Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

гр.Плевен, 15.04. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №38 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.156 ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Норекс Агро 2” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пордим, общ.Пордим, обл.Плевенска, с ЕИК 114598523, против Акт за установяване на публично общинско вземане №30/19.12.2014 год. на орган по приходите при Община Пордим.

В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен и се моли за отмяната му, предвид следното: Таксата за битови отпадъци е вид публично общинско вземане, като редът за нейното определяне е регламентиран в чл.62 и сл.от ЗМДТ и според закона съставлява цена на три услуги-по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Твърди, че на основание чл.66, ал.1, изр.2 от ЗМДТ следва да бъде установен размера на таксата за всяка услуга поотделно. Сочи, че от оспорения АУПОВ са представени в табличен вид такса битови отпадъци за всеки от имотите, притежавани от дружеството, съобразно подадени от същото декларации по чл. 14 от ЗМДТ. След всяка таблица били посочени отделните нормативни основания за определяне на съответния размер на местната такса. Последните били Наредба № 10 на Общински съвет Пордим за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, както и Решение № 555/27.01.2011г. Твърди, че логически не е възможно размерът на ТБО за данъчните 2008г.-2010г. да се определя по решение на ОбС Пордим от 27.05.2011г.

На следващо място се твърди, че според природата си таксата следва да представлява цена на реално извършвана услуга от Община Пордим. Според логиката на атакувания АУПОВ с определения размер са таксувани като извършени и трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Сочи, че последното е неоснователно, тъй като Община Пордим не извършва в пълен обем трикомпонентната услуга и в частност – тази по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Сочи, че последното отличава местните такси от местните данъци, тъй като дължимостта на местен данък не следва да се намира в корелация с насрещно задължение на получателя на данъка, но таксата винаги предпоставя наличието на извършвана от общината услуга. Моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от адв.О.Л. от ПлАК с надлежно пълномощно на л.48 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. В определения от съда срок представя писмени бележки, в които по същество моли съда да отмени оспорения акт, като излага подробни съображения за това. Твърди, че Общински съвет – Пордим в разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 10 е определил,че основата за ТБО е данъчната оценка на имота, като последната е тази, която се определя по реда на приложение 2 от ЗМДТ. Поради това моли при произнасяне по законосъобразността на акта да бъдат приложени изчисленията на заключението от вариант 2. Твърди, че е неоснователна тезата на ответника за приемане за база на ТБО на отчетната стойност на земята на основание изменението на чл.21 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011 година. На първо място сочи, че нормата на чл.21 от ЗМСТ се отнася пряко до реда и начина за определяне данък сгради, но не и за ТБО. На второ място Общински съвет – Пордим бил съобразил това изменение и направил корекция в разпоредбата на чл.17 от Наредбата, но едва с Решение № 554/27.01.2011 г., като в приложимата обаче за разглеждания спор разпоредба на чл.16, ал.3 липсвало такова разграничение. Твърди, че законовата делегация на чл.67, ал.2 от ЗМДТ овластява Общинския съвет да избере база за изчисляване и размер на ТБО по своя преценка и при спазване на условията на чл.66 от ЗМДТ. Твърди, че наличието на законова норма (чл.21, ал.1 от ЗМДТ) не може автоматично да бъде пренесено в съдържанието на Наредбата и то във вреда на лицата. За да се приложи тази база за определяне на ТБО Общински съвет – Пордим разполагал с компетентност да извърши изменение на разпоредбата на чл.16, ал.3 така, както е извършил същото в разпоредбата н чл.17 за определяне на размера на местните данъци. Друго основно възражение е свързано с това, че Общината не е предоставила и трите услуги, за които събира ТБО. Претендира се липса на „Организирани мероприятия по поддържане на чистотата на обществените територии”. Допълнителен аргумент в тази насока било обстоятелството, че имотът се намира извън урбанизирана територия на гр.Пордим, следователно в предмета на доказване следвало да бъдат включени факти по предоставяне на услугата по отношение на конкретния имот. По изложените съображения моли з отмяна на акта и определяне на такса при база данъчна оценка на имотите и при приспадане на определената такса за услугата „Организирани мероприятия по поддържане на чистотата на обществените територии”. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - Началникът на отдел „Приходи от местни данъци и такси” в Община Пордим в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А. с надлежно пълномощно на л.27 от делото, който счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че оспореният акт е издаден при спазване на законовите изисквания и че видно от заключението на вещото лице, размерът на таксата е изчислен по два метода – по отчетна стойност и по по-голямата от отчетната и данъчната стойност. Моли акта да бъде потвърден.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на акта във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореният АУПОВ №30/19.12.2013г. е връчен на счетоводителя на дружеството на 19.12.2013 год., видно от разписка на л.14 от делото Същият е обжалван по административен ред пред Началника на сектор „Местни приходи” при Община Пордим с жалба вх.№Ж-16/20.12.2013 год. По тази жалба е постановено Решение № 1/27.12.2013г. на Началник сектор „Местни приходи” при Община Пордим, с което жалбата срещу АУПОВ е оставена без уважение и същият е потвърден. Решението е връчено на дружеството чрез главния му счетоводител на 03.01.2014г., видно от разписна, приложена на л. 7 по делото. Жалбата по съдебен ред срещу АУПОВ е депозирана чрез Община Пордим, където е заведена с вх.№Ж-01/10.01.2014 год., т.е. в 14-дневния срок по чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Ето защо съдът намира, че жалбата като подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирана страна и срещу годен за оспорване ИАА, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дружество „Норекс агро 2”ООД, град Пордим, което представлява предприятие по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗМДТ във връзка със Закона счетоводството, е придобило и декларирало следните недвижими имоти пред органа по приходите при Община Пордим.

