РЕШЕНИЕ

271

гр.Плевен, 28.04.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, VІІ –ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. К.

 

При секретаря М.Н.  и с участието на прокурора Й.А., като разгледа докладваното от съдия К.  административно дело №1138 по описа за 2009 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Административен съд - Плевен е постъпила искова молба от С.Д.В. ***, със съдебен адрес за съобщения и уведомления гр.Плевен, ул.”Бъкстон” № 5, офис № 26, ет.4 чрез адвокат К.Д. ***, с цена на иска 11474 лева, от които 10780 лева главница (9800 лева - обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл и 980 лева - 13-та заплата за 2007г.), 694 лева лихва на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. По постъпилата искова молба е образувано административно дело № 169 по описа за 2009 г. на Административен съд - Плевен.

В исковата молба се твърди, че с ответника е била в служебно правоотношение за длъжност секретар на Община Плевен . Със Заповед №РД-10-601/17.05.2006 год. й е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебното й правоотношение за посочената по-горе длъжност, считано от 18.05.2006 год. С решение по адм. дело №158 по описа за 2006 год. Плевенският ОС е отменил като незаконосъобразна  Заповед №РД-10-601/17.05.2006 год., което е оставено в сила с решение №8796/16.07.2008 год. по адм.дело 5428/2008 год. на ВАС. Със Заповед №134/23.07.2008 год. на Кмета на Община Плевен, считано от 23.07.2008 год. в изпълнение на горепосоченото съдебно решение е била възстановена на длъжността секретар, като на същата дата отново е било прекратено служебното й правоотношение. Твърди се още, че за времето от незаконното прекратяване на служебното й правоотношение до неговото повторно прекратяване не е заемала държавна служба и не е полагала труд по трудово правоотношение, поради което ответната община й е причинила щети за този период, през който не е била на служба поради прекратяване на служебното й правоотношение с незаконосъобразен акт-неизплатени ежемесечни заплати, както и тринадесета заплата за 2007 год. Твърди се, че въпреки липсата на изрична правна норма за размера на обезщетението по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, с оглед съдържанието на най-близката правна норма-тази по чл.104, ал.1 от ЗДСл, претендира обезщетение на база 10 месечен период за времето от 18.05.2006 год. до 18.03.2007 год. Въпреки издаденото й съдебно удостоверение, ответникът е отказал да даде данни за размера на брутната заплата за длъжността “секретар на Община Плевен” към момента на признаване на уволнението й за незаконно-16.07.2008 год. Сочи се, че за посочения период поради виновно поведение на ответника не е била на служба и е претърпяла щети в размер на сумата 9800 лева и неполучена тринадесета заплата за 2007 год., като общия размер на щетата за визирания период възлиза на 10780 лева. Върху претендираното обезщетение за 10 месечен период ответникът й дължи лихва за забава в размер на 694 лева за времето от 23.07.2008 год., когато е отправена покана до ответника вх.№РД 94С-940-1/23.07.2008 год. до датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на иска до окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. В заключение се моли съдът да осъди Община Плевен да й изплати претендираната сума.

В указания от съдията-докладчик едномесечен срок за отговор по адм.дело №169/2009г.-на 18.03.2009 год. е постъпил отговор по искова молба от страна на Община Плевен с вх.№1014/18.03.2009 год., в който ответникът по иска  е изразил становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер и период. Твърди се в отговора, че е безспорно, че с Решение № 8796/16.07.2008 г. на ВАС е оставено в сила решение № 8/12.03.2008 г. на ПлОС, с което е отменена заповед № РД-10-601/17.05.2006 г. на Кмета на Община Плевен. Твърди се обаче в отговора, че в диспозитива и на двете  съдебни решения липсва произнасяне досежно въпроса Община Плевен да е осъдена да заплати каквото и да било обезщетение на служителя. Сочи се в отговора още, че обезщетението за времето, през което не е заемана държавна служба се определя на база размера на месечното възнаграждение, получавано от служителя. Представен е фиш № 1/26.04.2006 г. за последното получено месечно възнаграждение от В. ***006 г. в размер на 691 лева. Твърди се, че дори към тази сума да се начисли процент за прослужено време, в който в конкретния случай е 33 % сборът е равен на 919.03 лева и получената сума не е тази, която се претендира. Искането за 13-та заплата за 2007 г. в пълен размер счита за неоснователно, тъй като в Община Плевен не е изплащана 13-та заплата за 2007 г., а е предоставена само парична награда в еднакъв размер за всички служители, която е изплащана само на служителите, изпълнявали ефективно служебните си задължения през годината. Според ответника през 2007 г. В. не е изпълнявала служебните си задължения по начин, който предполага получаването на подобен бонус. Претенцията за лихви върху обезщетението за 10 месеца, считано от 23.07.2008 г. счита за неоснователна, тъй като в Община Плевен не е постъпвало искане от В. за изплащане на обезщетение.

В хода на производството по адм.дело №169/2009г. с писмена молба е направено искане от пълномощника на ищцата на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за изменение на иска, както следва: размерът на иска за обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл да се увеличи от 9800 лева на 12900.62 лева - увеличение съответно със сумата 3100.62 лева; размерът на иска за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД да се увеличи от 694  лева на 1125.21 лева - увеличение със сумата 431.21 лева, което искане е уважено от съдията-докладчик и е допуснато увеличение на иска за обезщетение, както е предявен в писмената молба на ищцата. В хода по същество пълномощникът на ищцата е заявил, че не поддържа иска в частта досежно претендираната 13-та заплата.

С решение № 438/14.07.2009 г. по административно дело № 169/2009г. е осъдена Община Плевен да заплати на С.Д.В. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, но не повече от 10 месеца, считано от датата на незаконното уволнение 18.05.2006 г. и за 10-месечен период - до 18.03.2007 г. общо в размер на 14025.83 лева, от които главница в размер на 12900.62 лева и лихва върху обезщетението за този период, изчислена от датата на поканата - 23.07.2008 г. до датата на подаване на исковата молба - 12.02.2009 г., в размер на 1125.21 лева. Със същото решение е осъдена Община Плевен да заплати на С.В. деловодни разноски в размер на 865 лева. Въз основа на постъпила молба от пълномощника на ищцата за допълване на постановеното решение, с решение № 457/02.09.2009 г. по административно дело № 169/2009 г. е допълнено решение № 438/14.07.2009 г., като Община Плевен е осъдена да заплати на С.В. лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, изчислена върху присъдената с решението главница (12900.62 лева), представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконно уволнение  (18.05.2006 г. - 18.03.2007 г.).

 В производство по инстанционен контрол, образувано по подадена касационна жалба от Община Плевен, с решение № 15865/21.12.2009 г. по административно дело № 12480/2009 г. на ВАС е отменено решение № 438/14.07.2009 г. по административно дело № 169/2009 г. на Административен съд - Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени указания да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза със задача да се изчисли размера на дължимото обезщетение на държавния служител за 10 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение на С.В., с оглед разпоредбите на ПМС №175 от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм., но в сила към момента, в който обезщетението е било дължимо) - чл.7, ал.5, във връзка с ал.4, с който размер да бъде съобразен и размера на изтеклата лихва за забава. Прието е още по делото, че по несъмнен начин е доказано, че ищцата не е получавала възнаграждение за период от 10 месеца след прекратяване на служебното правоотношение, който срок започва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което е неоснователно искането на Община Плевен от обезщетението да се приспадне полученото трудово възнаграждение.

В Административен съд - Плевен е образувано административно дело № 1138 по описа за 2009 г., преобразувано от административно дело № 169/2009 г. по описа на същия съд.

            В съдебно заседание по съществото на спора, ищцата редовно призована се явява лично и с адв.Д. с надлежно пълномощно, която моли при постановяване на решението да бъдат зачетени съдебните доказателства при отчитане разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДсл., която дава законовата рамка за определяне размера на брутната заплата при обезщетение при възстановяване на работа. Заявява, че действително е налице произнасяне на ВАС по този въпрос, препращащо към подзаконов акт, който е в противоречие с нормата на чл.104 ал.1 от ЗДСл. Счита, че е неоснователно искането на Община Плевен, направено при подаването на нов отговор по исковата молба след връщане на делото за ново разглеждане, за приспадане на изплатена недължима сума, тъй като се повдига нов въпрос, който не е бил спорен и по който липсват мотиви в отменителното решение на ВАС. Твърди, че срокът за отговор е едномесечен, съобразно разпоредбата на чл.131 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, който срок е изтекъл, като в депозирания отговор в рамките на адм.дело №169/2009г. не е повдиган въпрос за недължимо платени суми за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с което е загубена възможността да се направи в по-късен момент. Счита, че след като Община Плевен не е предявила насрещен иск или възражение за прихващане, то за съда не е налице основание за произнасяне по този въпрос. В заключение моли при постановяване на решението да бъде отчетено възложеното от ВАС.

С определение от 05.01.2010г. на Община Плевен е указан срок за представяне на писмен отговор по исковата молба на С.В.. На 13.01.2010 г. по делото е постъпил писмен отговор по исковата молба, в който са изложени съображения, че исковата молба е частично неоснователна, тъй като е недоказана по основание и размер. Твърди се, че на ищцата е начислено и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 75 календарни дни или общо в размер на 3282.23 лв., което плащане е недължимо, тъй като независимо, че времето, за което уволнението е признато за незаконосъобразно се признава за трудов/осигурителен стаж, това не поражда право на лицето на платен годишен отпуск, респективно обезщетение за такъв, поради факта, че труд не е полаган и не е възникнала необходимостта от отпуск за възстановяване на трудовите сили на лицето. Прави се искане, при изготвяне на експертизата да бъде съобразено това обстоятелство и при изчисляване на обезщетението да се приспадне сумата от 3282.23 лв., по отношение на която Община Плевен е извършила недължимо плащане. Към отговора се представят писмени доказателства.

            В съдебното заседание по съществото на спора, ответникът Община Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.  с надлежно пълномощно, която моли съдът да се произнесе с решение въз основа на събраните в хода на делото доказателства и основно като съобрази заключението на вещото лице в тази част, в която базата за изчисляване на обезщетението е средното възнаграждение, което е разликата между минималната и максималната заплата за длъжността, както и приспадането на изплатено недължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Счита, че след като делото е върнато за ново разглеждане, на Община Плевен е дадена нова възможност да организира защитата си, което е сторила и е установила, че не се дължи обезщетение за неизползван отпуск. Счита, че възражение за прихващане може да бъде направено по всяко време на делото и тази възможност не е отпадната за ответника. В заключение моли съдът да се произнесе с решение, в което размера на обезщетението да е 7644лв.-т.2 от заключението на вещото лице.

            Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че при постановяване на решение следва да бъдат съобразени указанията на ВАС, както и заключението на вещото лице. Счита, че от сумата на обезщетението следва да бъде приспадната сумата 3282.25лв., които са изплатени на ищцата като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като претенцията на Община Плевен е направена на време, а именно направено е възражение за прихващане.

С оглед изложеното от страните, представените доказателства и приетото при първоначалното разглеждане на делото, настоящия състав на съда приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител и чл.86, ал.1 от ЗЗД– за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от отменен административен акт. От приложените към исковата молба доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните.

 С оглед на представените доказателства съдът намира, че искът е допустим, както и е подсъден на Административен съд-Плевен съобразно разпоредбата на чл.128 ал.1 т.5 от АПК, както е прието и при първоначалното разглеждане на делото в АС-Плевен, и за което не се спори между страните.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-10-601/17.05.2006 год., издадена от Кмета на Община Плевен на основание чл.90, ал.1, т.5 вр. чл.97, ал.1 и чл.108, ал.1, чл.96, чл.94, чл.93, ал.1, чл.107, ал.1, т.3 и чл.61 от ЗДСл на С.Д.В. *** е наложено дисциплинарно наказание  “уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение за същата длъжност, считано от 18.05.2006 год.-датата на връчване на заповедта.

По подадена от В.  жалба против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното й правоотношение, Плевенският окръжен съд  е постановил Решение №8/12.03.2008 год. по адм. дело №158/2006 год., с което е  отменил Заповед №РД-10-601/17.05.2006 год., издадена от Кмета на Община Плевен .

По реда на инстанционния контрол по подадена касационна жалба от Община Плевен, ВАС с Решение №8796/16.07.2008 год., постановено по адм.дело 5428/2008 год. е оставил в сила Решение №8/12.03.2008 год. по адм. дело №158/2006 год.на ПОС.

Със Заявление вх.№РД-94С-940-1/23.07.2008 год. до Община Плевен,  В.  е заявила, че се явява в деня на подаване на същото в Община Плевен в рамките на срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл за изпълнение на служебните й задължения за длъжността “секретар “ на Община Плевен, което е предпоставка за възстановяване на предишната длъжност; поискала е на основание чл.123 ЗДСл да се впише настъпилата промяна в служебната й книжка; в 10 дневен срок от получаване на заявлението да й бъде изплатено и обезщетение за времето, през което не е била на служба поради прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл за целия период, през който не е била на държавна служба от прекратяване на служебното правоотношение до възстановяването й на база на БТВ към момента на признаване на уволнението за незаконно.

Със Заповед №134/23.07.2008 год. на Кмета на Община Плевен В. е възстановена на длъжността “Секретар на Община Плевен”, считано от 23.07.2008 год.

Със Заповед №134/23.07.2008 год. на Кмета на Община Плевен отново е прекратено служебното правоотношение с В. за длъжността секретар на Община Плевен на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл с мотиви, че за заемане на тази длъжност се изисква висше юридическо образование, каквото В. не притежава към настоящия момент.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е  допустим за разглеждане по същество. 

            По основателността на иска съдът съобрази следните правно релевантните факти, които са установени при първоначалното разглеждане на делото и които по реда на инстанционния контрол ВАС е приел за правилни.

Ищцата С.Д.В. е надлежно правнолегитимирано лице-физическо лице по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо право и интерес от завеждане на настоящото производство, по отношение на което са постановени отменените административни актове.

Искът е предявен срещу Община Плевен-ЮЛ по смисъла на чл.14 от Закон за местното самоуправление и местната администрация. Именно Община Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди в качеството й на ЮЛ, в чиято структура се намира органът /в случая Кметът на Община Плевен/, от чиито незаконосъобразен акт са причинени вредите.

Безспорно между страните е, че  Заповед №РД-10-601/17.05.2006 год., издадена от Кмета на Община Плевен, с която на С.Д.В. на длъжност  “Секретар” на Община Плевен е наложено дисциплинарно наказание  “уволнение” и  е прекратено служебното й правоотношение, съставлява акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.21, ал.1 от АПК.

Безспорно между страните е, че тази заповед е била отменена по съответния, предвиден в ЗДСл и АПК ред, което е необходима предпоставка за допустимост на иска, а именно вредите да произтичат от административен акт, чиято незаконосъобразност да е установена в специално производство, което в случая е налице, видно от приложеното към настоящето дело административно дело №158/2006 год. на ПОС.

Не се спори между страните, че горната заповед е издадена при изпълнение на административна дейност, тъй като налагането на дисциплинарни наказания и прекратяването на служебните правоотношения, свързани с компетенциите и правомощията на административните органи-субекти на дисциплинарна власт, на които принадлежи правото да прекратят тези правоотношения, представляват упражняване на административна дейност.

За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице всички елементи от фактическия състав, а именно: претърпяла ли е ищцата вреди от отменения административен акт, ако да- последните в пряка и непосредствена връзка с отмяната на незаконосъобразния акт ли са, в какъв размер и за какъв период се дължат, коя сума следва да се вземе като база за определяне размера на обезщетението,  подлежат ли тези вреди на репариране по реда на ЗОДОВ.

Както е установено и при първоначалното разглеждане на делото, изхождайки от целта на търсената отговорност, а именно-да се обезщетят вредоносните последици от издадените незаконосъобразни актове на администрацията на Община Плевен, е необходимо от отменените актове да са настъпили вреди. В случая основанието за търсене на обезщетението  е отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание и  за прекратяване на служебното правоотношение. С отмяната на този акт се заличава правопрекратяващия юридически факт и се възстановява правоотношението във вида, в който е съществувало към момента на прекратяването. Следователно с отмяната на този акт същият престава да действа в правния мир, поради което служителят следва да бъде обезщетен за времето, през което незаконосъобразната заповед го е лишила от заплатата, която би получавал по служебното си правоотношение, като условието за получаване на обезщетение е да е останал без работа или да е заемал по-ниско платена длъжност. От така изложеното е видно, че сумите, които ищцата В. би получила за заплата през времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, съставляват „вреди” по смисъла на ЗОДОВ.

Същите се намират в каузална, пряка причинна връзка с увреждането, т.е. вредите  са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, тъй като лишаването от получаване на заплата  е закономерна и необходима последица от оставането без работа поради прекратяване на служебното правоотношение.

Вредите , представляващи неизплатени заплати на В. за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение , подлежат на репариране по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.121, ал.1, т.3 и чл.104, ал.1 от ЗДСл, тъй като съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.

Не се спори от страните по делото, че за времето от 18.05.2006 год-датата на прекратяване на служебното правоотношение, до 17.01.2008 год. ищцата не е била на служба и не е работила в продължение близо на  година и осем месеца, което се установява от приложените  доказателства по адм.дело №169/2009г., от което е преобразувано настоящето такова (листи 17-20 служебна книжка№6/12.06.2000 год. и на лист 21-25  трудова книжка №2/13.07.1998 год.).

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл служителят има право на обезщетение за цялото време, през което не е заемал държавна служба. Правната норма обаче съдържа ограничение в общия размер на обезщетението, който може да бъде получен. Законодателят е определил обезщетението да е за не повече от 10 месеца, следователно подлежат на обезщетение претърпените вреди в резултат на отменената заповед, но за не повече от 10 месеца. В конкретната хипотеза и при липса на нарочна правна норма досежно периода на дължимост на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл и последващата отмяна на акта за прекратяване, на основание чл.46, ал.2 от Закон за нормативните актове, най –близката правна норма, която отговаря на целта на закона и правилата на морала, е общата разпоредба на чл.104 от ЗДСл. Ето защо съдът приема, че разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл обхваща всички случаи на прекратяване на служебно правоотношение, след като бъде отменено, без оглед на конкретното основание за прекратяване, въпреки че нормата регламентира обезщетения при прекратяване на общо основание. Разпоредбата на чл. 104, ал.1 ЗДСл се явява обща разпоредба за определяне правото на обезщетение, неговия размер и начин на изчисляване, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, без оглед на конкретното основание за прекратяване, когато основанието не предвижда право на заплащане на обезщетение, неговия размер и изчисляване, както е в настоящия случай /по чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл/ . В подкрепа на това виждане  е текстовия израз на нормата, за приложението на която от значение е не основанието, на което е прекратено правоотношението, а неговата отмяна.

Както е установено и при първоначалното разглеждане на делото, разпоредбата на  чл.121 от ЗДСл е неприложима в конкретната хипотеза. Искът по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил на служба поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение, е иск за вредите, които държавният служител, чието служебно правоотношение е незаконно прекратено, е претърпял с оставането си без държавна служба, но за не повече от 10 месеца. В чл. 121, ал. 1 от ЗДСл са уредени исковете, предоставени на държавния служител за защита срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение, а в чл. 104 от ЗДСл са уредени обезщетенията при прекратяване на общо основание, включително обезщетението, на което има право държавния служител когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда - ал. 1. Обезщетение извън размера по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не се дължи, освен при деликт - когато органът по назначението наред с издаването на заповедта е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение или друга подобна хипотеза, какъвто иск в случая не е предявен.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, така както е прието и при първоначалното разглеждане на делото, че на ищцата се дължи обезщетение  за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение-18.05.2006 год., и за 10 месечен период от тази дата-до 18.03.2007 год.

Във връзка с един от спорните въпроси при първоначалното разглеждане на делото, а именно в какъв размер се дължи обезщетението за претърпените от ищцата вреди, в решение №15865/21.12.2009г. по адм.дело №12480 по описа за 2009г. ВАС е дал указания, които са задължителни за настоящата инстанция, и съгласно които размера на дължимото обезщетение на ищцата В. за 10-месечен период, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде съобразен с разпоредбите на ПМС №175/24.07.2007г. на МС за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм., но действащо към момента, в който обезщетението е било дължимо), а именно чл.7 ал.5 във връзка с ал.4 от ПМС №175/24.07.2007г., с който размер да бъде съобразен и размера на изтеклата лихва за забава.

Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.5 от ПМС №175/24.07.2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.), индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят в размера по ал.4, като не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на прекратяването на правоотношението, като ал.4 регламентира, че индивидуалните размери на основните месечни заплати се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, изр.трето от ЗДСл,  брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата на държавния служител към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Моментът на признаването на уволнението за незаконно е датата, на която съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, е влязло в сила. В случая това е датата на постановяване на решението на касационната инстанция /ВАС/, а именно 16.07.2008 год. Предвид, че не е налице неявяване на държавния служител да заеме службата, алтернативната хипотеза на чл.104, ал.1, изр. последно от ЗДСл не е приложима в настоящия случай. Видно е от приложената на лист 15 от адм.дело №169/2009г., преобразувано в настоящето дело, Заповед №134/23.07.2008 год., с която В. е възстановена на държавна служба, че в същата не е определен размер на заплата. По аргумент от чл.11 от ЗДСл заповедта за възстановяване на работа, аналогично на административния акт за назначаване се издава в писмена форма и следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.11, включително и размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения. В тази връзка, базата, която следва да послужи за изчисляване размера на обезщетението, съобразно указанията на ВАС и разпоредбата на чл.7 ал.5 във връзка с ал.4 от ПМС №175/24.07.2007г. (отм., но действащо към момента когато обезщетението е било дължимо ) е средната основа заплата  за длъжността “Секретар” на Община Плевен, но не по-ниска от получаваната към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

В изпълнение на задължителните указания на ВАС, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните по делото, съдът цени като компетентно и безпристрастно. Видно от последното, размера на средната основна заплата за длъжността „Секретар” в Община Плевен е 819.00лв., изчислена на база минималната заплата 574лв. и максималната заплата 1064лв., съобразно чл.7 ал.5 във връзка с ал.4 от ПМС №175/24.07.2007г. и Приложение №3 към чл.1 ал.1 т.3 от същото ПМС, като към момента на прекратяване на служебното правоотношение основната месечна заплата на ищцата В. е 691.00лв. Именно сумата 819.00лв. е послужила като база за изчисляване размера на обезщетението и дължимата лихва за процесния  10 месечен период в единия от представените от вещото лице варианти. Съобразно посочените по-горе разпоредби от ПМС №175/24.07.2007г. (отм., но действащо към момента, в който обезщетението е било дължимо) и в изпълнение на задължителните указания на ВАС, този размер, настоящият съдебен състав цени като база за изчисляване на дължимото обезщетение.

            Във връзка с направеното от пълномощника на ответника искане за приспадане от размера на дължимото обезщетение сумата от 3282.23лв., представляваща недължимо изплатено обезщетение за платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение, е поставена допълнителна задача на вещото лице. Настоящият съдебен състав намира, че от страна на Община Плевен е направено възражение за прихващане, което представлява процесуално действие на защита срещу предявения иск. Същото е направено валидно, в рамките на висящ съдебен процес, където са приети за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение от отменен административен акт, с който състав се свързва разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, където не са налице разпоредби, които да преклудират правото, на която и да е от страните по делото, да представят писмени доказателства и да правят искания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е преклудирано правото на Община Плевен да прави възражение за прихващане, поради което същото е допустимо за разглеждане в настоящето производство.От така представеното заключение се установява, че сумата 3282.23лв. е изплатена в изпълнение на Заповед №134/23.07.2008г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на ищцата след нейното възстановяване на длъжността „Секретар на Община Плевен”, и в която заповед е отбелязано на служителя да се изплати обезщетение по чл.61 от ЗДСл. за неизползван платен годишен отпуск в размер на 75дни. Същото обезщетение е изплатено с разходен касов ордер №2851/15.10.2008г., като вещото лице е приспаднало от размера на дължимото обезщетение, изчислено в два варианта-средна основна заплата-819.00лв. и основна месечна заплата към момента за прекратяване на служебното правоотношение-691.00лв., размера на изплатената сума.

            Съдът намира, че възражението за прихващане е неоснователно по следните съображения:

            В Глава шеста от ЗДСл. са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетението по чл.104 ал.1 от закона представлява обезщетение при незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на общо основание от страна на органа по назначаването и то е компенсация за това, че служителя е останал без работа поради незаконно уволнение. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.61 ал.2 от ЗДСл. се дължи на държавния служител при прекратяване на служебното правоотношение, независимо дали то е извършено по искане на държавния служител или по инициатива на органа по назначаването и то компенсира неизползваните дни платен годишен отпуск, като изключение от общата забрана по ал.1 на същия текст за компенсиране на платен отпуск с парично обезщетение. Предвид изложеното, двата вида обезщетения се дължат на различно правно основание и се заплащат кумулативно при наличие на определените изисквания на закона. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск представлява искова претенция, която не е обусловена от отменена по съдебен ред заповед за дисциплинарно уволнение по чл.107 ал.1 от ЗДСл. То не съставлява пряка и непосредствена последица от дисциплинарното уволнение, а се дължи във връзка с прекратяване на служебното правоотношение, независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване и основанието за това. При условие, че е налице спор относно съществуването и размера на това имуществено вземане спрямо органа по назначаването, разглеждането му следва да се извърши по общия исков ред.

По отношение на дължимата лихва съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение на едно парично задължение. Лихвата има акцесорен характер, защото е предпоставена от съществуването на едно главно задължение-в случая обезщетението за незаконно уволнение. Тя представлява обезщетение за една вреда-за забавено изпълнение, като се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно, предпоставка за настъпване на забава е изискуемостта на вземането, а ако то е безсрочно - необходима е и покана на кредитора. В случая, се претендира обезщетение по чл. 104 от ЗДСл , като този вид отговорност не произтича от договор или друг писмен акт и затова, рядко в отношенията между страните може да има такава яснота, която да прави вземането безспорно и установено по размер. Ето защо, в случая следва да  се приложи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 86 ЗЗД, се дължи лихва върху обезщетението от момента на поканата. В случая, поканата до ответната страна за заплащане на обезщетение е депозирана на 23.07.2008 год., видно от заявление на лист 14 по адм.дело №169/2009г., преобразувано в настоящето дело. От тогава ответната Община е изпаднала в забава и дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение, което следва да бъде присъдено до датата на  подаване на исковата молба, като при наличие на неизпълнение от страна на длъжника, както е в настоящия случай, лихва се дължи и от датата на  подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изложеното съдът намира, че в размера на дължимото на В. обезщетение поради отмяна на уволнението следва да се включат : десет брутни заплати, изчислени към датата на признаване на уволнението за незаконно /16.07.2008 год./ по смисъла на чл.67, ал.1 и ал.3 от ЗДСл, съобразно разпоредбата на  чл.7 ал.5 във връзка с ал.4 от ПМС №175/24.07.2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм., но действащо към момента когато обезщетението е било дължимо), считано от датата на уволнението-18.05.2006 год. и за 10 месечен период –до 18.03.2007 год., лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода , считано от датата на поканата -23.07.2008 год. до датата на подаване на исковата молба-12.02.2009 год. и лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, без да се приспадне сумата получена като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Както е посочено и по-горе, съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл., държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата. При извод на съда за дължимост на обезщетението за 10 месечен период, то брутното трудово възнаграждение, дължимо на В. за периода 18.05.2006-18.03.2007 год. съгласно заключението на таблица 2.1 (лист 25 от настоящето дело), е както следва:  сума за главница за 10 месечния период общо в размер на 10926.25лв. Размерът на лихвата върху обезщетението за този период, изчислена от датата на поканата-23.07.2008  год. до датата на подаване на исковата молба-12.02.2009 год.,  е  952.88лв.

Предвид гореизложеното, предявените от ищцата В. обективно съединени искове съобразно допуснатото при първоначалното разглеждане на делото от съда изменение /увеличение/ на цената на исковата претенция общо в размер на 14025.83 лв., от които главница 12900.62 лв. и лихва 1125.21 лв., следва да бъдат уважени до размер общо на 11879.13лв., от които главница 10926.25лв. и лихва 952.88лв., като в останалата част в размер общо на 2146.70лв., от които главница 1974.37лв. и лихва 172.33лв. следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото и направените искания и от двете страни за присъждане на разноски, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковата претенция и при компенсация между двете страни. Ищецът е направил разноски пред Административен съд-Плевен и пред ВАС (чл.226 ал.3 от АПК) общо в размер на 1515лв., от които 1180лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат (680+500), 10лв. държавна такса, 5лв. такса за съдебно удостоверение и 320лв. депозит за вещо лице (150+20+150). Ответникът е направил разноски пред двете инстанции общо в размер на 370лв., от които 70лв. депозит за вещо лице (20+50) и 300лв. юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. По правилата за прихващане, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковата претенция, в полза на С.Д.В. следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 1226.50лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОСЪЖДА Община Плевен със седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 и Булстат 000413974, представлявана от Кмета Н. М. З.  да заплати на С.Д.В. ***, с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение , но не повече от 10 месеца, считано от датата на незаконното уволнение 18.05.2006 и за 10 месечен период-до 18.03.2007 год. общо в размер на 11879.13лв. (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки), от които главница в размер на   10926.25лв. (десет хиляди деветстотин двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) и лихва върху обезщетението за този период, изчислена от датата на поканата-23.07.2008  год. до датата на подаване на исковата молба-12.02.2009 год.,  в размер на  952.88лв. (деветстотин петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), както и лихва от датата на подаване на исковата молба-12.02.2009г. до окончателното изплащане на сумата, изчислена върху присъдената главница в размер на 10926.25лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение (18.05.2006г.-18.03.2007г.).

ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция на С.Д.В. ***, с ЕГН ********** *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 и Булстат 000413974, представлявана от Кмета Н. М. З. в останалата част за разликата над 11879.13лв. (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки) до 14025.83 лв.(четиринадесет хиляди и двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Община Плевен със седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл.”Възраждане” №2 и Булстат 000413974, представлявана от Кмета Н. М. З.  да заплати на С.Д.В. ***, с ЕГН ********** разноски изчислени по компенсация в размер на 1226.50лв. (хиляда двеста двадесет и шест лева и петдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна  жалба в 14 дневен срок от съобщението, пред ВАС на РБ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

        СЪДИЯ: