РЕШЕНИЕ

№ 121

град Плевен, 13 Март 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 45/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.П.Ч. ***, срещу решение № 1099 от 28.11.2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2365/2013 г. Навежда доводи, че както в АУАН, така и в НП липсват посочване на обстоятелства, необходими за преценката относно обективната съставомерност на възприетото нарушение. Посочва, че и в двата административни акта, авторите са описали нарушението по един и същ начин. Твърди, че посочената като нарушена законова норма от ЗП въвежда императивното изискване при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на пътници с автомобили, които самостоятелно или в състав имат максимално допустима маса над 3,5 тона, лицата осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите да спазват изискванията на посочените две точки. Сочи, че нито в акта, нито в наказателното постановление се съдържат данни относно превозното средство, с което се е осъществил превоза към момента на проверката. Твърди, че по делото не са представени доказателства от страна на административно-наказващият орган относно „максимално допустимата маса”. Посочва, че в настоящия случай не е установено с оспорения АУАН пътното превозно средство да е извънгабаритно, както и че забраната визирана в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗДвП засяга пътни превозни средства, които едновременно са извънгабаритни и тежки. Твърди, че извършената от административно-наказващия орган проверка не е била извършена на регламентирано от Закона. Сочи, че техническото средство-електронна везна на административно-наказващия орган не е съответно лицензирано, а издадения от замерването акт-бележка не е на официалния за съда език-български. Като съществен порок на обжалваното постановление се посочва това, че в него са описани две нарушения, едното се отнася за натоварване на двойна ос над максимално допустимата, а другото за общо тегло над максимално допустимото, а наказващият орган е наложил една глоба, с което е допуснал нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН. Навежда доводи и че при започване на проверката, административно-проверяващият орган е следвало да се легитимира надлежно. Посочва, че извършената проверка на 06.08.2013 г. е в нарушение на закона, съгласно заповед І Із-2785/31.10.2011 г., № РД-07-14-2326/01.11.2011 г. и № РД-08-528/02.11.2011 г. Навежда доводи, че наложената санкция по чл. 26, ал. 2, т. 1(а) от Закона за пътищата глоба от 1000.00 лв. е прекомерна и не съответства по размер на нарушенията, които се твърди, че е извършил. Посочва и че в дългогодишната си практика на водач на МПС не е допускал нарушения, респективно и не е бил наказван, както и че с описаното превозно средство изкарва прехраната на семейството си. Моли съдът да постанови решение, с което да се отмени решение № 1099/28.11.2013 г. на Районен съд гр. Плевен или да бъде редуцирана наложената му глоба.

В съдебно заседание касаторът – П.П.Ч. ***, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Агенция пътна инфраструктура-София, се представлява от юрк М. К., която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Плевен. Твърди, че правилно е определен размера на санкцията, предвидена в чл. 53 от Закона за пътищата, като административният орган е преценил смекчаващите вината обстоятелства и имотното състояние на наказаното лице. Посочва, че в конкретния случай не се касае за маловажно нарушение, тъй като същото застрашава движението по пътищата, поради което моли да бъде потвърдено решението и издаденото наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 3255/29.08.2013 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” , Дирекция „Анализ на риска и оперативния контрол”, Агенция ”Пътна инфраструктура „ гр. София, с което на П.П.Ч., за това че 06.08.2013 г. в 17.25 часа на път І-3, на 10 метра преди разклона за с. Славяново, в посока гр. Плевен-гр. Русе е управлявал съчленено ППС с 5(пет) оси-МПС с 2(две) оси, марка „Волво”, модел „ФХ 1342Т” с рег. № А8989 ВХ и полуремарке с 3(три) оси рег. № А1490ЕК и при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС-нарушение на чл. 26, ал.2, т. 1(а) от Закона за пътищата и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и е наложена административна санкция, глоба в размер на 1000(хиляда) лв. за да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че е налице движение на тежко ППС предви уставонето натоварване на ос на тройна ос на полуремаркето над допустимото от 24 т. , то е било 28 820 т. и обща маса на ППС от 49 485 т. вместо допустимата от 40т..

Настоящата инстанция намира, че решението макар валидно и допустимо е постановено в несъответствие със закона , тъй като е налице несъставомерност на деянието. Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на П.Ч. за деяние, което не може да му бъде вменено във вина. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а съгласно Чл. 15, Ал. 3 От Същата Наредба лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи, са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Ч. обаче не е бил нито собственик на ППС, нито – е извършвал превоза, освен – фактически. Това е видно, от една страна, от приобщените по делото писмени доказателства (л.12-14), видно от които, собственик на ППС е "Ваня транспорт” ЕООД – гр. Карнобат, а Ч. е само трудово ангажиран в посоченото дружество. От друга страна, според легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Очевидно, в настоящия случай, наказаното лице не отговаря и на това изискване и водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде санкциониран по посочения ред.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани другите наведени доводи от касатора и решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 1099 от 28.11.2013 г. на Районен съд – гр. Никопол, постановено по НАХД № 2365/2013 г., като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 3255/29.08.2013 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” , Дирекция „Анализ на риска и оперативния контрол”, Агенция ”Пътна инфраструктура” гр. София.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.