Р Е Ш Е Н И Е

№ 116 / 12 Март 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.П.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 28 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С Решение № 1112/04.12.2013г., постановено по НАХД №2356/2013г. на Плевенския районен съд е изменено Наказателно постановление № 213/23.07.2013г. на Зам. кмет на Община Плевен, с което на „Макерман” ООД с. Доспей, обл. София, са наложени три имуществени санкции в размер на 2000 лв. всяка/ общ размер 6000лв./ за нарушение на чл. 15,ал. 7 и на осн. чл. 20, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 9 на Общински съвет-Плевен / пр. р.№293/05.09.2012г. на ОбС-Плевен/ за това, че на 20.05.2013 г. при извършена проверка в землището на с. Върбица, Плевенска обл. е установено, че по-голяма част от имоти с №077001, 079011 и 801001 , с начин на трайно ползване „ пасище-мера” , предоставени на дружеството за ползване, са разорани и засети с пшеница, като нарушението е извършено през периода октомври-ноември 2012 г. , като е намален размерът на имуществените санкции от 2000 лв. на 500 лв. всяка една, с което е намален общият размер на санкциите от 6000 лв. на 1500 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от „МАКЕРМАН” ООД-с. Доспей, обл. София, представлявано от Н.П. с касационна жалба, подадена чрез процесуален представител адв. Е.Й. *** с касационна жалба, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П.П..

Касаторът „МАКЕРМАН” ООД-с. Доспей, обл. София счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага доводи, че РС не е обсъдил приетият като доказателство констативен протокол от 08.01.2009г., от който е видно, че е извършено почистване на храсти, единични дървета, подравяне и дълбока оран – дейности, във връзка с които дружеството е било субсидирано от ДФЗ. Извършената през 2008г. дълбока оран означава, че от тогава тече тримесечният срок за налагане на наказанието, респ. едногодишния срок от извършване на нарушението. Излага съображения за незаконосъобразност на НП поради това, че в него не е посочена дата на нарушението- задължителен реквизит при издаването му. На следващо място твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Като такова счита неправилното тълкуване на понятията „предназначение” и „начин на трайно ползване” и обстоятелството, че не е направено разграничение между тях. Счита, че с разораване на земята е извършена промяна на начина на трайно ползване, но не и промяна на предназначението й. Поради това неправилно действията са били квалифицирани като нарушение по чл. 15, ал. 7 от Наредба № 9/12г., тъй като в случая не е налице промяна на предназначението на предоставената под наем земеделска земя. Моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго за отмяна на наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Й. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Оспорва подадената от Община Плевен касационна жалба, счита я неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Касаторът Община Плевен оспорва решението в частта, с която е намален размерът на наложените имуществени санкции. Счита доводите за несправедливост и прекомерност на наложените наказания за неоснователни. Твърди, че обществената опасност на деянието се определя от обстоятелството, че за продължителен период от време обширна по площ земеделска земя не е могла да се ползва за пасищно отглеждане на животни от стопани, притежавали такива, което се е отразило негативно на техните права. Навежда довод, че от неправомерните си действия нарушителят е почерпил допълнителни права, като е получил и субсидии за процесните имоти, поради което, ведно с реализираните добиви от пшеница се е обогатил със значителни суми. Освен това, с тези си действия е станал причина за окончателната промяна на начина на трайно ползване на имотите-общинска собственост, а с това е накърнил правата на животновъдите в района. Счита, че определената от съда минимална санкция не може да произведе съответно на тежестта на нарушението поправително въздействие. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. Излага становище по касационната жалба на „Макерман” ООД с доводи за нейната неоснователност. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. навежда доводи за неоснователност на подадената от „Макерман” ООД касационна жалба . Поддържа искането си за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и моли същото да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата на „Макерман”ООД-с. Доспей е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата на Община Плевен е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да постанови своето решение, Районният съд е приел за безспорно установени фактите, отразени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, кредитирал е показанията на свидетелите Д. А., Г. П. и Г. Г. като последователни и логични, кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. От съвкупната им преценка е приел, че на 20.05.2013 г. назначена от кмета на Община Плевен комисия е констатирала, че имоти с кад. номера 077001, 079011 и 801001,с начин на трайно ползване „пасище, мера”, находящи се в землището на с. Върбица , в по-голямата си част / с конкретно посочени величини/ са разорани , обработени и засети с пшеница . Анализирал е относимите към горните факти текстове на сключения между Община Плевен и „Макерман” ООД договор за наем на посочените имоти, като е акцентирал върху т. 9 от раздел втори на същия, според която наемателят не може да създава трайни насаждения или да отглежда многогодишни култури върху наетите земи. Въз основа на установеното от фактическа страна е направил извод за законосъобразно и основателно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството за извършено по чл. 15, ал. 7 от Наредба № 9 на Общински съвет-Плевен нарушение, състоящо се в промяна начина на трайно ползване на имотите. Изложил е съображенията си за неоснователност на възражението за изтекъл преклузивен срок за съставяне на АУАН. Приел е, че нарушителят е открит на 20.05.2013г. , и считано от този момент, АУАН е издаден в законоустановения едногодишен срок. Намалил е размерът на санкциите, като е отчел прекомерност на наложените от административнонаказващия орган и е преценил, че минималните, предвидени в административнонаказателната разпоредба наказания ще изиграят своята роля по отношение на специалната и генералната превенция.

Така постановеното решение касационната инстанция намира за правилно, предвид крайния му резултат, но не споделя в пълнота изложените от решаващия съд съображения.

Безспорно е установеното от фактическа страна, че трите имота, с начин на трайно ползване „пасище, мера” са били разорани от „Макерман” ООД и засети със земеделска култура- в конкретния случай- пшеница.

Спорният момент се определя от отговора на въпроса- съставомерно ли е деянието, с оглед на посочената за нарушена правна норма- чл. 15,ал. 7 от Наредба № 9 на Общински съвет- Плевен и посочената административнонаказателна разпоредба на чл. 20, ал.2, пр. 2 от същата наредба и спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 9 на ОбС-Плеветн, ползувателите на мери и пасища имат задължение да не разорават мерите и пасищата и да не променят предназначението им, а съгласно чл. 20, ал. 2, пр. 2, наказва се с глоба от 100 до 500 лв./ф.л./ и имуществена санкция от 500 до 2000 лв./ ю.л./ който унищожи общински мери и пасища и /или ги превърне в обработваема площ- нива.

От така установената нормативна регламентация следва, че изпълнителното деяние, осъществяването на което се квалифицира като административно нарушение може да се състои в следните, алтернативно предвидени в наредбата действия: разораване на мери и пасища; промяна на предназначението им; унищожаване на мери и пасища; превръщането им в обработваема площ- нива. Всяко едно от така посочените действия е самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на нарушение.

Следва да бъде отбелязано, че съдът споделя наведените от „Макерман” ООД доводи за отграничаване на понятието ”промяна на предназначението на земеделските земи” от понятието „промяна на начина на трайно ползване”. Районният съд е смесил тези понятия, като е приел, че тяхното съдържание е идентично. Основателно касаторът „Макерман” ООД , позовавайки се на чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е мотивирал становище, че, разоравайки имотите и засявайки пшеница/ за което не съществува спор между страните/, не е променил предназначението, което продължава да бъде такова за производство на растителна продукция и паша на добитък , а е променил начина на трайно ползване- от „ пасище, мера” на „ нива”. Предназначението на земеделските земи е понятие, определящо ги като такива за производство на земеделска продукция и паша на добитък, а промяната на предназначението означава те да бъдат изключени от тази категория и да бъдат предвидени и използвани за други, неселскостопански нужди, по реда на чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В този смисъл, релевираните в касационната жалба на „Макерман” ООД доводи, че с разораването не е променено предназначението на земите е основателно. От тук следва, че е основателно оплакването за неправилен извод на административно-наказващия орган и на първоинстанционния съд за извършено нарушение по чл. 15, ал. 7 от Наредба № 9, състоящо се в „промяна предназначението на пасище, мера”.

Независимо от това обаче, административнонаказателната отговорност е правилно ангажирана. С деянието си дружеството е осъществило останалите две от алтернативно предвидените в чл. 15, ал.7, и чл. 20, ал. 2 от Наредбата нарушения- разораване на нивите/ чл. 15, ал. 7/, и превръщането им в обработваема площ- нива/ чл. 20, ал. 2, пр. 2/. Тук следва да бъде отбелязано, че са налице безспорни доказателства че първоначалното разораване на процесните земи е извършено преди 08.01.2009г.- обстоятелство, което се установява от приложения и неоспорен констативен протокол от същата дата на комисия, в състава на която е участвал и представител на Община Плевен. Т.е. изпълнителното деяние „разораване на пасище, мера” е осъществено преди тази дата, с произтичащите от това последици- изтичане на едногодишния преклузивен срок от извършаване на нарушението за съставяне на АУАН./ В констативния протокол не се съдържат данни за лицето, извършило дълбоката оран, поради което съдът счита, че не може да приеме, че към тази дата нарушителят е известен/. Отделно от това, към момента на извършване на дълбоката оран/ най-късно м. І .2009 г./ Наредба № 9, приета през 2012 г. не е съществувала в правния мир, и към този момент разораването на пасища и ливади не е било обявено за наказуемо с административно наказание деяние, т.е., не е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Изводът за правилно ангажирана отговорност на привлеченото лице следва обаче от съставомерност на деянието по чл. 20, ал. 2 , пр. 2 от Наредба № 9- превръщане на пасище, мера в обработваема земя, за което деяние се налага и съответната имуществена санкция. Независимо, че това е административнонаказателна разпоредба, в нея се съдържа и правило за поведение- а именно- забрана за превръщане на пасищата и мерите в обработваема земя- нива, и тя е посочена като основание за налагане на административното наказание. С извършеното от „Макерман” ООД деяние е осъществен посоченият фактически състав. Засяването на имотите с пшеница несъмнено е действие, с което пасищата и мерите са превърнати в обработваема земя- ниви. Предвид сезонният характер на селскостопанските дейности, правилен е изводът, че констатираните на 20.05.2013 г.налични пшенични посеви, са положени през м. октомври-ноември 2012 г. , поради което съставянето на АУАН на 02.07.2013 г. е в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , респ. издаденото въз основа на него наказателно постановление не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност по отношение на извода за правилно ангажирана отговорност. Като е достигнал до този извод, макар и на различни от изложените основания, Районният съд е постановил правилно като резултат решение , включително и в частта за изменение на НП с намаляване размера на имуществената санкция. Решаващият съд не е изложил никакви доводи защо счита, че размерът на санкцията е завишен, но от данните по делото следва такъв извод. На първо място, поради това, че нарушението е първо по рода си, на следващо- че обществената му опасност не е висока , предвид обстоятелството, че все пак е имало данни за стартирала процедура за промяна начина на трайно ползване на процесните имоти в ниви. От данните по делото/ предложение на кмета на с. Върбица до Кмета на Община Плевен/ следва, че имотите са отдалечени от населеното място, земята е пустееща, не се ползва от животновъдите като пасище. От предложението на същото длъжностно лице до ОДЗ-Плевен се установяват извършени от дружеството и други, полезни за имотите процедури: почистване, запълване на изкопи и канали, отстраняване на бетонни блокове. От констативния протокол от 08.01.2009г. следва, че освен разораване, върху имотите са извършени и други, облагородяващи ги дейности- почистване и подравняване. Тези обстоятелства се приемат от настоящия съд като смекчаващи по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и индивидуализиращи нарушението като такова със сравнително ниска обществена опасност, обосноваваща налагане на наказание в предвидения в съответния текст на Наредбата минимум. Като е изменил наказателното постановление с определяне на минимално наказание, Районният съд- Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1112/04.12.2013г., постановено по НАХД №2356/2013г. на Плевенския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.