О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

101

 

гр. Плевен,04.02.2014г.

 

             Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на 04.02.2014г. , в състав :председател Юлия Данева

             Сложи на разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело № 40 по описа на съда за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

             В Административен съд- Плевен е постъпила жалба от В.И.Д. *** срещу Заповед № 737/06.10.2010 г. на Командира на поделение 42800 гр. Плевен  с искане за обявяване на нейната нищожност. В жалбата се твърди, че  заповедта е нищожна в частта, с която в комисията за  извършване на  пълна инвентарицзация на дълготрайни активи и материални запаси  на под. 42800 , са  назначени   лица, подчинени на други командири на под. 38220 и 26140,   в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗОВСРБ налагащ принцип за  организационна подчиненост и единоначалие във въоръжените сили. Излага съображения защо счита издадената заповед за административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол.  Позовава се на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБългария  за обжалваемост на всички административни актове, включително и вътрешнослужебните.  Твърди, че  е назначен за логистик в 1-ва механизирана бригада на  същото поделение , и обжалвана  от него заповед  поражда за него преки правни последици.  Излага съображения защо счита заповедта за нищожна.  Моли да  бъде обявена нищожността й.

           След като  се запозна с доказателствата по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

           Предмет  на оспорване в настоящето производство е  Заповед № 737/06.10.2010 г. , на Командира на поделение 42800 гр. Плевен , с която е  разпоредено да се извърши пълна инвентаризация на дълготрайни активи и материални запаси в подразделенията на под. 42800, назначена е главна инвентаризационна комисия,определени са обектите за инвентаризация и работните комисии за извършването им, разпоредени са  действията, които следва да бъдат осъществени от комисиите, процедурата при провеждане на инвентаризацията,  периода на същата, график на комисиите, действията на същите след  приключването й, включително изготвяне и предоставяне на анализ за резултатите от същата. Издадена е на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, Глава ІV от Закона за счетоводството , ал. 84 и 85 от Правилника за прилагане на системата за финансов мениджмънт в Министерството на отбраната, чл. 36 от „Албум на първичните счетоводни документи, счетоводен  документооборот и Заповед № 3Z-790/20.09.2010г. на Командира на под. 22160  .

             Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съд  подлежи  индивидуалният административен акт, т.е.  не всеки административен акт  , а само   този, отговарящ  на признаците на индивидуалния такъв по чл. 21 от АПК. За да бъде определено едно волеизявление на административен орган като индивидуален административен акт, то  трябва с него да се създават права или задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделния гражданин или организация. Задължителен  признак на индивидуалния административен акт е непосредственост  при засягане на права,свободи или законни интереси на лицето. Ако актът не  засяга пряко такива права и интереси, той няма характер на индивидуален административен акт, респ. не подлежи на   оспорване. В разглеждания случай с оспорената заповед е  наредено извършване на инвентаризация във военно поделение, в една от структурните единици на което-първа механизирана бригада, жалбоподателят / според твърденията  му в жалбата/  е  бил назначен като логистик. В оспорената заповед  оспорващият не е посочен като неин адресат, нито се съдържат  волеизявления, с които се засягат по непосредствен начин негови права, свободи, или законни интереси. Заповедта има организационно и вътрешноведомствено значение, от нея възникват задължения единствено  за  посочените в нея лица да извършат всички разпоредени действия по  инвентаризацията. Заповедта няма за цел да създаде права или задължения, или да засегне непосредствено  права, свободи или законни интереси на  жалбоподателя, а и той в подадената жалба не сочи по какъв начин с нея се засяга неговата правна сфера. Евентуално, за него би имало значение  издаване на последваща заповед, с оглед  резултатите от инвентаризацията, с каквато  по някакъв начин да бъдат засегнати негови права или интереси. Т.е., дори и в резултат на инвентаризацията да се издаде  последващ административен акт, отнасящ се  непосредствено до  жалбоподателя, който неблагоприятно да засяга негови законни права,свободи и интереси, на оспорване би подлежал, при наличие на  всички признаци по чл. 21 АПК този акт, но не и  актът, който , в тази хипотеза  може да бъде разглеждан като акт- волеизявление - част от  производството  по издаване на индивидуален административен акт. В ал. 5 на чл. 21 от АПК е определена правната същност на волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, и законодателят изключва тези волеизявления от  кръга на подлежащите на оспорване индивидуални и общи административни актове. Оспорената заповед  не носи белезите на  индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1,2,3 и 4 от АПК , може, при  определени обстоятелства да се преценява като  волеизявление по чл. 21, ал. 5 от АПК , а като  такова  е изрично изключено от обхвата на индивидуалните и общи административни актове и не  подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят не е адресат  на обжалваната заповед,  с нея не се създават  задължения за него, не се  засягат пряко негови  права, свободи или законни интереси, поради което   съдът счита, че същата не подлежи на  обжалване, подадената  жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното административно производство- прекратено.

               На основание гореизложеното и чл. 159, т. 1 от АПК съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

               

               ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на В.И.Д. *** срещу Заповед № 737/06.10.2010 г. , на Командира на поделение 42800 гр. Плевен  с искане за обявяване на нейната нищожност.

               ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 40/2014г. на Административен съд-Плевен.

               Определението подлежи на обжалване  с частна жалба пред Върховния административен съд  в седмодневен срок от съобщението до страните.

                 

         

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: