Решение по Административно дело 8/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 85

гр.Плевен, 24.02.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Kатя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 8 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 194 от 19.11.2013г., постановено по НАХД № 104/2013г. по описа на РС Кнежа е отменено НП № 23/21.03.2012г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на П.В.П., на длъжност оператор в ПДНГ-АД София, е наложено наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД).

Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР Плевен, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението, вменено на лицето , е доказано по несъмнен начин, като излага обстоятелствата по казуса, а именно – було установено, че до задния вход на заведението, който бил заключен са установени пет-шест видимо непълноленти лица, за което било безспорно установено, че личните им вещи и дрехи се намират вътре в заведението. След проверка на документите им за самоличност било установено, че лицата действително са непълнолетни. Твърди се, че направеният извод, че е недоказано нарушението, извършено от П., тъй като непълнолетните лица не са били вътре в заведението, а извън него, е неоснователен. Последното се обосновава с това, че вещите на непълнолетните деца са били в заведението, от където се прави извод, че същите нарочно са изведени за нуждите на проверката. От там следвало, че е осъществен състава на деянието от страна на П. – че в качеството си на управител на заведението е допуснал в същото непълнолетни лица след 22.00 часа. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Кнежа е възприел следната фактическа обстановка:

На 24.02.2012г. около 22.40 часа полицейски служители и свидетели по делото извършили планова проверка в питейно заведение кафе-аперитив „Амарето”, находящо се на ул. „Марин Боев” № 53. Служителите не установили наличие на непълнолетни и малолетни лица в заведението, за което направили отбелязване в предоставена им тетрадка за проверки. Непосредствено след това през главния вход на заведението влезли цивилни служители на МВР, които водели със себе си 5-6 видимо непълнолетни лица. Свидетелят М. задържал лицата до задния вход на заведението, който бил заключен, поради това ги въвел през главния вход. Установено било, че личните им вещи и дрехи се намират вътре в заведението, а след проверка на документите им било установено, че същите действително са непълнолетни. Свидетелят П. З. съставил констативен протокол, в който отбелязъл, че на 24.02.2012г. в посоченото заведение са установени непълнолетни лица в 22.40 часа без придружител, като описал поименно лицата. Протоколът бил предявен на сервитьор в заведението Р. Д., свидетел по делото. Полицейският служител направил поправка и в тетрадката за проверки, като задраскал „не” от изречението „ не се установиха непълнолетни лица”. Лицата били отведени в РУП Кнежа, като са призовани и родителите им, като от лицата са снети обяснения, а от родителите – сведения – всички приложени по делото. Въз основа на горното бил съставен АУАН на лицето П.П., на длъжност оператор в ПДТГ АД София, като му е вменено нарушение, че на посочената дата и час, в качеството му на собственик на ЕТ „П.П.” е допуснал в стопанисваното от него кафе –аперитив присъствието на непълнолетни лица след 22.00 часа без придружител, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето. АУАН е подписан без възражения. Въз основа на него е издадено и спорното НП, с което на П. е ангажирана отговорността за установеното нарушение и същият е наказан с административно наказание глоба в размер от 2 000 лева, който е минимално определения размер.

Въз основа на така установените факти, съдът е направил преценка, че НП е незаконосъобразно, поради следното: НП било издадено при непълнота на обстоятелствата и доказателствата, събрани в хода на административно-наказателното производство. Изпълнителното деяние не било описано достатъчно ясно и коректно, с което нарушителят бил препятстван да разбере кое нарушение му се вменява. С АУАН било повдигнато обвинение на П.П. в качеството му на собственик на кафе – аперитив „Амарето” в град Кнежа, а съгласно НП лицето е наказано като физическо лице с административно наказание „глоба”, като е посочено, че е на длъжност оператор в ПДНГ –АД София. Съдът посочил, че отговорността на физическите лица винаги е лична, поради което е недопустимо да бъде ангажирана личната отговорност на лицето за нарушение, което е евентуално допуснато в качеството му на едноличен търговец, стопанисващ обекта. Приел, че не е приложима нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, но и в този случай отговорността не била обектива, а се носела само при допуснато нарушение – умишлено или непредпазливо. Допуснато било нарушение и на разпоредбата на чл. 42, т. 4 5 и чл. 57, ал.1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, тъй като липсвало конкретно описание на фактите, представляващи деянието, вменено като нарушение. По тези съображения, съдът отменил НП.

Настоящият състав на АС Плевен намира решението на Районен съд Кнежа за неправилно, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, при следните съображения:

С оспореното пред РС Кнежа Наказателно постановление на Директора на ОД на МВР Плевен лицето П.В.П., на длъжност оператор в ПДНГ-АД София е наказан с административно наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), затова, че в качеството му на собственик на ЕТ „П.П.” – кафе – аперитив „Амарето” в град Кнежа е допуснал в същия обект след 22.00 часа без придружител описани подробно непълнолетни лица.

При така направеното описание, респ. квалификация от органа, съдът намира, че липсва каквато и да е неяснота относно вмененото нарушение.

Следва да бъде отбелязано, че по делото липсват данни относно това дали действително търговския обект, представляващ „кафе-аперитив” е стопанисван от едноличния търговец, чийто собственик и управител е П. Плевенски, като за последното също не са събрани доказателства. Тези факти обаче не се оспорват на нито една от фазите на административнонаказателното производство от страна на наказаното лице. Доколкото настоящият съд не следва да установява нови факти и обстоятелства, а единствено приложението на закона, приема, че последните, като неоспорени, са доказани по делото.

Спорни според Районен съд Кнежа са останали обстоятелствата относно наличието на непълнолетни лица в заведението след 22.00 часа. Съдът се е позовал на това, че първоначално при проверката е установено обратното, както и че лицата, посочени като намерени в заведението, са доведени от служител на РУП Кнежа отвън.

Последният извод се явява необоснован, тъй като не почива на цялостен анализ на представените по делото доказателства. Не се спори, че в момента, в който служители на РУП Кнежа са влезли в обекта, там не е имало непълнолетни лица. Не се спори още, че такива са открити пред задния заключен вход на заведението и са въведени вътре през главния му вход. Последното следва обаче да се разглежда в контекста на останалите доказателства, приобщени по делото, а именно: На първо място, доказано е, че лични вещи и дрехи на лицата са били оставени и намерени вътре в заведението, както и че е имало конкретна маса в същото със сервирани храни и напитки. Тези две обстоятелства еднозначно водят до извода, че лицата са били в заведението към посочения час и не са трайно, а временно напуснали същия. Причините, поради което са се намирали до задния му вход могат да са разнообразни и не са предмет на делото. Факт е обаче, че същите не са напуснали заведението към 22.40 часа. Тези факти могат еднозначно да се изведат и от приложените по делото обяснения от непълнолетните лица и сведения от техните родители. Всички единодушно заявяват, че към този час – 22.40 на посочената дата, са се намирали в посоченото заведение, като поводът за събирането им е рожден ден на едно от лицата. При така изложеното, съдът не намира основание за направените от Районен съд Кнежа изводи за неяснота или недоказаност на фактите.

               Неправилен се явява и правният извод на съда относно това, че неправилно П.П. е наказан в качеството му на физическо лице. Нормата, под която е подведено нарушението е тази на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето в редакцията й към датата на констатиране на нарушението, която гласи: „Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4 и ал. 5, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв”. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето „дете” е лице под 18 годишна възраст, а останалите предпоставки са свързани с изключението такива лица да бъдат придружавани от пълнолетно лице. Не се спори, че последното не е налице в настоящия спор.

В конкретната хипотеза, за да е съставомерно деянието по чл.45, ал.2 от ЗЗД, е необходимо привлеченото към административно наказателна отговорност лице да е допуснало извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В този смисъл е ирелевантно както дали наказаното лице се е намирало в обекта в момента на проверката, така и към кого ще бъде адресирана отговорността – към управителя като физическо лице или към търговеца, който го стопанисва. Последното следва и от вида на предвидените санкции за този тип нарушение – както глоба, така и имуществена санкция. Като изключение от принципа, че административно наказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентиран института на допустителството, а с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД в тази връзка е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лица под 18 годишна възраст, а управителят-представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е извършено нарушението, и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. Т.е. върху П. като управител на стопанисвания обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност, като формата на вината за така установеното нарушение е непредпазливост.

Това, че лицето е описано в АУАН и НП и като оператор при ПДНГ София не се отразява като краен резултат на правилността на актовете, тъй като лицето е описано и в съответното му качество за ангажиране на отговорност по посочената разпоредба – собственик на търговски обект „кафе – аперитив”.

За извършване на нарушение от този тип законът е определил размер на административното наказание в размер от 2000 лева до 5000 лева, като определеното от органа се явява към своя минимум.

По изложените съображения, изводите на Районния съд не се споделят, поради което решението му ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 194 от 19.11.2013г., постановено по НАХД № 104/2013г. по описа на РС Кнежа, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВАВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23/21.03.2012г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на П.В.П. в качеството му на собственик на ЕТ „П.П.” – кафе - аперитив „Амарето” град Кнежа, е наложено наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.