Р Е Ш Е Н И Е

№ 64 / 4 февруари 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на седми януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 1024 по описа за 2013година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл. 171,т. 1,б. „а” от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.А.А. *** против ЗАПОВЕД № 20261/2013 от 09.09.2013г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171,т. 1, б. „а”– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС поради видимо установено, че не отговаря на медицинските изисквания , до отпадане на основанието.

Жалбоподателят твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е недоказана, незаконосъобразна и издадена при множество нарушения на материалния и на процесуалния закон, издадена от лице извън кръга на неговите пълномощия, извън законоустановените срокове. На първо място навежда довод за липса на основание за прилагане на ПАМ, тъй като не отговаря на истината твърдението, че към 28.08.2013 г. не е отговарял на медицинските изисквания. Твърди, че са нарушени повечето административнопроизводствени правила, но не посочва конкретно в какво със състои нарушението и на кои правила точно. Счита, че липсва всякакво обсъждане на доказателствата по административната преписка и как те се отнасят към физическото му състояние. Липсва яснота във формулировката на разпоредителната част на заповедта, което нарушава правото му на защита. Цитира мотивите на решение на Габровския административен съд. Прави заключение, че издадената заповед е в пълно несъответствие с целта на закона, тъй като не представлява никаква опасност при управление на МПС нито за себе си, нито за другите участници в движението. Моли да бъде отменена заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ф.П. *** поддържа жалбата на изложените основания. Счита, че не е доказано външният му вид да е причина за издаване на оспорената заповед. Твърди, че се е придвижвал не с патерици, а с два броя щеки за северно ходене. Навежда довод, че не може само по външни белези да се издаде такава заповед, без медицинско удостоверение. Твърди, че много хора с по-тежки увреждания от него, вкл. без крака и ръце могат да карат автомобил. Моли да бъде отменена заповедта като неправилна и незаконосъобразна и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна. В дадените обяснения пред съда твърди, на 28.08.2013 г. лично е констатирал, че А. се е придвижвал с два броя патерици, от видимото му състояние е преценил, че може би страда от някакъв вид неврологично заболяване, тъй като е бил прегърбен, ръцете и краката му са треперели и това състояние е станало причина за издаване на заповедта. По съществото на спора се позовава на разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 за необходимостта от освидетелстване на водача от съответна транспортна областна лекарска комисия при наличие на изброени в нея заболявания. От данните по делото е установено, че е наличен тремор на дясното стъпало , болка в дясното рамо и дясната ръка е по-несръчна. От това прави извод, че установеното заболяване е едно от описаните в Наредба № 3. Твърди, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона, връчена по надлежен ред. Моли да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

С обжалваната Заповед № 20261/2013 от 09.09.2013г. Началникът сектор ПП към ОДМВР-Плевен , на осн. чл. 171,т.1, б. „а” от ЗДвП е постановил временно отнемане на свидетелството за управление на А.А.А. до отпадане на основанието. В мотивите към заповедта е посочено, че на 28.08.2013 г. А. се е явил в сектор ПП при ОДМВР-Плевен, като се е придвижвал с помощта на два броя патерици, тъй като видимо е имал здравословен проблем и видимо не отговаря на медицинските изисквания.

Не се спори между страните, че на 28.08.2013 г. жалбоподателят А.А. се е явил в сектор „Пътна полиция” при КАТ-Плевен за подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. Спорно е обстоятелството за начина, по който се е придвижвал, като жалбоподателят твърди, че се е придвижвал с помощта на два броя щеки за спортно ходене. Уточнява, че те са подобни на щеки за ски и се хващат с ръка, а не под мишниците. Св. М. А.- дъщеря на жалбоподателя установява, че баща й никога не е имал патерици и се придвижва с помощта на щеки за северно ходене. По отношение на този спорен факт свидетелката П.И.- служител в сектор ПП КАТ –Плевен твърди, че на посочената дата А. се е явил пред гишето й с искане за издаване на свидетелство за управление на МПС , бил е трудноподвижен, като се е придвижвал с помощта на два броя патерици. Това, както и обстоятелството, че лицето е имало издадени два броя свидетелства за управление на МПС, а подава заявление за ново такова, е станало причина да информира началник сектор ПП за възникналия проблем. В този смисъл са и обясненията на ответника, който установява, че на въпросната дата е видял едно лице / оказало се впоследствие А./ да влиза в сградата на сектор ПП , като се е придвижвало с помощта на два броя патерици. След като е бил извикан от св. И., е установил, че това е А.А.. От фактическа страна е установено още, от приложеното удостоверение от кабинет по паркинсонизъм, че от около 4 години А. се е привел напред, а от 2011 г. се е появил тремор на дясното стъпало, лек тремор на пръстите на дясната ръка. Тези факти се потвърждават отчасти и от разпита на св. А.- дъщеря, която установява, през м. март 2009г. баща й е претърпял операция в клиника по гръбначна хирургия в Дания. Медицинското му състояние е напълно контролирано. Страдал е от усложнен тип дископатия , лек тремор в долния десен крайник, но не е имал проблем да управлява лек автомобил. Не влиза в категория за инвалидност. Препоръчаните му щеки за северно ходене използва за раздвижване, тъй като трябва да има по-усилено движение на горната част на тялото.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания- до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена след извършена от полицейски служители констатация,че при явяване в сектор ПП КАТ при ОДМВР-Плевен, жалбоподателят се е придвижвал с помощта на два броя патерици, бил е трудноподвижен , имал е видимо треперене на крайници. Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът не намира за съществено, с оглед приложената ПАМ, с помощта на какви точно уреди се е придвижвал А.- дали това са били патерици, или щеки за северно ходене. Определящо и съществено е обстоятелството, че това е ставало посредством употреба на помощни средства /неоспорено от жалбоподателя/, индикиращо проблеми с придвижването. От информацията, получена от Кабинет по паркинсонизъм е установено, че действително А. има здравословен проблем, свързан , с контрол на движението на крайниците- лек тремор на пръстите на дясната ръка и тремор на дясно стъпало. Последното се установява и от свидетелските показания, включително и от тези на неговата дъщеря- св. А., която добросъвестно , и с оглед информацията, с която разполага описва здравословното състояние на своя баща и предприеманите мерки за подобряването му.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП е достатъчно видимо установяване на медицинска негодност от лице без специални знания , което е и в съответствие с целта на закона- да се осигури безопасността на движението на всички участници. Безспорно установените външни белези на несъответствие с медицинските изисквания- придвижване посредством помощни средства и тремор в някои от крайниците, е дало достатъчно основание на административния орган да предприеме действия, възложени му от цитираната разпоредба на закона. Тук не става въпрос за преценка дали водачът в действителност е годен да управлява автомобил- това е въпрос, на който могат да дадат отговор само специализираните медицински органи. Видимите белези на липса на такава годност оправомощава, а и задължава съответния компетентен административен орган да приложи принудителната административна мярка. Нейният временен характер, отразен и в издадената заповед, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „а” от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение или състояние на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на МПС по този ред, следва да преминат на преглед в специализирана болница, по реда на Наредба № 3/11.05.2011 г., и след установяване по този ред наличие на медицински изисквания за правоспособност, наложената мярка отпада и свидетелството се връща на водача. Представеното от жалбоподателя стандартно удостоверение за здравословно състояние на водач /кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС/ , издадено от специалист по обща медицина , при констатираното налично видимо несъответствие на водача с медицинските изисквания, не може да обоснове извод, че не е налице основание за налагане на ПАМ, още повече, че е установено противоречие с констатациите на кабинета по паркинсонизъм относно неврологичния статус на лицето. За административния орган не съществува задължение, преди прилагане на мярката да установи по категоричен начин негодността на водача да управлява МПС. Мярката се прилага с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Нейният характер предполага бързина и незабавност при прилагането, поради което е достатъчно установяване на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентния орган при „ видимо” установяване на несъответствие с медицинските или психологическите изисквания да отнема свидетелството за управление на МПС, което , в съответствие с материалния закон, и при липса на нарушения в процедурата е извършил административният орган с издаване на оспорената заповед.

Заповедта, с която е наложена тази мярка е издадена от компетентен орган по чл. 172,ал. 1 от ЗДвП- Началник сектор”Пътна полиция” при ОДМВР, осъществяващ ръководството на службата по организация и контрол по ЗДвП, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и в съответствие с целта му, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.А.А. *** против ЗАПОВЕД № 20261/2013 от 09.09.2013г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171,т. 1, б. „а” от Закона за движение по пътищата– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: