РЕШЕНИЕ

 

№ 135

град Плевен, 17 Март 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 23/2014 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Българска републиканска федерация по кинология-София /БРФК/ чрез представляващ К.Г.Л., срещу решение № 942 от 16.10.2013 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2094/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е потвърдил оспорваното наказателно постановление /НП/ № 50830-0064285/07.05.2013 г., издадено от директора на ТД на НАП гр. Велико Търново. Твърди се, че първоинстанционният съд не е събрал и не е обсъдил всички допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателства, поради което и като не е изяснил фактическата обстановка по делото, е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на оспорения акт. Навеждат се доводи и че е неправилен и необоснован извода на съда, че сдружението е извършвало търговска дейност и е следвало да регистрира всички продажби на услуги. Сочи се, че не е налице търговски обект, в който да е извършвано нарушение, за което и да се състави наказателно постановление. Твърди се, че като не е изяснил фактическата  обстановка, районния съд е достигнал до неправилния извод, че е налице нарушението, визирано в оспорваното наказателно постановление, а именно чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадено от МФ /Наредбата/. Навеждат се доводи, че за да прецени дали е налице фактическият състав на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г, съдът е следвало да установи осъществяването на административното нарушение от обективна и субективна страна. Посочва се, че дори и да се приеме, че е определяна такса за участие в международна киноложка изложба, то това не е доказателство и не може да се определи като продажба на услуга, нито пък да послужи на съда или на административно-наказващият орган за основание за налагане на наказание, било то и административно такова. Сочи се, че в наказателното право, както и в административно-наказателното такова, осъществяването на елемент от фактическия състав на престъплението или нарушението следва да бъде установено с допустими и относими доказателства по НПК, съответно пред касационната инстанция по АПК. Твърди се, че индицията за продажба не е доказателство по смисъла на НПК и АПК.  Посочва се, че по делото не е спорно, че действително не е имало регистриран касов апарат, а е спорно какъв е характера на сделката, за която се твърди да е търговска и във връзка с тази дейност да са получавани плащания в брой от участниците в изложбата и следва ли в този случай да се издават касови бонове от устройство с фискална памет. Сочи се, че липсата на елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението е безспорно основание за отмяна на оспорваното постановление и същото следва да е мотивирано, да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Твърди се, че не може да се приеме, че договорът за дарение на парични средства и издаване на удостоверение за извършено дарение в полза на сдружението е услуга, както и че организиране на международна киноложка изложба, регистрирането на участниците и участието в такова е „продажба на услуга”. Посочва се, че за тази дейност, която е с нестопанска цел не се изисква издаване на фискален бон и в случая, не е следвало да бъде издаван такъв. Навеждат се доводи, че първоинстационният съд е постановил своето решение формално, същото е немотивирано и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и неправилен извода за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Моли се да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен и съдът да се произнесе по същество, като отмени оспореното наказателно постановление, ведно с всички законни последици от това.

В съдебно заседание касаторът – Сдружение Българска републиканска федерация по кинология-София чрез представляващ К.Г.Л., се представлява от адв. М. Т. от АК-София, която  моли да бъде уважена касационната жалба в цялост и да бъде отменено наказателното постановление, което обжалват. Сочи, че представените в съдебно заседание договори за дарение, които по смисъла на чл. 225 от ЗЗД са едностранни такива и по несъмнен начин доказват, че събраните суми не представляват приходи от търговска дейност, което се потвърждава и от факта, че сдружението не е със стопанска цел, поради което не може да му се вмени цитираното административно нарушение. Моли да се отмени решението и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът – ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № № 50830-0064285/07.05.2013 г. издадено от директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на Сдружение Българска републиканска федерация по кинология-София, за това че при извършена проверка на 25.10.2012 г. в рамките на киноложка изложба с ранг САС, проведена на територията на стрелбищен комплекс „Витска елия” в землището на с. Опанец, общ. Плевен и организирана от Сдружение Българска републиканска федерация по кинология-София, се е установило, че в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС няма монтирано и въведено в експлоатация и не се използва регистрирано в НАП фискално устройство, с което да се отчитат извършените продажби на услуги-нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53, във връзка с чл. 83 и чл. 3, ал.1 от ЗАНН и чл. 185, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 (шест хиляди) лв.

За да потвърди НП, РС е приел, че се потвърждава фактическата обстановка, изложена в НП, като че при проведена на 25.10.2012 год. в стрелбищен комплекс “Витска елия”, находящ се в землището на с.Опанец, Община-гр.Плевен киноложка изложба с организатор Сдружение “Българска републиканска федерация по кинология” собствениците на кучета заплащат парични суми в лева и евро, според броя на животните, като цената за участие в една изложба е 35 евро.  От проведеното мероприятие в касата на сдружението са намерени 3 750 лева и 4 705 евро. Посочените обороти от извършената услуга не са отчетени /регистрирани/ чрез фискално устройство с изградена дистанционна мрежа с НАП. Срещу заплатените суми са издадени 24 броя договора за дарение, придружени с удостоверения за дарение. При така установените факти, РС е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на Сдружение “Българска Републиканска Федерация по Кинология”-гр.София не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. РС е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на БРФК, което е надлежно удостоверено с подписите на двама свидетели – чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Приел е, че съставеният акт за установяване на административно нарушение, като официален документ има доказателствена сила до доказване на противното. Предвид на това РС е преценил, че в хода на съдебното следствие е установено по несъмнен начин, че с действията си Сдружение “Българска Републиканска Федерация по кинология”-гр.София е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение по чл.7, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Текстът на чл.7, ал.1 от Наредбата предвижда, че лицата по ал.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Цитираният текст на Наредбата е императивен и всеки е длъжен да го спазва, т.е. като юридическо лице, което извършва търговска дейност в търговски обект, Сдружение “Българска Републиканска Федерация по кинология”-гр.София е следвало да регистрира всички продажби на услуги, посредством регистриран ЕКАФП. Като не е сторил това той е нарушил посочените по-горе разпоредби на Наредба №Н-18/2006 год. на МФ и на ЗДДС, поради което и съдът е преценил, че правилно е била реализирана административно наказателната отговорност. РС е намерил за голословни и необосновани твърденията, че не е в компетенциите на НАП да определя дали договорите за дарения са нищожни или не. Посочил е, че не са представени каквито и да е доказателства – договори за дарение за получените средства, предмет на наказателното постановление. Приел е, че санкцията е правилно индивидуализирана. Относно твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че в техния екземпляр на наказателното постановление не е фиксиран точният размер на наложената им имуществена санкция РС е счел, че това вероятно се дължи на техническа грешка при изписването. Дори и това да е факт, то по никакъв начин не може да се приеме, че нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като самият факт, че е обжалвал постановлението пред съда и то в законния срок, очевидно показва, че знае каква е наложената му санкция.  На тези основания е потвърдил НП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, и постановено в съответствие със закона.

В НП е посочено, че е осъществен състав на нарушението по чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ вр. чл. 3, ал. 1 от същата Наредба и вр. чл. 118, ал. 4 от ЗЗДС. Съгласно цитираната норма на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Отговорността на сдружението е ангажирана по реда на чл.185, ал. 5 от ЗДДС, съгласно, който при повторно нарушение по чл.185, ал. 2 от ЗДДС се налага имуществена санкция в по-голям размер, а съгласно чл.185, ал. 2от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто в случая е Наредба № Н-18, се налага глоба или имуществена санкция в определен по-висок размер. Съдът намира, че е осъществен състав административното нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Сдружението попада под нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата редакция: ”Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата е посочена в НП като свързана със сочената за нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредбата. Доколкото се твърди продажба на услуга, то какво представлява услуга е посочено в чл.8 от ЗДДС- “услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.“ За да е налице услуга, нейното изпълнение трябва да е насочено към постигането на конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя. В случая такъв конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателите е налице – допускане до участие в киноложка изложба. Възможността за получаване на награда при участието наистина има алеаторен характер, но без допускане да участие същата не може да бъде получена. Алеаторните продажби са допустими от закона. Дори да не бъде получена награда, заплатилият получава определена възможност за изява, като показва своето куче пред съдиите и любителите на кучета. По тези причини съдът счита, че допускането до участие в киноложка изложба срещу заплащане представлява услуга. ЗДДС предвижда, че данъчно задължени лица са тези съгласно чл.3, ал. 1 от същия закон - лицата, извършващи независима икономическа дейност. Независимата икономическа дейност е дефинирана в чл.3, ал.2 от ЗЗДС, като  критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, като алтернативен критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва, или вида на самата дейност. В случая БРФК се явява редовен извършител на услугата, като и извършва редовно описаната в НП дейност, видно от събраните обяви на л.26 и сл. от делото пред РС. По този начин попада под разпоредбите на ЗДДС и издадената въз основа на него Наредба. Следователно БРФК е задължено лице по същата наредба, доколкото извършва независима икономическа дейност, изразяваща се в събиране на парични средства за допускане до участие на кучета в киноложки изложби. По тези причини Наредбата е приложима по отношение на БРФК. Мястото, където се извършва тази дейност – събиране на паричните суми, е търговски обект по смисъла на Наредбата и ЗДДС. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС - "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.” Видно от определението, важен не е видът на мястото, а фактът, че се извършват продажби. Въпреки представените голям брой договори за дарение пред настоящата инстанция, съдът приема, че същите прикриват възмездни продажби на услуга – допускане да участие в киноложка изложба, както е установено от свидетелските показания пред РС. По тази причина съдът счита, че БРФК е извършила визираното в НП нарушение.

На следващо място съдът намира, че е липсата на санкция в предоставения екземпляр от НП на сдружението е нарушение на процесуално нарушение, което в случая не е съществено и не ограничава правото на защита и не се отразява също върху законосъобразността на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

                                                              

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 942 от 16.10.2013 г., постановено по НАХД № 2094/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.