Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 90

                                                   гр.Плевен, 25 Февруари 2011г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. К.

 

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното  от съдия К. адм.дело №980 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

        

         Производството по делото е образувано по жалба от Б.Т.И. *** срещу Заповед №4154/19.11.2010г. на Главен разследващ полицай-Началник на отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия, в качеството му на разследващ полицай в РУ в отдел „Досъдебно производство”, на основание чл.224, чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца.

         В жалбата е посочено, че процесната заповедта не е обжалвана по реда на административния контрол. Наведени са доводи, че същата е неправилна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според оспорващия, дисциплинарно-наказващия орган не е изпълнил задълженията си по чл.229 ал.4 от ЗМВР, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства. Твърди се, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не е взето предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, съгласно чл.229 ал.2 от ЗМВР. В тази връзка подробно се описва фактическата обстановка, такава каквато е според оспорващия. Твърди се, че съгласно получена информация, в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на пострадалата пешеходка е причинена лека телесна повреда-две счупени ребра. Сочи се, че за да са налице законен повод и достатъчно данни за започване на досъдебно производство при условията на чл.212 ал.2 от НПК с оглед на място следва да има данни най-малко за нанесена средна телесна повреда, т.е. три или повече счупени ребра. Твърди се също, че до момента на приключване на дежурството не е получавана информация по-различна от предадената, а именно две счупени ребра, представляващи лека телесна повреда. Твърди се още, че горната фактическа обстановка е представена в хода на вътрешноведомствената проверка, но не е взета под внимание, както и не е обсъдена от дисциплинарно-наказващия орган, каквото задължение има. Според оспорващия, дори да се приеме, че мотивите на административния орган могат да се съдържат в документ, изхождащ от помощен или подчинен нему орган, то в хода на цялата проверка не е установено кога е постъпила информацията за действителното състояние на пострадалата-три счупени ребра, от кого е получена и дали му е съобщена в качеството на дежурен разследващ полицай. В тази връзка се твърди, че заповедта е немотивирана, както и че поради липса на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, не е било налице задължение за посешаване на място местопроизшествието и пострадалата. Моли се да бъде обърнато внимание на факта, че дисциплинарно-наказващият орган е изготвил становище, че не са налице предпоставки за търсене на дисциплинарна отговорност. На следващо място в жалбата е посочено, че дисциплинарното нарушение не е индивидуализирано, с което е възпрепятствано правото на защита на оспорващия. Твърди се, че съдебната практика е еднозначна, че липсата на конкретно посочване на дисциплинарното нарушение е съществено административно нарушение и самостоятелно основание за отмяна на акта. Сочи се също, че разпоредбата на чл.246 ал.1 от ППЗМВР задължава дисциплинарно-наказващия орган да посочи кои норми са нарушени, т.е. в заповедта липсва правна квалификация на дисциплинарното нарушение, тъй като не са посочени разпоредбите които са нарушени и вменено служебно задължение което не е изпълнено.В тази връзка, според оспорващия не е ясно в какво точно се състои небрежното изпълнение на служебна дейност, след като не е посочено какво точно е дължимото поведение в качеството му на разследващ полицай. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

            В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба по наведените в нея съображения. Счита, че не е проявил небрежност при изпълнение на дейността му. Моли жалбата да бъде уважена и да се отмени оспорената заповед.

            От ответника в производството- Главен разследващ полицай-Началник на отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР-Плевен, не е депозиран писмен отговор по жалбата.

            В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. В предходното съдебно заседание, в което е даден ход по същество (това определение е отменено и е възобновено съдебното дирене) се е явил лично ответникът и е заявил, че издадената заповед е незаконосъобразна, по подробно изложени съображения.

         Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорената Заповед рег.№4154/19.11.2010г. на Главен разследващ полицай-Началник на отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР-Плевен е връчена лично на оспорващия срещу подпис на 22.11.2010г., видно от отбелязването върху разписката на самата заповед (лист 17-гръб по делото). Съгласно чл.233 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Поради липсата на данни по делото, процесната заповед да е обжалвана по административен ред пред Директора на ОД на МВР-Плевен, както и с оглед твърдението на оспорващия в жалбата, че не е обжалвал заповедта по реда на чл.81 от АПК, и предвид разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на задължителност за обжалване по административен ред, в конкретната хипотеза срокът за обжалване е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на Б.И. е подадена по пощата, видно от приложения по делото пощенски плик с клеймо от 30.11.2010г. (лист 9 по делото) и е заведена в Административен съд-Плевен с вх.№3623 от 01.12.2010г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

         От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно е, от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че към момента на издаване на процесната заповед оспорващият Б.И. е изпълнявал длъжността разследващ полицай в РУ в отдел „Досъдебно производство”при ОД на МВР-Плевен, с присъдена категория „Г”-инспектор (лист 76 по делото).

            На 17.09.2010г. в ОД на МВР-Плевен е постъпила жалба вх.№22918 от А. А. Ц.. (лист 34-39 по делото) във връзка с настъпило ПТП, при което тя е пострадала. В последната е зададен въпрос, защо не е образувано следствие от дознателя. С резолюция от 20.09.2010г. на Директора на ОД на МВР-Плевен е разпоредено на Началник ОДП извършване на проверка, доклад и отговор по жалбата.

            Във връзка с горното, до Директора на ОД на МВР-Плевен е изготвено предложение от 21.09.2010г. от комисар Н. Р.-Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП” за издаване на заповед за извършване на проверка относно данни за допуснато дисциплинарно нарушение от разследващ полицай и наличие на данни за престъпление по чл.343 от НК (лист 32 по делото).

            Със Заповед рег.№3543/29.09.2010г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, във връзка с жалбата на А. Ц.. и предложение от Главен разследващ полицай, е разпоредено да се извърши проверка по изнесените данни в жалбата за допуснати нарушения в процедурите при изпълнение на служебни задължения от служители в ОД на МВР-Плевен, свързани с посещение и вземане на отношение по настъпило на 08.09.2010г. ПТП с пострадал А. Ц.., като при установяване на наличие на извършени нарушения на служебната дисциплина, деянията да бъдат квалифицирани съгласно ЗМВР и ППЗМВР и да се предложат съответни мерки (лист 30 по делото). Проверката е възложена на комисия в състав: Председател: инспектор Е. Б.-Д.-внд главен разследващ полицай в отдел „ДП” категория „Г”  и Членове: главен инспектор Й. Д.-началник на сектор „ПП” към отдел „ОП” категория „В” и инспектор Н. Б.-специалист ІV степен в „Човешки ресурси” категория „Г”, която в срок до 22.10.2010г. да изготви писмена справка за резултатите от проверката. Заповед рег.№3543/29.09.2010г. е връчена срещу подпис на Б.И. на 07.10.2010г.

            Въз основа на Докладна записка рег.№34816/20.10.2010г. от инспектор Е. Б.-внд главен разследващ полицай в отдел „ДП” при ОД на МВР-Плевен (лист 31 по делото) и резолюция на Директора на ОД на МВР-Плевен е удължен срока за извършване на проверката до 29.10.2010г.

