Р E Ш Е Н И Е

89

гр.Плевен, 24.02. 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                          

        Председател: Цветелина Кънева

                                                        Членове: Катя Арабаджиева

                                                                        Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 17 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 173 от 24.10.2013 г., постановено по НАХД № 190 по описа за 2013г., Районен съд – Кнежа е потвърдил НП № Пл-4-ДНСК-43/08.07.2013г. на Зам.началник на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237, ал.1,т.4, във връзка с чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.5 от ЗУТ, и Заповед № РД-13-378/26.11.2012 г. на Началник ДНСК, на ЕТ „Кранигел – И. П. – К.П.”, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, представляван от К.И.П., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 (Пет хиляди) лева, за нарушение по чл.178, ал.1, във връзка с чл.177, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Кранигел – И. П. – К.П.”, чрез пълномощник адвокат И.А. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се за неверен изводът на районния съд, че на процесната дата в хода на извършената проверка зърнобазата се ползва от едноличния търговец, и че в силозите се съхранява зърно. Сочи се, че от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта не може да се установи в какво точно считат, че се изразява ползването на зърнобазата, както и че има пълно разминаване на описаната фактическа обстановка с действителната такава, досежно ползването на съоръженията в имота. На следващо място касаторът счита, че имуществената санкция не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че при определяне на наказанието наказващият орган не е съобразил, а и не са събрани доказателства в тази насока, дали извършеното нарушение е първо, при което наказанието имуществена санкция в размер на средния такъв, се явява несъразмерно високо и несъответстващо на тежестта на извършеното нарушение. Сочи се също, че след като в наказателното постановление и в административно-наказателното производство наказващият орган не е събрал доказателства относно обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, то съдът е този, който следва да проконтролира наложеното наказание и неправилно не е намален размерът на същото. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Кнежа и отмяна на наказателното постановление.

От ответника в настоящето производство – ДНСК - София, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – ЕТ „Кранигел – И. П. – К.П.”, чрез представляващ К.И.П., редовно призован, се представлява от адв.А., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Отново сочи, че е налице несъразмерност на наложеното наказание и моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – ДНСК - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л. с надлежно пълномощно, който счита решението за правилно. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства следва решението на районния съд да бъде отменено, а наложената имуществена санкция намалена към предвидения в закона минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: По повод постъпил сигнал от фирма-строител на обект „Зърнобаза”, находящ се в гр.Кнежа, собственост на ЕТ „Кранигел-И. П.-К.П.”  и възложител на строежа, че обектът се ползва без да е приет по установения в закона ред, на 10.04.2013г. е извършена проверка от контролни органи от РОНСК-Плевен при РДНСК-Северозападен район, в присъствието на собственика на строежа и жалбоподател в производството К.П.-представляващ ЕТ. При проверката е установено, че Зърнобазата се ползва-съхраняват се зърнени култури в силозите, оборудването работи, завършени са и подобектите към строежа, като представляващият ЕТ не е отрекъл, че обекта функционира. За констатираното е съставен констативен протокол и АУАН за извършено нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ, изразяващо се в това, че Зърнобазата се ползва без да е въведена в експлоатация от органите на ДНСК. По съставения акт е постъпило писмено възражение, което не е прието от наказващия орган и последният е издал обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е приел, че спорно по делото е обстоятелството ползва ли се от ЕТ процесната зърнобаза и в какво се изразява ползването й. Въз основа на гласните доказателства и факта, че представляващия ЕТ не е отрекъл ползването на зърнобазата, съдът е приел за безспорно доказано, че ЕТ е ползвал строежа, без последният да е въведен в експлоатация от органите на ДНСК. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя относно компетентността на наказващия орган, като съдът се е мотивирал с приложената по делото Заповед от 26.11.2012г. и нормативните разпоредби на ЗУТ. В заключение съдът е посочил, че ЕТ е осъществил състава на нарушението по чл.178 ал.1 от ЗУТ и правилно е ангажирана неговата отговорност с процесното НП, при издаването на което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на лицето. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание е явно несправедливо, самостоятелно касационно основание за отмяна на решението, наведено в жалбата. Съображенията за това са следните:

Настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд за безспорно доказано извършването от страна на ЕТ нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ, изразяващо се в ползване на зърнобаза, находяща се в гр.Кнежа, без обектът да е въведен в експлоатация от органите на ДНСК. От свидетелските показания  действително се установява, че контролните органи не са възприели визуално в силозите да има зърно, поради причина, че същите са много високи и е необходима специална техника, но свидетелите са категорични, че представляващият ЕТ не е отрекъл завършването на обекта от преди една година и половина и функционирането му под нормална експлоатация.  В подкрепа на този извод е и факта, че представляващият ЕТ е подписал съставения по време на проверката констативен протокол и не е възразил по неговото съдържание, удостоверяващо че зърнобазата се ползва преди да е въведена в експлоатация. Оборване на това обстоятелство не е направено и с подаденото писмено възражение против съставеният АУАН. Ето защо изводът на районният съд в тази насока е правилен и обоснован на доказателствата по делото.

Касационната инстанция, обаче, счита, че при налагане на имуществената санкция от страна на наказващия орган, и при проверка от страна на районния съд, не е съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Определянето на наказание в размер на средния такъв от нормата на чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, съобразно която се налага имуществена санкция на юридическо лице или ЕТ, който ползва строеж, без това да е разрешено по установения законов ред - в размер от 1000 до 10 000 лв.,  се явява несъразмерно високо и несъответстващо на тежестта на извършеното нарушение. По делото не са налице данни ЕТ да е санкциониран за друго такова нарушение, поради което процесното се явява първо по ред, което обстоятелство се явява смекчаващо по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Предвид последното, решението на районния съд следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде изменено и определена имуществена санкция в размер на 1000лв.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 173 от 24.10.2013 г., постановено по НАХД № 190 по описа за 2013 г. на Районен съд – Кнежа  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление№ Пл-4-ДНСК-43/08.07.2013г. на Зам.началник на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237, ал.1,т.4, във връзка с чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.5 от ЗУТ, и Заповед № РД-13-378/26.11.2012 г. на Началник ДНСК, на ЕТ „Кранигел – И. П. – К.П.”, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, представляван от К.И.П., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 (Пет хиляди) лева, за нарушение по чл.178, ал.1, във връзка с чл.177, ал.1, т.4 от ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1000лв. (хиляда лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.