Р E Ш Е Н И Е

№ 101

гр.Плевен, 4 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 20 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 491 от 27.11.2013 г., постановено по нахд № 372/2013 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил наказателно постановление № КГ 1122/2013 г.на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ „М.М. – Мари Макс”, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ж.к.Победа, бл.10, вх.В, ет.3, ап.40, представляван от М.Г.М., на основание чл.43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във връзка с чл.83 ал.1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, както и на основание чл.34 ал.3 от ЗЧАВ, във връзка с чл.25 ал.4 от НИКТГУРНТК разходите по вземане и изпитване на пробата общо в размер на 1005 лв., за това, че при извършена проверка на 18.02.2013 г. на бензиностанция-газстанция, находяща се в гр.Червен бряг, Индустриален квартал, стопанисвана от „ М.М. – Мари Макс” ЕТ, след изпитване в стационарна Изпитвателна лаборатория към ДАМТН – ГД ККТГ гр.София на взета контролна и арбитражна проба от гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 2 е установено, че течно гориво – гориво за дизелови двигатели, по показателите „съдържание на сяра” и „пламна температура” не съответства на изискванията за качество.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „М.М. – Мари Макс”, представляван от М.Г.М., който счита същото за незаконосъобразно и несъобразено с изискванията на ЗАНН. Твърди, че Районен съд – Червен бряг не е пожелал да изследва какъв е пътя на горивото от „Лукойл Нефтохим” Бургас до бензиностанцията, с което е ограничил правата му, както и че е приел, че е без значение за спора каква е евентуалната причина за променените показатели на горивото и са без правно значение за целите на административната отговорност причините, довели до несъответствие на разпространяваното гориво с изискванията. Сочи, че законодателят в чл.24 от ЗАНН е приел, че отговорността е лична и той не може да отговаря за действията на други лица. Сочи също, че според вещото лице, изготвило заключението на изготвената и приета по делото експертиза, крайните разпространители на течни горива нямат възможност и технически средства да извършват контрол за качеството на входящото гориво, както и че бензиностанциите не са задължени да извършват такъв контрол и имат право да разпространяват течни горива, представяйки заверено копие от декларацията за съответствие, издадена от производителя. Касаторът твърди, че има такава декларация, която е представена по делото, както и че самият актосъставител е отговорил на въпроса, че всички документи относно получаването и разпространението на горивото са изрядни. Посочва, че при обсъждането на назначената и приета по делото експертиза вещото лице е отговорило и на въпроса, че в така наречените „мъртви зони” в цистерните за доставяне на гориво остава определено количество гориво, което в зависимост от вида си дава промяна в показателите на следващото доставено гориво, но първоинстанционният съд е отказал експертизата да проследи пътя на горивото от „Лукойл Нефтохим” Бургас до бензиностанцията, което е щяло да даде възможност да се проследи с каква цистерна е заредено горивото, от кой склад и какво е превозвала цистерната преди зареждането на бензиностанцията. Сочи, че в решението единствено се обсъжда начина на вземане на пробите, показателите и резултатите в хронологичен ред, а приетата експертиза относно техническата възможност да се извършва контрол от него върху приетите горива се обсъжда с три реда. Счита делото за неизяснено от фактическа страна. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление. Алтернативно моли, ако съдът счете, че делото не е изяснено от фактическа страна, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Червен бряг.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Ц.А. *** с редовно пълномощно от първата инстанция, който поддържа касационната жалба. Твърди, че съдът е ограничил правата им и не е изяснена фактическата обстановка по делото. Сочи, че съдът е постановил, че отговорността е обективна, но според чл.24 ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. Счита, че доверителят му не може да отговаря за действията на други лица и че разпространителите на течни горива не могат да извършват контрол над тях, както и че бензиностанциите не са задължени да осъществяват такъв контрол. Твърди, че по делото има приложена декларация за съответствие от производителя, а и актосъставителят е отговорил, че всички документи за разпространение на горива са изрядни. Посочва, че от заключението на назначената експертиза