            За резултатите от проверката е изготвена Справка рег.№35905/29.10.2010г. до Директора на ОД на МВР-Плевен (лист 23-29 по делото). В справката е отразено, че в хода на проверката са снети писмени обяснения от различни лица, включително и жалбоподателката (приложени по делото на листове 40-64). Видно от справката, въз основа на събраните по преписката материали, комисията е приела за установено следното: На 08.09.2010г. около 07.00часа на кръстовището на ул.”Вардар” и ул.”Стоян Заимов” в гр.Плевен е настъпило ПТП между лек автомобил, управляван от И.Б. и пешеходката А. Ц.., след което пострадалата е откарана в ЦСМП, където около 07.55часа е приета в „Спешно отделение” при УМБАЛ-Плевен от д-р Ц. Г.. Около 07.40часа екип на сектор „ПП”в състав полицай А. и инспектор Н., получили сигнал от дежурния в КАТ-Плевен за настъпилото ПТП и при пристигане на място заварили водача на МПС, снели самоличността и запазили местопроизшествието. Друг екип на сектор „ПП” посетили ЦСМП, където след рентгенологичното изследване на пострадалата, е проведен разговор с дежурния лекар за да се получи информация за състоянието на пострадалото лице. Комисията е приела още, че е проведен и разговор с пострадалата за установяване на самоличността, след което по мобилен телефон е уведомен инспектор Н., че на пострадалата е причинена фрактура на три ребра. Прието е също, че едва около 09.00-09.30часа инспектор Н. е уведомил по служебния мобилен телефон дежурния във ІІ-ро РУ-Плевен, в района на който е възникнало ПТП, за същото. Последният от своя страна е уведомил дежурния разследващ полицай за деня-инспектор Б.И.. В справката е отбелязано, че видно от сведението, дадено от дежурния полицай, информацията която той е получил за състоянието на пострадалата е за две счупени ребра. Тази информация била потвърдена и след проведени разговори между него и дежурната лекарка в „Спешно отделение” в присъствието на Б.И.. Дежурният разследващ полицай е провел консултация по телефона със съдебен лекар относно определяне вида на телесната повреда и след като установил, че две счупени ребра представляват лека телесна повреда, което изключва криминализиране на деянието, инспектор И. се обадил на инспектор Н., за да го уведоми, че няма да извършва процесуални действия и екипът на пътна полиция да извършва необходимите действия по документиране на събитието като административно нарушение. От справката е видно още, че от фактическа страна комисията е приела, че от сведенията на инспектор Н. и инспектор И. не може да бъде установено безспорно в кой момент, каква информация за причинените счупвания е предадена и коментирана, т.е. не може да бъде изяснен въпроса дали и как е възприел инспектор И. наличието на три счупени ребра на пострадалото лице. В тази връзка, според комисията инспектор И. не е предприел необходимите мерки да се осведоми самостоятелно за фактите и обстоятелствата около настъпилото ПТП и състоянието на пострадалата гражданка, а е разчитал на получена информация, предадена му от проведените телефонни разговори, поради което не е започната процедура по образуване на досъдебно производство. Комисията е приела още от фактическа страна, че на мястото на произшествието инспектор Н. е съставил протокол за ПТП на пострадалото лице, а на водача на МПС е съставен АУАН . Протоколът за ПТП от 08.09.2010г. е връчен едва на 14.09.2010г. на пострадалата пешеходка, след нейното изписване от болницата. При проверка на съставеният протокол, комисията е установила, че при оформяне на същия не е попълнен реквизита „Обстоятелства и причини за ПТП”, като по този начин не е виден механизма на възникване на инцидента. Установено е още, че инспектор Н. не е изготвил подробна план-схема на ПТП, в съответствие с изискванията на Наредба №І-41/12.01.2009г. Предвид непълнотата на протокола и липсата на подробна план-схема на ПТП, застрахователното дружество не е приело протокола като доказателство за евентуално изплащане на обезщетение на пострадалата гражданка. Видно от справката, в хода на проверката комисията е установила още, че дежурният лекар, приел пострадалата А. е описала нейното състояние в амбулаторен лист от 08.09.2010г. и след проведена консултация с неврохирург, гръден хирург и ортопед е поставила окончателна диагноза-фрактура на ІV, V и VІ ребра. От сведението на дежурната лекарка, комисията е счела, че въпроса относно това, дали и каква информация е предала по телефона на дежурния полицай в ОДЧ на ІІ-ро РУ-Плевен, не може да бъде изяснен в пълнота, както и не става ясно кога точно е постъпила информацията за трите счупени ребра на пострадалата-преди или след решението на инспектор Б.И. да не извършва оглед на местопроизшествието. Комисията е установила още, че в жалбата на А. и събраните в хода на проверката материали се съдържат данни за извършено от водача на МПС престъпление от общ характер, поради което копие от събраните материали са изпратени на РП-Плевен с мнение за образуване на наказателно производство. При така установеното от фактическа страна, комисията е направила изводи, че сигналът на А. е основателен. Счела е още, видно от справката, че съгласно длъжностна характеристика инспектор Б.И. е следвало да посети на място местопроизшествието, след което, предвид възприетите факти и обстоятелства около инцидента, да вземе решение за провеждане на процесуални действия по започване на досъдебно производство или административно-наказателно такова. Според комисията, независимо, че данните за състоянието на пострадалата са били от такова естество, че дори и при незначителна разлика в точното описание на уврежданията е било възможно настъпилото ПТП да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер или като административно нарушение, инспектор Б.И., проявявайки небрежност в служебната дейност , не е предприел никакви мерки да установи чрез проверка на място или чрез официални документи фактите и обстоятелствата около инцидента, като вместо това е счел получената информация по телефона за достатъчна за да не предприеме действия по започване на разследване. Според комисията, това решение на инспектор Б.И. е довело до забавяне започването на досъдебно производство. Комисията е квалифицирала действията му като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност по смисъла на чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца. Въз основа на така направените изводи, относими към конкретния казус, комисията е направила предложение материалите от преписката да бъдат изпратени по компетентност на главния разследващ полицай на ОД на МВР-Плевен за изпълнение на процедури по реда на ЗМВР и ППЗМВР и вземане на решение за търсене на дисциплинарна отговорност. Справката е подписана от председателя и членовете на комисията.

