Р E Ш Е Н И Е

№ 111

гр.Плевен, 12 Mарт 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                   Председател: Цветелина Кънева

                                                        Членове: Катя Арабаджиева

                                                                        Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 31 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1114 от 05.12.2013г., постановено по НАХД № 1728 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 52005-0074431/14.05.2013г. на Директора на дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на “Мелон” ООД гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 55 531,62 (Петдесет и пет хиляди петстотин тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.  

Срещу решението е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Касаторът счита довода на съда за отмяна на НП, а именно че липсва елемент от състава на нарушението по чл.182 ал.1 от ЗДДС-вредата, за неправилно. Излагат се подробни фактически и правни доводи, че от страна на „Мелон” ООД е осъществен състава на нарушението по чл.124 ал.5 от ЗЗДС. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

От ответника в настоящето производство – „Мелон” ООД - Плевен, чрез представляващ Л.С.А., е депозирано възражение по касационната жалба с изложени подробни съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът – Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа касационната жалба и счита, че по безспорен начин е установено извършено нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС. Моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – „Мелон” ООД - Плевен, чрез представляващ Л.С.А., редовно призован,  се представлява от адв.А.Г., който счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че вземането по кредитното известие е било определено с ревизионен акт от 23.02.2011г., т.е. месеци преди издаването на кредитното известие, и е бил начислен ДДС за възстановяване, който поради предварителната изпълняемост на РА е внесен в цялост. Сочи още, че при едновременно плащане по РА и по кредитно известие би се дублирало ДДС. Представя писмени бележки, в които отново подробно навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: АУАН № 0074431/31.01.2013 год. е съставен срещу “МЕЛОН” ООД – гр. Плевен за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството затова, че при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция № 1256817/19.12.2012 год. е констатирано, че “МЕЛОН” ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получено от него данъчно кредитно известие № 2056/09.08.2011 год. по фактура № 2033/30.09.2009 год. с ДДС 53521,62 лв., издадено от ЕТ “Мелон-Л.А.” с ЕИК 114044602,  в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено- периода на издаване месец август 2011 г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер с 53531,62 лева, като Данъчно-кредитното известие е отразено в дневник покупки за данъчен период месец декември 2012 година. За установено от фактическа е страна е прието още, че Данъчно кредитно известие (ДКИ) № 2056/09.08.2011г. е издадено към позиция № 6 на фактура № 2033/30.09.2009г., в която е отразено авансово плащане на сумата 880 000 лв. за бъдеща доставка на зърно реколта 2010 година с ДДС в размер на 176 000,00 лева, като с този данъчен документ частично е сторнирана сделката с 267 688,10 лв., като данъчна основа, и ДДС в размер на 53 531,52 лв. Установено е също, че с РА № 12001002576 от 23.02.2011 г. на ТД на НАП – В. Търново е прието, че авансовото плащане на сумата от 880 000 лева за бъдеща доставка на зърно реколта 2010 год. по позиция 6 на фактура № 2033/30.09.3009 год. е несъществуваща сделка и липсва данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС, поради което на “МЕЛОН” ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на целия ДДС в размер на 176 000,00 лева., поради което целия ДДС по тази сделка е определен за възстановяване в бюджета по силата на издадения РА на 23.03.2011г. Съдът е приел също, че независимо от обжалването на РА, дружеството е започнало да погасява цялото определено с РА данъчно задължение поради предвидената в чл. 153 и чл. 157 от ЗДДС предварителна изпълняемост, като с Постановления изх. №№ 3789-1/11.03.2011г. и 4372-1/15.03.2011г. на публичния изпълнител са наложени обезпечителни мерки чрез възбрани на недвижими имоти на дружеството на обща стойност 451 209, 01 лева и целият определен за възстановяване в бюджета данък е погасен, включително е надвнесена сума от 72 703,00 лева. Съдът е приел за установено от фактическа страна също, че с Решение №562/20.12.2011 год., постановено по адм.д. № 660/2011 год. на АС-Велико Търново, е отменен частично РА № 12001002576 от 23.02.2011 г. включително в частта му по позиция 6 на фактура № 2033/30.09.2009 год., като е прието, че сделката е действителна, и в тази част съдебният акт е влязъл в сила на 13.11.2012г. Приел е също, че след отмяната на РА процесното ДКИ е своевременно включено в регистрите  за данъчен период месец декември 2012 г., в който смисъл е и заключението на вещото лице по назначената СИЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че в конкретния случай неотразяването на ДКИ през месец август 2011г. с ДДС от 53 531,62 лв. не би могло и не е довело до определяне на данък в по-малък размер, тъй като към този момент същият вече е бил определен с РА, при това в пълния му размер от 176 000,00 лева. Посочил е, позовавайки се на заключението на вещото лице, че липсата на настъпила за бюджета вреда се обуславя и от  факта, че целият ДДС по позиция 6 на фактура № 2033/30.09.2009 г. в размер на 176 000,00 лв. вече е бил предмет на събиране и обезпечаване към данъчен период месец август 2011 год., когато е издадено ДКИ към фактурата, а целият определен с РА за възстановяване в бюджета данък е погасяван (в повече със 72 703,00 лв.).  В тази връзка е счел, че наложената на дружеството санкция по чл.182 ал.1 от ЗДДС е неправомерна, поради липса на вреда. Посочил е също, че с оглед констатацията по РА, че по позиция №6 на фактура№ 2033/30.09.2009 г. няма сделка и липсва данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС, същата се явява погрешно съставена съгласно чл. 116 от ЗДДС, поради което и процесното ДКИ към фактурата е погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116 ал. 3 от ЗДДС. Позовавайки се на РА, съдът е посочил, че ДКИ не е следвало да бъде издавано, респ. да бъде включвано в регистрите, тъй като при липса на данъчно събитие не се издава ДКИ съобразно чл. 115 от ЗДДС, поради обстоятелството, че фактурата подлежи на анулиране по реда на чл. 116 ал. 1 изр. 2-ро от ЗДДС, т.е. доставчикът не е следвало да издава ДКИ по позиция №6 на фактура№ 2033/30.09.2009 г. при действието на РА, отричащ данъчното събитие, а да я анулира, като от своя страна “Мелон” ООД не е имало задължение да включва в регистрите към м. август 2011г. ДКИ към фактура № 2033/30.09.2009 год., тъй като същото е било погрешно издадено-според констатацията на РА за липса на данъчно събитие по фактурата. В заключение е приел, че невключването в регистрите на погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116 от ЗДДС не може да осъществява нарушение по чл. 182 от ЗДДС, тъй като това не нарушава установения ред на държавното управление съгласно дефиницията на административно нарушение, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН, като задължение за включване в регистрите на ДКИ към процесната фактура възниква за дружеството през данъчен период месец декември 2012г., когато с решение на съда е отменен РА и сделката по фактура № 2033/30.09.2009 год. е приета за съществуваща и вече валидно е могло да се издаде ДКИ за частичното й разваляне при условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 25 от ЗДДС. Според съда, невключването на ДКИ в дневника за покупки за месец декември 2012 год. би било нарушение на чл. 182 от ЗДДС, а наказващият орган не е отчел обстоятелството, че включването на ДКИ през данъчен период месец август 2011 г.  при действието на РА би довело до повторно внасяне на ДДС по позиция №6 на фактура№ 2033/30.09.2009 г., тъй като към този момент целият ДДС от 176 000 лв. по тази позиция е бил определен с РА за възстановяване в бюджета от “Мелон” ООД. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление. По другите възражения в жалбата съдът е посочил, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление, като АУАН и НП са издадени от компетентни по материя, място и степен органи, а съставянето на акта в присъствието само на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, тъй като  проверката, при която е констатирано нарушението е извършена въз основа на писмени доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел неправилни правни изводи, поради което решението като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл.124 ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В изпълнение на тази разпоредба дружеството е било длъжно да отрази полученото от него ДКИ в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено- а именно месец август 2011г., независимо от обжалването на РА, с който позиция 6 на фактура № 2033/30.09.3009 год. е приета за несъществуваща сделка, поради което на “МЕЛОН” ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на целия ДДС в размер на 176 000,00 лева и последният е определен за възстановяване в бюджета. Това отразяване не е сторено, като КИ е отразено едва за данъчен период месец декември 2012 година. Последното безспорно представлява нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС и е довело до определяне за конкретния период на данък в по-малък размер с 53531,62 лева.

По аргумент от изложеното по-горе настоящият състав счита, че КИ от 09.08.2011г., издадено на основание чл.115 от ЗДДС, е следвало да бъде включено в данъчен период м.август 2011г., дори след това (в резултат от съдебния спор по обжалване на РА) да е необходимо да се извърши корекция по реда на чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 182, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. От обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал.1 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл. 182, ал.1 от ЗДДС. За пълнота следва да се посочи, че в Протокола (л.48 по делото на РС) е отразено, че за невнесения в срок ДДС в размер на 53531.62 лв. се дължат лихви в размер на 7318.71лв. за периода 15.09.2011г.– 10.01.2013г., което представлява вредата за бюджета от несвоевременното отразяване и внасяне на данъка.

Като не е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1114 от 05.12.2013 г., постановено по НАХД № 1728 по описа за 2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 52005-0074431/14.05.2013 г. на Директора на дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на “Мелон” ООД гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 53 531,62 (Петдесет и три хиляди петстотин тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.  

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.