е станало ясно, че няма техническа възможност да се влияе на горивото, тъй като то влиза в цистерните със специален кран. Навежда доводи, че с недопуснатите от съда експертизи е можело да се докаже, че няма как доверителят му субективно да влияе на качеството и количеството на горивото, а това може да направи само доставчикът. Твърди, че доверителят му не е извършил нарушение и моли съда да отмени решението на Районен съд – Червен бряг и обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирал е по делото становище, в което посочва, че в мотивите си съдът много изчерпателно е анализирал правната уредба, касаеща качеството на течните горива, включително отговорността на крайните разпространители, какъвто се явява жалбоподателят, за качеството на разпространяваното гориво. Намира, че правилно е прието, че отговорността по чл.34 ал.2 от ЗЧАВ се носи, независимо от наличието или липса на декларация за съответствие за горивото. Сочи, че всички изпитвания на взетите проби, включително на арбитражната, са показали аналогични отклонения от нормативно установените изисквания по два от показателите за качество. Посочва също, че назначената експертиза потвърждава това заключение, както и обстоятелството, че всички лаборатории са използвали идентичен метод на изпитване. Твърди, че причините, довели до тези отклонения, не са елемент от състава на административното нарушение, затова съдът правилно не е изследвал „пътя на горивото”, за което е настоявал жалбоподателя. Отбелязва, че с оглед осигуряване на качествени горива по веригата на разпространение, законодателят е предвидил задължение на крайните разпространители да предприемат мерки за профилактика и поддръжка на съоръженията си (чл.18б, ал.5, т.5 от ЗЧАВ), неизвършването на които също може да бъде причина за отклонения от качествените показатели. Намира, че с атакуваното наказателно постановление е ангажирана обективната безвиновна отговорност на едноличния търговец съгласно чл.83 от ЗАНН, каквато е предвидена в специалната разпоредба на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, както и че размерът на наложеното наказание е определен при спазване на разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗЧАВ. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Червен бряг.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.02.2013г. на бензиностанция-газстанция, находяща се в гр.Червен бряг в индустриален квартал, стопанисвана от наказаното лице, служител при ГД „ККТГ”- свидетелят Ц. извършил проверка за разпространяваното течно гориво. Служителят взел проба от автомобилен бензин А-95-Н от колонка №2 с налично количество – 2375 л. и обем на резервоара 15 куб.м. с удължител за бензин . Общото количество проба било 6. 15 л., което било разпределено в 6 броя чисти метални съдове за еднократна употреба. Свидетелят промил съдовете със съответното гориво. Три от пробите  били предназначени за изпитване в акредитирана лаборатория, два броя за арбитражна проба за съхранение в ГД „ККТГ” и един брой за проверяваната фирма. По същото време свидетелят взел и проби от гориво за дизелови двигатели. Количеството проба било 6 л. ,  разпределено по описания начин. Пробата била взета съгласно чл. 18 от Наредбата от колонка 2 с налично количество 2724 л. и обем на резервоара 15 куб.м. На свидетеля била предоставена декларация за съответствие №00002 от 15.01.2013г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД относно доставено количество автомобилен бензин А 95-Н при 15⁰С с обем 14449 л. ведно с нареждане за експедиция №131223 от 11.02.2013г., както и декларация за съответствие №4 от 01.01.2013г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за доставено количество 545 л. ведно с нареждане за експедиция №132457 от 08.02.2013г. и фактура №0000001463 от 08.02.2013г. Вземането на пробите било осъществено от служителя на ГД „ККТГ” в присъствието на длъжностно лице към ГД „ККТГ” и управителя на. Бил съставен протокол №Пл-014 от 18.02.2013г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, който бил връчен управителя на ЕТ. Със заявка за изпитване на течни горива №Р-34 от 19.02.2013г. от РО”ККТГ”-Плевен    пробите от автомобилен бензин и гориво за дизелов двигател били  предоставени за изпитване в изпитвателна лаборатория ГСМП София.  При изпитването на пробата в Подвижна лаборатория – гр.Плевен, се установило, че са налице отклонения в допустимите гранични стойности по показатели съдържание на сяра и пламна температура в проба съдържаща се в 1 бр. метална опаковка с обем 0.8 л., пломбирана с оловна пломба 1 /ГДКТГ кодово означена 0115, дадена за изпитване със заявка №Р-34 от 19.02.2013г.  /протокол от изпитване №Р-0034-2 от 19.02.2013г. и експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №ЕЗ-0113 от 19.02.2013г./ Резултата по показател съдържание на сяра показал над 50,0 мл./кг. при норма максимум 10 мл./кг. т.е. отклонение с повече от 40 мл./кг. над максимално допустимата стойност. По отношение на  показател пламна температура резултата от изпитването бил  40 ⁰С при норма минимум 55 ⁰С, т.е. отклонение с повече от 15⁰С под минимално допустимата стойност. Същевременно при изпитването на пробите в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали гр. София  по заявка №С-67 от 20.02.2013г. също било констатирано несъответствие на течното гориво за дизелови двигатели по показатели съдържание на сяра и пламна температура съгласно изискванията в Приложение №2 от Наредбата за изискванията на качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Видно от протокол от изпитване №С-0067-4 от 22.02.2013г. изпратените проби два броя по 0.8 л. всяка, предоставена за изпитване в метален съд със запечатена гърловина, пломбирана с оловна пломба ГД”ККТГ” /№1 означена с кодов №0135, взета с протокол №Пл-014/18.02.2013г. и констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0134 от 22.01.2013г., са установени отклонения в допустимите гранични стойности по показатели и съдържание на сяра и пламна температура. Полученият резултат от изпитването по отношение на съдържанието сяра бил над 49.5 мл./кг, при норма максимум 10 мл./ кг. т.е. отклонение с повече от 39.5 мл/кг. над максимално допустимата стойност. Полученият резултат от изпитването по показател пламна температура бил под 40 ⁰С при норма минимум 55 ⁰С, т.е. отклонение повече от 15 ⁰С под минимално допустимата стойност.

С писмо изх.№8400-96/21.02.2013г. ДАМТН уведомила ЕТ за установеното несъответствие на автомобилен бензин А95-Н по показатели дестилационни характеристики и край на кипене, както и за установеното несъответствие за гориво за дизелови двигатели по показатели съдържание на сяра и пламна температура. Писмото било получено от ЕТ на 26.02.2013г. С писмо №84-00-104 от 254.02.2013г. на ЕТ били предоставени протоколи от изпитване и констативни протоколи за съответствие на горивата , като ДАМТН уведомила лицето за правото му в 7-мо дневен срок да поиска изпитване на арбитражна проба в акредитирана лаборатория. С молба с вх.№ КГ-03-00-085/13.03.2013г. ЕТ поискал изпитване на арбитражната проба. Със заповед №19 от 02.04.2013г. на Гл.Директор на ГД”ККТГ” били определени служители и реда, по който да бъде иззета от хранилището за арбитражни проби, пробата гориво за дизелови двигатели взета с протокол за проверка и вземане на проби от течно гориво за контрол на качеството №Пл-1-014 от 18.02.2013г. , както и лицата и условията, при които да се отвори и изпита арбитражната проба в присъствието на посочени от ЕТ „Мари Макс” представители на фирмата.  На 03.04.2013г. , в присъствието на служители на ГД „ККТГ” и лично на управителя на ЕТ бил извършен оглед на арбитражна проба, била установена ненакърнимостта на запечатването и автентичността на всички елементи на маркировката , пробата била поставена в контейнер за предаване за изпитване в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти СЖС България ЕОД - гр. Бургас и предадена на лице, определено да я придружава при транспортиране и предаване съгласно заповед №19 от 02.04.2013г. Опаковката с арбитражната проба била приета за изпитване на 04.04.2013г. с указания да се съхранява до 18.08.2013г. При изпитването били установени показатели на съдържание на сяра над 100 мг/кг. и по показание пламна температура под 40 ⁰С.  Видно от експертиза №ЕА-0113 от 05.04.2013г. арбитражния анализ установил резултати от изпитването, които са извън допустимите гранични стойности както следва: получен резултат по показател съдържание на сяра над 100 мг/кг при норма максимум 10 мг/кг. и по показател пламна температура получен резултат под 40 ⁰С при норма минимум 55 ⁰С. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН №А-044/10.05.2013г., връчен лично срещу подпис на нарушителя. Срещу АУАН ЕТ подал възражение, което оспорил извършването на нарушението и посочил, че не разполага с техническа възможност да извършва проверка на доставеното му гориво от Лукойл. С Наказателно постановление  №КГ1122/2013г. на ДАМТН на ЕТ, на основание чл. 43а, ал.3, от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр.чл. 83 ал.1 от ЗАНН , за нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ. Със същото Наказателно постановление на основание чл. 25 ал.4 от НИКТГУРНТК  на ЕТ са присъдени да заплати разходите по вземане и изпитване на пробата в размер на 1005 лв.

РС-гр.Червен бряг установил горната фактическа обстановка въз основа на   събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитирал изцяло с доверие като обективни и безпристрастни, в т.ч. изслушаната съдебно-химическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства съдът направил извод, че  е извършено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ  във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК от  ЕТ. Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят е краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и е извършвал разпространение на течни горива според дефинирането на тези понятия в § 1, т. 23 и т. 21 от ДР на ЗЧАВ, поради което и доколкото от представените и необорени писмени доказателства се установява по безспорен начин, че горивото не е отговаряло на изискванията за качество, то подлежи на наказание с имуществена санкция като едноличен търговец. Приел, че отговорността в този случай се носи независимо от липсата или наличието на декларация за съответствие, поради което изложените от  ЕТ мотиви, че лицето не може да извърши проверка на качеството на горивото, при наличие на декларация за съответствие приел за незаконосъобразни, а твърденията за възможността от манипулиране на горивото при транспортирането му до мястото на бензиностанцията за недоказани.  РС приел, че наличието на декларация за съответствие по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗЧАВ, във вр. чл.4, ал.2 от Наредбата  от друга страна не освобождава от задължение крайният разпространител да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в НИКТГУРНТК,  поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. Позовал се на санкционната норма на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, съгласно която „лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява престъпление,независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.” Съдът направил извод, че е без значение за спора обстоятелството каква е била евентуалната причина за променените показатели, тъй като целта на законодателя е да обезпечи разпространението на течни горива, които да отговарят на съответните нормативни изисквания за качество, поради което са без правно значение за целите на административната отговорност причините, довели до несъответствието на разпространяваното гориво с тези изисквания, т.е. отговорността е обективна. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т.2 от Приложение №2 от наредбата, за което правилно и законосъобразно е наложено наказание на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне.

Касационните възражения са били наведени и пред районния съд и последният аргументирано е изложил мотиви защо ги приема за неоснователни. Нетносимо за отговорността на касатора е обстоятелството каква е причината за променените показателите на горивото, дали същите са променени до момента на доставяне на горивото при крайния производител или след това. Според разпоредбите на ЗЧАВ, течните горива следва да съответстват на всички изисквания за качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1. При установено от контролните органи несъответствие , административнонаказателна отговорност понасят както лицата, които пускат на пазара течни горива (чл.34, ал.1 от ЗЧАВ), така и лицата, които разпространяват, включително като краен разпространител, или използват течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество(чл.34, ал.2 от ЗЧАВ). Това са производителите на течни горива; лицата, които въвеждат течни горива от друга държава - членка на Европейския съюз ; вносителите на течни горива; крайните разпространители- бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Отговорността е за всички участници в процеса на пускане и разпространение на пазара на течните горива, което означава, че при установено несъответствие отговорност може да понесат едновременно и производителите, и крайните разпространители. Ето защо, дори и да се установи, че несъответствието в горивото не е вследствие намесата на крайния разпространител, той ще понесе отговорност не защото е отговорен за наличието на несъответствие в горивото, а защото разпространява или използва горива, несъответстващи на изискванията за качество. Противно на оплакванията в касационната жалба, отговорността за това деяние не е лична. Установяването на вина за извършване на нарушението в това произоводство е недопустимо, тъй като е наложена имуществена санкция на ЕТ, която отговорност е обективна и безвиновна и не изисква наличието на вина. Отговорността по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ се ангажира, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие на горивото и това е разписано в самата посочена като нарушена норма. Съдът приема като обективно и достоверно становището на вещото лице по т.1 от изслушаната експертиза, според която крайните разпространители на течно гориво нямат възможност и технически средства да извършват контрол за качеството на входящото гориво. Последното не изключва обаче отговорността им за разпространение на гориво, несъответно на изискванията за качество, предвид, че при съмнение за наличие на такова, според съда няма обективна пречка да се поиска изследването на проби от съответните компетентни за това органи. Съдът възприема и становището на вещото лице, че в т.нар. мъртви зони в цистерните за доставяне на гориво остава определено количество гориво, което, в зависимост от вида си, дава промяна в показателите на следващото доставено гориво. В тази насока чл.18б, ал.5, т.5 от ЗЧАВ въвежда задължение за разпространителите да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания за качество на течните горива.

Ето защо и на всички тези основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 491 от 27.11.2013 г., постановено по нахд № 372/2013 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.