ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44

гр.Плевен, 17.01.2014 год.

Административен съд - гр.Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

При секретар А.Х. и в присъствието на прокурор при ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията административно дело №1002 по описа на Административен съд – Плевен за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод подадена искова молба от И.А.Р., изтърпяващ наказание в Затвора-Плевен, V-та група, срещу Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в реални психически болки и страдания следствие на виновно и противоправно поведение на администрацията на Затвора-Плевен да му осигури възможност да се възползва от правото си на кореспонденция с адвокат по всяко време, бездействие представляващо нарушение на чл.76 ал.2 от ЗИНЗС. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и допускане до разпит като свидетели на конкретно посочени лица. В исковата молба изрично е посочено, че л.св.Р. желае делото да се разглежда от Административен съд-Плевен.

След отстраняване на нередовностите на исковата молба и заплащане на държавна такса от 10 лева по делото, съдът е насрочил и разгледал делото в две поредни съдебни заседания, в които е допуснал изслушването на свидетели и приобщил посочените от ищеца писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и моли исковата му претенция да бъде уважена.

Ответникът не изпраща представител по делото.

Представителят на ОП Плевен дама заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба.

Съдът, след като се запозна с изложените в първоначалната и уточняващата молби факти и обстоятелства, както и с изложеното в открито съдебно заседание, намира, че искът на л.св.Р. е недопустим като насочен срещу ненадлежен ответник, съобразно чл.205 от АПК, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл.205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Във връзка с горното и предвид твърденията на л.св.Р., че искът е насочен срещу Министерство на правосъдието, съдът намира, че последното, независимо, че е юридическо лице, не е надлежен ответник съобразно чл.205 от АПК, тъй като прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция ”Изпълнения на наказанията” съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. Следва да се посочи също, че особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

По изложените по-горе съображения предявената от л.св.Р. искова молба срещу Министерство на правосъдието следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определението, с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на л.св. И.А.Р.,***, V-та група, против Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в реални психически болки и страдания следствие на виновно и противоправно поведение на администрацията на Затвора-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1002/2013г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: