Р Е Ш Е Н И Е

№ 117 / 12 Март 2014г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.П.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 44 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1116/05.12.2014г. , постановено по НАХД № 1570/2013 г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 122А от 16.07.2012г. на Началник 02 РУ към ОД на МВР-Плевен , с което на Д.Й.М. ***, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 275,ал. 1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за нарушение на чл. 55,ал. 4 от ЗМВР е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. за това, че на 18.06.2012г. в 00,20ч. в с. Дисевица , ул. „Н.Вапцаров” № 13 не изпълнява устно полицейско разпореждане да спре на място.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от ОД на МВР-Плевен с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят навежда довод, че липсата на посочено в АУАН име на полицейския служител, издал устното разпореждане няма отношение към състава на извършеното нарушение. Твърди, че в издаденото НП административнонаказващият орган е посочил всички ,изисквани от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Счита, че в АУАН фактическата обстановка е изчерпателно описана и правото на защита не е нарушено. Актът е подписан без възражения. Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление

Ответникът оспорва касационната жалба.Счита, че решението на Районния съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С обжалваното решение Плевенският районен съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно като резултат, но на различни от изложените в мотивите му основания.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива е отчел липсата на яснота в АУАН и НП на изложената фактическа обстановка. Приел е, че не е уточнено кой полицейски служител е издал устното нареждане, за неизпълнението на което е съставен АУАН, а освен това не става ясно по какъв начин поведението на М. не е било съобразено с така издаденото устно разпореждане, и по конкретно- какви фактически действия е предприел в нарушение на същото.

Касационният състав не споделя тези изводи на решаващия съд. На първо място, липсата в АУАН и в НП на данни за самоличността на полицейския служител, издал устното разпореждане, не може да бъде преценена като непълнота в описанието на фактическата обстановка. Достатъчно е посоченото в двата акта обстоятелство, че разпореждането е издадено от полицейски орган, с което този елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 4 от ЗВМР е налице. Необоснован е и изводът на съда за неяснота по какъв начин нарушителят не се е съобразил с устното разпореждане.Вярно е,че в АУАН и особено в НП фактическата обстанов-ка е лаконично изложена, но и от двата става ясно, че лицето не е спряло на място в изпълнение на издадено с такова съдържание разпореждане.

Независимо от тези изводи наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила , което е основание за отмяната му. Като такова касационният съд намира несъответствието между посочения като нарушена правна норма чл. 55, ал. 4 от ЗМВР и приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 275, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани , когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а съгл. ал. 4 разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение. От така регламентираното следва, че устното полицейско разпореждане, за неизпълнението на което е съставен АУАН е било издадено от полицейския орган като необходимо за изпълнение на възложените му функции. Неизпълнението на това разпореждане се санкционира като административно нарушение с административнонаказателната разпоредба на чл. 270,ал. 1 от ЗМВР, в която се съдържа и правилото за поведение, чието неизпълнение се наказва- неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, издадено в изпълнение на функциите му. Чл. 275, ал. 1 от ЗМВР регламентира хипотеза, която е различна от релевираното в НП нарушение, като предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Такава констатация е направена в АУАН, но в повдигнатото административнонаказателно обвинение, в обстоятелствената част на наказателното постановление не се съдържа описание на такова нарушение. Релевираното в НП нарушение е единствено за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, което е изцяло в хипотезата на чл. 55,ал.4, респ. чл. 270 от ЗМВР / включвещ всяко разпореждане,включително устно/. Като е приложил административно-наказателна разпоредба и е наложил наказание за нарушение, за което не е повдигнато административнонаказателно обвинение, административно-наказващият орган е постановил, при съществено нарушение на процесуалните правила незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно като краен резултат, макар и на различни от изложените основания е било отменено от Районния съд. Решението на последния, по изложените съображения следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1116/05.12.2014г. , постановено по НАХД № 1570/2013 г. на Плевенския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.