            Върху изготвената Справка рег.№35905/29.10.2010г. е поставена резолюция „Н-к отдел „ДП”-За отговор и дисциплинарни мерки! Н-к СПП- За дисциплинарно отношение! ЧР-За контрол!” с дата 01.11.2010г.

            Видно от отбелязването върху справката, оспорващият И. е запознат с нейното съдържание срещу подпис на 12.11.2010г. (лист 29 по делото).

            В изпълнение на горната резолюция, до Директора на ОД на МВР-Плевен е изготвена Докладна записка вх.№36892/09.11.2010г. от комисар Н. Р.-Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП”, който е и дисциплинарно-наказващия орган, относно констатациите в т.2 от Справка рег.№35905/29.10.2010г. (лист 22 по делото). В последната е изложено мнение, че освен от обясненията на Б.И. и от сведенията на други конкретно посочени лица, е видно, че първоначалната информация от Спешна помощ е била за две счупени ребра, при което положение и след консултация със съдебен лекар, правилно разследващият полицай е отказал да извърши оглед, респективно да започне досъдебно производство при условията на чл.212 ал.2 от НПК-липса на престъпление от общ характер. Изложено е мнение също, че разследващият полицай не е имал основание да се съмнява в информацията, получена от Спешна помощ, тъй като не е имало други данни, различни от съобщените му относно характера на телесните увреждания, поради което не е имал задължение да проверява допълнително получената информация. Посочено е още в докладната записка, че не се установява да е имало допълнително уведомяване на разследващ полицай И. за последващите констатации на лекарите, както и ако е имало такова, в кой момент е станало и дали към този момент местопроизшествието е било запазено. В заключение е отбелязано, че комисията не е събрала безспорни и категорични доказателства, че разследващ полицай И. е извършил дисциплинарно нарушение.

            Върху докладната записка до Директора на ОД на МВР-Плевен е поставена резолюция с дата 09.11.2010г. „Н-к отдел „ДП”-За дисциплинарни мерки спрямо служителя и уведомяване тъжителя!”.

            На 11.11.2010г. от Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП” до Б.И. е изпратена покана рег.№37328 (лист 21 по делото), с която на основание чл.229 ал.1 от ЗМВР и във връзка с извършено нарушение на служебната дисциплина на 08.09.2010г., изразяващо се в не посещаване на местопроизшествие относно възникнало ПТП, не предприемане на мерки за проверка на получена информация по телефона за ПТП, представляващо небрежност в служебната дейност, лицето е поканено в срок до 19.11.2010г. да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдяните факти и обстоятелства. Разяснено е, че ако в указания срок не представи обяснения, последното ще бъде счетено за отказ. Поканата е връчена на 12.11.2010г. на Б.И..

            Във връзка с горната покана, на 19.11.2010г. до Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП” е депозирано обяснение вх.№38283 от Б.И.-разследващ полицай в РУ в отдел „ДП” при ОД на МВР-Плевен. Видно от последното, И. подробно е изложил възприетата от него фактическа обстановка по случая, а именно за получена по телефона информация за две счупени ребра и след консултация със съдебен лекар е прието от негова страна, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата е причинена лека телесна повреда. Посочено е, че за да е налице законен повод и достатъчно данни за започване на досъдебно производство с оглед на местопроизшествието следва да има данни най-малко за нанесена средна телесна повреда. Твърди се, че не е имало никакво основание за съмнение в предадената информация от ОДЧ , в нейната непълнота или недостоверност. Посочено е също, че до приключване на дежурството в 8.30часа на 09.09.2010г. не е получена  информация нито устна, нито писмена за състоянието на пострадалата, различно от предаденото от ОДЧ-две счупени ребра, представляващи лека телесна повреда. В заключение от И. е отбелязано, позовавайки се на Инструкция №Із-2295/08.12.2006г. и Наредба №І-183/04.12.2002г., че в конкретния случай не е имал задължение да посети на място нито местопроизшествието, нито пострадалата в ЦСМП, тъй като получената от него информация не е съдържала законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, което да налага извършване на оглед или други процесуално-следствени действия.

            Върху обяснението е поставена резолюция „Запознах се и приех писмените обяснение на служителя” от Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП” с дата 19.11.2010г.

            Със Заповед рег.№4154/19.11.2010г. Главен разследващ полицай-Началник на отдел ДП” при ОД на МВР-Плевен е наложил на Б.Т.И.-разследващ полицай в РУ в отдел „ДП”, с присъдена категория „Г”, дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца. В последната е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, установено при извършена проверка, назначена със Заповед №3543/29.09.2010г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, изразяващо се в бездействия, съставляващи небрежност в служебната дейност, изрично описани, а именно-не посетил местопроизшествието, съгласно изискванията на длъжностната характеристика, утвърдена с МЗ №Із-187/08.02.2007г., не предприел мерки да установи, чрез проверка на място или чрез официални документи и доклади фактите и обстоятелствата около инцидента, което е довело до забавяне на започването на досъдебно производство. В заповедта е отразена и следната фактическа обстановка, приета от дисциплинарно-наказващия орган, а именно, че на 08.09.2010г. около 08.15часа разследващ полицай И., който бил дежурен съгласно утвърден месечен график, бил уведомен от дежурния служител в ОДЧ на ІІ-ро РУ-Плевен за настъпило ПТП на ул.”Вардар” с пострадала пешеходка. Разследващият полицай провел телефонен разговор с инспектор Н., който се намирал на местопроизшествието и който го уведомил, че по първоначална информация на пешеходката е причинено счупване на две ребра. В присъствието на И. са проведени два разговора от дежурния на ОДЧ с ЦСМП-Плевен, откъдето е потвърдена първоначалната информация за две счупени ребра. След консултация с вещо лице е установено, че това представлява лека телесна повреда, поради което И. уведомил инспектор Н., че няма да извършва оглед на местопроизшествието. Впоследствие е установено, че на пострадалата пешеходка А. Ц.., вследствие на ПТП, е причинено счупване на три ребра, което представлява средна телесна повреда, респективно са налице данни за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” от НК, като РП-Плевен е образувала досъдебно производство №2517/2010г.

            Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

            По делото не се спори между страните, а и видно от приложените по делото доказателства (лист 77-81 по делото) е, че на 08.09.2010г. оспорващият Б.И. е бил дежурен, съгласно месечен график за м.септември 2010г., утвърден от Директора на ОД на МВР-Плевен.

         Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

         В разпоредбата на чл.228 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т.3 от тази норма (в редакцията към момента на издаване на заповедта, преди ДВ бр.88/2010г. в сила от 01.01.2011г.-сега т.4) е посочено, че наказанията се налагат от  служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 3. Видно от приложеното по делото Удостоверение рег.№40665/13.12.2010г. (лист 76 по делото) дисциплинарно-наказаното лице Б.И. притежава категория „Г”-инспектор и заема длъжност разследващ полицай в РУ в отдел „Досъдебно производство” към ОД на МВР-Плевен.  Видно е още, че дисциплинарно-наказващият орган заема длъжността Главен разследващ полицай-Началник на отдел „Досъдебно производство” в ОД на МВР-Плевен, категория „Б”-комисар, която длъжност е на по-високо място в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед №Із-113/26.01.2010г. на Министъра на вътрешните работи от длъжността „Началник на сектор” категория „В”. Видът на дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия е по чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР-писмено предупреждение. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Началник на отдел, съобразно правомощията му по чл.228 т.3 от ЗМВР(в редакцията към момента на издаване на заповедта, преди ДВ бр.88/2010г. в сила от 01.01.2011г.-сега т.4), предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание-„писмено предупреждение” по чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР.

            При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.246 ал.1 от ППЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание.  В заповедта не се описват  конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност, е установено при извършена проверка, назначена със Заповед №3543/29.09.2010г. на Директора на ОД на МВР-Плевен. Във връзка с последното, съдът намира, че дисциплинарно-наказващият орган мотивира своята заповед със установеното при извършената проверка, за резултатите от която е изготвена Справка рег.№35905/29.10.2010г. Ето защо, настоящият състав счита, че административният орган се позовава на констатираното при извършената проверка и на всички събрани доказателства при нейното извършване, като неиндивидуализирането им по отделно в оспорената заповед не е нарушение на посочената по-горе разпоредба. В подкрепа на тези изводи е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ, още повече, че Справка рег.№35905/29.10.2010г., послужила като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, е сведена до знанието на оспорващия срещу подпис, видно от отбелязването върху нея на л.29 от делото. Ето защо е неоснователен довода в жалбата, че заповедта е немотивирана. Във връзка с възражението в жалбата, че в заповедта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от дисциплинарно-наказаното лице, съдът намира, че в действителност в оспорената заповед не са конкретизирани определени норми, които са нарушени, но е отбелязано, че с бездействието си Б.И. е проявил небрежност в служебната дейност, изразяваща се в непосещение на местопроизшествието, съгласно изискванията на длъжностната си характеристика, утвърдена с МЗ №Із-187/08.02.2007г., не е предприел мерки да установи, чрез проверка на място или чрез официални документи и доклади фактите и обстоятелствата около инцидента, което е довело до забавяна на започването на досъдебното производство, които са квилифицирани като дисциплинарно нарушение, за което на основание чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Т.е. в заповедта дисциплинарно-наказващият орган е посочил задълженията, вменени на служителя, които според него не са изпълнени. Същите тези обстоятелства и задължения са отразени и в Справка рег.№35905/29.10.2010г., с която, както е посочено по-горе, оспорващият се е запознал срещу подпис.        

По отношение спазване на административно-производствените правила, съдът съобрази следното:

            Съгласно чл.225 ал.1 от ЗМВР(в редакцията към момента на издаване на заповедта, преди ДВ бр.88/2010г. в сила от 01.01.2011г.), дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съдът намира, че тези преклузивни срокове са спазени. По делото няма данни, не са наведени такива доводи от оспорващия, а и не се установи в периода от извършване на нарушението до издаване на оспорената заповед, оспорващият да е ползвал законоустановен отпуск. В чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР е посочено, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Справката за резултатите от извършената проверка по сигнал (жалба) вх.№22918/17.09.2010г., при която е установено дисциплинарно нарушение, извършено от оспорващия, с дата на изготвяне 29.10.2010г., има рег.№35905 от  29.10.2010г., която дата съдът приема, че е най-ранната възможна дата за узнаване от ответния административен орган  за извършеното от оспорващия. По делото няма данни кога справката е изпратена на дисциплинарно-наказващия орган, но от последния по т.2 от тази справка е изготвена докладна записка с дата 08.11.2010г. Тъй като оспорената заповед е издадена на 19.11.2010г. за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 08.09.2010г., се налага извода, че дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в предвидените от закона срокове.

В конкретния казус липсват изисквания на законодателя за административен акт, който да постави началото на административното производство. Дисциплинарно дело се открива и дисциплинарно производство се образува с писмена заповед по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР само при данни за тежко дисциплинарно нарушение по чл.227 ал.1 т.2-10 от ЗМВР, каквото не е настоящето.

         В изпълнение на изискванията на чл.229 ал.1 от ЗМВР, Главен разследващ полицай-Началник на отдел „ДП”, в качеството на дисциплинарно-наказващ орган, се е запознал със събраните доказателства, запознал е оспорващия със Справка рег.№35905/29.10.2010г. за извършената проверка и на 19.11.2010г. е приел писмените обяснения на дисциплинарно-отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство и покана рег.№37328/11.11.2010г., като е удостоверил това обстоятелство с резолюция „Запознах се и приех писмените обяснения на служителя”, дата и подпис върху обясненията на оспорващия И., съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 13-1015/ 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Тъй като оспорващият е дал писмени обяснения, дисциплинарно-наказващия орган не е бил длъжен да го изслуша, съгласно чл.237 ал.4 от ППЗМВР. В хода на дисциплинарното производство, самият дисциплинарно-наказващ орган е изготвил становище, че от страна на комисията не са събрани безспорни доказателства, че разследващият полицай И. е извършил дисциплинарно нарушение. Разпоредбата на чл.229 ал.4 от ЗМВР задължава дисциплинарно-наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително и събраните при други проверки и посочени от държавния служител, като според ал.3 на същата разпоредба, могат да се използват всички начини и средства, допустими според закона за разкриване на обективната истина. В тази връзка съдът намира, че основаването на оспорената заповед на събрани доказателства от друг помощен орган, какъвто се явява комисията, извършила проверката, не е недопустимо. В нарушение, обаче, на административно-производствените правила, дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.229 ал.4 от ЗМВР, като не е изяснил всички спорни факти и обстоятелства от значение за случая, каквито в конкретния казус са били налице-противоречиви сведения,  събраните в хода на проверката . Както основателно е наведено в жалба и по мнение на настоящия състав, е следвало да се снемат сведения от съдебния лекар д-р Т., с когото по твърдения на дисциплинарно-отговорното лице е проведена консултация за вида и размера на причинената телесна повреда на пострадалата от ПТП гражданка. Такива сведения не са събрани от комисията, извършила проверка по случая, а е било необходимо. Не е установено също по безспорен начин дали дисциплинарно-отговорното лице е било запознато и към кой момент със здравословното състояние на пострадалото лице, а именно наличие на три счупени ребра. Тези факти и обстоятелства са останали неизяснени от дисциплинарно-наказващия орган в хода на проведеното дисциплинарно производство, което е довело до неизяснена фактическа обстановка при преценката налице ли е дисциплинарно нарушение от страна на служителя. Независимо от това, обаче, дисциплинарно-наказващия орган е издал оспорената в настоящето производство заповед. Последната е връчена лично на лицето срещу подпис в съответствие на чл.232 от ЗМВР и отбелязване, че не е в законоустановен отпуск.

         Дисциплинарното наказание  е наложено и в съответствие с разпоредбата на чл.226 т.3 от ППЗМВР-за проявена небрежност в служебната дейност, в предвидения в ал.2 от същата разпоредба срок и съдържание-чрез отправяне на предупреждение за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не е спазена разпоредбата на чл.229 ал.4 от ЗМВР, доколкото са останали неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, посочени по-горе. Последното е достатъчно основание, за да обоснове  незаконосъобразност на оспорената заповед.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените наказания. Съгласно чл.221 от ППЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно  материалния закон. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

            Видно от съдържанието на оспорената заповед, дисциплинарната отговорност на Б.И. е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност. Дисциплинарно-наказващият орган е достигнал до този извод, като е взел предвид резултатите от извършената проверка от комисия, назначена със Заповед №3543/29.09.2010г. на Директора на ОД на МВР-Плевен (справка рег.№35905/29.10.2010г.), при която е установено, че разследващ полицай Б.И. не е посетил на място настъпилото ПТП с пострадала гражданка-А. Ц.., съгласно изискванията на длъжностната си характеристика, утвърдена с МЗ №Із-187/08.02.2007г., не е предприел мерки да установи чрез проверка на място или чрез официални документи и доклади фактите и обстоятелствата около инцидента, като вместо това е счел, че получената по телефона от дежурния информация е достатъчна, за да не предприеме действия по започване на разследване и това решение е довело до забавяне започването на досъдебно производство. Както е посочено и по-горе, бездействието на разследващия полицай И. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР.

            Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „младши дознател-дознател-старши дознател”, утвърдена със Заповед №Із-187/08.02.2007г. на Министъра на вътрешните работи  (лист 91-93 по делото) е, че като длъжностно задължение на оспорващия е вменено да посещава местопроизшествията съвместно с компетентните органи от структурата на МВР и осъществява регламентираните в НПК  процесуално-следствени действия, свързани с възложеното му досъдебно разследване, както и в рамките на законовите си правомощия предприема регламентираните процесуални действия по събиране на доказателства, предотвратяване на престъпления, събира и оценява съобщения и материали, необходими за разследването и взема решения по процесуални въпроси, за които носи лична отговорност. Оспорващият И. е запознат с горната длъжностна характеристика на 20.03.2007г. срещу подпис, видно от приложения по делото протокол (лист 75 по делото).

            От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността Оперативен дежурен ОДЧ (лист 65 по делото) е видно, че в задължение на последния е било при извършени престъпления и произшествия да изпраща на място специалисти за работа по тях. От  снетите сведения (лист 49 по делото) на дежурния ОДЧ към датата на настъпване на ПТП-старши полицай С. се установява, че при разговор (първоначален и повторен) с лекар от Спешно отделение е получил информация, че пострадалата има две счупени ребра, която е предадена на намиращия се при него разследващ полицай И..

            От дадените от Б.И. сведения (лист 50 по делото) пред разследващата комисия се установява, че последният е уведомен за настъпилото ПТП с пострадала пешеходка на 08.09.2010г. около 08.15часа от дежурния ОДЧ при ІІ-ро РУП-Плевен Г. С., както и че пешеходката е откарана в ЦСМП-Плевен с две счупени ребра.

            От приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността Младши автоконтрольор (лист 66 по делото) е видно, че в задължение на последния е да посещава, регистрира и анализира ПТП в обслужвания район. Мястото на  настъпилото на 08.09.2010г. ПТП е посетено от екип на сектор „ПП” в състав полицай В. А. и инспектор П. Н.. От обясненията на последния (лист 51 по делото) се установява, че  първоначалната информация за състоянието на пострадалата, получена от изпратен до Бърза помощ екип на сектор „ПП” е, че „жената има вероятно две счупени ребра”, като впоследствие е получена информация за „3 или 4 счупени ребра”.  Видно от сведението е още, че тази информация е предадена на дежурния ОДЧ (по твърдение на П. Н.), както и по-късно Н. е разговарял с разследващия полицай И., който му е казал, че няма да извършва оглед на местопроизшествието, тъй като няма средна телесна повреда. От сведенията на полицай Д. и полицай В. (лист 53-54 по делото), екипът посетил Бърза помощ, се установява, че тяхната информация за състоянието на пострадалата, предадена на Н., е за три счупени ребра.

            При анализа горното от фактическа страна, следва извода, че не може по категоричен начин да се установи дали разследващ полицай И. е получил информацията за причинените счупвания –три ребра. Установява се, че дисциплинарно-наказаното лице е получило информация за две счупени ребра-лека телесна повреда, от лицето задължено да изпраща специалисти на местопроизшествието при настъпило ПТП  с пострадали, а именно дежурният ОДЧ старши полицай С..

            Съгласно чл.147 ал.1 т.5 от Инструкция №Із-2295/2006г. за патрулно-постовата дейност на МВР, при получавайки съобщение за ПТП, служителят трябва да изясни необходимо ли е запазване на местопроизшествието за извършване на оглед. В чл.147 ал.2 от същата инструкция е регламентирано, че в зависимост от последствията, служителят разследва сам ПТП или уведомява ОДЦ/ОДЧ/ за изпращане на група за оглед.  В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на това задължение на полицейския служител при ПТП, са противоречиви сведенията на инспектор Н.-служител в сектор „ПП” и старши полицай С.-дежурен ОДЧ, като Н. твърди, че е предадена информация на дежурния ОДЧ за три счупени ребра, а С. сочи, че има информация за две счупени ребра и то от лекар в Спешното отделение на Бърза помощ.

            Ето защо не е доказано по безспорен начин фактическата обстановка, мотивирала дисциплинарно-наказващия орган да издаде процесната заповед, с която да наложи на Б.И. дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в проявена небрежност в служебната дейност. Т.е. не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение, вменено на служителя, а именно по чл. 226, т. 3 от ППЗМВР. Що се отнася до посоченото в заповедта неизпълнение на задължение по длъжностна характеристика-не посетил местопроизшествието, съдът намира, че дори да беше изпълнено от страна на оспорващия след получаване на информацията за ПТП (около 08.15часа), последното не би имало съществено значение, след като пострадалата пешеходка е откарана в ЦСМП и приета там към 07.55часа.    Също така, дори да се приеме, че наказаното лице е извършило от обективна страна вмененото му нарушение на длъжностно задължение, то деянието е извършено при липса на умисъл, което изключва дисциплинарната отговорност. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 год. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР разпорежда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР може да бъде ангажирана само при нарушение на служебната дисциплина, като чл. 3, ал. 2 от същата инструкция дава легално определение на нарушение на трудовата дисциплина - "противоправно деяние, което е извършено умишлено или непредпазливо и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ". В тежест на АНО е да докаже извършеното дисциплинарно нарушение от оспорващия по смисъла на чл. 224 от ЗМВР, а чл. 3, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 год. на МВР дава легално определение на понятието нарушение. В случая, съдът счита, че не е доказано, както изпълнителното деяние, с което е осъществено нарушението, така също и субективната страна на деянието, поради което не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.

В тази връзка, съдът възприема наведеното в жалбата, че за разследващ полицай И. не е имало причина да се съмнява в получената от дежурен ОДЧ информация за две счупени ребра, поради което не е имал и задължение да посети на място местопроизшествието, тъй като наличната информация не е съдържала законен повод и достатъчно данни за нанасяне на средна телесна повреда, което да налага извършването на оглед на място (по аргумент от посочените по-горе задължения по длъжностна характеристика-да събира и оценява съобщения и материали, необходими за разследването).

         Горните правни и фактически изводи обосновават наличие на нарушения на приложимите материални норми за провеждане на производство по налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" и при издаване на обжалваната заповед. По изложените съображения,  оспорената заповед следва да бъде отменена, а депозираната жалба като основателна следва да бъде уважена.

         Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

 

                                                           Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед №4154/19.11.2010г. на Главен разследващ полицай-Началник на отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР-Плевен, с която на Б.Т.И., в качеството му на разследващ полицай в РУ в отдел „Досъдебно производство”, на основание чл.224, чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.226 ал.1 т.3 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца.

            Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

 

           

                                                                                              СЪДИЯ: