ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42

гр.Плевен, 17.01.2014 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 6/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд Плевен е подадена искова молба от И.А.Р., изтърпяващ наказание в Затвора-Плевен, V-та група, срещу Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в реални психически болки и страдания следствие на виновно и противоправно поведение на администрацията на Затвора-Плевен да му осигури възможност да се възползва от правото си на кореспонденция с адвокат по всяко време, бездействие представляващо нарушение на чл.76 ал.2 от ЗИНЗС; незаконосъобразно конфискуване на разрешени за притежание вещи, нарушение на чл.122 от ЗИНЗС; неосигуряване на право да гледа телевизия и слуша радио, нарушение на чл.87 от ЗИНЗС; непредоставяне на протокол от обиск, нарушение на чл.87 ал.2 от ППЗИНЗС; неправомерни действия нарушаващи режима на получаване и изпращане на кореспонденция, визиран в чл.75 ал.3 от ППЗИНЗС. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и допускане до разпит като свидетели на конкретно посочени лица. В исковата молба изрично е посочено, че л.св.Р. желае делото да се разглежда от Административен съд-Плевен.

С определение на съда от 07.01.2014г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано да отстрани нередовностите, като посочи твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия от кои административни органи или длъжностни лица са извършени, при или по повод изпълнение на административна дейност са извършени и за какъв конкретен период от време са причинени , както и да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв. От Затвора Плевен са изискани данни от коя дата ищецът изтърпява наказание в Затвора-Плевен, какво наказание изтърпява и при какъв режим; както и да представят справка за проведените от л.св.Р. телефонни разговори с адвоката му за периода от 21.11.2013г. до 28.11.2013г., сведения какви вещи са иззети на л.св. Р. при проведения на 21.11.2013г. обиск, същите върнати ли са на лицето, съставян ли е протокол за извършен обиск, като ако е съставян заверено копие от същия да бъде представен по делото.

На 14.01.2014г. по делото от Затвора-Плевен е изпратена справка за л.св.Р., ведно с приложени към нея доказателства.

На 15.01.2014г. по делото е депозирано допълнение към искова молба, в което л.св.Р. сочи, че незаконосъобразните действия и бездействия се изразяват в това, че при извършването на обиск на 21.11.2013г. са иззети от него лични вещи и предмети, които има право да държи и притежава, като бездействието е неиздаване на протокол съгласно чл.82 ал.1-3 от ППЗИНЗС. Изрично заявява, че не претендира за извършването на претърсване и обиск, а за изземването на вещите, които има право да притежава. Сочи още, че действията и бездействията са извършени от длъжностни лица от състава на Министерство на правосъдието, срещу когото е насочен иска, в качеството на юридическо лице. Посочва и периода, през който са причинени вредите, а именно 21.11.2013г. до 28.11.2013г.

При извършена справка в счетоводството на Административен съд-Плевен се установява, че на 15.01.2014г. от страна на ищеца е внесена дължимата държавна такса.

Съдът, след като се запозна с изложените в първоначалната и уточняващата молби факти и обстоятелства, намира, че искът на л.св.Р. е недопустим като насочен срещу ненадлежен ответник, съобразно чл.205 от АПК, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл.205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Във връзка с горното и предвид твърденията на л.св.Р., че искът е насочен срещу Министерство на правосъдието, съдът намира, че последното, независимо, че е юридическо лице, не е надлежен ответник съобразно чл.205 от АПК, тъй като прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция ”Изпълнения на наказанията” съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. Следва да се посочи също, че особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

По изложените по-горе съображения предявената от л.св.Р. искова молба срещу Министерство на правосъдието следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на л.св. И.А.Р.,***, V-та група, против Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в реални психически болки и страдания следствие на виновно и противоправно поведение на администрацията на Затвора-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №6/2014г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.И.А.Р..

СЪДИЯ: