О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

31

гр.Плевен, 13.01.2014г.

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:            

                  Председател:  Цветелина Кънева

                                                                       Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                        Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 29 по описа за 2014год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Производството по делото е образувано по частна жалба от Д.И.П. ***, против Разпореждане 06.12.2013г. по НАХД № 2720/2013г. по описа на Районен съд Плевен.

В частната жалба са наведени доводи, че разпореждането е постановено в противоречие на закона. Сочи се, че при произнасянето си районният съд не е съобразил Решение № 1/2012г. на Конституционният съд, обнародвано в ДВ, бр. 20/09.03.2012г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП стар). Счита се още, че самата разпоредба на ЗДвП противоречи на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, а правото му на обжалване произтича директно от ЕКЗПЧОС и не може да бъде ограничавано от вътрешноправна разпоредба. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата му срещу наказателното постановление.

Административен съд-Плевен,първи касационен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока, указан в Разпореждане от 06.12.2013г. по НАХД № 2720/2013г., поради което е допустима за разглеждане.

            Разгледана по същество, същата е неоснователна при съобразяване на следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Д.П. срещу Наказателно постановление № 3249/28.10.2005г. на Началник РЗ “Полиция” към ОД на МВР Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалваното Разпореждане № 06.12.2013г., имащо характер на определение, е прекратено производството по НАХД № 2720/2013г., като решаващия съдебен състав е установил, че жалбата е недопустима за разглеждане на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН.

 При така установеното от фактическа страна, касационният състав прави следните изводи:

Наказателното постановление е издадено на 28.10.2005г. за нарушение, констатирано с АУАН и извършено на 16.10.2005г.

Към датите на извършване на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, е бил в сила Закона за движение по пътищата в редакцията ДВ, бр.79 от 04.10.2005г., където липсва разпоредба, ограничаваща възможността за обжалване на наложените административни санкции. Независимо от това обаче, към датата на издаване на процесното наказателно постановление е в сила разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, според която не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително. Предвид цитираната норма, към датата на издаване на Наказателно постановление № 3249/28.10.2005г., същото е влязло в законна сила, на основание чл.64, б.”а” от ЗАНН.

С оглед пълнота следва да се посочи, че редакцията на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е отменена едва от 09.10.2012 г. (ДВ, бр. 77 от 2012 г.) въз основа на тълкуванията, дадени с Решение № 1 на КС на РБ - ДВ, бр. 20 от 09.03.2012г. Отмяната има действие занапред (ex nunc), доколкото в редакцията на ЗАНН не е предвидено обратно действие. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с отменената норма, следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране. В случая, обаче, правоотношението, възникнало по повод извършеното от П. нарушение на ЗДвП се е погасило с издаване на наказателното постановление през 2005г. Следователно, не се касае за заварено висящо правоотношение, а за приключило с влязъл в сила правораздавателен акт (НП) правоотношение, поради което подадената жалба се явява недопустима за разглеждане, както правилно е установил РС-Плевен.

Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, първи касационен състав на Административен съд – Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 06.12.2013г. по НАХД № 2720/2013г. на Районен съд – Плевен .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.