стажът ІІ категория в този случай е 17 г., 05 м. и 22 дни, поради което К. има право на пенсиониране по реда на §4 от ПЗР на КСО. Няма спор, че лицето има необходимата възраст за прилагане на §4 от ПЗР на КСО.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в РУСО-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на К., при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са събрани необходимите и относими доказателства.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, съдът намира, че РУСО-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на М.Н.К., направените по делото разноски по представения списък (л.211) в размер на 1012 лева, представляващи 150 лв. депозит за СИЕ (л.89), 112 лева за автотехническа експертиза (от тях 80 лева с депозит на л.144 и 32 лева допълнителен депозит на л.167), 150 лева за СТЕ (първоначален депозит 80 лева на л.177 и допълнителен от 70 лева на л.197), и 600 лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (първа част от 300 лева на л.40 и втора част от 300 лева на л.210).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №68/10.10.2013г. на Директора на РУСО-Плевен  и потвърдено с него Разпореждане №1191/16.08.2013г. на Ръководител „ПО” при РУСО-Плевен, с което на М.Н.К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител на “ПО” при РУСО-Плевен за ново произнасяне по заявлението на М.Н.К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО, при съобразяване с мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА РУСО-Плевен да заплати на М.Н.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1012лв. (хиляда и дванадесет лева).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: