РЕШЕНИЕ
№ 4
Плевен, 07.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и
тринадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1001 по описа за 2013 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл.55 от Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР).
Производството по делото е образувано по жалба от Е.Д.Д.,***
против Заповед №КД-14-15-325/27.09.2013 г. на Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК) – Плевен. Със заповедта на основание чл.54, ал.1
от ЗКИР във връзка с заявление вх.№94-7161/23.09.2013 г. на Д.С.Д. и приложени
към него материали по чл.58, ал.3 и ал.5, чл.59, ал.1 от Наредба №3/2005 г. е
одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на
гр.Плевен, ЕКАТТЕ 56722, общ.Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК. С изменението към досегашните собственици
на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56722.659.883 с площ 389 кв.м., начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) е записан нов собственик - Д.С.Д.,
по отношение на ид.част от 142 кв.м.,
въз основа на документ: нотариален акт /НА/ №6, том 3, дело 11986 от 31.07.2013
г., издаден от службата по вписванията /СВ/– Плевен /посочено като Агенция по
вписванията в заповедта/.
Заповедта се оспорва като неправилна и незаконосъобразна,
моли да се отмени същата, и да се присъдят направените по делото разноски. Сочи
се, че същата е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и
нарушение на материално-правните разпоредби. Преди издаването на заповедта,
като собственици на ПИ в КР са посочени:
И.Б.С. – ид. част от 94 кв.м.
Е.Д.Д. 1/6 ид.част /64,84 кв.м/.
А.П.С. – ид.част от 94 кв.м.
Д. С. Д. – 1/6 ид.част.
Д.А.Д. – 1/6 ид.част.
След изменението, направено с оспорената заповед, към
досегашните собственици се добавя Д.С.Д.,
без да отпадне или се намали ид.част на някой от досегашните собственици на ПИ.
Посочва се, че данните за правото на собственост са основни кадастрални данни.
Съобразно чл.57, т. 8 от Наредба №3/28.04.2005 г., поддържането на КК и КР се
състои в одобряване на настъпилите изменения при промяна на данните за правото
на собственост и другите вещни права и за носителите им. Заповедта се позовава
на чл.54, ал.1 от ЗКИР, без да се сочи коя от хипотезите на чл.53 от ЗКИР се
извършва изменение в КК и КР. От фактическа страна приложима е разпоредбата на
чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР – при непълноти и грешки. Съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР
непълнотите и грешките се установяват с акт, който се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересованите собственици. Съставянето на такъв акт е етап
от законосъобразното развитие на процедурата по изменение на КК и КР при
отстраняване на непълноти и грешки. Липсата на съставен такъв акт е съществено
нарушение на процесуалните правила. Не е спазена и формата на индивидуалния
административен акт /ИАА/, тъй като в заповедта не се съдържа правното
основание, въз основа на което е одобрено изменението на КК и КР. Моли за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият Е.Д.Д.,*** редовно
призован, се явява лично и с адв. Д., която поддържа жалбата и намира заповедта
за незаконосъобразна, тъй като не са спазени административно производствените
правила при издаването й и не е съставен акт за непълноти и грешки при вписване
на ново лице в кадастралния регистър. Моли за отмяна на заповедта и присъждане
на разноски.
Ответникът-началникът на СГКК-Плевен
изразява становище по жалбата в писмото, с което изпраща същата и административната
преписка. Намира, че с оспорената заповед независимо, че се посочва, че се
изменя КК и КР се изменя само КР на недвижимите имоти /НИ/, като Д.С.Д. въз
основа на НА №29, том І, рег.№679, дело №130/2013 г. на нотариус А.П. от района на ПРС, вписан
в СВ с вх.рег.№11986/31.07.2013 г., акт №6, т.31, дело №6292/2013 г. е вписан
като собственик въз основа на представения легитимиращ документ по чл.112, б.
“а” от Закона за собствеността. Праводателят му С. Д.Д. не е сред съсобствениците на ПИ, поради което тази сделка не
представлява основание за заличаване от КР на някое от лицата – собственици на
ПИ. Сочи, че СГКК – Плевен не е правораздавателен орган и няма правомощия да
извършва преценка на законосъобразността на правни сделки, сключвани с НА, нито
да преценява дали лицата – прехвърлители на права действително притежават
такива към момента на сделката. С оспорената заповед са нанесени данни за ново
лице – съсобственик на ПИ, съобразно удостоверена от нотариус и вписана в СВ
прехвърлителна сделка. Конкретната преценка за това, дали прехвърлителят
притежава правата – предмет на сделката, е следвало да се извърши от съответния
нотариус и съдията по вписванията, началникът на СГКК няма право да откаже отразяването
в КР на НИ на данните от надлежно удостоверен от нотариуса и вписан легитимиращ
документ. По отношение твърдяното
нарушаване изискванията на чл.53, ал.3 от ЗКИР сочи, че съгласно §1, т.10 от ДР
на ЗКИР и Наредба №3/2005 г., непълноти и грешки са онези несъответствия в
данните за НИ, които са съществували към момента на одобряването на КК и КР,
спрямо действителното им състояние. КК и КР за процесния недвижим имот са
одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Към момента на одобряването на КККР през 2008 г. не са съществували
несъответствия с данните за правата на собственост върху имота, тъй като НА,
въз основа на който заявителят Д.С.Д. е вписан като собственик, е издаден едва
през юли 2013 г. По тези причини счита, че за органа не съществува задължение
за съставяне на Акт за непълноти и грешки преди издаване на заповедта. Изменението
е в изпълнение на нормативното задължение на СГКК за подържане на ККР в
актуално състояние чрез отразяване настъпилите изменения при промяна на данните
за правата на собственост и другите вещни права и за носителите им – чл.57, т.6
от Наредба №3/2005 г. Конкретните права на собственост между съсобствениците,
ако между тях съществуват спорове, следва да се решат по гражданско-правен ред.
Последваща промяна може да бъде извършена след представяне на съдебно решение,
установяващо действителните права между съсобствениците на ПИ. Моли да се отхвърли
оспорването и да се потвърди ИАА като правилен и законосъобразен.
В съдебното заседание,
ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Н. от ПАК, който поддържа
изразеното в становището по жалбата и намира заповедта за законосъобразна, като
посочването, че се изменя и кадастралната карта намира за техническа грешка.
Намира, че при представяне на акт за собственост в конкретния случай не се
съставя акт за непълноти и грешки, а се
отразява промяната въз основа на титула за собственост. Моли за потвърждаване
на заповедта и присъждане на разноски.
Заинтересованите
страни Д.С.Д.,***, редовно призован се представлява от адв. М. от ПАК, която
намира жалбата за неоснователна и поддържа изложеното от пълномощника на
ответника в частта, че не е налице хипотезата на непълнота и грешка и не е
необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки. Посочва, че между
съсобствениците има конкуренция за материална собственост, който въпрос не може
да реши в настоящото съдебно производство. Поддържа представено писмено
становище и моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Заинтересованите
страни -Д.А.Д.,***,И.Б.С.,*** и А.П.С.,*** призовани, се явяват лично, не изразяват
становище по жалбата.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена на оспорващия с писмо, получено на 02.10.2013
г., видно от обратната разписка на л.16. Жалбата е изпратена чрез органа с
писмо, чието пощенско клеймо е от 16.10.2013 г., видно от запазения пощенски плик
на л.7.
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, а именно 14-дневен от деня на
съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно нотариален акт №182, том XXIV, дело №4782/1997 г. С. Д.Д. притежава 142 кв.м. от ПИ №6004 в стр.кв.85а по плана на
гр.Плевен, и постройки в дворното място. С договор за доброволна делба от
24.11.2000 г. /л.11/ същият е запазил собствеността си върху постройките, а ид. части от ПИ са поставени в дял на
другите съделители. С НА №5, том ХV, дело 8042 от 14.12.2000 г. .Е.Д.Д. се
легитимира като собственик на 1/6 ид.част от НИ. Съделителят по договора за
доброволна делба Д. С. Д. е починал на
03.02.2001 г., видно от удостоверението за наследници на л.17. С НА №173, том
VІІІ, рег. 4882, дело 1821 от 13.04.2004 г. И.Б.С. се легитимира като
собственик на ид. част от 94 кв.м. Със същият НА А.П.С. се легитимира като
собственик на ид.част от 94 кв.м. При одобряването на КККР на гр.Плевен със
заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. /л.24/ на Изпълнителния директор на АГКК, на
поземления имот е даден идентификатор 56722.659.883, посочено е, че е с номер
по предходен план 6004 и е с площ 389 кв.м., начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м). Тези данни са видни от скицата на имота на л.36. Като
собственици при одобряването на КК и КР са посочени лицата по договора за
доброволна делба и тези по НА №5, том ХV, дело 8042 от 14.12.2000 г. и НА №173,
том VІІІ, рег. 4882, дело 1821 от 13.04.2004 г., видно от извадката от КР /л.л.18-20/.
С нот.
акт №29, том ІІ, рег.№679, дело №130 от 31.07.2013 г., вписан в СВ с вх.рег.№11986/31.07.2013 г., акт №6,
т.31, дело №6292/2013 г. /л.10/ С.
Д.Д. е дарил на Д.С.Д. 142
кв.м. ид.част от ПИ, заедно със самостоятелен обект в сградата, построена в
него, като си е запазил пожизнено правото на ползване. Със заявление /л.8/ Д.С.Д. е поискал промяна в КР на НИ, като е
представил нот.акт /същият е написан с номера от Служба по вписвания/. Въз
основана това заявление е издадена процесната заповед, като е изменена КК и КР,
като в КР е вписан допълнително Д.С.Д. като съсобственик на 142 кв.м. ид.част от ПИ, като
не са променени данните относно останалите съсобственици.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.54, ал.1 от ЗКИР. Законът изисква измененията в
кадастралната карта по чл. 53
да се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия,
картография и кадастър. Заповедта е издадена от Началника на СГКК гр.Плевен, на
когото са делегирани правомощия със заповед рег.№ РД-13-59/16.03.2012 г. /л.22/
от Изпълнителния Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, а
издалият заповедта инж.С. ***5,26 от делото).
Оспорената
заповед е издадена в установената писмена форма, като няма спор между страните,
че КК и КР на гр.Плевен са одобрени по предвидения в закона ред и са влезли в
сила по отношение на процесния имот /л.24 от делото/.
Заповедта обаче е издадена
при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, като в същата
не е посочено и правно основание за издаването й, тъй като посочените чл. 54, ал. 1 от ЗКИР във връзка с чл. 58, ал.3 и 5, чл.59, ал.1 от Наредба №
3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри не представляват правно основание за издаването й. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от компетентния
административен орган. Безспорно е по делото, че кадастралният регистър и кадастралната
карта на гр. Плевен са одобрени с влязла в сила заповед № РД-18-71/06.06.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК и изменението им следва да бъде извършено
при условията и по реда на чл. 53 от ЗКИР, респ. глава шеста
от Наредба № 3/2005 г.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР предвижда три различни хипотези, при които могат да
се изменят одобрените кадастрални карти и регистри, а именно т. 1 - когато
съдържат непълноти и грешки, т. 2 - когато са одобрени при нарушение на закона
и т. 3 - когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от с. з. В случая макар и административният орган да
не е посочил изрично правното основание за издаване на процесната заповед,
същото би могло да бъде изведено от изложените от него фактически основания -
наличието на непълнота в кадастралния регистър по отношение на посочения имот.
Органът счита, че съществува непълнота, тъй като съсобственик на ПИ не е посочен
като такъв, поради което следва да се впише неговият правоприемник, който се
легитимира с НА.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралния регистър се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Подаденото от Д.С.Д. като заинтересовано лице заявление е годно да
инициира началото на процедурата по изменението на кадастралния регистър, но
административното производство следва да се развие при спазване на останалите
административно-процесуални правила, предвидени в закона. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, непълнотите и грешките се установяват на
самото място от Службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Предвид императивната
разпоредба на закона, за да бъде изменен кадастралният регистър на основание
установени в него непълноти или грешки, заявителят и останалите пряко
заинтересувани собственици е следвало да бъдат поканени да подпишат акта за
установяване на непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3
от ЗКИР. Това е от
значение за последващото развитие на процедурата, тъй като ако се направи
възражение или се откаже подписването на акта за непълноти и грешки, от
административния орган се отказва исканата поправка с указание за
отстраняването на спора за собственост по съдебен ред. В административното
производство, административният орган не може да се произнася относно правата
на собственост. В настоящия случай такъв акт не е представен по делото, липсват
и твърдения за съставянето му. Съставянето на акт за установяване на непълноти
и грешки, който да бъде подписан от всички пряко заинтересувани собственици на
засегнатите имоти, е задължително условие за законосъобразно развитие на
процедурата по изменение на кадастралния регистър, при условие на непълноти и
грешки, тъй като по този начин административният орган може да констатира
липсата или наличието на спор за материално право и да издаден законосъобразна
заповед. Като не е съставен на самото място акт и той не е предявен за подпис
на всички пряко заинтересувани лица, административният орган е издал оспорената
заповед без надлежно провеждане на административно производство.
На следващо място
следва да се има в предвид, че с отразяването на нов съсобственик в КР
идеалните части на всички съсобственици стават повече от единица. Въпреки
различния начин на изписване на съсобствеността е видно, че до записването по
отношение на новопредставения НА трима съсобственици са притежавали по 1/6 (или
общо 1/2) от ПИ, а другите двама съсобственици са притежавали по 94 кв.м., или
общо 188 кв.м., и при съобразяване с
факта, че размерът на ПИ е 389 кв.м., означава, че не е посочен собственикът само
на 6,5 кв.м., което според съда се дължи на различните начини на изчисляване на
ид.части и различието в размера на ПИ по КК /размерът по НА на заявителя е 389
кв.м., както е по актуалната скица, но по договора за доброволна делба от 2000
г. е 380 кв.м./. Посочването на нов съсобственик не за 6,5 кв.м., които не са
отразени в КР, а за 142 кв.м., явно предполага наличието на спор за материално
право, който не може да бъде решен в настоящото производство по реда на ЗКИР, нито от административния орган, нито от съда.
Този спор следва да се разреши предварително по общия исков ред, след което да
се инициира и развие производството по чл. 53, ал. 2
от ЗКИР за изменение
на кадастралния регистър. В допълнение следва да се има в предвид и че едно от
лицата, което е записано като собственик на ПИ със заповедта, с която е одобрен
КК и КР, а също и в обжалваната заповед, към момента на издаването и не е
притежавало право на собственост по отношение на имота. Д. С. Д. е починал на 03.02.2001 г., видно от
представеното удостоверение за наследници (л.17 от делото). Не е посочено в КР,
кой е неговият правоприемник.
Органът неправилно счита,
че тъй като нот.акт, въз основа на който заявителят Д.С.Д. е вписан като
собственик, е издаден едва през юли 2013 г., за СГГК не съществува задължение
за съставяне на Акт за непълноти и грешки преди издаване на заповедта. Въпреки
че нот.акт е издаден на 31.07.2013 г., същият е основан на нот.акт от 1997 г.,
който не е отразен в КР. След като нот.акт на прехвърлителя не е отразен в КР,
то е налице промяна в КР с отразяването собственика по новия нот.акт, извършено
с процесната заповед, която промяна по смисъла на закона е отстраняване на
непълнота или грешка. Съвсем различно би било положението, ако прехвърлителят
беше отразен в КР. В този случай в КР щеше да се отрази новия собственик, като
се заличи стария. А в случая, когато прехвърлителят запазва част от правата си
/в настоящия случай запазва правото на ползване/, прехвърлителят ще се отрази
само с правата, които запазва, а приобретателят – само с придобитите права.
Посочените в
заповедта като правно основание разпоредби на чл. 58, ал.3
и 5 от Наредба № 3/28.04.2005г. са неотносими, доколкото само определят необходимите
документи за изменение на КК и КР. Посочената разпоредба на чл.59, ал.1 от
Наредбата съдържа множество точки, уреждащи различни хипотези, като органът не
посочва, коя от тях е приложима. В случая е приложима т.6 – “в случаите на
непълноти и грешки се съставя акт; измененията в границите на поземлените имоти
се въвеждат на ниво проект и се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР, която се съобщава на
заинтересуваните лица; след влизането в сила на заповедта службата по геодезия,
картография и кадастър отразява измененията в кадастралната карта и архивира
старото състояние на имота;”. Изискванията на същата по отношение съставянето
на акт за непълноти и грешки явно не са съобразени от органа. По така
изложените причини процесното изменение не е в изпълнение на нормативното
задължение на СГКК за подържане на КК и КР в актуално състояние чрез отразяване
настъпилите изменения при промяна на данните за правата на собственост и
другите вещни права и за носителите им – чл.57, т.8 /неправилно посочена като
т.6/ от Наредба №3/2005 г. Тази разпоредба урежда надлежно прехвърляне на право
на собственост или други вещни права между лица, вписани в КР по надлежния ред,
и техните правоприемници по отношение на същите права. Лица, на които
праводателите не са вписани в КР, не се вписват по този ред, а след отстраняване
на непълнотите и грешките със съответния подписан акт за непълноти и грешки,
или след съдебно решение, което установява правата на съответните лица.
Съдът намира, че е
налице спор за материално право и процесната заповед следва да се отмени, като след решаване на спора за материално право КР
следва да бъде съобразен със съдебното решение по искане на заинтересовано
лице.
Настоящето решение е
съобразено със съдебната практика - в този смисъл са Решение № 874 от
15.07.2010 г. на АдмС - Бургас по а. х. д. № 107/2010 г., потвърдено с решение . на ВАС по адм. д. № 12788/2010 г., Решение № 952 от
28.07.2010 г. на АдмС - Бургас по а. х. д. № 490/2010 г., потвърдено
с решение на ВАС по адм. д. № 12372/2010 г.
При този изход на
делото, искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл.
143, ал. ал. 1 от АПК съдът намира , че СГКК –Плевен следва да заплати на Е.Д.Д.,***
разноски в размер на 250 лева – 10 лева –
внесена държавна такса /л.6/ и възнаграждение за един адвокат в размер на 240
лева с оглед договор за правна защита и
съдействие на л. 58 по делото.
Съдът намира с оглед
заявеното от адв. М. в с.з., че намира жалбата за неоснователна, изхода на
делото и липсата на доказателства, че договореното възнаграждение от 200
лева съгласно договор за правна защита и
съдействие (л. 53 по делото) е реално платено, че разноски не следва да бъдат
присъдени на заинтересованата страна Д.С.Д.,***,
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предл.второ от АПК, Административен
съд-Плевен, пети състав
РЕШИ:
Отменя заповед №КД-14-15-325/27.09.2013 г. на началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен.
Осъжда Служба
по геодезия, картография и кадастър – Плевен, ул.”Александър Стамболийски”№1,
ет.8, БУЛСТАТ 130362903 да заплати на Е.Д.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 250
лева.
Не присъжда претендирани разноски в размер на 200 лева
на заинтересованата страна Д.С.Д.,***.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: