Р Е Ш Е Н И Е

№ 115 / 12 Март 2014г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.П.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 9 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение от 21.10.2013г., постановено по НАХД № 245 по описа за 2013г. Никополският районен съд е отменил Наказателно постановление №188/23.04.2013г. на Началник РУП Гулянци при ОД на МВР-Плевен, с което на П.Д.Т. *** наложени административни наказания както следва: глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 182,ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на осн чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 2 пр. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за това, че на 05.04.2013г. около 11,29ч. в с. Брест, на ул.”България” пред дом 91 управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ЕН 41 90 ВС със скорост 74 км/ч при максимално допустима 50 км/ч в населено място/ измерена с техническо средство радар ТR-4Д и показана на водача/, осуетява полицейска проверка, като напуска мястото на проверката, не представя контролен талон.

Така постановеното решение, е обжалвано от ОД на МВР-Плевен с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Касаторът счита изводът на Районния съд за невръчен АУАН по някой от валидните способи за неправилен. Поддържа становище, че в АУАН е констатиран отказ да нарушителя да подпише акта, от което следва, че е налице отказ да го получи. Твърди, че регламентирания в ЗАНН начин на връчване чрез изпращане на акта в съответната служба , а ако няма такава- на общинска администрация, е приложим при съставен в отсъствие на нарушителя АУАН. В конкретния случай нарушителят е присъствал и единственият правно валиден способ за връчване на акта е срещу подписа му. Твърди, че нарушителят е бил запознат с отчетената с техническото средство скорост, и му е било съобщено, че ще бъде съставен акт. Бил е поканен от контролните органи да представи документи за проверка. За непристойното му поведение са съставени рапорти и докладни пред Началника на РУП. Навежда доводи по съществото на спора, като счита, че фактическата обстановка, при която са извършени нарушенията е установена по безспорен начин и правилно е бил санкциониран за извършените нарушения. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

Районният съд е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства и с мотиви, които се споделят от настоящия съд основателно е приел за установена фактическата обстановка , описана в АУАН и НП.

Отменил е наказателното постановление на две основания, всяко от които е приел за достатъчно да обоснове неговата незаконосъобразност- допуснато при издаване на НП съществено процесуално нарушение поради невръчване на АУАН на нарушителя, и несъответствие на констатирано при проверката нарушение с правната му квалификация.

Касационният съд не споделя извода на решаващия за допуснато процесуално нарушение в административно-наказателното производство поради невръчване на АУАН на нарушителя. Редът за съставяне, подписване и връчване на АУАН е регламентиран в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. От разпоредбата на чл. 40, ал. 1 следва, че актът, по правило се съставя в присъствие на нарушителя, но законът допуска, при посочените в ал. 2 условия актът да бъде съставен в негово отсъствие. Разглежданият случай е в хипотезата на ал. 1. Нарушителят е присъствал при съставянето му, което обстоятелство се установява по несъмнен начин от всички разпитани свидетели. В чл. 43 е разписан редът на подписване и връчване на акта. Безспорно е, че Т. е отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен по предвидения в ал. 2 ред. В ал. 4 е регламентиран редът, по който се връчва АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя. Т.е., законът не предвижда изрично редът, по който се връчва/ или се счита за връчен/ АУАН , съставен в присъствие на нарушителя, който е отказал да го подпише и е отказал да го получи. Според чл. 43, ал. 1 , пр. 2 от ЗАНН, актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му. Това е вмененото на съответните органи задължение, във връзка със съставения в присъствие на нарушителя акт. Законът не въвежда изрично задължение за връчването му/ в тази хипотеза/, а само задължение лицето да бъде запознато със съдържанието му. Това задължение е било изпълнено, както установяват свидетелите М. и М., особено М., според който нарушителят е присъствал през цялото време на съставянето на акта, служителят го е запознал със съдържанието му, и когато се е стигнало до момента на подписване, отказал и влязъл в колата си. Т.е., при съставянето му е запознат с неговото съдържание, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. Съдът споделя довода на касатора, че отказът да подпише акта индикира и отказ да го получи, но в разглеждания случай този факт е ирелевантен, тъй като законодателят не е обвързал законосъобразността на НП с невръчване в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН , а само със задължението нарушителят да бъде запознат със съдържанието му. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, тъй като тя е относима само при съставен в отсъствие на нарушителя акт. Изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на НП поради невръчен по надлежен ред АУАН е неправилен .

Не се споделя от касационната инстанция и алтернативно релевираното основание за незаконосъобразност на НП като цяло поради несъответствие между нарушение и правна квалификация. Преди всичко следва да бъде отбелязано, че, дори и да е налице такова несъответствие, то може да се отнася само до незаконосъобразност на НП по отношение на наложеното за конкретното нарушение наказание, но не и за НП като цяло, включващо още две наказания. Касационният съд намира, че наложеното на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 наказание действително не отговаря на установеното и описано в АУАН и НП нарушение, според което Т. е осуетил извършването на проверката. Действително, може да се приеме, че т. 4 на чл. 175, ал. 1 включва неизпълнение на нареждане на орган за контрол в общ смисъл, но за описаното нарушение- „осуетяване на проверка”, законодателят е създал специална норма- чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2. Ако, напускайки мястото на проверката деецът е осуетил нейното провеждане, следвало е нарушението да бъде квалифицирано именно по т. 3,пр. 2. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП се посочва какво е било нареждането на органите за контрол, което не е изпълнил, и за което му е наложено наказанието. Районният съд е достигнал до правилен извод за несъответствие, но изводът му, че това е довело до незаконосъобразност на цялото НП е неправилен. В останалата част, отнасяща се до безспорно установените нарушения- движение с превишена скорост и неносене на контролен талон, наказателното постановление е законосъобразно и неправилно е било отменено от решаващия съд.

Предвид гореизложеното , настоящият съд счита, че решението на РС следва да бъде отменено в частта, с която е отменено НП по отношение на наложените на осн. чл. 182,ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказания, като в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.10.2013г., постановено по НАХД № 245 по описа за 2013г. на Никополския районен съд в частта му , с която е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление № 188/13 от 23.04.2013г. на Началник РУП Гулянци към ОДМВР-Плевен в частта за наложените на П.Д.Т. *** наказания както следва: глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 182,ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 188/13 от 23.04.2013г. на Началник РУП Гулянци към ОДМВР-Плевен в частта за наложените на П.Д.Т. *** наказания както следва: глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 182,ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.