РЕШЕНИЕ

№ 119

град Плевен, 13 Март 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К.  и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 12/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.Ж. ***, срещу решение от 07.11.2013 г. на Районен съд – гр. Никопол, постановено по НАХД № 190/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е обсъдил доводите, развити в писмената му защита. Посочва, че Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е отменена с §2 на Постановление № 38 от 23.02.2012 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС-ДВ, бр. 17 от 28.02.2011 г., в сила от 26.02.2012 г. , с изключение на разпоредбата на чл. 34, ал.6, която се отменя от 01.04.2012 г. и към 07.03.2012 г.-датата на издаване на обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, същата не е действащ нормативен акт, поради което и липсва основание въз основа на отменен нормативен акт, да бъде издадено наказателно постановление.  Навежда доводи, че с оглед на чл. 3, ал.2 от ЗАНН е налице по-благоприятна нормативна разпоредба и на това основание административно-наказващият орган е следвало да приеме, че деянието не е нарушение и на основание чл. 54 от ЗАНН да прекрати преписката, а не да издава наказателно постановление. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с потвърденото наказателно постановление е наложено административно наказание-глоба по несъществуващ в правния мир нормативен акт. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да отмени решение № 101/07.11.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 190/2013 г. по описа на Районен съд гр. Никопол.

В съдебно заседание касаторът – В.Д.Ж. ***, се представлява от адв. В.И. ***, който от името на доверителя си моли да бъде уважена касационната жалба, като се отмени атакуваното решение на Районен съд гр. Никопол и атакуваното наказателно постановление. Навежда доводи, че към момента на издаване на наказателното постановление е наложено административно наказание по отменен нормативен акт, както и че в новия закон са преповторени почти същите текстове, но в конкретния случай става въпрос за акт, който не е утвърден от Министерски съвет. Посочва, че единствената препратка е, че установяването на административни нарушения става по реда на ЗАНН, както и че не  е предвидена отделна санкционна норма в ЗОП. Счита, че е налице грубо нарушение при постановяване на наказателното постановление въз основа на отменен нормативен акт, което опорочава и акта постановен от първоинстанционнния съд, поради което моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление.   

Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, се представлява от юрк М. Т., която  моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Никопол, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че отмяната на НВМОП не води до по-благоприятно положение за касатора и същия не следва да носи наказателна отговорност по друг нормативен акт. Посочва, че определянето на размера на гаранцията за участие е максимум 1 % от стойността на поръчката и е задължителна за възложителите, както преди 26.02.2012 г. така и след тази дата и въпросните малки обществени поръчки като материя и регулация са пренесени изцяло в ЗОП от дата, на която е отменена НВМОП. Навежда доводи, че за това нарушение е предвиден наказателен състав, където глобата е с много по-голям минимум и максимум от предвиденото в ЗАНН. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 11011805/07.03.2012 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на В.Д.Ж., за това, че на 22.05.2009 г. в качеството му на кмет на Община Никопол и възложител на обществени поръчки по чл. 7, т.1 от ЗОП с решение № 152/22.05.2009 г. за откриване на процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Дом за възрастни с психически разстройства – ІІІ етап, с. Драгаш войвода” е одобрил обявление за малка обществена поръчка и документация за участие, в които е определил 5000 лв. гаранция за участие, която сума надвишава 1/100  стойността на поръчката 461 426 лв. без ДДС-нарушение на чл. 26, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и на основание чл. 65 от НВМОП, във връзка с чл. 32, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл. 66, ал.2 от НВМОП и заповед № ЗМФ-959/03.08.2010 г. на министъра на финансите, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, като съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал процесуални нарушения. Мотивите са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време извършването му. Именно цитираната разпоредба на чл. 26, ал.2 от НВМОП е била в сила по време на извършване на нарушението и за неизпълнението й е била предвидена санкцията по чл. 65 от НВМОП във връзка с чл. 32 от ЗАНН. Действително и както твърди касаторът, разпоредбата е отменена, като е отменена цялата Наредба към датата на постановяване на наказателното постановление, но съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителят определя условията и размера на гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от стойността на поръчката т. е. задължението за определяне на гаранция в определени граници продължава да съществува и  неспазването на задължението по чл. 59, ал. 2 от ЗОП  води до ангажирането на административно-наказателна отговорност по чл. 128в, ал. 4 от ЗОП, като предвидената глоба е в размер на 200 лева до 500 лева, като на основание чл. 133, ал. 2 от ЗОП глобата се намалява на половина или налаганата санкция е в размер от 100 лева до 250 лева. Настоящата инстанция намира, че в случая не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по –благоприятна за нарушителя. Не е налице по-благоприятен закон, тъй като с отмяната на НВМОП и уреждането на тази материя в ЗОП по отношение на задължението за определяне на гаранцията за участие в обществена поръчка не е налице нито една от хипотезите, а именно новият закон да води до по-благоприятни за дееца административно-наказателноправни резултати, да изключва въобще наказуемостта на даден вид деяния- отменя въобще дадена норма и визираните деяния не се явяват повече нарушения, да изменя даден състав, като стеснява неговия обсег чрез прибавяне на нови признаци, да предвижда по-леко по вид и/или размер наказание, да смекчава административно-наказателната отговорност за даден вид нарушения, без да засяга вида и размера на установеното наказание.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение от № 101/07.11.2013 г. на Районен съд – гр. Никопол, постановено по НАХД № 190/2013 г.,

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                      2.