РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Плевен, 13 Март
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 26 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Т. ***, срещу решение № 1124/10.12.2013
г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1875/2013 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0000302 от 14.06.2013 г. на Директора
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Контролна
дейност – ДАИ” – Плевен, с което на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ на В.Д.Т. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 8, §2, изр. 2
от Регламент № 561/2006 г. във вр. с чл. 4, б „ж”, второ тире във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение, както незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Счита, че първоинстанционното решение е формално и не
съдържа отговор на наведените от касатора доводи и аргументи посочени в жалбата
му, като игнорирайки изцяло възраженията в жалбата първоинстанционният съд е
постановил решението си в нарушение на процесуалните си задължения и е мотивирал
решението си в насока за потвърждаване на НП, като се е позовал на показанията
на актосъставителите, които е приел „с доверие”. Твърди, че в мотивите на
решението липсват отговори на въпроси, които са от съществено значение за
съставомерността на нарушението. Сочи, че съдът е приел, че касаторът е ползвал
намалена дневна почивка без да става ясно въз основа на какво е направил този
извод, след като в обстоятелствената част на НП не е посочено какво е дневната
почивка. Касаторът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че НП е
издадено при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и поради факта,
че съдът приема, че управляваният от него автомобил е с максимална маса над 3,5
тона, при които автомобилните водачи следва да спазват Регламент № 561/2006 г.
без да се съдържат такива данни в НП. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Плевен, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че при извършена проверка на 22.05.2013г. около 18:40ч. на път І-ІІІ-Бяла – Ботевград,
км. 98+00, служители на ОО “КД-ДАИ” Плевен установили, че В.Т., като водач на
товарен автомобил “Рено Премиум” с рег. № Е 5272 ВТ, собственост на ЕТ “Д. Г.-Г.”, извършва обществен превоз на товари с лиценз №0075.
Установено е още, че на 18.05.2013г. водачът е направил прекъсване на дневна
почивка, която е намалена с до 1 час, съгласно изискванията на Регламент
561/2006г. дневната почивка е минимум 9 последователни часа, а видно от
тахографските листове те са 8 последователни часа. Съставен е бил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 163520/22.05.2013г. с който е
било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 8, §2, изр. 2 от
Регламент 561/2006 год. във вр. с чл. 4, б. “ж”, второ тире във вр. с чл. 78,
ал. І, т. 1 от ЗАвП. По съставеният акт е било издадено НП № 35-0000302 от
14.06.2013г., с което на Т. е била наложена глоба в размер на 200 лева. За да
потвърди последното, РС Плевен е приел,
че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът и
постановлението са издадени от компетентни органи, съдържали са необходимите
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. По отношение
съответствието с материалния закон РС Плевен след като обсъдил относимите
разпоредби, е приел, че същите правилно са приложени.
Решението на Районен
съд Плевен е валидно и допустимо. Установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка се основава на събраните по делото доказателства. Настоящият
касационен състав намира, че въз основа на правилно установената фактическа
обстановка решаващият съд е извел верни правни изводи, които изцяло се споделят.
Безспорно се установява извършеното нарушение и неговия автор. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Такива нарушения не са допуснати и от решаващият съд,
противно на твърденията на касатора. Последните се свеждат до нарушения на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, както и до необсъждане на възраженията на жалбоподателя.
По същество възраженията представляват неправилен прочит и тълкуване на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство.
Пред
настоящата инстанция касатора подържа аргументите, изложени и пред
първоинстанционния съд, че не е извършил нарушението. Това възражение е
неоснователно.
Неправилен
е анализът на приложимите разпоредби, извършен от касатора. С Регламент(ЕО)
561/2006г. се определя
правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време
по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с
цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен
транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и
пътната безопасност. Целта на приетите разпоредби,
имащи непосредствена приложимост и директен ефект, е да осигури безопасност и
подобряване условията на труд. С чл. 8, § 2 от Регламент №
561/2006г. се определят правилата за дневна и седмична почивка, т.е. нормата съдържа
правило за поведение, противно на становището на касатора. Последното правило
определя, че дневната почивка следва да бъде взета в рамките на 24 часов
период, който започва и се брои от приключване предходното време за почивка (дневна
или седмична). От анализа на целият чл. 8, § 2 изр. 2 на Регламент (ЕО)
561/2006г. се установява, че минималната дневна почивка е именно 9 часа и се
счита за намалена дневна почивка. От доказателствата по делото АУАН №
163520/22.05.2013г. и тахографски шайби на л. 7 се установява, че касаторът на
18.05.2013г. не е ползвал задължителната почивка от 9 последователни часа в
рамките на посочения времеви интервал, като същата е намалил с 1 час,
(т.е. почивал е 8 часа). Последното съставлява административно нарушение и се
санкционира по чл. 93б, ал. 7 от ЗАвП.
Като
е достигнал до аналогични изводи РС Плевен е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1124/10.12.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 1875 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.