Р E Ш Е Н И Е
№ 108
гр.Плевен, 12 Март 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 25 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1094 от 27.11.2013 г., постановено по НАХД № 2544 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е отменено НП № 15-1502197/5.12.2013 г. на
Директор „Инспекция по труда” – Плевен, с което на основание чл. 416, ал. V, във
връзка с чл. 415, ал. І от Кодекса на труда, на „Сторко” ЕООД – София с ЕИК
175131737 е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 5000 лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И., която счита същото за неправилно. В
жалбата се сочи, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Плевен по безспорен начин, като е налице единство в
описанието на извършеното нарушение между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, както и правната му
квалификация. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на
наказателното постановление касаторът счита за неправилни, тъй като
актосъставителят е следвало да изпрати покана на нарушителя за съставяне на
АУАН, тъй като е съставен в отсъствие на нарушителя. Твърди, че в конкретния
случай това не е необходимо, тъй като АУАН е съставен в присъствието на изрично
упълномощен представител на работодателя, в пълномощното на който изрично е
записано, че той има право да представлява „Сторко” ЕООД пред „Главна инспекция
по труда” и нейните дирекции и териториални подразделения, а пълномощникът е
изрично упълномощен, като мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са
неправилни. Твърди още, че неправилно РС Плевен приема, че предписанието на
контролния орган от Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен излиза извън
предметните предели на проверката и че е налице абстрактност на направените
констатации, тъй като контролният орган изрично е конкретизирал в какво се
състои неизпълненото предписание. Касаторът счита, че липсва порок относно
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление относно приложението на чл. 415, ал. 1 от КТ. Твърди,
че констатираното нарушение отговаря напълно на състава на чл. 415, ал. 1 от
КТ, който се явява и санкционна разпоредба в издаденото наказателно
постановление. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и
потвърдено оспореното наказателно постановление.
По касационната жалба е постъпило
възражение от “Сторко” ЕООД , ЕИК 175131737, представлявано от М. Д. П., в което е аргументирано становище за неоснователност на
касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от юрк. И., която подържа жалбата на
заявените основания.
Ответникът по касационната жалба “Сторко”
ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от
инспектори при Д “ИТ” Плевен в обект “Консервен завод”, находящ се в гр.
Плевен, ул. “Г. Кочев” № 94, експлоатиран от “Сторко” ЕООД , ЕИК 175131737,
било установено, че дружеството, като работодател, не е изплатило установените
в трудовия договор в срок трудови възнаграждения за извършена работа през м.
юли на 2012г. на А. Б. Д. и на всичките 168 лица, подробно описани
във ведомост за заплати за м. юли 2012г., с което е нарушен чл. 128, т. 2 от
КТ. Установеното било обективирано в ПИП № 945/11.09.2012г., с който на
основание чл. 404, ал. 1 от КТ е дадено задължително предписание в срок до
11.10.2012г. да се изплати уговореното трудово възнаграждение за извършена
работа през м. юли 2012г. от А. Б. Д. и на всичките 168 лица, подробно
описани във ведомост за заплати за м. юли 2012г., с което е нарушен чл. 128, т.
2 от КТ. Извършена била и последваща проверка на 08.11.2012г. в обект
“Консервен завод” и по документи в Д”ИТ” Плевен и било установено, че
задължителното предписание, дадено с т. 1 на ПИП № 945/11.09.2012г. не било
изпълнено. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 15-1502197/13.11.2013г. от инспектори при Д “ИТ” Плевен, който бил подписан с
подробно възражение от В. В. И. с пълномощно № 4871/02.04.2012г.,
приложено на л. 25 от делото. По така съставения АУАН било издадено и
процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв
на работодателя “Сторко” ЕООД.
За да отмени последното РС Плевен
приел, че в хода на административно наказателното производство били допуснати
съществени процесуални нарушения. Като такива са посочени съставянето на АУАН в
хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН пред пълномощника И., който обаче нямал представителна
власт да участва в административнонаказателни производства. От друга страна,
вмененото нарушение не било ясно, липсвало неговото описание. Предписанието по
чл. 404, ал. 1 от КТ излизало извън предметните предели на проверката на
въззивния съд, но доколкото от същото административнонаказващият орган черпи
доводи в подкрепа на наложената санкция, то предписанието е следвало да бъде
ясно и точно, а не неконкретизирано като формулировка. Посочено е още, че неопределени
формулировки са недопустими в хода на санкционната дейност, тъй като не дават
възможност на нарушителя да научи за какво нарушение се води
административнонаказателното производство.
Решението на РС Плевен е неправилно,
постановено при непълно установяване на релевантните за случая обстоятелства,
поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
На първо място, по делото липсват
доказателства за правноорганизационната форма, респ. за представителството на
“Сторко” ЕООД, липсва актуална справка от търговския регистър, от която да се
установи кое е лицето, представляващо дружеството. Такава справка не е
представена и от административнонаказващия орган. От същата ще се установи,
дали сочената за представляваща М. Д. П. с ЕГН **********
има такова качество, респ. дали същата може да упълномощава трети лица с
представителни функции търговското дружество. Не е установено още изпращана ли
е покана до дружеството за съставяне на АУАН, съответно дали такава е
получавана. Вярно е, че РС Плевен с Разпореждане № 5608/16.10.2013г. е дал
указания да се представят доказателства в тази насока, като е указал в случай,
че същите не бъдат представени, да се посочат причините за това. Такива са
представени единствено с оглед установяването компетентността на
актосъставителя и административнонакзаващия орган, но обстоятелството има ли
покана за съставяне на АУАН е останало неизяснено.
На следващо място, следва да бъде
посочено, че съществените нарушения на процесуалните правила в производството
по установяване на административни нарушение и налагане на съответните
наказания следва да се разглежда в светлината на засягане правото на участие
уличения за нарушител да се запознае с повдигнатото обвинение и да прави съответните
възражения и искания за събиране на доказателства още в първият момент на
образуването на административнонаказателното производство по см. на чл. 36 от
ЗАНН. По делото на л.16 е приложена обратна разписка 25.09.2013г., получена
надлежно на адреса на дружеството, като не е изследвано получаването на кой акт
удостоверява същата. Доколкото АУАН е съставен на по-късна дата, не е изключено
същата да удостоверява изплащането на покана за съставянето му, което не е
изследвано от Районния съд, а е предпоставка за изключване на необходимостта от
лично присъствие при съставяне на акт при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Извън това, следва да се отбележи, че соченият за представляващ В. В. И. с пълномощно № 4871/02.04.2012г. е направил съответното
възражение в АУАН № 15-1502197/13.11.2013г. Същият е участвал активно както при
проверката, извършена от органа, така и в хода на цялото административно
наказателно производство. Налага се извода за липса на препятстване на правото
на участие на дружеството в хода на производството, приключило с оспорения
санкционен акт, вследствие от липсата на изрично пълномощно на И. към момента на съставяне на акта.
Следва да се отбележи, че твърденията
на последния, който според актосъставителя е счетоводител, е че заплати за м.
септември 2012г. са били изплатени, като по отношение на заплатите за м. юли
2012г. имало сключени споразумения с работниците. Тези обстоятелства не са
изследвани от АНО, доколкото липсват доказателства за извършване на проверки в
тази насока и произнасяне по отношение на направените възражения в НП №
15-1502197/5.12.2013г., както и от страна на районния съд, доколкото същият има
задължение за разкриване на обективната истина. Последното е довело до неяснота
относно релевантите факти във връзка с вмененото нарушение, което не може да се
изследва в настоящето производство.
Горните
съображения налагат касираното решение да бъде отменено,а делото бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да събере необходимите
доказателства съобразно с настоящите мотиви за пълно изясняване на спора.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1094 от 27.11.2013 год.,
постановено по НАХД № 2544 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен, като вместо него постанови
ВРЪЩА делото на същият съд, друг състав за
произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.