ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 36
гр.
Плевен, 14.01.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – осми състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
Богданова-Кучева административно дело № 1/2014 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 74, ал. 2
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба /ИМ/ на Ж.Г.Г.,
лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за обезщетение за вреди в размер на
25 000 лева, ведно с дължимата законна лихва.
ИМ е била
първоначално подадена пред Районен съд – София /СРС/, където е образувано гр.д.
№47617/2012 г. В ИМ се сочи, че администрацията на Затвора – Белене подлага ищеца
на по-неблагоприятно третиране, изтезание и нечовешко отношение, в сравнение с
другите доживотно осъдени на лишаване от свобода – тези в Затвора – София, които
имат право да се къпят ежедневно, докато в затвора Белене това може да става само
два пъти седмично. Твърди, че тази разлика представлява неравностойно третиране
– пряка дискриминация, на признак “лично положение”. Същата е довело до
претърпяване на неимуществени вреди от страна на ищеца, за периода от
17.02.2009 г. до предявяване на ИМ /02.10.2012 г./, изразяващи се в
психо-емоционален стрес, унижено човешко достойнство, чувство за страх и
малоценност, загуба на доверие в изпълнителната власт, потиснатост и обострено
чувство за отхвърленост и напрегнатост. Сочи правна квалификация – чл.71, ал.1,
т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр., направени са и доказателствени искания. Ищецът иска от
съда да се установи посоченото дискриминационно третиране; да се осъди
ответника да прекрати нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от такива нарушения;
да се осъди ответника да заплати обезщетение за посоченото неимуществено
увреждане в размер на 25 000 лева за периода от 17.02.2009 г. до момента
на подаване на ИМ, ведно с дължимата лихва до окончателното му изплащане.
С определение /без
номер/ от 23.10.2013 г. гр.д. № 47617/2012 г. СРС е разделил производството по
делото, като е приел за допустими исковете по чл.71, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДискр.,
а искът по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр вр. чл.74, ал.2 от ЗЗДискр вр. чл.1 от
ЗОДОВ е изпратил на Административен съд
– София град /АССГ/, където по същия е образувано дело № 10544/2013 по описан на
този съд. По това дело, АССГ с определение № 6676/31.10.2013 г. е повдигнал
спор за подсъдност. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС с определение
№81/12.12.2013 г., постановено по дело №
75/2013г. е определил, че по иска за обезщетение за вреди е компетентен да се
произнесе АССГ. След връщане на определение №81/12.12.2013 г. в АССГ е
образувано дело под нов номер - 12153/2013, като с определение № 7551/18.12.2013
г. по същото дело АССГ е приел, че е налице хипотезата на чл.135, ал.2 АПК,
като делото е подсъдно на Административен съд – Плевен, и го е изпратил на
настоящия съд.
Съдът намира,
че основанието на иска не е чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр., както се сочи от ищеца в ИМ, а от посоченото в исковата
молба фактическо основание се установява, че се претендира обезщетение от вреди
в резултат от незаконни действия на длъжностни лица по повод административна
дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр.
Претенцията
на това правно основание е недопустима, предвид обстоятелството, че липсва влязло в сила решение
на административен орган за установен акт на дискриминация. ЗЗДискр.
съдържа детайлна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като в
глава IV-та регламентира административен и исков ред като способи за нейното
осъществяване. Равното
третиране е основно, конституционно гарантирано право на гражданите.
Многообразните форми на неговото нарушаване и ценността на защитеното право са
наложили законодателят да създаде две самостоятелни, алтернативни възможности
за защита - защита чрез производство пред Комисията за защита от дискриминация
и защита чрез исково производство. Засегнатите от
дискриминационно третиране лица могат автономно да избират съдебна защита по чл. 71 ЗЗДискр. пред районния съд или защитата
в административното производство по раздел първи, глава IV пред Комисията за защита от
дискриминация (КЗД). И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация
срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране фактът на
дискриминация (Арг.: чл. 65, вр. с чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т.
1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.).
Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои
в невъзможността КЗД да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за
жалбоподателя изход се реализира по реда на чл. 74 ЗЗДискр.,
в зависимост от статута на ответника - частноправен субект (пред исковия съд)
или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Предвид изложеното, съдът намира, че
следва КЗД да се е произнесла по отношение наличие на дискриминация, т.е.
комисията следва да установи налице ли е дискриминация по отношение на Г.,
предпоставка за разглеждане на делото по
реда на чл.203 от АПК. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр.
е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон да е
установен, правопораждащия правото на обезщетение, акт на дискриминация. Съгласно
чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В тази хипотеза административните
съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с
установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на
дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ,
исковете по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същия смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI
"Производства за обезщетения" от АПК. В настоящия случай
не е налице задължителната предпоставка за провеждане на такова
производство-произнасяне на КЗД по образувано пред нея административно
производство. Не е налице влязъл в сила административен акт.
За да се разгледа
иска за обезщетение за вреди от действията на ГДИН, като абсолютна процесуална
предпоставка е необходимо преди това Комисията за защита от дискриминация да се
е произнесла с влязло в сила решение, с което да е установила нарушение на
принципа на равното третиране на лицата.
Настоящето
определение е съобразено със съдебната практика – Определение № 956 от
21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 822/2013 г., Определение № 5921 от 25.04.2012
г. на ВАС по адм. д. № 3871/2012 г.
В настоящия
случай, претенцията за установяване на акта на дискриминация е заявена пред СРС
и той е приел за разглеждане този спор, съгласно определение от 23.10.2013г.,
постановено по гр. д № 47617 по описа на СРС и това е допустимо по правилата на
ЗЗД. Делото е висящо и разглеждането му е насрочено за 14.02.2014г., съгласно
определение от 23.10.2013г., постановено по гр. д № 47617 по описа на СРС. Едва
след влизане в сила на съдебно решение, в полза на ищеца, т.е се признае акта
на дискриминация и нейния период. Лицето може да заяви и претенция за
обезщетение на претърпените вреди в случая пред Административен съд, гр.
Плевен, доколкото се претендират вреди от неравностойно третиране на лицето от
администрацията на затвора в гр. Белене, където ищецът изтърпява наказание.
Налице е
предварително подаден иск за обезщетение на вреди от неравно третиране на ищеца
по време на пребиваването му в затвора, гр. Белене по признака „лично
положение”, поради което същият е недопустим за разглеждане.
Предвид
изложеното исковата молба на Ж.Г.Г., лишен от свобода и изтърпяващ
наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу ГДИН
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, вр. чл. 74 от ЗЗД вр.
чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Плевен, осми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ж.Г.Г., лишен от свобода и изтърпяващ
наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” в частта и относно обезщетението за вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1 по описа на Административен
съд, гр. Плевен за 2014 година.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от
7 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: