Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

190

 

гр. Плевен 18. Април 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Ю. Д.

Членове:          Е. Б.

                        С. И.    

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

Й. А.

При Секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Б. Касационно административно-наказателно дело № 126/2011г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Ния 2002 Плевен” ЕООД, с управител Д.Л.Ф., подадена от адв. Е.П. *** срещу Решение № 2/03.01.2011г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2141/2010г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 2010-15889/20.04.2010г. на Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите - Русе, с което на “Ния 2002 Плевен” ЕООД на осн. чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 66 ал.1 от ЗЗП, затова че на 02.02.2010г. в стопанисван от лицето обект - магазин за облекло “VZ VIRGINIA” в гр. Плевен, на пл. „Свобода”, МОЛ на витрината е поставено съобщение за частично намаление на цените за период по-дълъг от един месец - от 01.01.2010г. до 28.02.1010г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Неправилно съдът е интерпретирал показанията на свидетелката-продавачка в магазина като е приел, че тя категорично е посочила, че е започнал ремонт на магазина, от което следвал извода, че към датата на проверката и към датата на съставяне на АУАН такъв не е извършван. Съдът неправилно не е приложил хипотезата на чл. 66, ал.2,т.3 от ЗЗП, която предвижда, че срокът на намалението може да е до 6 месеца, при извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект, като неправилно е счел, че тази хипотеза касае само реалното извършване на ремонтни работи, но не и предстоящи такива. От показанията на свидетелите е установено, че в периода на намалението е бил извършван ремонт. Поради това съдът е достигнал до необосновано и неправилно решение. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление.

Ответникът по касация – Регионална Дирекция на Комисията за защита на потребителите - Русе в писмено становище изразява подробно възраженията си за неоснователност на касационната жалба. Счита нарушението за установено по несъмнен и категоричен начин от всички събрани гласни и писмени доказателства, които съдът е кредитирал и достигнал до верни фактически и правни изводи, поради което решението е правилно и моли да се остави в сила. Наличието на ремонтни дейности и преустройство се твърди в последващ момент, не е констатирано при проверката и представлява неподкрепена с доказателства защитна теза на наказаното лице. Изяснява, че удълженият шестмесечен срок на намаление, уреден при наличието на конкретни предпоставки е предвиден с цел да се даде възможност на търговеца да реализира стоката си, при условие че няма да има такава възможност за по-дълъг срок или завинаги. Не се уточнява за колко време е станало преустройството или ще стане. Счита, че твърденията за ремонтни работи не са доказани, а  предлагането едновременно и на стоки на редовни цени за периода показва, че по-дългия от 1 месец срок не е оправдан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед събраните доказателства. Съдът правилно е приел за доказано, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 66ал.1 от ЗЗП като е обявил намаление на продавани в магазина си стоки за период по-дълъг от 1 месец – от 01.01.2010г. до 28.02.2010г. Наказаното лице не оспорва срока на обявеното намаление. Правилно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, основаващи се на приложението на чл. 66 ал.2 т.3 от ЗЗП, който допуска по-дълъг период на намалението , но не повече от 6 месеца в случай на извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект над 30 работни дни. Съдът е счел, че разпоредбата визира реалното извършване на ремонтни дейности, а не предстоящи такива, а според показанията на свидетелката Т. П. – продавач в магазина ремонт е започнал от 10.02.2010г. и следователно към датата на проверката и към датата на съставяне на АУАН такъв не е извършван.

Следва да се изясни смисъла и целта на визираните в чл. 66 ал.2 от ЗЗП изключения от общото правило на ал.1, на каквото изключение се позовава касаторът. В него се казва, че съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца в конкретно изброени случаи: 1.пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект; 2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години; 3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни; 4. прехвърляне на предприятието или ликвидация. Всички тези хипотези обхващат случаите на окончателно, частично или временно преустановяване на дейността на търговеца в конкретния обект за продължителен период от време като се цели да се даде възможност на търговеца да реализира по-бързо стоковите си наличности преди окончателно преустановяване на дейността в обекта или респективно да компенсира загубите на оборот и клиенти за периода на строителните работи. Затова и в тези случаи се допуска да бъде обявен по-дълъг срок на намалението – до 6 месеца. В случаите на т.3 е допустимо срокът на намалението да трае повече от 1 месец, при извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни, т.е. по-дълъг от възможния най-дълъг срок на намаление по чл. 66 ал.1 – 1 месец. Следователно, за да се приложи това изключение е необходимо да е извършено преустройство и строителни работи в търговския обект в срока на намалението и те да са с продължителност над 30 работни дни. Жалбоподателят твърди, че в срока на намалението е бил извършван такъв ремонт. При проверката на 02.02.2010г. проверяващите не са констатирали такова обстоятелство. Свидетелите на жалбоподателя – Т.П. – продавач-консултант в магазина и С. С. твърдят, че през месец февруари е започнал и извършван ремонт на магазина, през което време магазинът е работил с клиенти. Ремонтните работи, според показанията на свидетелите, а и според твърденията на управителя във възражението срещу акта са свързани с промяна визията (интериора) на обекта и аранжировката на стоките като е направена подмяна на рафтовете, разположението им и е подменено осветлението. Показанията и на двамата свидетели са твърде общи, неконкретни относно характера на самите извършвани дейности и продължителността им, непоследователни са и съдържат вътрешни противоречия, затова като се съобрази и евентуалната им заинтересованост с оглед зависимостта от дружеството-жалбоподател и липсата на други, подкрепящи ги доказателства, те не следва да бъдат кредитирани като достоверни. Дори да се приемат с доверие показанията обаче, твърдяните най-общо от свидетелите дейности са свързани с промяна на мебелировката, аранжировката на стоките и подмяна на осветителните тела и не представляват ремонтни работи и преустройство на магазина, тъй като не са строителни дейности, каквито биха били например смяна на облицовки или мазилка на стени, подова настилка, тавани и др. под., а преустройството обхваща изграждане на нови помещения или отделни стени, входове, изходи и др., които променят разположението на магазина спрямо първоначалното. Такива дейности не се установяват от показанията на разпитаните свидетели, не са констатирани при проверката на 02.02.2010г., не са представени писмени доказателства за вложени строителни материали или договор за възлагане на изпълнението на строително-ремонтните дейности. Освен това свидетелите не установяват категорично срока на извършения „ремонт”. Св. П. твърди, че той е започнал от 10.02.2010г. и продължил няколко седмици – 40 и няколко дена, а св. С. казва: „ Сега февруари месец пак подменяхме инсталации, ново осветление се прави, рафтове се подмениха. Ремонта продължи доста време, над месец, месец и половина.” При всички случаи, ако се приеме, че т.нар. „ремонт” е започнал след 02.02.2010г. – след датата на проверката до края на обявеното намаление – 28.02.2010г. не са изминали повече от 30 календарни дни. Твърденията за наличие на изключението по чл. 66 ал.2 т.3 от ЗЗП, на което се позовава касатора са останали недоказани.

Затова като е приел за безспорно доказано, че търговецът е извършил нарушение на чл. 66 ал.1 от ЗЗП, за което обосновано е санкциониран със съответното по вид и минимално по размер административно наказание „имуществена санкция” от 500 лв.  и че не е налице изключението по чл. 66 ал.2 т.3 от ЗЗП, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/03.01.2011г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2141/2010г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.