Р E Ш Е Н И Е

 

№ 86

гр.Плевен, 24.02.2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

        Председател: Цветелина Кънева

Членове: Kатя Арабаджиева

                                                    Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 2  по описа за  2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 125 от 18.11.2013г. е потвърдено НП № 90/29.05.2013г. на Заместник Кмета на Община Левски, с което на Д.С.С. *** е наложено наказание глоба в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба № 1 на Общински съвет Левски, на основание чл. 53, ал.1 и ал.2, чл. 52, ал.4 и чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.С.С., чрез адв. А.А. от ПлАК, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, свързани с некредитирането на показанията на част от изслушаните по делото свидетели и възраженията на жалбоподателя. Твърди, че вследствие на това се е стигнало до непълно и неточно изясняване на релевантните по делото факти. Сочи, че не е безспорно установен друг елемент от фактическия състав, а именно – наличие на шумна музика, за което именно е санкционирано лицето. Не бил доказан и часът, в който е извършено и установено нарушението. Липсвало доказване и на това, че е нарушено спокойствието на гражданите, което също бил елемент от фактически състав на нарушението. Моли решението и НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата на изложените в същата основания-

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Левски е възприел следната фактическа обстановка:

На 07.05.2013г. на Д.С. е съставен АУАН затова, че на същата дата около 00.10 часа в град Левски, в дом, находящ се на ул. „Гео Милев” №19, като организатор на тържество нарушава нощната тишина след 23.00 часа, с което е нарушил чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет Левски. Въз основа на така съставения акт е издадено и оспореното пред съда НП№90/29.05.2013г., от заместник кмета на Община Левски, на който това правомощие е възложено с изискана и приобщена по делото заповед на Кмета на Общината. Според дадените от жалбоподателя обяснения на 06.05.2013г. същият с роднини е празнувал Гергьовден, когато минали полицаи и го предупредили, че до 00.00 часа следва да спре музиката, което същият обещал да стори и съответно изпълнил. Твърдял, че празненството е било на адрес град Левски, ул. „Гео Милев” № 6, а лицето живее на № 19 на същата улица, като и двата имота са собственост на майка му Г. С.. Изложеното съдът приел за защитна теза и не кредитирал по делото.

От показанията на останалите свидетели съдът извел следните изводи: Изготвена била докладна записка от В. К. Т., в качеството му на служител при РУП Левски, като въз основа на нея на следващия ден лицето е призовано за съставяне на акт за установяване на нарушение, който С. е отказал да подпише. Според Т.- при изпълнение на служебните си задължения на посочената дата, заедно с колегата му Й. посетили адреса по сигнал, подаден на тел. 112. Същият твърди, че жалбоподателят се води на този адрес, съгласно адресната си регистрация. И двамата свидетели твърдят, че силната музика се е чувала от адрес „Гео Милев”№19, на който адрес е регистриран жалбоподателят, както и че същият е бил на адреса към момента на проверката и е заявил, че е организатор на тържество. Съдът е посочил, че дава вяра на показанията на свидетелите К., Д., П., Т. и Й., като различието в последните относно адреса на къщата не водело до извод за неосъществяване на нарушение. Съдът е изложил мотиви защо не дава вяра на показанията св. Дашев, поради това, че последният твърди, че е приятел с жалбоподателя, и тъй като същите били противоречиви.

При така установените факти, съдът приел, че нарушението е безспорно доказано, и тъй като при процедурата не били установени нарушения, потвърдил изцяло НП.

Настоящият състав на съда не споделя изведените изводи от страна на Районния съд, като счита, че по делото има неизяснени факти, които препятстват установяването на обективната истина, респ. изясняване на въпроса извършено ли е нарушение от санкционираното лице. Съдът намира, че същите се дължат на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производството и на съда. Последните обаче не могат да бъдат санирани в рамките на настоящето, поради което решението на РС Левски и НП на Земестник Кмета на Община Левски следва да бъдат отменени.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно приложимата нормативна уредба се касае за нарушение на обществения ред, регламентирано в Наредба № 1 на Общински съвет Левски, представляващо вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 23.00 до 06.00 часа за посочения сезон (чл.2, т.2  от Наредба № 1 на ОбС Левски). За съставомерността на такова нарушение следва да бъде доказано вдигането на шум в съответно посочените часове, който да е смутил спокойствието на обитателите на жилищните сгради. В процесния случай съдът приема за основателно направеното възражение в касационната жалба, че не е доказан този елемент от фактическия състав на нарушението. Доколкото от показанията на изслушаните свидетели (полицаи) и от докладна записка от Д. Й. до Началника на РУП Левски, приложена на лист 32 по делото, има данни за постъпили обаждания във връзка с произведения шум, което именно е станало причина за проверка от страна на полицаите, съдът приема, че има индиции за осъществяване на този елемент от състава на нарушението, но последният не е доказан.

Съдът приема за основателно и възражението относно неизясненост на въпроса с адреса, на който е установено нарушението. Последното представлява и формално задължителен реквизит на АУАН и на НП. В този смисъл, не се споделят изводите на съда, че не е от значение на кой адрес се намирало лицето, на кое място е установено нарушението. В тази връзка не е отговорено и на възражението чия собственост са двата визирани имота, респ. в кой се е провело мероприятието и в какво качество е било там наказаното лице. В този смисъл съдът приема, че при неизясняване на посочените по-горе данни липсва доказване на това кой е осъществил нарушението.

Съдът установи противоречия в показанията на свидетелите – полицаи, на които е стъпил съда при установяване на фактите. В тази връзка на първо място следва да бъде отбелязано, че съдът е описал показанията само на двама от разпитаните полицаи, които не са актосъставителят и свидетеля по акта, а за останалите само е посочил, че ги кредитира. В същите обаче се съдържа противоречие – изготвилият докладна записка полицай Й. посочва, че три пъти са ходили на адреса (въпреки, че не си спомня кой), а св. Т. твърди, че във връзка с три поредни сигнала на тел. 112 два пъти са предупреждавали, а на третия път са отишли. От горното не става ясно колко пъти, още по-малко – в колко часа са осъществили проверката полицаите. Доколкото последното е именно установяването на нарушението, всеки от тези факти ( неустановени) се явява от значение за установяване на нарушението. Извън това, видно от цитираните, но необсъдени показания на останалите свидетели, в частност свидетеля по акта П., същите говорят за лице Д. З., което е различно от нарушителя, като лице със същото име е споменато и в мотивите на съдебното решение.

На следващо място, АУАН е съставен на следващия ден след проверката от лица, които не са присъствали на същата, а се твърди, че са се позовали на докладната записка. Същото обаче не е вписано в АУАН, при което се явява, че липсва надлежно съставен акт.

Липсват доказателство и за опосредяващ акт за оправомощаване на актосъставителя, в съответствие на чл. 41 от Наредба № 1 на ОбС Левски.

Не е обоснован и размера на наказанието. Съдът приема, че се касае за предвиден широк диапазон за определяне на глобите, тъй като нормативният акт не е предвидил минимален размер на глоба, а само максимален, който е 5 000 лева. Именно поради това, по мнение на съда следва при определяне на размера на същия, последното да е мотивирано съобразно с конкретно установеното нарушение. Направеното от съда допълване на мотивите на решаващия орган е недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 125 от 18.11.2013г. на Районен съд Левски, постановено по НАХД № 308/2013г., като вместо него постанови

ОТМЕНЯ НП № 90/29.05.2013г. на Заместник Кмета на Община Левски, с което на Д.С.С. *** е наложено наказание глоба в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба № 1 на Общински съвет Левски, на основание чл. 53, ал.1 и ал.2, чл. 52, ал.4 и чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.