РЕШЕНИЕ
№ 134

град Плевен, 17 Март 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 46/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.И.В. *** чрез адв. Д.М. срещу решение № 1089/26.11.2013 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2186/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано, немотивирано и не кореспондира с материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът бланкетно е цитирал приложените писмени доказателства, като в мотивите на решението не е обсъдил и едно. Посочва, че в следствие на това неправилно и немотивирано решение, от Областно пътно управление /ОПУ/ са монтирани мантинели, с които се ограничава изцяло достъпа на Н.В. до собствения му имот. Навеждат се доводи, че още при издаването на АУАН са нарушени разпоредбите на АПК. Посочва се, че от приложеното решение № 223/28.06.2012 г. на ОбС – Плевен е видно, че след близо 13 месеца, то е връчено на ръка на Н.В. на 26.07.2013 г.-два дни след като му е съставен АУАН № 0000055. Твърди се, че от приложените ксерокопия на протокол от 05.01.2009 г., още преди започването на процедурата за ПУП и такова становище от 09.07.2009 г. на НА „Пътна инфраструктура” се установява, че правомощията на процесната агенция са пътната връзка да отстои на 3 метра от ръба на настилка на републикански път, а с поставянето на мантинелите и в самия акт ОПУ завзема 5 метра от общинското място, за което В. има предварително разрешение. Навеждат се доводи, че в диспозитива на акта, актосъставителят е отразил, че се изгражда пътна връзка към съседен имот, без разрешение, което не отговаря на истината. Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, като се присъдят разноските по делото, както и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касаторът – Н.И.В. ***, се явява лично и с адв. Д.М. от АК-Варна, който моли съдът да отмени като незаконосъобразно, немотивирано и необосновано наказателното постановление. Посочва, че от същите пороци страда и акта на първоинстанционния съд, който не е обсъдил всяко едно от представените от него доказателства. Твърди, че на клиентът му не е даден първият екземпляр от АУАН. Навежда доводи, че довереникът му е направил път, след като е имало разрешение от общинския съвет. Посочва, че документите им са напълно изрядни и моли да бъде отменено първоинстанционното решение.

Ответникът – Областно пътно управление-Плевен, се представлява от юрк М. К., която моли да бъде отхвърлена и оставена без уважение касационната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд-Плевен, като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Посочва, че по безспорен начин е установено нарушението, което се изразява в изграждане на път, неграничещ с републикански път, а с общинска земя. Навежда доводи, че с извършените незаконни ремонтни дейности се създава предпоставка за ПТП и са нарушени чл. 25 и чл. 26 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че лицето незаконно е преминало през общински имот и допълнително ще бъде санкционирано от общината. Счита за безпочвени възраженията изложени в жалбата, тъй като ОПУ-Плевен е задължено по чл. 57 от ЗП в подобни случаи да постави мантинели. Сочи, че в случая жалбоподателят е демонтирал поставените от ОПУ-Плевен мантинели, като по този начин е извършил самоуправство. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено НП № 0000056/30.07.2013 г. на директора на ОПУ-Плевен, с което на Н.И.В. ***, за това че на РП-ІІ-35, Плевен-Ловеч е изградил пътна връзка към съседен имот, без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя-нарушение на чл. 53, ал.1, т.5, б.”а” от и на основание чл. 56, ал.3, т. 1 от ЗП му е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв. За да потвърди НП, РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. На Н.В. е издадено разрешение от Общински съвет Плевен, което му е връчено след датата на съставяне на АУАН, но от свидетелските показания се установява, че действителното положение на изградената пътна връзка не е такова, каквото е дадено с разрешението. Приел е за установено, че В. е изградил директна пътна връзка между поземлен имот №561910 и републиканския път, като даденото му разрешение е за изграждане на пътна връзка през поземлен имот №871. Така е извършил нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2, б.”в” от ЗП, поради което правилно е санкциониран. В НП извършеното нарушение не е описано подробно, като липсват номерата на имотите, но с оглед обстоятелството, че се касае за действия на жалбоподателя извършени лично от него, РС е намерил, че същият е наясно с фактическата обстановка на извършеното нарушение и не се касае за пропуск водещ до съществено нарушение на правата му. На тези основания е потвърдил НП.

Решението е постановено при нарушаване на материалния закон.

При описание на нарушението в АУАН и в НП не са спазени изискванията на чл.42, т.3,4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН /не на АПК, както се сочи от касатора/. Не е посочена датата на изграждане на пътната връзка. По тази причина не може да се прецени от съда спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН. Мястото на изграждането също не е точно индивидуализирано, като посочването на километрите на пътя, без да се посочи кой е имотът и от коя страна на пътя е, не е достатъчна индивидуализация. Следвало е да се посочи точно към кой имот е изградена пътната връзка. Не са ангажирани никакви доказателства, че привлеченият към отговорност е изградил пътната връзка. Становището, че В. я е изградил, се основава само на намирането му в имота, съседен на пътя. Авторството на деянието не може да се основава на предположения. Фактът, че лицето е управител на дружество, собственик на поземлен имот, не означава, че същото лице е изградило в лично качество пътната връзка. Нейното съществуване е индиция, че би могло това лице да я е изградило, но това не е доказано.

При налагане на наказанието наказващият орган е допуснал недопустимо различие между АУАН и НП. Видно от АУАН, лицето е привлечено към отговорност за изграждане на пътна връзка към съседен имот без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя - нарушение по чл.26, ал.1, т.2, буква “в” от ЗП. За това нарушение съгласно закона се налага наказание по чл.53, ал.1 от ЗП, която разпоредба изрично сочи чл.26, ал.1, т.2 от с.з. В случая неправилно е посочена разпоредбата на чл.53, ал.1, т.5, буква “а” от ЗП, която предвижда наказание в същия размер да се налага и на лицата, извършващи строителни и ремонтни работи по пътищата без разрешение. На самия републикански път В. не е извършвал строителни и ремонтни работи според АУАН. Съседният на републиканския път участък /за който се твърди, че е пътна връзка/ не е посочено нито в АУАН, нито в НП, че е път. ЗП дава определение на понятието път - §1, т.1 от ДР: "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.” Ако този участък е законно изграден път по смисъла на закона, то В. няма как да бъде наказан за изграждането му, тъй като пътят е законен. Ако не е законен, В. не може да бъде наказан за това, че извършва строителни и ремонтни работи по пътя, доколкото участъкът не е път.

За пълнота съдът отбелязва, че твърденията в касационната жалба относно преграждането с мантинели, забавата на предаването на разрешението за предварително съгласие от страна на общински съвет - Плевен, а също твърденията на ответника по касация за санкциониране от общината, самоуправство и пр. са неотносими към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани от съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл . второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 1089 от 26.11.2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2186/2013 г. и вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 0000056/30.07.2013 г. на Директора на Областно пътно управление-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.