РЕШЕНИЕ

№ 67

град Плевен, 5 Февруари 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЮЛИЯ ДАНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1031/2013 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РЗОК-Плевен, срещу решение № 895 от 08.10.2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 495/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че видно от структурата на наказателно постановление /НП/ № 661/2012 г., за всяко едно нарушение от констативната му част е посочена правна квалификация, съответстваща на самото деяние. Посочва, че националният рамков договор за медицинските дейности за 2012 г. /НРД/, е сключен между НЗОК/РЗОК и Българския лекарски съюз и има характер на закон и е обнародван в ДВ, бр. 3 от 10.01.2012 г., като е в сила от 01.01.2012 г. Навеждат се доводи, че изводът на решаващия съд, че „…са наложени 18 броя имуществени санкции в общ размер на 41800 лв., без да е посочено въз основа на коя точно санкционна норма е наложено едно наказание, съответстваща на нарушената законова разпоредба” се явява изцяло неправилен и несъответстващ на обективната истина, а оттам и мотивите на съда са неправилни. Посочва се, че доводът, че жалбоподателят не би могъл да разбере размера на наложените му санкции е неверен, тъй като техния размер е ограничително определен в глава пета от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ „Административно-наказателни разпоредби”. Твърди се, че от съдържанието на тази глава е видно, че за различните хипотези на противоправно поведение, посочени изчерпателно в текстовете на чл. 105а, до чл. 105ж на ЗЗО, във всеки един от тях е определен минимален и максимален размер на имуществената санкция, който за изпълнителите на болнична помощ е в размер от 200 до 500 лв., а по чл. 105ж, ал.1 то е от 50 до 100 лв. Навеждат се доводи, че техният конкретен размер зависи от факта дали деянията са извършени в условията на повторност или не, степента на тяхната обществена опасност и преценката за тяхната съвкупност, като правомощието за индивидуализиране на всяко едно от тях принадлежи единствено и само на административно-наказващият орган, а именно-директора на РЗОК-Плевен. Сочи се, че поради тази причина, видно от съдържанието на наказателно постановление № 661/2012 г. на директора на РЗОК-Плевен, за всяко едно от нарушенията, посочени в него е съобразен размер на имуществената санкция, съответстващ на неговата обществена опасност, повторността му и относителната му тежест при определяне на едно общо административно наказание. Твърди се, че тъй като се касае за извършени множество деяния, които са реализирани през различни периоди от време, но за първи път, осъществяващи състава на различни правни норми, то за всяко едно от тях е определена отделна административна санкция в минимален размер, съответстващ на рамките на ЗЗО, което е видно и от съдържанието на наказателно постановление № 661/2012 г. Навеждат се доводи, че е неправилен извода на съда за съответстващите правни връзки между нормите на ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2012 г. Сочи се, че от констативната част на наказателно постановление № 661/2012 г. на директора на РЗОК-Плевен е видно, че по т. І е установено, че лекари-специалисти от „МБАЛ-Кнежа” ЕООД са отсъствали през различни периоди от време, за което РЗОК-Плевен не е уведомявана и съответно болничното заведение е отчитало дейност по лечението на пациенти от името на същите лекари-специалисти. Твърди се, че санкционната разпоредба на горепосочените деяние се явява именно чл. 105а, ал.3 от ЗЗО, както и че в мотивите си към решение № 895/08.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 495/2013 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на логическото тълкуване на прилежащите правни норми при решаване на съдебния спор, с което е нарушен чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като не е приложил разпоредбите им според точния им смисъл. Навеждат се доводи, че съдът е допуснал още едно неотстранимо процесуално нарушение-приемайки за налични процесуални нарушения в хода на административното производство, той се е освободил от задължението да разгледа така представения му правен спор по същество, и последното също се явява самостоятелно правно основание за отмяна на така постановеното решение.

Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде потвърдено наказателно постановление № 661/2012 г. на директора на РЗОК-Плевен като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът – РЗОК-Плевен, се представлява от юрк. Д.Б.Г., като счита решение № 895/08.10.2013 г. по нахд № 495/2013 г. по описа на Районен съд-Плевен за допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила. Навежда доводи, че наказателното постановление е крайният акт на започнатата процедура по контрол на РЗОК и като такъв има изчерпателни реквизити, но и РЗОК действа в условията на обвързана компетентност с НРД и ЗЗО и трябва да ги съобрази. Посочва, че от съдебния състав е допуснато нарушение на правилата за логическо тълкуване на прилежащите правни норми при решаване на съдебния спор, с което е нарушен чл. 46, ал.1 от ЗНА. Моли да бъде отменен съдебният акт и да бъде постановено решение, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът – МБАЛ „Кнежа”ЕООД, се представлява от адв. Р. М. от АК-Плевен, който моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд-Плевен, като правилно мотивирано. Счита, че правилно съдът е преценил, че има грубо нарушение на чл. 57 от ЗАНН и е мотивирал своето решение.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение жалбата на РЗОК и да бъде потвърдено решението, постановено по нахд № 495/2013 г. Счита, че това решение е законосъобразно, същото се позовава на наличие на процесуални нарушения, като заявява, че не е посочено въз основа на коя санкционна норма е наложена санкцията. Алтернативно моли, ако съдът приеме, че не са допуснати процесуални нарушения и решението е незаконосъобразно, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като става въпрос за лекари, които в тежко здравословно състояние са продължавали да работят, като не са уведомили в 5 дневен срок за това РЗОК. Посочва, че не се допуснати нарушения с голяма обществена опасност и ако съдът приеме, че няма съществено процесуално нарушение при издаване на НП, то моли да се приеме, че се касае за маловажно нарушение и да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

С посоченото решение е отменено на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 661/2012 г. на директора на РЗОК-Плевен, с което на МБАЛ ”Кнежа” ЕООД, ЕИК 106510662, със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Юрий Гагарин” № 4, представлявано от В.П.Л. - прокурист са наложени 225 /неправилно посочено 18 в съдебното решение/ броя имуществени санкции общо в размер на 41800 лв.

С НП лечебното заведение е било привлечено към отговорност и наказано за следните нарушения:

По I:

1.По т.1. – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

2.По т.2. – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

3.По т.3. - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 161, ал. 1, т. 4 от НРД 2012 за медицинските дейности и чл. 18, ал. 2 от НРД 2012 за медицинските дейности.

4.По т.4.1. – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

5.По т.4.2. – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

6.По т.4.3 – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

7.По т.4.4 –чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

8.По т.5 – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

По т. II:

9.По т.1. – чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 166, т. 1 от НРД 2012 за медицинските дейности.

По т. 2:

10.По т.2.1. - чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

11.По т.2.2. - чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

12.По т.3 - При 39 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 161, ал. 1, т. 4 от НРД 2012 за медицинските дейности и чл. 18, ал. 2 от НРД 2012 за медицинските дейности.

13.По т.4.1. – При 5 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

14.По т.4.2. – При 3 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

15.По т.4.3. – При 2 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

16.По т.4.4. – чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

17.По т.4.5. – При 4 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

18.По т.5. – При 150 броя случаи - чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности.

За да отмени НП изцяло, РС е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че са наложени 18 броя имуществени санкции в общ размер на 41 800 лева, без да е посочено въз основа на коя точно санкционна норма е наложено всяко едно наказание, съответстваща на нарушената законова разпоредба. Непосочването на санкционната норма, въз основа на която са наложени наказанията е пречка привлеченият към отговорност да разбере, дали наказващият орган правилно ги е приложил и съответно, дали наказанието, което е наложено съответства на нарушенията, които се твърди, че са извършени. Освен това дружеството не е могло да се разбере и какъв е предвиденият размер на имуществената санкция, която би следвало да се наложи за всяко едно нарушение и от там, дали наказващият орган правилно го е определил. Така е било нарушено и правото на защита. Освен това, РС е посочил, че изписаната наказваща разпоредба - чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО се свързва с извършено нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2, като размерът на определената в тази санкционна норма наказание е от 200 до 500 лв., а в НП е изписано, че е нарушен чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО за нарушения посочени в точки от 1 до 8 в НП, а е наложено наказание в размер на 50 лв., която санкция е предвидена в чл. 105ж, ал. 1 от ЗЗО, което според РС също се явява съществено процесуално нарушение. На тези основания е отменил НП, като не се е произнасял по същество, включително не е посочил каква фактическа обстановка смята за установена.

Решението е валидно, допустимо, като по отношение на нарушенията, описани в раздел І, т.1, т.2, т.4-8, раздел ІІ, т.1 от НП то е съобразено с материалния закон, но на основание, различно от приетото от РС-Плевен, а решението по отношение на НП в останалата част, е постановено при неизясняване на фактите, което прави невъзможна преценката на касационната инстанция относно правилното приложение на материалния закон.

Неправилни са изводите на РС, че е налице привличане към отговорност за 18 нарушения. Нарушенията са общо 225, като същите са посочени с оглед на своята еднородност в 18 отделни групи, като всяка група съдържа различен брой нарушения - от 1 до 150. За всяко от тези нарушения е посочена нарушената разпоредба, като същите са наказани въз основа санкционните разпоредби на чл. 105а, ал. 3 и чл. 105ж, ал. 1 от ЗЗО. Тези санкционни разпоредби предвиждат санкции в различен размер, като при конкретното им приложение, санкцията е в минималния размер, предвиден в съответната разпоредба.

НП е незаконосъобразно по отношение на нарушенията, описани в раздел І, т.1, т.2, т.4-8, раздел ІІ, т.1 от НП. В АУАН и в НП са посочени като нарушени чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО, във вр. с чл.166, т.1 от НРД. Разпоредбата на чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО урежда задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация. За да се накаже законосъобразно по този текст, е необходимо да се посочи информация от какъв характер е следвало да се представи. Разпоредбата на чл.166, т.1 от НРД, посочена във връзка със сочения като нарушен чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО гласи, че при наличие на сключен договор изпълнителят на БП е длъжен при промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 163 и 164, да уведоми РЗОК и да представи в срок до 5 работни дни от настъпване на промяната копие от съответния документ. Доколкото тази разпоредба е препращаща към други разпоредби, не става ясно какъв документ е следвало да се представи от дружеството, което нарушава правото му на защита. За пълнота съдът отбелязва, че чл.163 от НРД съдържа 15 отделни точки с различно съдържание, като част от тях са препращащи към други разпоредби. Чл.164 съдържа 2 алинеи, като първата има 3 отделни точки. По тази причина привлеченият към отговорност не е в състояние да разбере за нарушение на коя разпоредба, изискваща представянето на определен документ е привлечен, нито вида на изисквания от НРД документ, за да може да организира защитата си. По тези причини в тази му част съдебното решение следва да бъде оставено в сила, макар и на това друго основание. В останалата му част съдебното решение следва да бъде отменено. В тази му отменена част обаче настоящата инстанция не може да се произнесе по същество, тъй като РС не е установил фактическата обстановка. Следвало е въз основа на събраните доказателства РС да посочи кои факти приема за доказани и кои – не, като направи съответните правни изводи. Поради това, делото в тази му част /в която отмяната на НП не е потвърдена/, следва да се върне на друг състав на РС, който след събиране на доказателствата да посочи фактическата обстановка, която счита за доказана. Към същата следва да приложи закона и да направи съответните правни изводи. Неговото решение отново ще подлежи на обжалване пред настоящия съд.

При произнасянето си РС следва да съобрази следното: По отношение на нарушенията по раздел І, т.3 и раздел ІІ, т.3 са налице противоречащи си писмени доказателства относно момента на напускане на д-р В. Д.. РС следва да се произнесе, като събере писмени доказателства с официален характер – справка от ТД на НАП за уведомление за прекратяване на трудовия договор на д-р Д. с МБАЛ-Кнежа, копие от трудовата книжка на последния и пр. Въз основа на същите писмени доказателства е необходимо да се установи потвърждава ли се или не фактическата обстановка, изложена в НП и да се направят съответните правни изводи.

Останалите нарушения са такива на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от НРД 2012 за медицинските дейности. Последната разпоредба гласи: Лекар специалист, оказващ БП по КП, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва отчетни документи за периода на отсъствието си. Следва да се установи, налице ли е хипотезата на тази разпоредба, доколкото се твърди отсъствието на различни лекари от болницата през определени периоди от време, когато са лекувани пациентите. Следва да се обсъдят събраните противоречиви доказателства, и РС да установи каква е фактическата обстановка, за да може към същата да приложи материалния закон.

С оглед липсата на други съществени процесуални нарушения при издаването на НП и липсата на фактически установявания от РС, настоящият състав на съда не следва да се произнася по останалите твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл.222, ал.2, т.1 вр. чл. 221, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 895 от 08.10.2013 г., постановено по нахд № 495/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, с която е отменено Наказателно постановление № 661/2012 г. от 04.12.2012 г. на Директора на РЗОК-Плевен, в частта му по раздел І, т.1, т.2, т.4.1, т.4.2, т.4.3, т.4.4, т.5, раздел ІІ, т.1.

Отменя решение № 895 от 08.10.2013 г., постановено по нахд № 495/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен в останалата му част и връща делото на друг състав на РС, който да се произнесе в съответствие с мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.