Р E Ш Е Н И Е

№ 99

гр.Плевен, 4 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 19 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 491 от 28.11.2013г., постановено по НАХД № 374 по описа за 2013г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № КГ-1124/27.06.2013г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ ”М.М. – Мари Макс”, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, представляван от М.Г.М., за нарушение на чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв.

Със същото решение ЕТ ”М.М. – Мари Макс”, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг сумата от 120лв. разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ ”М.М. ***, представляван от М.Г.М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Касаторът сочи, че решението не е съобразено с изискванията на ЗАНН и че районният съд не е пожелал да изследва какъв е пътят на горивото от „Лукойл Нефтохим” – Бургас до бензиностанцията, с което е ограничил правата му. Сочи още, че районният съд е счел, че е без значение за спора каква е евентуалната причина за променените показатели на горивото. Касаторът твърди, че не може да отговаря за действията на други лица. Сочи, че в изготвената и приета в делото експертиза вещото лице дава заключение, че крайните разпространители на течни горива, нямат възможност и технически средства да извършват контрол на качеството на входящото гориво. Сочи още, че има декларация за съответствие и няма как да разбере, че горивото не отговаря на показателите. Касаторът се позовава още на отговорите на вещото лице, че в така наречените „мъртви зони” в цистерните за доставяне на гориво остава определено количество гориво, което в зависимост от вида си дава промяна в показателите на следващото доставено гориво. В тази връзка сочи, че районният съд е отказал назначаването на експертиза, който да проследи пътя на горивото от „Лукойл Нефтохим” – Бургас до бензиностанцията, която би дала възможност да се установи с каква цистерна е заредено горивото, от кой склад и какво е превозвала тази цистерна преди зареждането на бензиностанцията. В заключение касаторът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна и моли за отмяна на решението на Районен съд – Червен бряг, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

От ответника в настоящето производство – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А. ***, който поддържа касационната жалба, като счита, че решението е неправилно. Отново сочи, че не е изяснена фактическата обстановка по делото, тъй като не са допуснати исканите експертизи. Моли за отмяна на решението, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище с аргументи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установена следвана фактическа обстановка: На 18.02.2013г. в бензиностанция-газстанция, находяща се в гр.Червен бряг, индустриален квартал, стопанисвана от ЕТ ”М.М. – Мари Макс”, от служители на ДАМТН е извършена проверка за съответствие на предлаганите течни горива с НИКТГУРНТК. На служителите от ДАМТН са предоставени декларация за съответствие №4 от 01.01.2013г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, както и нареждане за експедиция №132457/08.02.2013г. и фактура №0000001463 от 08.02.2013г. За извършената проверка е съставен протокол №Пл-014 от 18.02.2013г.  на ГД”ККТГ”. Със заявка №С-68 от 20.02.013г. част от иззетите проби са подадени за изпитване в стационарна лаборатория. С констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №КП-0134Б от 22.02.2013г. на Главен директор ГД”ККТГ” е установено, че резултатът от изпитването на течното гориво за дизелови двигатели  е извън допустимата гранична стойност, съгласно изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), а именно: по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/” – получения резултат от изпитването е 1,68 %  при норма минимум 6%, т.е. отклонение с 4,32 промила под минимално допустимата стойност. В изготвената експертиза е посочено, че съгласно БДС EN 1407:2010 /Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване/,  при получен резултат от изпитването под 5,94 % продуктът несъответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. С писмо изх.№84-00-104 от 25.02.2013г. ЕТ е уведомен за констатираните несъответствия, което писмо е получено на 08.03.2013г. С писмо  изх.№КГ-03-90-085/13.03.2013г. ЕТ изискал от ДАМТН – ГД”ККТГ” да бъде изпитана арбитражната проба взета с №КП 0133 от 22.02.2013г. и №КП -0134 от 22.02.2013г., взети с протокол №Пл-014 от 18.02.2013г. С писмо изх.№8400-104 от 14.03.2013г. и писмо изх.№КГ-02-00-0165 от 11.03.2013г. търговецът е уведомен, че арбитражното изпитване ще бъде осъществено в лабораторен комплекс на „СЖС – България” ЕООД- Бургас, като за целта следва да заплати разноските по изпитването, както и да посочи свой представител, който да присъства на идентифициране, отваряне и изпитване на арбитражната проба от гориво за дизелови двигатели. Със Заповед №20 от 02.04.2013г. на директора на ГД ”ККТГ” е определена комисията, която да изземе от хранилището за арбитражни проби една опаковка от арбитражна проба от гориво за дизелови двигатели, взета с протокол за проверка №Пл-014 от 18.02.2013г. и означена с №0135, като от комисията  и представителите на ЕТ е установено ненакърнимостта и идентичността на пробата. В тяхно присъствие е отворена и изпитана арбитражната проба от гориво за дизелови двигатели по показател съдържание метилови естери на мастни киселини, за което е съставен протокол за изземване, предаване и приемане за изпитване на арбитражна проба №13 от 03.04.2013г. С протокол от изпитване №1340 от 04.04.2013г. на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти – „СЖС България” ЕООД е констатирано несъответствие  в получения резултат по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини”. В резултат на арбитражния анализ, проведен съгласно метода на стандарт БДС EN 14078:2010 „Течни нефтопродукти. Определяне съдържание на метилови естери на мастни киселини в средни дестилати. Метод на инфрачервена спектометрия”, е получен резултат 1.53% при норма минимум 6%. т.е. отклонение с 4.47% под минимално допустимата стойност. За констатираното на ЕТ е съставен АУАН №А-022 от 10.05.2013г., връчен на същата дата лично на представляващия. В акта е посочено, че съгласно БДС EN 4259:2008 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване” при получен резултат от изпитването от 5.94 % продуктът несъответства на изискванията за съдържание на биодизел, гориво за дизелови двигатели, т.е. е налице нарушение на чл.47 ал.1, т.2 ал.2 от ЗЕВИ. Срещу АУАН е подадено възражение с вх.№ КГ03-00-142 от 10.05.2013г., което не е уважено. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което  на ЕТ ”М.М. – Мари Макс” на основание чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ за нарушение на чл. 47, ал.2 вр. чл.47, ал.1 т.2  от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева. 

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че безспорно е установено вмененото нарушение, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да достигне до този извод съдът подробно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, включително и изслушаната съдебно-химическа експертиза, като същите е отнесъл към приложимата законова уредба. Възраженията на ЕТ са отхвърлени, като съдът е посочил, че крайният разпространител става собственик на течното гориво в момента на закупуването му и от този момент носи отговорност за състоянието на същото - както за транспортирането му, така и за съхранението му в конкретната бензиностанция. От друга страна съдът е посочил, че нарушението по чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ е формално, а отговорността на търговеца е обективна, поради което не е необходимо да се изследват причините, довели до несъответствието на разпространяваното гориво със стандартите.

Решението на Районен съд-Червен бряг е правилно, съответстващо на доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че е извършена проверка на обект бензиностанция-газстанция, находяща се в гр. Червен бряг, стопанисван от ЕТ ”М.М. – Мари Макс” и като такъв се явява “краен разпространител” на течни горива по см. на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ. Не се оспорва и процедурата при извършената проверка – вземане на проби и изследването им в съответните лаборатории, както и получените резултати. От съдържанието на касационната жалба се установява, че се оспорва изначално невъзможността на крайният разпространител да влияе върху качеството на доставеното гориво, при все, че същото е придружено с декларация от производителя. Възраженията в този смисъл са неоснователни.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ е формулирано задължението на крайните разпространители да предоставят на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели в съответствие с изискванията за съдържание на биокомпоненти в съотношение, показано в чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ. Легалното определение на изпълнителното деяние “предоставя на пазара” е дадено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, който препраща към чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Според последният текст "предоставяне на пазара" означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. От цитираното легално определение е видно, че изпълнителното деяние представлява доставка на продукт. Легалното определение на термина “доставка” се извлича от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС където доставка е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ предвижда санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от с.з.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Нарушението е формално, на просто извършване, при което не е предвидено да се получи неблагоприятен резултат. Отговорността е обективна, както правилно е съобразил РС-Червен бряг и не е необходимо да се изследва вината на извършителя. В случая, след като е извършена доставка на гориво, неотговарящо на изискванията за процентно съдържание на биогориво, то крайният разпространител е извършил нарушението по чл. 67, ал.2 от ЗЕВИ. Настоящият състав на съда намира, че доставката е извършена в момента на смяната на собствеността на 6 л. дизелово гориво и заплащането на сумата от 15,96лв, за което е издаден и съответният фискален бол (л. 16 от делото). Следва да бъде посочено още, че процесното течно гориво е било съпроводено от декларация за съответствие на качеството на течните горива № 4 от 01.01.2013 г. попълнена от "Лукойл България" ЕООД (л. 17 от делото) и от момента на неговото закупуване, крайният разпространител е станал собственик на горивото и като такъв, при извършена доставка, е носил отговорността за състоянието му.

Ето защо, едноличният търговец е извършил нарушение на ЗЕВИ, което е безспорно установено и правилно е санкционирано. Възраженията, в смисъл, че не е дадена възможност да се изследва пътя на горивото до бензиностанцията, стопанисвана от ЕТ ”М.М. – Мари Макс” са неоснователни. Едноличният търговец извършва собствено нарушение, като предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2. Без значение за отговорността му е кой и в какви съдове или цистерни е превозвал горивото, дали същите са били пропарени и продухани. Крайният разпространител е имал законово изискване да предоставя на пазара гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. Именно последното не е изпълнено от касатора.

По отношение възражението за т.н. “мъртви зони” съдът намира същото за неоснователно. Законодателят е предвидил двумесечен срок, по-дълъг от този на лицата, пускащи на пазара течни горива от нефтен произход. Смисълът на по-дългият срок за въвеждане изискванията по чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ по отношение на крайните разпространители е именно, за да може да бъдат изчистени тези зони и предоставяното гориво да съответства на изискванията. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.18б ал.5 т.5 от ЗЧАВ, съобразно която крайните разпространители са длъжни да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания за качество на течните горива.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 491 от 28.11.2013г., постановено по НАХД № 374 по описа за 2013 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.