Р Е Ш Е Н И Е
№ 113 / 12 Март 2014г.
гр.Плевен.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен,II-ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател: Юлия Данева
СЕКРЕТАР:Г.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно
дело № 1047 по описа за 2013г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Г.И.Д. *** чрез процесуален
представител адв. М. М. от ПлАК, против Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. на заместник
кмета на Община Плевен, с която е разпоредено да се възстанови проектно
положение на изместено канализационно отклонение в избено помещение,
собственост на Г.Л.З.,***.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Жалбоподателят твърди, че констативната
част на заповедта съдържа неистини, досежно навлизане в чуждо помещение, за подмяната на тръбите бил уведомен
управителя на етажната собственост, който присъствал на ремонта. Счита, че
последният представлявал текущ такъв, като самата тръба била поставена на
мястото на старата и местоположението й
не е било изместено. Моли за отмяна на процесната заповед. По същество чрез
процесуалния си представител адв. М.М. ***
подържа жалбата на заявените основания.
Излага подробни съображения за същността на извършената дейност, като твърди,
че същите не са строеж, а текущ ремонт, в който смисъл е била изслушаната
съдебно техническа експертиза. Сочи още, че от ответника не са представени
доказателства за първоначалния проект на канализацията, от което да се
установи, че същата е изместена. Самото отклонение от 10 см на вертикалната
канализация, изложено в оспорената заповед било недоказано. Моли за отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – заместник кмет на Община Плевен ,
представляван от юрк. Х. намира жалбата
за неоснователна. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява незаконен строеж. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя и писмени бележки в които обосновава тезата за наличие на строеж без
съответните книжа.
Заинтересованата страна по делото Г.Л.З. аргументира
становище за правилност на заповедта. Иска да и се възстанови мазата в стария
си вид, както и да и се присъдят направените по делото разноски.
Административен
съд-Плевен,като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството за издаване
на процесната заповед е започнало със съставяне на Констативен акт (КА) №
3/11.02.2013г. от служители на Община Плевен които установили, че в избено
помещение на жилищен блок, находящ се в гр. Плевен, ул. “Стоян Заимов” № 6,
собственост на Г.З., е извършено следното строителство: При ремонт на I-ви етаж за
отвеждане на отпадните води в главната канализация на блока е изместена около
10 см част от хоризонтално окачената канализация в избеното помещение, чужда
собственост. Ремонтираният участък провежда отпадните води на половината от
апартаментите на жилищния блок. В констативния акт е посочено още, строежът е
собственост на Г.Д., а строителството е извършено без одобрени проекти и без
разрешение за строеж. По така съставеният КА в Община Плевен постъпили
възражения от Г.Д., настоящ жалбоподател и Г.З.. Същите не били уважени и била
издадена Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. в която констатациите на служителите
на Община Плевен са преповторени. Със същата заповед е разпоредено
собствениците на изместеното канализационно отклонение в избено помещение,
собственост на Г.Л.З., живуща ***. “Стоян Заимов” № 6, ет. 3, ап. 5, да
възстановят проектното положение на същото отклонение, като първоначално го
демонтират частично в 60 дневен срок. Като правно основание за издаване на
процесната заповед е посочен чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Същата дава сведения, че при
огледа на мазето на З. е установено изпълнение на канализация, като включването
на тоалетната във вертикален щранг е на разстояние 170 см от него с тръби PVC ф 100, което е довело до изграждането на
хоризонталната част за да може да бъде преодоляно разстоянието. Установено е
още две включвания с тръби ф50. Посочено е, че собственикът на ап. 2, находящ
се над мазата и настоящ жалбоподател не е допуснал вещото лице да извърши оглед
на помещението, поради което е правен сравнителен анализ между последното и
огледаните канализации на другите апартаменти.
Направен е извод, че изпълнената канализацията на ап. 2 не е в съответствие с
първоначалните строителни книжа. Налице е изместване с около 150 см от
първоначалното изпълнение, а самата хоризонтална канализационна тръба не е съществувала
при изграждане на сградата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не са
намерени стари проекти по “ВиК” за процесната сграда, като прави извод, че
вертикалния щранг не е променян, но хоризонталния участък е променян. В
подкрепа на становището са представени снимки на обекта (л. 94-85). По делото са изслушани като свидетели
К.З., брат на заинтересованата страна, В.Г.Г., бивш собственик на ап. 2 и М.А.Р.,
физическия извършител на ремонта. Съдът кредитира частично събраните по делото
гласни доказателства, като от разпита на З. се установява, че канализацията в
мазата не е била в настоящият вид, а е имало само една кривка, плътно до
стената, както и че строителството е изпълнено преди година (2012). Последното
се потвърждава и от св. Г., който дава сведения, че е продал апартамента си на
жалбоподателя Д. преди година, като последствие бил извършен ремонта.
Показанията на св. Р. се кредитират досежно обстоятелството, че е поставял PVC тръби на мястото на каменинови такива и че тоалетната
в ап. 2 е била изместена (извъртяна малко). Не се кредитират показанията на Р.
по отношение на това, че на мястото на старите тръби са сложени нови такива, в
смисъл, че само са подменяни тръби, без да се изгражда нова канализация. Тези
сведения не кореспондират с установеното от съдебно-техническата експертиза,
както и с показанията на св. З., от една страна, а от друга страна сведенията
са вътрешно противоречиви, т.к. според свидетеля тоалетната е “малко
изместена”, което по необходимост налага изграждане на нова канализационна
връзка. В допълнение следва да се посочи, че св. Р. не отрича, както и не
заявява ясно и категорично дали е изпълнявал хоризонтална канализация в мазе
под апартамент 2 в гр. Плевен, ул. “Стоян Заимов” № 6, собственост на Г.З.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от заинтересовано лице, предвид, че
процесният строеж обслужва апартамент, собственост на Г.Д. и същият е сочен
като извършител, респ. с премахването му ще се засегнат негови права и законни
интереси. Жалбата е подадена в законовият срок и е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. е издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съгласно § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ кметът на
общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на
главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
(районната) администрация. Доколкото се касае за заповед, издадена в
производство и по реда на чл. 225а от ЗУТ и в съответствие с представената по
делото на л. 53 от делото Заповед №
РД-10-1757/12.12.2012г., то налице е надлежно делегиране на правомощия по см.
на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. Следователно
не е налице нищожност по отношение на оспореният акт, доколкото такава се
твърди от жалбоподателя.
Като правно основание за издаване на Заповед №
РД-12-948/30.09.2013г. е посочен чл. 225а от ЗУТ. Според нормата кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От
мотивната част на оспорената заповед се установява, че се касае за незаконен
строеж по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строеж изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ указва какво е
строеж, като според характера на извършваните дейности се касае за нов строеж,
основен ремонт, реконструкция или текущ ремонт. За последното по арг. от чл.
151, ал. 1 от ЗУТ не се изисква строително разрешение. Приложено към настоящият
казус изпълненото строителство не съставлява “текущ ремонт”. От изслушаната
съдебно-техническа експертиза се установява, че включването на тоалетната към
вертикалния щранг е на разстояние 170см с PVC ф 100 тръби, което
представлява нова хоризонтална канализация, т.е. нов строеж. Съдът, на
основание чл. 161 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във връзка с обстоятелството,
че жалбоподателят е създал пречки на експертизата да установи действителното
положение в апартамент 2, както и с оглед събраните гласни доказателства на св.
З. и св. Р., намира, че е налице изместване на тоалетната на апартамент 2,
което от своя страна е обусловило да бъдат прокарани новите отвеждащи
инсталации в мазето, собственост на Г. З.. Касателно подмяната на части от
вертикалния щранг, съдът намира, че е налице “основен ремонт” по см. на § 5, т.
42 ДР от ЗУТ, доколкото по делото не е имало спор, че камениновите тръби
на същия са заменени с РVC тръби. За така
установеното строителство се изисква разрешение за строеж, противно на
становището на процесуалния представител на жалбоподателя.
Независимо от горното Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. следва да
бъде отменена, като аргументите за това са следните: Както бе посочено по горе,
с КА № 3/11.02.2013г. от служители на Община Плевен които установили, че в
избено помещение на жилищен блок, находящ се в гр. Плевен, ул. “Стоян Заимов” №
6, собственост на Г.З., е извършено следното строителство: „При ремонт на I-ви етаж за
отвеждане на отпадните води в главната канализация на блока е изместена около
10 см част от хоризонтално окачената канализация в избеното помещение, чужда
собственост”. Същото е преповторено в оспорената заповед, но не съответства на
установения от експертизата строеж. Според последната стоежът представлява
включване във вертикален щранг на тоалетна от ап. 2, която е на 170 см от него
с PVC ф100 тръби, което е довело до изграждане на
хоризонтална част, изпълнени са още 2 включвания с тръби ф50, което не
съответства на включванията на другите санитарни възли. С други думи казано,
установеният от служителите на Община Плевен незаконен строеж е различен от
действителния изпълнен такъв. Липсва каквато и да е идентичност на обекта ,
предмет на заповедта и действително установения такъв. Последното налага отмяна
на заповедта по чл. 225а от ЗУТ като постановена в противоречие с
административнопроизводствените правила.
Самото производство по чл. 225а от ЗУТ предпоставя
установяване на незаконен строеж и разпореждане за премахването му,
обективирано в заповед на кмета на общината или упълномощено от него лице. В
случая обаче със Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. е разпоредено собствениците
на изместеното канализационно отклонение да го възстановят в проектното
положение, като първоначално го демонтират. По делото се установява от
изслушаната съдебно техническа експертиза, както и от приложеното от ответника
писмо № ТСУиС-94Г-1337-1/13.01.2014г., че за жилищна сграда, находяща се в гр.
Плевен, ул. “Стоян Заимов” № 6 не се съхраняват инвестиционни проекти. Логичен
е тогава въпроса как ще бъде изпълнена оспорената заповед, след като липсват
проектите. Налага се извода, че така описаното задължение е неизпълнимо, което
е допълнително основание за отмяна на Заповед № РД-12-948/30.09.2013г.
С оглед горното основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски в размер на 90 лева депозит
за съдебно-техническа експертиза (л. 74) и 10 лева държавна такса.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-948/30.09.2013г. на заместник
кмета на Община Плевен като незаконосъобразна
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на Г.И.Д. *** направените
по делото разноски в общ размер на 100 лева, от които 90 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза и 10 лева държавна такса
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че
е изготвено.
СЪДИЯ: