Р E Ш Е Н И Е

170

гр.Плевен, 31 Март  2011 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:                

     Председател: Д. П.

                                                        Членове: К. А.

                                                                        К. П.

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора  Й. А., като разгледа докладваното от съдия А. касационно административно-наказателно дело № 131 по описа за 2011 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 50 от 12.01.2010 год. постановено по нахд № 3303 по описа за 2010г. на Районен съд Плевен е отменено Наказателно постановление № 8200-0127512/15.09.2010г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на М.В.С. *** с ЕГН **********, представляващ “Дева 51” ЕООД на основание чл. 52 във вр с чл. 27 и чл. 3 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

Срещу решението е подадена касационна жалба от НАП чрез гл. юрк. Р. В., надлежно упълномощена с пълномощно на л. 6 от делото, която оспорва същото, като го намира за недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата сочи, че Районен съд Плевен е сезиран  да се произнесе с жалба вх. № 16895/21.10.2010г. по законосъобразността на НП № 8200-0127512/15.09.2010г. издадено Директор офис на НАП-Плевен, с което на юридическото лице “Дева 51” ЕООД с БУЛСТАТ 114684805 е наложена имуществена санкция на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Вместо да се произнесе  по жалбата против това посочено НП,  Районен съд Плевен и в мотивите, и в диспозитива на постановеното решение е посочил, че се обжалва НП № 8200-0127512/15.09.2010г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на физическото лице- М.В.С. *** с ЕГН **********, представляващ  наказаното дружество “Дева 51” ЕООД е наложена глоба в размер на 500 лева.  Прави извод, че Районен съд Плевен се е произнесъл по законосъобразност на НП, срещу което не е сезиран с жалба, което води до недопустимост на решението. От друга страна се твърди, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати нарушения при формирането на изводите на съда, подробно описани в пет точки, в това число относно прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН – “маловажен случай”. Моли съда  да обезсили, алтернативно да отмени Решение № 50/12.01.2010 год. постановено по нахд № 3303 по описа за 2010г. на Районен съд Плевен.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от юрк. М., с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба “Дева 51” ЕООД, се представлява от управителя М.В.С., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила касираното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод, касационната инстанция съобрази следното:

В постановеното решение ПРС е приел за установено, че касаторът като подлежащо на облагане по реда на ЗКПО лице, не е подало годишна данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за финансовата 2009 год. в законоустановения срок до 31.03.2010 год., а декларацията е подадена на 30.08.2010 год. и е приета с вх.№1500004307 в офис Плевен. Тези фактически констатации приел за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели  Ц. и Ш.. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приел за безспорно доказано, че „Денис-2” СД с представляващ П. М. А., като лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО, не е подало ГДД за 2009 год. до 31.03.2010 год., предвид, че декларацията е подадена на 25.08.2010 год. и приета с вх.№1500004295 в офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново. Съдът е приел, че жалбоподателят не е имал намерение да укрива изискуемата информация от контролните органи, тъй като я е представил със закъснение. Счел е, че служителите на НАП са се формализирали и са преминали границите на нормалното и стриктно изпълнение на служебните си задължения и вместо да обяснят на жалбоподателя, че следва своевременно да си подаде ГДД, са се престарали и са му съставили АУАН. На следващо място съдът е приел за безспорно, че неправилно е вменено извършването на нарушение по чл.91, ал.2 от ЗКПО, предвид, че задължението на лицата е формулирано в ал.1 на чл.91, а не в ал.2. Счел е, че ал.2 посочва само срока за подаване на декларацията. На последно място  е счел, че при издаване на НП АНО не е съобразил обстоятелството дали деянието е осъществено при условията на чл.28 от ЗАНН. Съдът е направил извод, че предвид липсата на тежест на извършеното, липсата на обществена опасност на деянието, факта, че е извършено за първи път, липсата на вреди за фиска, факта, че дружеството не е упражнявало дейност и не дължи данъци по ЗКПО за 2009 год., обосновават приложението на института на чл.28 от ЗАНН. Последното не е било съобразено от АНО, което според съда е довело до нарушение на материалния закон от една страна и от друга- самото необсъждане на възможността  да се приложи чл.28 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение.

Касационната инстанция намира, че така постановеното решение от една страна е недопустимо и подлежи на обезсилване, и от друга  е  неправилно като  постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

На първо място, в решаващите си мотиви, въз основа на които съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на издаденото НП, ПРС  е обсъждал  и подлагал на преценка вменено нарушение на друго лице, а не на наказаното с процесното НП. На две места в мотивите си съдът е коментирал нарушение на разпоредбата на чл.92 от ЗКПО, извършено от „Денис-2”СД с представляващ П. М. А., изразяващо се в подаване на ГДД с вх.№1500004295/25.08.2010 год. след срока, установен в закона. А предмет на оспорване в производството пред РС е било НП, с което е вменено нарушение на  „Дева 51” ЕООД гр.Плевен, което е подало ГДД на 30.08.2010 год., заведена с вх.№1500004307. Съдът е коментирал именно извършено от „Денис-2”СД нарушение, като във връзка с него е обсъждал събраните писмени доказателства и депозираните свидетелски показания и въз основа на тях е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, с което е ангажирана отговорността на този търговец.

С диспозитива на решението, обаче, необосновано на изложените мотиви по отношение на нарушение , извършено от лице, което не е наказано с процесното НП и неясно въз основа на какви съображения, първоинстанционният съд е отменил  именно обжалваното НП.

От друга страна в мотивите на постановеното решение съдът е посочил като страна (ответник) в производството по оспорване на НП-ОД на МВР-Плевен, която няма отношение към вмененото нарушение и за която е приел, че не е взела становище по спора. Надлежната ответна страна в това производство-ТД на НАП, в производството пред РС е била представлявана от упълномощен юрисконсулт, видно от протокола за проведеното с.з. на 16.12.2010 год., като е изразила становище по съществото на спора. Съдът не само че не е отбелязал в постановеното решение надлежното участие на тази страна в проведеното съдебно заседание, но не е обсъдил изразеното от ТД на НАП становище във връзка с оспорването. Сам по себе си  този пропуск също налага извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда.

Налице е противоречие и в  направените от съда изводи досежно съставомерността на вмененото на дружеството нарушение. При обсъждане на приложените по делото доказателства във връзка с констатациите , отразени в АУАН, съдът е приел за „безспорно доказано констатираното в АУАН” нарушение на разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО. По –нататък в решаващите си мотиви, противно на изложеното по-горе, съдът е приел за „безспорно”, че „неправилно е вменено извършване на нарушение” на този текст, поради погрешната правна квалификация на деянието, дадена от АНО. При тези противоречиви изводи досежно основния спорен въпрос-налице ли е извършено нарушение или не, е невъзможно да се изведе извод каква е била действителната воля на решаващия съд по въпроса за съставомерността на деянието, което също налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на съда.

На последно място, с диспозитива на постановеното решение, ПРС е отменил именно оспореното пред него НП, което правилно е посочил като номер и дата. Неправилно в диспозитива на решението, обаче, е изписал, че това НП, което отменя е издадено срещу физическото лице М.В.С., за който е приел, че е санкциониран с глоба в размер на 500 лева. С отмененото по същество НП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, и то на юридическото лице „Дева 51” ЕООД, който субект е различен от физическото лице-управител и представляващ дружеството.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части : мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. Върху тях се крепи убедителната му сила при проверка правилността и тълкуването на същото. От своя страна диспозитивът на решението като правен акт в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на съжденията на съда.

Ето защо, при изложени мотиви досежно  извършено нарушение от лице, което няма установена връзка с наказаното лице с НП, предмет на проверка в конкретното производство, и постановен диспозитив, в който по същество се отменя обжалваното НП като номер и дата, но издадено срещу друго, а не срещу наказаното с НП лице, е налице хипотеза , при която конкретните изложени мотиви се явяват неотносими към крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспореното НП. Противоречието между мотивите и диспозитива на решението е равнозначно на липса на мотиви в конкретния случай и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани.

От друга страна, видно от доказателствата по делото, пред районния съд не е представено и не е приложено друго, различно от оспореното наказателно постановление със съответния номер, с което на представляващия дружеството М.В. С. да е наложено административно наказание „глоба”, и което първоинстанционният съд да е подложил на разглеждане в мотивите на касираното решение, и като краен резултат с диспозитива на обжалвания съдебен акт е отменил. Предмет на съдебен контрол, съобразно депозирана жалба от М.В. С., представляващ “Дева 51” ЕООД е следвало да бъде Наказателното постановление, издадено срещу “Дева 51” ЕООД.

Ето защо, при констатация на касационната инстанция, че с  оспореното НП № 8214-0127512/15.09.2010г е ангажирана отговорността на юридическото лице „Дева 51” ЕООД гр.Плевен за нарушение на разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО, за което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева и постановен диспозитив на касираното решение, с който по същество съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата и е отменил друго , необжалвано от ответника по касация НП ( за наложено административно наказание „ глоба”  в размер на 500 лева  на физическото лице М.В. С.) , решението на съда се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. От мотивите на решението не може да се изведе извода, че съдът се е произнесъл по наказателното постановление, за чиято незаконосъобразност е сезиран с жалбата на М.В. С., представляващ “Дева 51” ЕООД,  предвид многократното посочване, че с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба в размер на 500лв, както и, че субект на административнонаказателната отговорност не е юридическото лице, а  физическото, както е приел решаващия съд.

При обезсилване на решението на Плевенски районен съд, делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по предмета на жалбата, а именно законосъобразността на НП №8200-0127512/15.09.2010г. на ИД Директор на офис-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което на “Дева 51” ЕООД, за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл.261 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

В този случай касационната инстанция не обсъжда оплакванията по жалбата по същество. Същата следва да бъдат обект на обсъждане при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 50 от 12.01.2010 год., постановено по нахд № 3303 по описа за 2010г. на Районен съд Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 8200-0127512/15.09.2010г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на М.В.С. *** с ЕГН **********, представляващ “Дева 51” ЕООД на основание чл. 52 във вр с чл. 27 и чл. 3 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                     

 2.