Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 635/22 Ноември 2011 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври,  две хиляди и единадесета  година , в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ю.  Д.

       

        Секретар:Г.К.

         Като разгледа докладваното от съдия  Ю. Д.  административно дело № 1033  по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от  Закона за държавния служител /ЗДСл/.

         Образувано е по жалба на Я.М.К. *** 15-91/07.12.2010 г. на Директора на Областна дирекция „Земезделие”//ОДЗ/ , с която , на осн. чл.  107, ал. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му  правоотношение  на длъжност ”началник  Общинска служба „Земеделие” – гр. Искър” при Главна дирекция „Аграрно развитие” , считано от 08.12.2010 г.  поради получена възможно най-ниска оценка 5 „неприемливо изпълнение” при атестирането.

           К. оспорва горепосочената заповед с подадена до съда искова молба  за присъждане на обезщетение  за причинени от заповедта имуществени вреди, както и за възстановяване на предишната длъжност. С Определение № 21/10.01.2011 г. съдът е прекратил производството по искането за възстановяване на предишната длъжност/ потвърдено от ВАС  с Опр.  № 10963/29.07.2011 г. /,  отделил е искът за обезщетение в отделно производство, и е оставил за разглеждане в настоящето производство оспорването на  горепосочената заповед. С Молба вх. № 3850/22.12.2010 г. жалбоподателят уточнява , че оспорва  Заповед № РД 15-91/07.12.2010 г. и моли същата да бъде отменена.

        Счита, че оспорваният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

         Навежда довод, че  в заповедта липсва конкретно и ясно посочване на фактическото основание за издаването й, и не са изложени мотиви за уволнение. Сочи извършени  при атестирането му нарушения на чл. 11,12,13 и 14 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация-/НУРАСДА/Наредбата/. На първо място, като такова счита обстоятелството, че работният план е изготвен от  н-к отдел „ОСЗ”, междинната среща е проведена с гл. директор на ГД”АР”, назначена  малко преди  проведеното мероприятие,  и същата няма участие в изготвяне на работния план.  Счита за нарушение  и обстоятелството, че при оценката не е участрлвал синдикален орган.  Твърди, че след преназначаването му  със Заповед № РД-15-60/2010 г.  няма изготвена длъжностна характеристика, изпълнението на задълженията по която има самостоятелно значение при оценката. Счита, че след преназначаването му е  получил длъжност”Началник Главна дирекция „Аграрно развитие” при ОбСЗ-Искър. По отношение на заключителната среща, проведена на 22.11.2010 г. намира, че формиращата обща оценка за изпълнение на заеманата от него длъжност не е изцяло обоснована с конкретни мотиви. По всеки раздел, а само обобщена.  Твърди, че дадената му най-ниска оценка има дискриминационен  характер.  Счита, че  потвърдената от  контролиращия ръководител оценка е  неправилна, тъй като не са били  преценени  многобройните писмени доказателства, свързани с изпълняваните от него функции.  На изложените основания моли да бъде отменена заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител адв. В.Ч. от АК Плевен поддържа жалбата на посочените в нея основания.  Счита, че с оглед приетите по делото писмени доказателства  от отделни фирми, съдилища, съдия-изпълнител-Кнежа и други, окончателвана оценка е неправилно  занижена, и моли заповедта зда бъде отменена. В реплика подчертава  липсана надлъжностна характеристика, в която да са записни функциите , и с която  е аргументирана оценката.

               Ответникът – Директорът на Областна дирекция”Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при издаване то й се проведена законосъобразна процедура по атестиране на държавния служител, регламентирана в Наредбата,, уволнението е в хипотезата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл , като  органът е прекратил служебното правоотношение без предизвестиу  за което законътму дава право. Моли да бъде отхвърлена жалбата

        Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

        Преценена по същество жалбата е неоснователна.

        От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа  и правна страна:

         Безспорно  установено е, че със Заповед № РД-44-2109/11.10.2007г. на Заместник министър на Министерството на земеделието и производството/МЗП/ ,     жалбоподателят е  бил назначен  на длъжност НАЧАЛНИК  на „Общинска служба по земеделие и гори” – гр. Искър, към МЗП- Областна дирекция „Земеделие и гори”- гр. Плевен.  Към делото е приложена длъжностната характеристика  на длъжността  НАЧАЛНИК   на Общинска служба по земеделие и гори/ л. 24/

         Със Заповед  № РД-15-60/01.09.2010 г.  на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Плевен  горепосочената заповед е изменена, на осн. чл. 87а от ЗДСл, във вр. с §13 и §26 от ЗИД на ЗСПЗЗ/ обн. ДВ бр. 62/10.08.2010 г. , като е наредено  жалбоподателят да изпълнява длъжност НАЧАЛНИК на „ Общинска служба по земеделие” гр. Искър, към Главна дирекция” Аграрно развитие”/ГДАР/  при Областна дирекция „Земеделие” гр. Плевен.

          От приложената към делото административна преписка и съдържащият се в нея ФОРМУЛЯР/л.16/  се установява, че  на 16.11.2009г. е изготвен работен план  на държавния служител Я.К., на длъжност  НАЧАЛНИК ОСЗ гр. Искър,  подписан от  оценяващия ръководител и от оценявания.

          От същия формуляр е видно, че на 17.07.2010 г. е проведена междинна среща , резултатите от която са отразени в приложения коментар  на оценяващия и на оценявания/ л. 18/ , а на 22.11.2010 г. е проведена заключителна среща, обективирана във формуляра, т. ІІІ, приключил с  определяне на обща оценка  за изпълнение на длъжността за периода по чл. 23 от Наредбата  , като оценяващият ръководител е приел,  че е налице „ неприемливо изпълнение” на длъжността и е поставил оценка 5.

          С подадено на 26.11.2010г. ВЪЗРАЖЕНИЕ оценяваният Я.К. е оспорил така  поставената му оценка, като е посочил конкретни факти, от които прави  извод, че оценката не отговаря на действителното положение в  управляваната от него  служба и  неговата дейност. Към възражението си прилага множество писма, сигнали, становища и благодарствени  писма отнасящи се до неговата дейност като началник на ОбСЗ- Искър.

           На 01.12.2010 г. контролиращият ръководител - Началник ОСЗ-Плевен/ видно от печата/  се е произнесъл  по възражението, като решението му е обективирано във  ФОРМУЛЯР приложение № 4 към чл.ал 2 от Наредбата.  С решението си контролиращият ръководител е  потвърдил оценката, като е изложил съображения за  това, че оценяването е  извършено  при спазване на регламентираните с Наредбата условия. Констатациите на оценяващия ръководител счита за достатъчно точни и конкретни, и излага допълнително конкретни данни , свързани с работата на оценявания, мотивирали  го към потвърждаване на най- ниската възможна оценка. За  така постановеното решение оценяваният е уведомен на 06.12.2010 г., а оценяващият ръководител- на 03.12.2010 г., видно от подписите на последните върху формуляра.

             Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

            На първо място съдът намира, че следва да бъде изяснен въпросът за компетентността на оценяващия ръководител, оспорена от жалбоподатела, предвид обстоятелството, че  работният план е изготвен съвместно с  началник отдел ОСЗ А. Х. , а  междинната среща е проведена  на 15.07.2010 г. от гл. директор „Аграрно развитие”  при ОСЗ  Ц.. Това възражение има пряка връзка с оплакването в жалбата, че, след промяната на служебното ме правоотношение със Заповед  № РД-15-60/01.09.2010 г. , на жалбоподателя не е връчена нова длъжностна характеристика, с оглед  новата длъжност, която заема.

         Преди всичко следва да бъде отбелязано, че в жалбата си Я. неправилно е изтълкувал тази заповед, като е приел, че е назначен и вече изпълнява длъжност „Началник  Главна Дирекция”Аграрно развитие”, „Общинска служба земеделие” Искър. Така формулираната заповед  сочи, че  Главна дирекция”Аграрно развитие” при ОДЗ-Плевен е дирекцията, в чиято структура е Общинската служба по земеделие, и не следва извод, че жалбоподателят изпълнява  длъжност „началник” на  Главна дирекция „Аграрно развитие”.  Издаването на  заповед № РД-15-60/01.09.2010 г. е наложено  във връзка с преобразуването на  администрацията на   ОДЗ, извършено с измененията на ЗСПЗЗ бр.- ДВ 62 от 10.08.2010 г. Съгласно § 26 от ЗИД на ЗСПЗЗ , заварените правоотношения на служителите от общинските служби по земеделие се уреждат  по реда на чл. 87а от ЗДСл, а съгласно последния,  при преобразуване на администрацията, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Т.е., налице е  промяна единствено на  наименованието на  службата, в която е началник жалбоподателят, както и на наименованието на  непосредствено горестоящия административен орган, който, съгласно новия  устройствен правилник е Главният директор на Дирекция „Аграрно развитие”- така, както е посочено в  заповед № РД-15-60/01.09.2010 г. С тази заповед не се създава ново правоотношение, а се  внася изменение само в наименованието на структурните звена, с които е свързана службата, началник на която е жалбоподателят. От това следва два извода, обосноваващи неоснователност на оплакванията в жалбата. На първо място, не е налице нарушение, свързано с  компетентността на   оценяващия ръководител. Такъв, по отношение на жалбоподателя ,  към момента на изготвяне на работния план- 16.11.2009г. е Началник отдел „ОСЗ”- видно от приложената схема в длъжностната характеристика. След  извършените преобразования в администрацията, и съобразно Устройствения правилник, ръководителят,  на който непосредствено е подчинен  началник Общ. служба земеделие е  гл. директор  на Главна дирекция „Аграрно развитие” при ОДЗ. Личността на конкретния служител, заемал тези длъжности към момента на отделните етапи от извършване на оценката е без значение. Ето защо съдът не намира, че е недопустимо изготвянето на работния план , междинната среща и  окончателната оценка да бъдат осъществени от различни като личност служители. Определящо за тяхната компетентност е не личността, а заеманата от тях длъжност, която, съгласно  чл. 4 , ал. 1 от Наредбата  следва да бъде  тази, на която оценяваният служител е  непосредствено подчинен. Както работният план, така и двете срещи- междинна и крайна , и изготвянето на окончателната оценка са  осъществени от  служител, на който  жалбоподателят е бил непосредствено подчинен, поради което  оценяването, във всичките му етапи е извършено  от компетентен оценяващ ръководител. Вторият извод, който произтича от обстоятелството, че с издаване на Заповед № РД-15-60/01.09.2010 г. не се променя  служебния статус на жалбоподателя е, че  липсата на длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност след тази дата не е  процесуално нарушение при  извършване на оценката. Такава длъжностна характеристика не е и необходима, тъй като  служебното правоотношение на жалбоподателя, създадено с назначаването му със Заповед № рд-44-2109/11.10.2007г. за Началник ОбСЗГ   не се прекратява, не се променя неговата  длъжност, а изменението на първоначалната заповед касае само наименованието на службата.  Всички останали  елементи от служебното му правоотношение се запазват, включително и  отразените в нея задължения, които са обект на  общата оценка по б. „б” от формуляра.

          Условията и редът за атестиране на служителите  в държавната администрация  се определят с НУРАСДА. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се  подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението  от всеки отделен служител  по отношение  на целите, изпълнението на задълженията  и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност.  За постигане на така регламентираните в чл. 1, ал. 2 от Наредбата цели, в глава ІІ от нормативния акт са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдение е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно предписанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението  на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител  и на представителните синдикати в администрацията. Атестирането чрез оценяване на трудовото изпълнение включва следните етапи: 1/ Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2/междинна среща в средата на периода; 3/ Заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода.

           От представените по делото доказателства е видно, че  регламентираните с Наредбата три етапа на процедурата по атестирането на държавния служител Я.М.К.  са  проведени от компетентни длъжностни лица, подробните мотиви за което са изложени по-горе. Установените  в Наредбата срокове са спазени. Работният план е изготвен и съгласуван  на 16.11.2009г. , в съответствие със срока по чл. 12, ал. 5 от Наредбата. В него, в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 2 са определени целите  и изискванията към изпълнението.  Целите са  конкретни, подробни , свързани с изпълнение на  служебните задължения на атестирания  и  са свързани с постигане на конкретни резултати . Междинната среща е проведена на 15.07.2009г., в рамките на срока по чл. 13, а 1 от Наредбата, след която е попълнен съответният раздел от формуляра  с коментар на оценяващия ръководител за  изпълнение на работния план за периода . На служителя е предоставена възможност да изложи своето становище, което той е направил  , като е възразил срещу някои от  изложените в коментара  забележки. Заключителната среща е проведена на 22.11.2009г., в съответствие със срока по чл. 14, ал. 1. В атестационния формуляр е налице  коментар по  поставените оценки по отделни показатели, визирани в чл. 16 от Наредбата. Оценяващият ръководител е оформил надлежно атестационния формуляр при атестиране на държавния служител и като е изпълнил разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от  същата за безпристрастно  честно и компетентно извършване на оценката, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.  Оценките по нормативно уредените показатели за атестиране   са определени с конкретно изложени коментари/мотиви/ по всеки раздел срещу съответната оценка. По някои от показателите действително  коментариите на оценяващия ръководител  не са достатъчно изчерпателни, с посочване на конкретни факти, мотивирали го към най-ниска оценка. Така допуснатото нарушение не се преценява от съда като съществено , тъй като, освен че са налице, макар и  непълни по някои от показателите мотиви, в потвърждаващото решение на контролиращия ръководител, постановено  по подадено на 26.11.2009г. възражение са изложени    конкретни  факти, получени от оценяващия ръководител, и въз основа на които е формирана крайната оценка.  Правото на защита на лицето не е нарушено, тъй  като , като цяло  атестационната оценка е  мотивирана  с обективно установени факти и обстоятелства. Контролиращият ръководител, в разпоредения от чл. 28, ал. 1 от Наредбата 7-дневен срок  е изпълнил  задължението си да се произнесе по  възражението.  Ръководителят има право да изиска от оценяващия ръководител  допълнителна информация, както и да направи коментар за решението си. В конкретния  случай това е извършено, оценката е  потвърдена и както е посочено по-горе, с  изложения от него коментар се  допълват и конкретизират  съображенията,  довели до поставянето й.  Тук следва да бъде отбелязано, че  участието на  представителен синдикат в администрацията е  част от процедурата при оценяването, ако копие от възражението му е  изпратено , за което не са налице данни по делото, и оплакванията на жалбаподателя   в тази насока са необосновани. 

          При наличие на доказателства, че нормативно установената процедура  за атестация на държавния служител е спазена, изготвената по надлежен ред оценка съставлява материалноправното основание  за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение , поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране. В тази връзка са неоснователни оплакванията  за несъответствие между оценката и работата на атестирания, предвид липсата на възможност на съда да контролира материалноправните предпоставки за постановяването й.  Този извод следва от разпоредбата на   чл. 29, ал. 1 от Наредбата,  регламентиращ, че решението на контролиращия орган  по  дадената обща оценка е окончателно. В  настоящия процес  съдът не е компетентен да се произнася  по  дадената оценка, а само по спазване на процедурния ред за постановяването й.

         В конкретната хипотеза  процесуалните правила са спазени. Спазен е и срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а именно, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение трябва да бъде издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, която е определена от контролиращия ръководител на 01.12.2010 г.  , а заповедта  е издадена на 07.12.2010 г. а си 

          Спазено е изискването  на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, която предвижда оценяването  на изпълнението на длъжността да обхваща период от една календарна година . Периодът за оценяване на жалбоподателя във формуляра  за оценка е определен  от 01.12.2009 г. до 30.11.2010 г., в съответствие със законовото изискване. С оглед на тези изводи  , заповедта се явява  законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Ответникът не претендира  разноски , поради което такива не следва да бъдат присъждани.

         Водим от горното, и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

        ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Я.М.К. *** 15-91/07.12.2010 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”/ОДЗ/ , с която , на осн. чл.  107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му  правоотношение  на длъжност  ”началник  Общинска служба „Земеделие” – гр. Искър”, считано от 08.12.2010 г.  поради получена възможно най-ниска оценка 5 „неприемливо изпълнение” при атестирането.

          Решението може  да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                  

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: