РЕШЕНИЕ № 75

гр. Плевен, 17 Февруари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 4 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен срещу решение № 1121/09.12.2013 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2379/2013 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 43з/20.08.2013 г. на Началник на Първо РУП - Плевен при ОД на МВР – Плевен, с което на Б.Г.Ц.-П. ***, на основание чл. 275, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 275 във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че при извършената цялостна проверка на законосъобразността на НП първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че в АУАН в противоречие с разпоредбите на чл. 42, т. 7 от ЗАНН не е посочено ЕГН на описания свидетел И. Х. И., касаторът твърди, че това нарушение не е от категорията на съществените, не опорочава административнонаказателното производство и не е основание за отмяна на издаденото въз основа на акта НП. Оспорва и констатираното от РС обстоятелство, че допуснатата в АНО несъществена техническа грешка при изписването на нарушената на НК разпоредба е съществено процесуално нарушение. Твърди, че са спазени всички реквизити на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и допуснатата от АНО техническа грешка по никакъв начин не е накърнила правото на защита на дееца. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Б.Г.Ц.-П., редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

За да отмени оспореното наказателно постановление, РС Плевен е приел, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива, съдът е посочил липса на ЕГН на свидетеля по акта, нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Съществували и разминавания между описателната част на нарушението и сочените като нарушени разпоредби на ЗМВР, както и доказателствата, потвърждаващи нарушението. При тези съображения съдът е приел, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

Изводите на РС Плевен за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство не се споделят от касационният състав. Едно нарушение на административно-производствените правила е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страната, в която и да е фаза на процеса. В случая неясно в каква степен се опорочава производството от липсата на изписване на единния граждански номер на свидетеля по установяване на нарушението и ако същият бе изписан дали би се стигнало до друг, различен резултат. Като реквизит на АУАН, ЕГН е необходимо само и единствено за индивидуализация на лицето, записано като свидетел и то с оглед възможността да бъде надлежно призован. Същото обаче има и други индивидуализиращи белези (име, адрес и пр.), който са вписани в акта. Още повече не е оспорено обстоятелството, че свидетелят И. Х. И., разпитан в открито съдебно заседание на 05.11.2013г. не е присъствал на установяване на нарушението или съставяне на акта.

Не се споделят и изводите на съда за допуснати нарушения по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. РС Плевен изцяло и безкритично е възприел тезата на защитата, без да извърши дължимата оценка на доказателствата по делото.

Според АУАН № 43з/18.07.2013г. на същата дата около 15.10 часа в гр. Плевен на ул. “Сан Стефано” № 3 Б.Г.Ц. – П. противозаконно пречи на орган на МВР разследващ полицай Р. М. Н., да изпълни функциите си по чл. 59, ал. 1, от ЗМВР и да предприеме необходимите мерки за предаване на лицето в качеството на обвиняем по дело № 1250/2013г. за престъпление по чл. 225б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на експерт криминалист при сектор БНТЛ при отдел КП към ОД на МВР Плевен, повдигнато е административно обвинение по чл. 275 във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР. Същата фактическа обстановка е преповторена и в НП № 43з/20.08.2013г. Нарушението е ясно описано “пречи на орган на МВР”, както и нарушените разпоредби чл. 275 във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР. Нарушението по смисъла на законовата регламентация се изразява в противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Преченето може да се изразява в извършване на определени фактически действия като блъскане, дърпане, влизане в саморазправа и неподчинение спрямо разследващия полицай или отказ да даде дължимото поведение, като например да даде дактилоскопични данни. По аргумент от чл. 5, ал. 2 от Наредба № Iз-701/ 17.03.2011г. за реда за извършване на полицейска регистрация, последните се вземат от експерт–криминалисти при БНТЛ (базови научно-технически лаборатории). Самото извършване на регистрация по чл. 59, ал. 1 от ЗМВР се основава на привличането на лицата като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. В АУАН и НП е посочено, че Ц. – П. е привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 1250/2013г. /постановление на л. 27 от н.а.х. делото/, което е необходимо и достатъчно, за да породи задължението на привлеченото лице да бъде регистрирано по реда на чл. 59 от ЗМВР. Без значение е текста на НК, по който е привлечена Ц. – П., доколкото в хода на досъдебното производство обвинението може да бъде изменено (арг. 225 от НПК).

Гореизложеното налага извода, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство.

Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то не се налага да бъде връщано за ново разглеждане по чл. 222, ал. 2 от АПК. Както бе посочено по-горе с АУАН № 43з/18.07.2013г. е повдигнато административно обвинение на Б.Г.Ц. – П. за нарушение на разпоредби чл. 275 във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР. От постановление на л. 27 от н.а.х. делото се установява, че същата е била привлечена на 18.07.2013г. като обвиняема по досъдебно производство Д № 1250/2013г. за престъпление от общ характер. От докладна записка с № 25570/18.07.2013г. на р.п. Р. Н. се установява, че с декларация Б.Г.Ц. – П. е отказала да бъде извършена криминалистична (полицейска) регистрация. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства на актисъставителя и свидетеля по акта се установява, че касационната ответница е отказала да бъде регистрирана, при което бил съставен процесният АУАН. Както бе посочено по-горе пречене по см. на чл. 275 от ЗМВР, нарушението може да бъде осъществено, както с активно поведение, така и с пасивно – бездействие и отказ да даде дължимото съдействие. Противозаконността се изразява в това, че според чл. 59, ал. 4 от ЗМВР за извършване на регистрацията не се изисква съгласието на лицата, т. е. същите не могат да откажат, освен образци за ДНК профил, което пък са длъжни да предоставят или да се изземе принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Налага се извода, че безспорно Б.Г.Ц. – П. е нарушила разпоредбата на чл. 275 от ЗМВР, като е противозаконно е пречила да бъде регистрирана по чл. 59, ал. 1 от ЗМВР. Следователно правилно е ангажирана отговорността на Ц. – П. с НП № 43з/20.08.2013г., което следва да бъде потвърдено.

Като е достигнал до различни изводи решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъда отменено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1121/09.12.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 2379 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43з/20.08.2013г. на началник I-во РУП Плевен към ОД на МВР -Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.