Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

481 / 27. Септември 2011г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четиринадесети септември 2011г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Е. Б.

Съдебен секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Б. Административно дело № 589/ 2011г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.233 от Закона за МВР.

         Образувано е по жалба на К.А. *** срещу Заповед № 1690/06.06.2011г. на Главен разследващ полицай – Началник отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Плевен, с която на осн. чл. 224, чл. 226 ал.1 т.3 от ЗМВР и вр. чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР в качеството му на разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство” на ОД на МВР – Плевен за нарушение на чл. 54 ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, затова че при разследването по досъдебно производство № 1936/2010г. по описа на Районна прокуратура – Плевен през периода 04.01.2011 – 19.03.2011г. не е извършил указаното му действие по разследването в постановления от 03.01.2011г. и от 24.02.2011г. на прокурор А.Д. за провеждане на разпит пред съдия в качеството на свидетел на И.А. И..

         Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че в постановленията си наблюдаващият прокурор не е посочил нито една от изчерпателно изброените хипотези в чл. 223 от НПК, при които се изисква разпит на свидетел пред съдия с цел закрепване показанията на свидетеля и тяхното кредитиране по време на процеса. По негово мнение в случая не са налице предвидените от законодателя предпоставки, не са посочени причини от наблюдаващия прокурор и при устния им разговор. Твърди, че като разследващ орган е предприел всички необходими процесуално-следствени действия за установяване на обективната истина – пострадалото лице е било разпитано в качеството на свидетел, дало е подробни показания, приложил е необходимата медицинска документация относно здравословното си състояние. При разпита пострадалия установява, че е изпаднал в безсъзнание, вследствие на удара и не е видял от кого е нанесен, като показанията му са конкретно във връзка с характера на причинените му травми и последващо лечение и в този смисъл не са от изключително значение за разкриване на обективната истина, а повторният разпит на свидетеля пред съдия би довел до излишно забавяне и зацикляне на процеса. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно-наказващият орган не е взел предвид, че не са настъпили вредни последици от нарушението, тъй като впоследствие по делото е била постановена осъдителна присъда, дори и без провеждане на указаното действие – разпит на пострадалия пред съдия. Не е взето предвид, че лицето, привлечено като обвиняем в присъствието на защитника си е направило пълни самопризнания относно авторството и начина на извършване на престъпното деяние. В този смисъл разпита на пострадалия пред съдия не е бил необходим. В хода на проверката не е взето предвид и писменото становище на административния ръководител на Районна прокуратура – Плевен, според когото не е било допуснато нарушение на процесуалните правила, не е отчел и цялостното му поведение на държавен служител, оценките за работата му и прекомерната служебна натовареност. При посочване на правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на дисциплинарно наказание е вписан чл. 224 от ЗМВР, без да се сочи съответната нарушена алинея, което е засегнало правото му на защита.

         Ответникът – Главен разследващ полицай – Началник отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Плевен в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от материалите от проверката се доказва безспорно, че е извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания на прокурора. От нарушението не са настъпили вредни последици и това е съобразено като е наложено наказание за минимален срок – 6 месеца, при съобразяване и високата натовареност на разследващите полицаи за първото тримесечие на 2011г. Спазени са процесуалните разпоредби при издаване на заповедта.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на заповедта за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателя на 08.06.2011г., което той е удостоверил с подписа си и декларирал, че не се намира в законоустановен отпуск. Жалбата е депозирана на 21.06.2011г. в рамките на преклузивния срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дисциплинарното производство е започнало по повод подаден сигнал Вх. № 2089/30.03.2011г. от прокурор А.Д. *** до МВР- София, дирекция „Инспекторат”, в който се излагат данни, че разследващ полицай К.А. в нарушение на чл. 197 от НПК е отказал да изпълни дадените от наблюдаващия прокурор задължителни указания по разследването по досъдебно производство № Д – 1936/2010г. по описа на Районна прокуратура – Плевен в постановления от 03.01.2011г. и 24.02.2011г. за разпит на пострадалия И.А. И. пред съдия в качеството му на свидетел, тъй като считал, че такъв не е необходим и досъдебното производство е постъпило в РП – Плевен на 22.03.2011г. с мнение за съд, без да е извършено разпореденото процесуално-следствено действие. Към сигнала е приложен и заверен препис от досъдебното производство.  Със Заповед № з-2251/12.04.2011г. директора на Гл.Дирекция „Криминална полиция” на МВР назначил комисия и възложил проверка по сигнала. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта срещу подпис. Назначената комисия извършила проверка като снела обяснения от К. А. и неговия ръководител - Гл. разследващ полицай при ОД на МВР - Плевен от 18.04.2011г. и изготвила справка Рег. № У – 19367/12.05.2011г., според която изнесените в сигнала факти се потвърждават и е счетено, че А. не е изпълнил служебните си задължения в нарушение на чл. 54 ал.4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание” съгласно чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР вр. чл. 226 ал.1 т.3 от ЗМВР. Предлага се справката да се изпрати на директора на ОД на МВР – Плевен, който да прецени необходимостта от предприемане на дисциплинарни мерки спрямо инспектор А. за извършени нарушения на служебната дисциплина. Материалите от проверката са постъпили в ОД на МВР – Плевен на 16.05.2011г. и насочени към Началник отдел „Досъдебно производство” за дисциплинарно отношение спрямо служителя. В хода на проверката разследващия полицай е дал допълнително писмени обяснения от 03.06.2011г. в отговор на покана Рег. № 17933/18.05.2011г.

На 06.06.2011г. Гл. разследващ полицай – началник отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Плевен издал процесната заповед.

От събраните в хода на проверката материали се установява, че с Постановление от 03.01.2011г. по досъдебно производство 1936/2010г. по описа на РП – Плевен, образувано на 17.08.2010г. и водено срещу неизвестен извършител, наблюдаващият прокурор А.Д. е възобновил спряното наказателно производство и отстранил разследващ полицай А. М. като е указал на определения нов разследващ полицай да извърши повторен разпит на пострадалия пред съдия от ПлРС, като в мотивите си е посочил, че от съвкупния анализ на показанията на разпитаните свидетели И.А. И., Р. Д. А., Т. А.А. се изяснява, че не са събрани всички необходими доказателства и не са установени всички свидетели, имащи отношение към случая. За нов разследващ полицай е определен К.А.. С ново постановление от 24.02.2011г. наблюдаващият прокурор е указал да се привлече като обвиняем А. А. за това, че на 19.07.2010г. в с. Гривица при условията на повторност причинил на И.А. И. средна телесна повреда, като повторно указал стриктно да се изпълнят указанията, дадени в т.1 и т.2 от постановлението за възобновяване на наказателното производство от 03.01.2011г. за повторен разпит пред съдия в качеството на свидетел на пострадалия И.А. И., както и за издирване и установяване на самоличността на свидетелка от ромски произход и разпита й. Същевременно с постановление от 25.02.2011г. на Административния ръководител на РП – Плевен срокът на разследването е бил удължен с 1 месец, считано от 07.03.2011г.

Не се спори, че на 06.04.2011г., предвид изтичане срока на разследването, наблюдаващият прокурор А.Д. е внесъл обвинителен акт в Районен съд – Плевен, без да е извършено разпореденото процесуално-следствено действие – разпит пред съдия на пострадалия И.А. И. в качеството на свидетел, а впоследствие е била постановена и осъдителна присъда.

Жалбоподателят възразява, че такова следствено-процесуално действие не е било необходимо, постановлението, с което се възлага то е немотивирано и затова не е извършил нарушение. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 54 ал.3 от ЗМВР при осъществяване на своите правомощия разследващият полицай взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, но на осн. чл. 54 ал.4 от ЗМВР писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи. Т.е. независимо от вътрешното си убеждение и несъгласието си с решенията на прокурора, разследващият полицай е длъжен да изпълни точно писмените указания на наблюдаващия прокурор, тъй като последният ръководи и контролира действията по разследването, внася обвинителния акт в съда и поддържа обвинението. Функциите на разследващия и прокурора в наказателния процес са различни и затова законодателят е закрепил с изрична императивна норма задължението на разследващия да изпълни безпрекословно дадените му от прокурора указания, дори и да не е съгласен с тях. Мотивите и съображенията на прокурора са намерили място в постановлението за възобновяване на наказателното производство – образувано е срещу неизвестен извършител, не е било повдигнато обвинение, а от разпита на свидетелите не са били изяснени всички необходими факти и обстоятелства от състава на престъплението, не е била установена и свидетелка от ромски произход – очевидец на престъплението. Разпоредбата на чл. 54 ал.4 от ЗМВР е недвусмислена и императивна. Прокурорът ръководи и контролира разследването, дава указания за извършване на определени действия, които са задължителни за разследващия орган. Той не е длъжен да дава обяснения и да разяснява съображенията си за възлагането на едно или друго процесуално-следствено действие, които са подчинени на стремежа за пълно изясняване на обективната истина и доказване на обвинението по начин, който успешно да бъде защитен в съда и да доведе до постановяване на осъдителна присъда за виновното лице. Тази отговорност тежи изцяло върху обвинението, а не върху разследващия орган и затова законът дава механизъм, който гарантира водещата и контролираща роля на прокурора в хода на разследването.

Като не е изпълнил това си задължение разследващ полицай К.А. не е изпълнил служебните си задължения и обосновано е наказан с предвиденото за това нарушение дисциплинарно наказание „порицание” съгласно чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР в минимален размер – за срок от 6 месеца. При съобразяване размера на наказанието дисциплинарно-наказващият орган е преценил поведението на служителя като е отчел добрите резултати и оценки за работата му, натовареността му и факта, че от деянието не са настъпили вредни последици за наказателното производство, тъй като и без извършване на разпит на пострадалия пред съдия е бил внесен обвинителен акт в съда и то е завършило с осъдителна присъда. Липсва обаче причинно-следствена връзка и зависимост между неизпълнение на разпореденото и крайния резултат, защото преди внасяне на обвинителния акт в съда няма как да се предвиди процесуалното поведение на обвиняемия, пострадалия и другите свидетели, още по-малко то би могло да се прецени към момента на издаване на прокурорските постановления. Затова като не се е осъществил разпит на пострадалия пред съдия по реда на чл. 223 от НПК за закрепване на свидетелските му показания и ползването им в хода на съдебното следствие, обвинението е рискувало да не се постигне целения резултат. Ето защо, независимо от постановената впоследствие осъдителна присъда заради съдействието и самопризнанията и на самия обвиняем, деянието съставлява нарушение на служебната дисциплина и няма основание да не бъде търсена отговорност от служителя или нарушението да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 225 ал.1 от ППЗМВР.

Заповедта е издадена от Главен разследващ полицай – Началник отдел „Досъдебно производство” към ОД на МВР - Плевен, който е териториално и материално компетентен да налага дисциплинарно наказание „порицание” на подчинените му служители, което произтича от чл. 228 т.4 вр. чл. 226 ал.1 т.3 от ЗМВР.

Преди налагането на наказанието е извършена проверка, при която са изяснени всички необходими факти и обстоятелства, както от състава на нарушението, така и от значение за определяне размера на наказанието. Вида на наказанието при неизпълнение на служебно задължение е законово определен в чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР и не подлежи на преценка от дисциплинарно-наказващият орган. Взети са писмени обяснения от служителя преди налагане на наказанието. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 225. ал.1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за дата на откриване на нарушението се счита датата, на която справката с материалите от извършената по сигнала проверка е постъпила при компетентния дисциплинарно-наказващ орган съобразно разпоредбата на чл. 223 ал.1 и ал.2 от ППЗМВР – т.е. след 16.05.2011г.

Не е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като в заповедта е посочено точно правното основание за налагане на конкретното наказание – „порицание” за извършеното нарушение – неизпълнение на служебните задължения – чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР. В посочения чл. 224 от ЗМВР се съдържат общи принципи, указващи, че държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина се наказват с предвидените в този закон наказания (принцип за законоустановеност на нарушението и наказанието), изброяват се най-общо видовете нарушения и е възпроизведен принципа за разграничение на дисциплинарната отговорност от другите видове отговорност. Затова непосочването на конкретна разпоредба от чл. 224 от ЗМВР не се отразява на правото на защита на жалбоподателя, в този член не се съдържа конкретно нарушение. Изчерпателната и точна правна квалификация на деянието и предвиденото наказание се съдържа в чл.   227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР, който е посочен. Посочено е и нарушеното задължение, произтичащо от чл. 54 ал.4 от ЗМВР както и установения период на бездействието.  Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити като е изчерпателно и добре мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за налагане на наказанието.

Становището на Административния ръководител на Районна прокуратура – Плевен, съдържащо мнение, че не е извършено нарушение не е обвързващо за решението на дисциплинарно-наказващият орган, тъй като преценката дали е извършено нарушение, дали и какво наказание да наложи е изцяло в неговите правомощия и е недопустима намеса на други ръководни органи по въпроси от неговата компетентност.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата форма, при спазване на процесуалните норми, при пълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

 Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А. *** срещу Заповед № 1690/06.06.2011г. на Главен разследващ полицай – Началник отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Плевен, с която на осн. чл. 224, чл. 226 ал.1 т.3 от ЗМВР и вр. чл. 227 ал.1 т.11 пр.1 от ППЗМВР в качеството му на разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство” на ОД на МВР – Плевен за нарушение на чл. 54 ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд  в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        С   Ъ   Д   И   Я :