1. Имот, съгласно Нотариален акт №8, т. І, рег. №92/2003г. и Нотариален акт № 138, т. V, рег. № 4800/2003г., относно имот, представляващ земя поземлен имот 500820, в размер от 18 283 кв.м.,находящ се в извън урбанизираната територия, в землището на град Пордим, местност „Скендерова поляна” с предназначение „изграждане на производствен обект”, както и административни и производствени сгради върху същия, описани във втория цитиране нотариален акт. С договор за замяна от 1376/20.03.2003г. дружеството придобива земя в същата местност в размер на 26.500 дка.

За така описаните имоти са подадени декларации, както следва: Декларация №0427000006/15.02.2006г., с която е деклариран имот от 18.283 дка и сградите върху него по цитираните НА.

Декларация №0427000020/16.07.2008г., с която е декларирана земята, придобита от замяната в размер на 26.500 дка.

Декларация №0427000214/23.06.2010г. , с която дружеството декларира нови обстоятелства – приобщаване на имота от 26.500 дка (деклариран с Декларация №0427000020/16.07.2008г.) към имота, деклариран с Декларация №0427000006/15.02.2006г. Отчетната стойност на имота е съответно завишена с отчетната стойност на приобщения имот и е в размер на 2 749 137. 84 лева, считано от 01.01.2011г.

2. Имот, съставляващ УПИ ІV, кв. 90 по плана на град Пордим в размер от 20 784 кв.м, съгласно НА № 153, т. ІІ, рег. 2272, дело 286/2010г. Имотът е деклариран с Декларация №0427000001/20.01.2011г. с отчетна стойност 81 556 лева.

3. Имот, съставляващ УПИ ІІІ, кв. 90 по плана на град Пордим в размер от 30 000 кв.м., съгласно НА № 147, том І, рег. № 720, дело № 62/2012г. Имотът е деклариран с Декларация № 650900167/11.06.2012г. с отчетна стойност 72 076 лева.

Не се спори, че така описаните имоти са собственост на дружеството, което ги е декларирало пред органа по местни приходи с цитираните декларации. Не е спорно още, че за така описаните имоти не е заплащана такса битови отпадъци за процесния период от 2008г. до 2013г.

В тази връзка органът е издал настоящия оспорен АУПОВ №30/19.12.2013 год., на основание чл.107 от ДОПК въз основа на подадени от оспорващото дружество декларации, конкретно описани в акта декларации, с който е определил размер на дължимата такса битови отпадъци (ТБО) от страна на дружеството в размер на 88 415. 88 лева главница и 17 368.23 лихва.

В оспорения АУПОВ размерът на определените задължения е определен и описан, съгласно декларациите.

При тези факти, съдът от правна страна намира следното:

Съобразно нормите на чл.156 ал.1, във връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК и предвид факта, че с Решение №1/27.12.2013г. на Началник сектор „Местни приходи” при Община Пордим по същество не е уважена жалбата на дружеството, представляващо оспорване по административен ред на АУПОВ, предмет на оспорване в настоящето производство е Акт за установяване на публично общинско вземане №30/19.12.2013г.

При установяването на задължения за такса битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл. 9 ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за такси за битови отпадъци могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен "решаващ орган") е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ДОПК).

Както бе посочено, настоящият оспорен АУПОВ №30/19.12.2013 год. е издаден на основание чл.107 от ДОПК, въз основа на подадени от оспорващото дружество декларации, конкретно описани в акта. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК актът следва да е издаден от орган по приходите , който по аргумент от разпоредбите на чл.9б вр. чл.4, ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.

Настоящият акт е издаден от Г. В. Д. - публичен изпълнител в сектор „АПЗМДТ” при Община Пордим, оправомощена със Заповед № 399/04.12.2013г. на Кмета на Община Пордим, приложена на лист 60 по делото.

От изложеното се налага извода, че оспореният акт АУПОВ № 30/2013г. е издаден от надлежно оправомощено и компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия.

Във връзка с останалите основания за законосъобразност на акта, в това число форма, процедура и съответно приложение на материалния закон, съдът установи следното:

Актът за събиране на таксата, представляваща публично общинско вземане, е структуриран по съответно подадените декларации, както следва: 1. Въз основа на декларация по чл.17 от ЗМДТ и декларация по чл.14 от ЗМДТ от дружеството – жалбоподател с вх.№0427000001/20.01.2011г., с която дружеството декларира придобиването на имот съгласно нот.акт № 153, том ІІ, рег. № 2272 от 20.12.2010 г., който имот се състои от земя 20.784 дка, като декларираната отчетна стойност на имота е 81556.00 лв., а данъчната оценка е както следва: за 2011 г. – 37032.10 лв., а за 2012 и 2013 г. – 46290.10 лв. За този имот е определено задължение за целия период (2008г.-2013г.) 1929.50 лева. 2. С Декларация с вх.№0427000020/16.07.2008г. дружеството декларира имот по Договор за замяна № 1376/20.02.2003 г., който имот представлява земя от 26.900 дка. Декларираната отчетна стойност на имота е 40223.00 лв. С последваща декларация № 0427000214/23.06.2010 г. дружеството декларира нови обстоятелства – приобщаване на имота, описан по-горе към имота, деклариран с данъчна декларация № 0427000006/15.02.2006 г. Декларира се земя в размер на 45.183 дка (18.283 дка + 26.900 дка). Отчетната стойност на имота по декларацията от 2006 г. е завишена съответно с 40223.00 лв. от 01.01.2011 г. и е в размер на 2749137.84 лв. За този имот определеното задължение по акта е в размер на 779.74 лева. Декларация с вх.№0427000006/15.02.2006 г. е със следната отчетна стойност: За периода 2009 – 2010 г. – 2708914.84 лв., а за периода 2011, 2012 и 2013 г. – 2749137.84 лв. Земята, декларирана с декларация вх. № 0427000020/16.07.2008 г. е с отчетна стойност 40223.00 лв., като ТБО се дължи за 2008, 2009 и 2010 г., тъй като органът по приходите е включил отчетната стойност на имота, деклариран с декларация от 2006 г. през 2011 г. Данъчната оценка на имота е, както следва: за 2009 г. (при липса на удостоверение за данъчна оценка сумата е приравнена на данъчната оценка за 2010 г.) – 579533.30 лв., като такава е сумата и за 2010 година. За 2011 г. – 575776.80 лв. За 2012 и 2013 г. – 587343.70 лв. Определеното от акта задължение за този имот е в размер от 101 829 лева.

Следващата Декларация е с вх. № 650900167/11.06.2012 г., с която дружеството придобива имот по нот.акт № 147, том ІІ, рег. № 2272/205.2012 г., който имот се състои от земя от 30 дка. Отчетната стойност на имота е 72076.00 лв., а данъчната оценка на имота за 2012 и 2013 г. е в размер на 112230.00 лв. Определеното задължение е в размер на 1244 .90 лева, съгласно данъчната оценка по приложение №2 по ЗМДТ, която е по-високата спрямо отчетната такава.

При така установените факти, органът е изчислил ТБО по цитираните декларации за периода 2008 – 2013 г. включително, на база отчетната стойност на имотите, с изключение на имот по декларация № 650900167/11.06.2012 г., за който за база е взел данъчната оценка по приложение № 2, която е с по-висока стойност от отчетната такава. При това е установено, че се дължи такса в размер на 88415.88 лв. и лихва за просрочие върху тази сума в размер на 17369.23 лв., или общо 105 784.11 лв. За да достигне до тези изводи, видно от таблиците, съдържащи се в акта, органът е начислил за така описаните имоти задължения по трите компонента, представляващи услуги във връзка с ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Така изложените факти съдът установи от приложените по делото доказателства и назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която имаше за предмет и следните задачи: да се определи размера на следващите се такси битови отпадъци за всяка от процесните данъчни години, като за основа на нейното изчисляване бъде отчетната стойност на активите и данъчната им оценка по приложение № 2; дължимата такса да бъде изчислена по отделни компоненти за цена на всяка от отделните услуги, които я образуват – събиране, извозване и обезвреждане в депа на отпадъците, както и за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване в населените места.

Основните спорни моменти в производството във връзка с прилагане на материалния закон от страна на органа са свързани на първо място с въпроса - каква е базата за изчисляване на ТБО за процесните имоти и на второ място - кои услуги от страна на Общината са били предоставени за процесния период, респективно за кои се дължи таксата.

ТБО съгласно оспорения акт е определена от органа на база отчетната стойност на декларираните имоти, с изключение на имот по декларация № 650900167/11.06.2012 г., за който за база е приета данъчната оценка по приложение № 2, която е с по-висока стойност от отчетната такава.

Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя според количеството битови отпадъци, а когато това не може да се определи се прилага ал.2 на същата разпоредба – пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. От изложеното следва, че законодателят е делегирал нормотворчески правомощия за определяне на базата, на която да бъде изчислена съответната такса битови отпадъци за всяка община. Общински съвет – Пордим е приел Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пордим, приета с Решение № 317/2003 г. на Общински съвет – Пордим и последно актуализирана с Решение № 340/27.12.2013 година. Съгласно Наредбата, в редакцията й от Решение № 207/29.11.2004 г., чл.16, ал.3 гласи следното: „Общински съвет определя основа за определяне на размера на ТБО данъчната оценка на имота.” С цитираното Решение № 340/27.12.2013 г. разпоредбата се изменя както следва: „Общински съвет определя основа на размера на ТБО данъчната оценка на имота, съобразена с изискванията на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. Чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, считано от 01.01.2011 г. гласят следното: „Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица”, а разпоредбата на чл.21, ал.1 гласи: „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.”

При анализ на цитираните норми следва, че относно предприятията, какъвто е настоящият жалбоподател, считано от 2011 г., данъчната оценка следва да се разглежда като по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка по смисъла на Приложение 2 от ЗМДТ. От цитираните разпоредби следва още, че дефиницията за „данъчна оценка” за нуждите на определяне на размера на данъка и ТБО е дадена именно в тези разпоредби. Критериите относно начина, по който ще бъде определена данъчната оценка са според субекта, придобил собствеността на имота и според предназначението на имота. За имотите, собственост на физическите лица, както и за всички жилищни имоти, без оглед на качеството на собственика (физическо лице или предприятие) данъчната оценка е стойност, определена по реда на Приложение 2 от ЗМДТ. По аргумент за обратното и от нормата на чл. 21 следва, че за имотите, които нямат жилищен характер и за собственост на предприятия, данъчната оценка представлява по-високата стойност между данъчната оценка изчислена по Приложение 2 и отчетната им стойност. Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.21 от ЗМДТ до редакцията й от 01.01.2011 г. е гласяла, че „данъчната оценка” на имотите на предприятията с нежилищен характер е отчетната им стойност. Следователно, съдът приема за неоснователни възраженията изложени в жалбата в този смисъл. За целия спорен период като база за определяне на данъчната оценка на процесните имоти следва да се счита отчетната им стойност, с изключение на имота по декларация № 650900167/11.06.2012 г., за който база следва да е данъчната оценка по приложение № 2, която е с по-висока стойност от отчетната такава, предвид следното: Текстът на разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 10 на Общински съвет – Пордим гласи: „ОбС определя основа за определяне на размера на ТБО данъчната оценка на имота”, като с изменението от 27.12.2013 г. е добавен израза „съобразена с изискванията на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ”. Не се споделя твърдението, че нормите на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ се отнасят само до реда и начина за определяне на данък сгради, но не и за ТБО. Последните дават дефиниция на „данъчна оценка” по посочените по-горе критерии и последната става база както за определяне на размера на данъка на съответния имот, така и за таксата битови отпадъци, която се дължи за него. Не се споделя и извода, че корекцията на Наредбата на Общинския съвет в чл.17, считано от 27.01.2011 г., с която е въведена нормата на чл.21 и в текста на Наредбата е неприложима, тъй като отново касае изменението на местните данъци. На първо място съдът намира, че нормата на чл.17 от Наредбата касае сроковете и реда за заплащане на ТБО, а не и размера на данъка върху недвижимите имоти; извън което същата е приета с Решение № 555/27.01.2011 г., а не с Решение № 554 от същата дата, както е посочено в писмените бележки. На следващо място, промяната на тази норма, както и на нормата на чл.16, ал.3 от Наредбата, която съдът намира за относимата, не се отразява на базата, върху която се изчислява ТБО за целия процесен период, считано от 2008 до 2013 година. Действително до 27.12.2013 г. нормата на чл.16, ал.3 гласи, че ТБО се изчислява на база данъчната оценка на имота. Нито в ЗМДТ обаче, нито в Наредбата на Общинския съвет е разписано, че данъчните оценки на имотите на предприятия с нежилищен характер се определят по приложение 2 от ЗМДТ. Напротив, редакцията на нормата на чл.21 от ЗМДТ до 01.01.2011 г., считано от 2003 г. предвижда, че данъчната оценка на нежилищните имоти на предприятията представлява отчетната им стойност. Т.е. в нито един момент, нито в закона, нито в Наредбата на Общинския съвет не е бил предвидено, че база за определяне на данъчната оценка на имотите на предприятията с нежилищен характер е приложение 2 на ЗМДТ.

Както се посочи, от приложените по делото доказателства за процесния случай се установява, че се касае за три броя имоти (единият от които е приобщен , по повод което е подадена коригираща декларация), за които е определена ТБО от 2008 до 2013 година. И трите имота са собственост на търговско дружество „Норекс Агро-2” ООД – гр.Пордим, което представлява предприятие по смисъла на ЗМДТ и имат нежилищен характер. От представените по делото и изчислени от експертизата отчетни стойности на имотите и данъчни оценки, изготвени по реда на приложение 2 от ЗМДТ, е видно, че отчетната стойност на имотите за всяка от годините е по-висока от изготвената оценка по Приложение 2, с изключение на имот по декларация № 650900167/11.06.2012 г., за която за база е взета данъчната оценка по приложение № 2, която е с по-висока стойност от отчетната такава. Съдът приема, че до края на 2010 г. включително, отчетната стойност е единствената база за определяне на данъчната оценка за процесните имоти, респективно е база за изчисляване на ТБО върху същата, по аргумент от чл.21 от ЗМДТ в редакцията му до тази дата. Считано от 2011 г. отново отчетната стойност на процесните имоти следва да бъде приета за база за определяне на ТБО, доколкото същата е по-висока от изготвените данъчни оценки на имотите по реда на Приложение 2. За имот по декларация № 650900167/11.06.2012 г., за която за база следва да се приеме данъчната оценка по приложение № 2, която е с по-висока стойност от отчетната такава, както е сторил и органът. Последното следва от цитираните по-горе разпоредби в съответните редакции, които еднозначно предвиждат, че за имоти, собственост на предприятия с нежилищен характер данъчната оценка, която от своя страна е база за изчисляване н ТБО, е отчетната стойност на имотите до 2011 г.; и по-голямата сума между отчетната и данъчната след тази дата. Конкретното възпроизвеждане на тези текстове в Наредбата на Общинския съвет е неотносимо, доколкото последната не може да замести или промени дефиницията, дадена на данъчна оценка в ЗМДТ.

По тези съображения съдът приема, че административният орган, като е възприел за база за определяне на ТБО отчетната стойност на имотите на дружеството за целия период от 2008 до 2013 г. и данъчната оценка по приложение 2 от ЗМДТ за имот, деклариран през 2012г. , правилно е приложил закона.

Вторият основен спорен момент е свързан с правото на органа да начисли за трите имота ТБО във всичките й компоненти, разписани в закона, а именно – сметосъбиране и сметоизвозване, депо и поддържане на чистотата на обществените територии.

В жалбата и писмените бележки на процесуалния представител се навеждат доводи, че в тежест на ответника е да докаже, че са извършвани всички елементи на услугата, за която се претендира таксата.

По делото в тази насока са представени, както следва: заповеди на кмета на Община Пордим (прил. на лист 55-60 вкл.) за 2009г. 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. , с които е определен начина и реда за предоставяне на посочените в чл. 63 от ЗМДТ услуги за територията на Община Пордим.

От приложените заповеди е видно, че за 2009г. и 2010г. услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя в регулационните граници на всички населени места, като за незастроените имоти в същите не следва да се начислява промил за тази услуга. Последният текст е отпаднал за следващите години от процесния период – 2011г., 2012 г. и 2013г. Предвид, че за нуждите на настоящето дело, се касае за два имота в рамките на регулацията ( в населеното място) на град Пордим, но за същите е начислена такса едва за 2011г., 2012г. и 2013г. за единия имот, а за другия – за период 2012г. и 2013г., съобразно датите на придобиване и деклариране, съдът не счита, че следва да обсъжда текста на заповедта досежно освобождаването от такса на незастроени имоти, тъй като такъв текст за процесните периоди в актуалните редакции няма. Относно услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” съдът намира, че досежно тези два имота – находящи се в регулацията на град Пордим и визирани в първа и четвърта таблица на акта, съответно т.1 и т. 3 от акта, че в заповедите от 2011г, 2012г. и 2013г. се съдържа информация за предоставяне на тази услуга. Разпоредено е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване да бъде организирано на територията на всички населени места. Съдът приема тезата, че доказателствената тежест за това е на ответника, но именно с прилагане на процесните заповеди последният доказва наличието на организация за предоставяне на тази услуга относно териториите в населените места. Липсват конкретни аргументи или ангажиране на доказателства от страна на жалбоподателя, които да опровергаят така представения административен акт, разпореждащ организация и извършване на тази услуга. По отношение на останалите два компонента и в писмените бележки е отбелязано, че не се спори, че се предоставят.

Съдът намира обаче, че именно с оглед съдържанието на представените заповеди, относно другите две таблици от акта , т. 2 от същия, касаещи два броя имоти извън регулация (приобщени в един имот, за което е подадена коригираща декларация през 2010г.), съответно застроени, извършването на услугата в тази й част е недоказано. По делото няма данни, а и от приложените заповеди не може да се изведе извод за извършване и на останалите елементи на услугата, но доколкото от жалбоподателя изрично е заявено, че последните се предоставят, съдът не приема тези факти за спорни , а за доказани. Напротив – по отношение на третия имот (деклариран 2006г., ведно с коригираща декларация от 2010г.), доколкото от доказателства се установява, че същият се намира извън територията на населените места на Община Пордим, съдът приема, че не се доказа от органа извършването на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”, поради което начисляване на такса „Битови отпадъци„ и по този компонент относно този имот е назаконосъобразно.

По тези съображения, в тази част жалбата следва да бъде уважена и определената от органа ТБО, начислена по декларации от 2006г. и от 2008г., ведно с коригиращата декларация от 2010г. да бъде намалена до размера на определените от органа суми относно първите два компонента по извършване на услугата – сметосъбиране и сметоизвозване и депо, а именно - вместо определения размер за главница от 84 961. 67 лева по декларацията от 2006г. да се приеме, че доказано е задължението за 60 686. 91 лева, което представлява сбора от определената такса по първите два компонента от услугата. Относно имота по декларацията от 2008г. , вместо определения от органа размер на задължение по главница от 563.12 лева да се приеме, че доказано е задължението за 402.22 лева, което представлява сбора от определената такса по първите два компонента от услугата. Съдът намира, че върху въпросните суми следва да бъде начислена съответната лихва при новото издаване на акта в тази му част. Доколкото задължението на дружеството по декларациите от 2006г. и 2008г. изцяло се променя до посочения по-горе размер - по декларацията от 2006г. – за сумата от 60 686. 91 лева и по декларацията от 2008г. – за сумата от 402.22 лева, както и лихвата върху същите, съдът, след отмяна на акта в тази му част, ще следва да върне преписката на органа за ново изчисляване на задължението по посочените декларации, в това число – главница, съобразно посочените суми и дължимите върху тях лихви.

Поради това на основание чл. 160, ал.1, предл.1 от ДОПК, акта в тази част следва да се отмени, като на основание чл. 160, ал.3 от ДОПК, се изпрати на съответния орган по приходите при Община Пордим за ново произнасяне, а на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съразмерно разноски в размер на уважената част на жалбата, както следва: При определен от органа общ размер на задължението като главница в размер на 88 415. 88 лева съдът приема за уважена частта от 24 435. 66 лева, с която сума се намалява главницата по задължението. Съотношението на уважената част от претенцията, съотнесено към общо претендираните разноски от 3 200 лева (съобразно приложения списък на разноските на л. 182 от делото), съответства на сумата от 885 лева, до която последните следва да бъдат уважени.

По тези съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично общинско вземане №30/19.12.2013г. на орган по приходите при Община Пордим в частта му, в която е определено задължение за заплащане на ТБО от „Норекс Агро 2” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пордим, общ.Пордим, обл.Плевенска, с ЕИК 114598523 за имоти по декларации, както следва: Декларация №0427000006/15.02.2006г., с която е деклариран имот от 18.283 дка и сградите върху него и Декларация №0427000020/16.07.2008г., с която е декларирана земя в размер на 26.500 дка, като вместо определената главница съответно от 84 961.67 лева ОПРЕДЕЛЯ главница в размер от 60 686. 91 лева ( по Декларация №0427000006/15.02.2006г.) и вместо главница от 563. 12 лева ( по Декларация №0427000020/16.07.2008г.) ОПРЕДЕЛЯ главница от 402.22 лева.

ВРЪЩА делото на органа като преписка в тази част за преизчисляване на съответните задължения по цитираните декларации съобразно с посочените в решението суми относно главницата и за начисляване на съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Норекс Агро 2” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пордим, общ.Пордим, обл.Плевенска, с ЕИК 114598523 срещу Акт за установяване на публично общинско вземане №30/19.12.2013г. на орган по приходите при Община Пордим в останалата част.

ОСЪЖДА Община Пордим да заплати в полза на „Норекс Агро 2” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пордим, ЕИК:114598523, разноски по съразмерност в размер на 885 лева. (осемстотин осемдесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: