Р Е Ш Е Н И Е

593

гр.Плевен, 30.10.2009 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и девета година в състав:                                                                   Председател: К. А.                                                                            

При секретаря М.Н.  и с участието на прокурора Й.А., като разгледа докладваното от съдия А.  административно дело №813 по описа за 2007 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано  по жалба от К.Ц.Й. ***Х. ***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Кнежа за изменение на дворищно-регулационен план между УПИ 234 и УПИ 233 в кв.27 по плана на с.Бреница.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е собственик на имот, съставляващ УПИ VІІІ-234 в кв.27 по плана на с.Бреница, общ.Кнежа. С молба №9400-646 от 25.10.2007 год. е поискал от Община Кнежа да извърши изменение на дворищно регулационния план въз основа на първоначалното положение на недвижимите имоти преди регулацията от 1987 год., но до 27.11.2007 год. не е получил отговор. Твърди, че в проведени телефонни разговори със служители в Община Кнежа е уведомен, че се касае за спор за собственост, за което следва да води дело. Подал е жалба в ПОС, където е било образувано адм. дело №157/2006 год., но е оттеглил жалбата си. Счита, че общинската администрация неоснователно му отказва извършването на процедурата, тъй като към настоящия момент няма одобрена нова кадастрална карта на населеното място и плана се поддържа от общинската администрация, която има правомощия във връзка с регулацията и кадастъра. Сочи следните основания за оспорване: През 1981 год. е имало грешно самолетно заснемане и кадастралната граница е определена на 3 м. от имота му до междинната граница с УПИ 233, а къщата е строена от бащата на жалбоподателя на разстояние от 1,5 м от междинната граница и отразената кадастрална граница не отговаря на действителността;  През 1987 год. е имало изравняване на кадастъра, но Общината не е уведомила жалбоподателя за отнемането на част от дворното място и до 2001 год., когато кадастъра и имотния регистър влизат в сила; Техникът от Общината е допуснал грешка при даване на строителна линия за строеж на гараж от УПИ 233 и му е отнето част от дворното място по този начин; Не отговаря на действителността факта, твърдян от Общината, че бащата на жалбоподателя  е водил дело за неуреден кадастър, тъй като видно от Решение-резолюция  №83/1949 год. по дело №664/48 год., делото е образувано поради неспазване на договора за покупко-продажба и за влизане във владение; До влизането в сила на ЗКИР не му е заплатено обезщетение, поради което отчуждителното действие на дворищно-регулационния план се прекратява за съответните имоти. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Кнежа , който да проведе процедура за изменение на дворищнорегулационния план, въз основа на стария план относно границата между УПИ 234 и УПИ 233 в кв.27 по плана на селото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от съпругата си Д.Й. с надлежно пълномощно на л.129 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира отмяна на мълчаливия отказ и връщане на делото като преписка на органа за произнасяне. Излага подробни съображения в приложена по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата не изпраща представител в съдебно заседание, изпраща писмена защита, с която моли съда да остави без уважение подадената от К.Й. жалба като неоснователна и недоказана. Твърди, че жалбоподателят не е обжалвал Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца, с която е одобрен регулационния план на с.Бреница и същата е влязла в сила и е станала стабилен административен акт.

Заинтересованата страна Т.П.Я. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, са налице законни предпоставки за отмяна на мълчаливия отказ на Община Кнежа за изменение на дворищно регулационния план  между УПИ 234 и УПИ 233 в кв.27 по плана на с.Бреница.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:      Съдът намира, че е сезиран с жалба  против мълчалив отказ на Кмета на Община Кнежа за издаване на Заповед за изменение на влязъл в сила кадастрален план с правно основание § 4, ал. 2 ПЗР на ЗКИР вр. с чл. 53, ал. 2 и ал. 1, т. 1 ЗКИР, по следните съображения:

         Съдът не е обвързан от дадената от жалбоподателя правна квалификация на заявената претенция, а квалифицира спора съобразно изложените в жалбата и в хода на делото факти и обстоятелства, на които се основава искането и петитума на жалбата. Така, още с жалбата Й. *** да извърши изменение на дворищно регулационния план въз основа на първоначалното положение на недвижимите имоти преди регулацията от 1987 год. В подадената до Кмета на Община Кнежа Молба вх.№Ц400-646/25.10.2007 год. жалбоподателят е поискал да бъде уреден законово грешния кадастър от 1981 год. и регулацията в УПИ VІІІ-234 кв.27 по плана на с.Бреница. В  хода на делото, макар, че е заявил изрично, че претенцията му е по пар.8, ал.2, т.3 и ал.4 от ПР на ЗУТ, което по същество се изразява в искане за поставяне на регулационните граници в съответствие с имотните граници при наличие на придаваемо и отчуждаемо места и неуредени сметки във връзка с регулацията,  в многократно депозираните становища по делото/наречени жалби/, в молбата до кмета на Общината, по която е постановен мълчалив отказ, в хода по съществото на спора и в писмената защита, жалбоподателят    е заявил изрична претенция за  изменение на съществуващата кадастрална граница /отразена като дъга на скиците/ по съществуващата регулационна граница , одобрена с регулационния план от 1904 год. По реда на пар.8 от ПР на ЗУТ се променят влезли в сила регулационни , а не кадастрални планове. Като претенция за изменение на влезлия в сила кадастрален план е възприета молбата на Й. ***, видно от придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда / на л.16-17 от делото/ , в което като  мотив за непроизнасяне е посочена постъпила Молба вх.№94-00-514/13.04.2006 год. от заинтересованата в настоящото производство страна Т.Я., от която според Кмета на Общината било видно, че между двамата съществува спор за местоположението на границата между двата съседни имота, т.е. липсва съгласие от съседа за поправка  на кадастралния план, което сочи на наличие на спор за имуществено право. Административният орган е посочил, че в тези случаи, на основание чл.53, ал.2, т.2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.  Ето защо, така заявената претенция, ведно с поддържаното становище за грешка в кадастъра, налага извод на съда за претенция за поставяне на съществуващата кадастрална граница в съответствие с регулационната , което представлява искане за изменение на влязъл в сила кадастрален план поради допуснати грешки в съответствие с регулационния такъв.

Ето защо съдът квалифицира претенцията на жалбоподателя като жалба против мълчалив отказ от произнасяне по молба по реда на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 1260 кв.м. парцела VІ в кв.26 по плана на с.Бреница с Резолюция №83/24.02.1949 год. по гр.дело №664/1948 год./ л.21/, Нотариален акт №78, том І, д.122 от 22.05.1964 год./л.23/ и Удостоверение за наследници №000132/14.04.2006 год. /л.28/. Горният имот е идентичен с имот , съставляващ УПИ VІІІ-234 в кв.27 по плана на с.Бреница, видно от Удостоверение изх.№АБ-18-43/10.05.2006 год./л.29/и Скица №193/04.06.2007 год./на л.25/.

Имотът, собствен на жалбоподателя е съседен на запад с имот №233, за който са отредени УПИ ІХ и Х в кв.27 по плана на с.Бреница, общ.Кежа, собствен на заинтересованата в настоящото производство страна Т.П.Я.. Последният се легитимира като собственик на този имот с  нотариален акт за дарение на недвижим имот №113/2002 год. /л.33/, в който имотът е описан като дворно място от 2763 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и второстепенни постройки, представляващи парцели ІХ и Х в кв.27 и пл.№233 по плана на с.Бреница.

На 25.10.2007год. жалбоподателят е подал Молба вх.№9400-646/25.10.2005 год. до Кмета на Община Кнежа и главния архитект на Община Кнежа, с която е поискал да бъде уреден законово грешния кадастър от 1981 год. и регулацията в УПИ VІІІ-234 кв.27 по плана на с.Бреница съобразно чл.182а, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ и чл.33, ал.1 от ЗТСУ.В молбата е посочено, че новия регулационен план се създава въз основа на първоначалното /преди регулацията от 1987 год./ положение на недвижимите имоти. Твърди, че не са знаели и не са живели на село и никой не ги е уведомявал за грешния кадастър, но има грешка в самолетното заснемане, изкаран е 3 м. грешен кадастър, а къщата е на 1,50 м от междинната граница на съседа , или грешка от техник при даване на строителна линия за строеж на гараж от съседа от УПИ -233.

По подадената молба Кметът на Община Кнежа не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което на 30.11.2007 год. е подадена жалба против мълчалив отказ на Кмета на Общината за произнасяне, който именно е предмет на контрол в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при съобразяване на слведното:

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган-Кметът на Община Кнежа съобразно с изискванията на пар.4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който  кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Следователно, компетентен да издаде заповед за изменение на кадастрален план по реда на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР е Кметът на Община Кнежа.

Жалбоподателят е подал заявление, като по него не е налице произнасяне. Следователно налице е мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на жалбоподателя за издаване на акт по реда на ЗКИР. По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с регламентираното от закона съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.).

По аргумент на чл.58, ал.3 от АПК, мълчаливият отказ се счита за издаден при спазване на формата и административно производствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност за постановяване на отказа, съдът намира за установено следното:

По делото са изслушани две основни и две допълнителни заключения по назначени съдебно-технически експертизи.

От заключението на вещото лице Х. се установяват следните факти и обстоятелства: За територията на с.Бреница, общ.Кнежа има изработени и влезли в сила два устройствени плана: дворищно-регулационен план, одобрен с Указ №102/1904 год., и одобрени със  Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца/л.471/, на основание чл.75, ал.1 от ППЗТСУ и решение на СТСУСА при ОНС с Протокол №3/07.05.1987 год.:кадастрален план на с.Бреница; застроителен план на с.Бреница с поправките по него с лилав цвят; регулационен план на с.Бреница с поправките по него с червен цвят.

Според допълнителното заключение на в.л.Х. на л.453, с указ №17/1903 год. е одобрен уличния регулационен план на обособения кв.26 между ОК 241, 242, 243 и 244 с.Бреница, като са оформени и незастроени имоти №І, ІІ-600, ІІІ-599, ІV-603, V-604, VІ-602, съставляващи кадастралната основа на кв.26 по плана на с.Бреница.

С указ №102/1904 год. е одобрена дворищната регулация. Извършена е промяна на кадастралната основа по регулационния план от 1903 год. на уличната мрежа,  увеличавайки от всички страни границите на кв.26. Образувани са парцели съобразно променената улична регулация и нова осова мрежа върху кадастралната основа обозначени: №№ І-600, ІІ-600, Х-600, ХІ-600, ІІІ-599, ІХ-509, Х-509, ІV-603, ХІІ-603, V-604, VІІІ-604, VІ-602 и VІІ-602.

От заключението на л.513-514 се установява, че според плана от 1904 год. имотът, собственост на настоящия жалбоподател, се идентифицира като имот 602, за който е бил отреден парцел VІ.  От представения разписен лист се установява, че първоначален собственик на този имот е бил П. Х., след което имотът е записан на Н. В. Д. с площ от 2520 кв.м. Последният го продава на Ц. Й. Й. /бащата на жалбоподателя/ и на И. И. К. с площ поравно и на двамата по 1260 кв.м. Установено е от вещото лице, че уличната и дворищната регулация на двата парцела са с размери, както следва: лице и дъно на парцела по 23.20 и дворищно-регулационни линии в права посока по 54.20 м за всяка от тях.

Имотът, собственост на заинтересованата страна, е обозначен в плана от 1904 год. като  601/според в.л., и като 600 според скиците, издадени от общината/ в кв.26 и за него е отреден парцел І. Негов първоначален собственик е бил Андрей Павлов и впоследствие преминава в собственост на  Т. Ц. и Щ. П. С. с площ от 2763 кв.м. и лице от 34.80 кв.м.С Нотариален акт за дарение №113/2002 год. Т. Ц. С. и Щ. П. С. даряват горния имот на внука си Т.П.Я..

Записано е в заключението, че при всички продажби и преминаване от едни собственици на други, не са отразени документи за уреждане на регулачни сметки, което е основание да се счита, че регулачните граници са имотни граници на отредените парцели. При тези очертани граници с плана от 1904 год. са построени жилищните сгради в п.VІ-601 и VІІ-602, както и стопанските сгради при тях и п.601 в кв.26, според издадените строителни разрешения и скици.

При разпита си в съдебно заседание на 09.07.2009 год. по основното заключение, вещото лице Х. уточнява, че утвърдения през 1903 год. план е бил предварителен и в него са отразени кадастралните граници на съществуващите тогава имоти. През 1904 год. е утвърден официалният регулационен план, в който са нанесени промени. Сочи, че кадастралната основа от 1903 год. е включена при оформяне на регулационните граници. Изработена е нова осова мрежа и част от имотите попадат в новите граници на дворищната регулация на обособените парцели върху тази кадастрална основа. С плана от 1904 год се получава така, че ако трябва да се търси уреждане на сметки, то ще е не само между съседи, но и с Общината, тъй като се уширява целия квартал 26 и е създадена нова осова мрежа. Уличната регулация се е увеличила и въз основа на нея -дворищната също въз основа на увеличената част на квартала, като обособените парцели включват и площи от промяната на уличната регулация. В.л. прави заключение, че когато бащата на жалбоподателя през 1948 год. купува имота, тези въпроси е следвало да се уредят с Общината, но не са уредени и така уредените дворищно-регулационни граници върху старата кадастрална основа, са станали имотни граници. Твърди, че липсва трасировъчен карнет за изработването на това увеличение и всички парцели са измервани върху новата улична и дворищна регулация.  Във връзка със заявеното, в т.4 от заключението на л.454 е описано, че няма данни  за уреждане на регулационни сметки между собственици и общината по регулацията от 1904 год. На вещото лице не се е представил оригиналния одобрен план, в който да са отразени първоначалните собственици, а върху копието от одобрения план от 1904 год., поради това, че няма застроителен план, са нанасяни застроени и предвижданията за застрояване сгради. Издадените скици №157/04.06.2009 год. на собствениците на парцели VІ-602 в кв.26 /К.Й. и Й. Й./ и скица №158/04.06.2009 год. в кв.26 на п.І /на Щ. П. С. и Т. Ц. С./, са отбелязани като собственици въз основа на копието по одобрения план от 1904 год. за парцел VІ-602 и парцел І. Границите и площите на имотите са отразени според одобрения план за уличната и дворищната регулация от 1904 год.  Закупените имоти, обозначени като п.І-600, кв.26 с площ 2763 кв.м. през 1975 год. и п.VІ-602, кв.26 с площ 1260 кв.м. през 1978 год. по регулационния план на селото, одобрен през 1904 год.

Имотната граница на закупения имот според уличната и дворищните регулационни линии по утвърдения план от 1904 год. са : дължина на уличната регулационна линия е 23,20 м, в дъното на парцела-23,25 м с площ на имота от 1260,31 кв.м./т.2 от заключение на л.400/.

Одобреният регулационен план от 1904 год. е бил действащ до изработването на новия регулационен план през 1987 год., като регулационните граници по плана от 1904 год. са използвани като имотни граници по силата на одобрения план при извършване на геодезически работи по застрояването./т.5 от заключението на л.454/.

Разположението , обема и конфигурацията и на двата процесни имота според плана от 1904 год. са показани и на скици №157, 158 и 159/04.06.2009 год. за парцели І и VІ на л.421-423 от делото, които представляват извадка от действащия план от 1904 год., и върху тях се съдържа отбелязване за имот VІ-602 с площ 1260 кв.м., и имот І-600 с площ 2763 кв.м.,  като вътрешната регулационната линия между двата имота е  права линия.

Със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца/л.471/, на основание чл.75, ал.1 от ППЗТСУ и решение на СТСУСА при ОНС с Протокол №3/07.05.1987 год. е одобрен  кадастралния план на с.Бреница; застроителния план на с.Бреница с поправките по него с лилав цвят; регулационния план на с.Бреница с поправките по него с червен цвят.

Горната заповед е обнародвана в ДВ, бр.83/27.10.1987 год. на основание чл.82, ал.2 от ППЗТСУ/отм.//л.182/ и е подлежала на обжалване в 14 дневен срок от обнародването й в ДВ.

Видно от списък на лицата, обжалвали горната заповед на л.181 от делото е, че нито жалбоподателят в настоящото производство, нито заинтересованата страна, са обжалвали същата в установения от закона срок и последната е влязла в сила и е станала стабилен административен акт.

Посочено е в експертизата на л.453, че при изработването на плана от 1987 год., има заснети граници на всички имоти, отразени в карнета, които не съвпадат с одобрения план. При проверка в Община Кнежа не е станало ясно от къде са взети данни за кадастралната граница между двата имота.

В т.2 от заключението на л.400 е посочено, че границата между УПИ -234 и УПИ -233 в кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 год. се ситуира, както следва: по уличната регулационна линия-на 22,60м между построения гараж в УПИ-233 и дворищната регулационна линия с УПИ-238; в дъното на парцела-на 22,60м; по средата между застроените сгради на съседните имоти-на 23,90 м. Общата площ на имота по графични данни по плана от 1987 год. е 1249,38 кв.м.

Съгласно заключението на л.400, според плана от 1987 год., имотните граници не съвпадат с регулационните граници : по уличната регулация с 0,60м, дворищната регулация в дъното с 0,65 м. , като регулационните граници по плана от 1904 год и скицата са в права линия. Направена е констатация, че плана от 1987 год. е влязъл в сила, но не е приложен поради неуредени сметки по регулация между съседите. Посочено е, че по последния регулационен план и предходния такъв има отчуждаема част по уличната регулационна линия с УПИ ІХ-233 от 0,60 м и придаваема част от 0,65 м в дворищната регулационна линия в дъното на парцела между съседите. Неуредени сметки по регулация има между УПИ -234, УПИ -233 и УПИ -238, произтичащи от неизравнените дворни площи от прилагането на стария и новия регулационни планове.

В заключението на л.514 е посочено още, че при съпоставяне на регулационните граници на одобрените регулационни планове от 1904 год. и от 1987 год. се констатират различия , както следва: по уличната регулационна линия от 23.20 м. на 22.60 м.-разлика от 0.60 м, във вътрешната северна граница-от 23.20 м на 22.50 м-разлика от 0.70 см., от които 0.40 м. към парцел Х-233 и 0.30 м. към парцел VІІ-233. За компенсиране разликите в площта на процесния имот е уширението към УПИ VІІ-233, до построената жилищна сграда с площ от около 25 кв.м. Не са компенсирани около 25 кв.м. , намалени от посочената, незнайно от къде кадастрална граница, отразена като дъга пред жилищната сграда в УПИ VІІІ-234. При построения през 1978 год. гараж, дворищната регулационна линия по плана от 1904 год. засича същия с 0.60 м. спрямо новата дворищна регулация по плана от 1987 год.

Разположението , обема и конфигурацията и на двата процесни имота според плана от 1987 год. са показани и на скици №153, 155 и 156/04.06.2009 год. за парцели VІІІ-234 и ІХ, Х-233 на л.418-420 от делото, които представляват извадка от действащия план от 1987 год., и върху тях се съдържа отбелязване за имот VІІІ-234  с площ 1260 кв.м., и имот ІХ, Х-233 с площ 2763 кв.м.,  като вътрешната регулационната линия между двата имота, очертана със син цвят е  права линия, а кадастралната граница е очертана с черен цвят и част от нея представлява дъга към имота на жалбоподателя.

При разпита си в с.з. на 01.09.2009 год. вещото лице Х. уточнява, че по принцип няма разлики в двата регулационни плана от 1904 год. и от 1987 год. досежно регулационната граница между имоти VІІІ-234 и ІХ, Х-233 в кв.27 по плана на с.Бреница. Уточнява, че разлика се явява само по уличната регулационна линия от 23.20 м. на 22.60 м.-разлика от 0.60 м, но тази разлика е само на "книга, на хартия", а фактическото състояние на имота в момента е, че лицето на имота е 23.20 м. С плана от 1987 год. е следвало да се намали лицето на имота, но в действителност не е намалено. За компенсация на намалението на лицето на имота към улицата, парцелът на жалбоподателя е уширен в средата, като с това уширение се покрива разликата от 23.20м до 22.60 м. Твърди, че в този смисъл няма придаваемо и отчуждаемо място, респ. не може да се говори за неприлагане на плана и за неуредени сметки по регулация. Прави извод, че обема и площта на парцела не се променят, незначителна промяна има в конфигурацията на имота, като отнетата площ от 0.60 м. към улицата е компенсирана с уширение  в средата, което покрива разликата. До такъв извод е достигнало и в.л. Ч. в изготвената от него и оспорена от жабоподателя експертиза /л.260-261/, според която няма промяна в границите на имота на жалбоподателя по плана от 1903 год. и по сега действащия регулационен план на с.Бреница, разликата между двата плана се явява само в мащабите.

Ето защо съдът кредитира с доверие и двете основни и двете допълнително изготвени експертизи като обективни, безпристрастни и съответни на останалите събрани по делото доказателства, които по съществото си досежно фактическите установявания не си противоречат, както и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Посредством  фактическите установявания в двете основни и двете допълнителни заключения, настоящият състав на съда прави извод, че между площта, разположението, конфигурацията и установената вътрешна регулационна граница между двата процесни имота не се установят различия и по двата одобрени регулационни плана-този от 1904 год. и този от 1987 год. В този смисъл не са  налице придаваемо и отчуждаемо места, поради което не може да се говори за неприлагане на дворищно регулационен план по смисъла на пар.8 от ЗУТ и неуредени сметки по регулация.

Различията в площта на двата имота и установената между тях граница, се явяват от изготвената кадастрална граница, утвърдена с кадастралния план на с.Бреница , утвърден със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца/л.471/, на основание чл.75, ал.1 от ППЗТСУ и решение на СТСУСА при ОНС с Протокол №3/07.05.1987 год. В утвърдения кадастрален план и видно от скици №153, 155 и 156/04.06.2009 год., за парцели VІІІ-234 и ІХ, Х-233 на л.418-420 от делото, които представляват извадка от действащия план от 1987 год., кадастралната граница между двата имота е очертана с черен цвят и част от нея представлява дъга към имота на жалбоподателя. В заключението си по т.6 на л.454 в.л. съобщава, че при проверка в Община Кнежа не става ясно от къде са взети данни за кадастралната граница между двата имота. В съдебното заседание на 01.09.2009 год. при разпита си в.л. съобщава, че липсват данни, от които да установи от къде произтича "тази дъга" /кад.граница/, как е определена, тъй като  липсва и материализирана граница на място. Такова установяване е направил и в.л. Ч., който в заключението си на л.261 е посочил, че в момента на огледа оградата между двата имота е компрометирана, т.е. на място не съществува граница между двата имота, същата не е материализирана на място. В.л. Х. *** се твърди, че кадастралната граница е изработена вследствие на самолетно заснемане, посредством аерофотоснимка, от където идва разликата между регулационната и кадастралната граници между двата процесни имота. Същите факти съобщава и Кметът на Община Кнежа в изпратеното до съда писмо  вх.№3862/28.10.2008 год./л.263/, но изготвените снимки от самолетното заснемане твърди, че не се съхраняват в Общината. Въз основа на съдебно удостоверение, жалбоподателят е положил усилия да се снабди с данни от самолетното заснемане, въз основа на което е изготвен кадастралния пан, но представената на л.545 оригинална снимка от Военнотопографска служба е изготвена в мащаб 1:25000 и не дава информация за отделните имоти, а за населеното място като цяло. Индиция, че одобрената с плана от 1987 год. кадастрална граница не е била материализирана на място и не е съставлявала имотна граница, е приложеният на л.263 по делото Протокол 9/28.06.1978 год. за дадена строителна линия и ниво на Щ. С. за построяване на гараж на регулационната линия, която съгласно плана е била и имотна граница. В заключението по т.3 на л.514 от делото в.л. е установило, че одобрения план от 1987 год. е изготвен на основание на геодезическо замерване границите на отделните парцели, отразени в приложената  извадка от карнета и заснемането от въздуха със самолети. Посочило е, че уличните и дворищните граници на УПИ VІІІ-234, посочени в карнета и измерени графично са : лице 22.60 м, в северната граница -22.50 м и дължините на дворищните граници -към УПИ ІХ, Х-233- 54.70 м, към УПИ VІІ-233-54.30 м, в средата между стопанската сграда и жилищната сграда-23.90 м, като при така оформените размери дворната площ е 1261 кв.м. /за сравнение-площта на имота по плана от 1904 год. е 1260 кв.м., и по НА №78/1964 год. е 1260 кв.м./. С оформянето и одобряването на кадастралната граница с плана от 1987 год., представляваща дъга пред жилищната сграда в УПИ VІІІ-234, параметрите на този процесен имот се променят както следва: кадастралната граница е с площ 25.125 кв.м., която след приспадане от площта, определена между регулационните линии на УПИ VІІІ-234, е 1236 кв.м. / т.3 от заключение на л.514/. Следователно, до изменението на плана от 1987 год. и одобряването на кадастралната граница, пространственият обхват на правото на собственост се е лимитирал от дворищно-регулационните линии, които са очертавали границите на процесните парцели и правото на собственост. С одобряването на тази кадастрална граница/ представляваща дъга към имота на жалбоподателя/, ситуирана не по регулационната такава, се намаляват площта и конфигурацията на УПИ VІІІ-234 в сравнение с плана от 1904 год., с нотариалния акт за собственост и с плана от 1987 год. досежно утвърдената регулационна граница.

Ето защо и от всичко изложено за съда се налага извод, че се касае за  одобряване на кадастралния план, утвърден със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца/л.471/ досежно кадастралната граница между процесните имоти, в нарушение на материалния закон, без отчитане правата на собственост на страните по документите им за собственост. Т.е. при изработването на плана от 1987 год. е използвана кадастрална основа, която не отговаря на действителните граници на имотите, установени с нотариални актове за собственост и с влязъл в сила регулационен план, по отношение на които не е установено да има придаване и отчуждаване по регулация.

Не се спори между страните и се установява от приложеното писмо и списък на лицата, обжалвали горната заповед на л.181 от делото , че нито жалбоподателят в настоящото производство, нито заинтересованата страна, са обжалвали същата в установения от закона срок и последната е влязла в сила и е станала стабилен административен акт.

            Следователно, одобреният и влязъл в сила  кадастрален план може да бъде изменен  единствено по реда на чл.53, ал.1, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като кадастралния план се измени поради наличието на грешка в същия, тъй като имотните граници не отговарят на регулационните линии съобразно плана от 1987 год.

            Съгласно чл.41, ал.2, т.1 от ЗКИР, при изработването на кадастралните карта и регистър, данните за вещните права и за актовете, които ги пораждат или удостоверяват, се черпят от регистрите към действащите карти и планове. Обжалваният кадастър е следвало да бъде одобрен въз основа на последният действащ регулационен план - този от 1987 г, и въз основа на данните от актовете за собственост. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР,  границите на поземлените имоти, предмет на кадастъра, се установяват : а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3-нотариален акт / в случая липсва материализирана на място граница/; б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите/ данни за такива също не се установяват в общинската администрация/; в) от изображението върху одобрена кадастрална карта; г) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 /това са  карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, които имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31- в случая това е одобрения регулационен план от 1987 год., изработен на основание отм. ЗТСУ/.

Както беше отбелязано, от доказателствата по делото се установява, че на място липсва материализирана граница между двата имота, също липсват работни материали, изготвени в предварителна техническа процедура, поради което базата за определяне на кадастралната граница следва да бъде отразената регулационна граница върху действащия и влязъл в сила регулационен план, одобрен със  Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца.

         Материалноправното основание за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра се съдържа в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а процедурният ред за установяването им е разписан в ал. 2 и ал. 3 на същия законов текст, по смисъла на които грешките се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а в случай на спор за материално право относно действителната кадастрална граница между имотите този спор се решава по общия исков ред преди издаването на заповед за отстраняване на грешка в кадастралната основа. Кметът на община Кнежа е бил сезиран с искане от собственика на УПИ VІІІ-234 К.Ц.Й. за отстраняване на грешка в кадастралната граница между имоти ІХ, Х-233 и VІІІ-234 в кв.27 по плана на с. Бреница. Кметът не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което е налице мълчалив отказ от произнасяне. От придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда / на л.16-17 от делото/ се установява, че мотив за непроизнасяне е постъпила Молба вх.№94-00-514/13.04.2006 год. от заинтересованата в настоящото производство страна Т.Я., от която според Кмета на Общината било видно, че между двамата съществува спор за местоположението на границата между двата съседни имота, т.е. липсва съгласие от съседа за поправка  на кадастралния план, което сочи на наличие на спор за имуществено право. Административният орган е посочил, че в тези случаи, на основание чл.53, ал.2, т.2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. 

         Постановеният отказ с тези мотиви, макар съдържащи се в друг акт,  е законосъобразен, по следните съображения:

         Непълнотите и грешките се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, какъвто акт не е съставян от общинската администрация. Целта на установяването на място на грешките в кадастралните граници е именно да се установи дали има съвпадане на волите на собствениците на съседните имоти досежно местоположението на границата между двата имота.      

         Видно от  становище/наречено жалба/ на л.415 / Т.Я. е поискал регулационната линия  между двата имота да бъде ситуирана по влезлия в сила и действащ регулационен план от 1987 год. Пълномощникът на жалбоподателя в съдебното заседание  на 01.09.2009 год. е изявила претенция регулационната линия между двата имота да съвпадне с тази по регулационния план от 1904 год. и по покупко-продажбените документи, по които границите са прави, като не се е съгласила със становището на вещото лице, изразено в съдебното заседание, че няма разлика в квадратурата по новия и стария регулационен план, защото е записано от него , че е 54.70 кв.м., а в последното заключение пише 54.20 м. В Становище на л.527 от делото жалбоподателят отново е изразил несъгласие с "изказванията на вещото лице в съдебна зала", че няма придадено и отчуждено място, като претендира, че посочените от вещото лице 0.65 м са притежавани от собственика на УПИ VІІ-238 и не желае да бъде компенсирана със същите като уширение . Твърди, че е незаконно да вземат от неговата земя и да го компенсират със земя от друг имот. Аналогични възражения и несъгласие с фактическите установявания по делото се съдържат и във възражението на л.537 и сл. от делото и в представената по делото писмена защита.

С оглед на горното може да се направи извод, че липсва съвпадане на волите на жалбоподателя и заинтересованата страна относно  установените по делото посредством фактическите констатации в заключенията на вещите лица обстоятелства, че между площта, разположението, конфигурацията и установената вътрешна регулационна граница между двата процесни имота не се установят различия и по двата одобрени регулационни плана-този от 1904 год. и този от 1987 год. В този смисъл и независимо от становището на вещото лице Х.,***. на 01.09.2009 год., че при съвпадане на имотната граница с регулационната линия, утвърдена с плана от 1987 год. лицата и площта на имотите ще бъдат съобразени с правата на собственост на страните от една страна, и от друта, няма да се засегнат извършени застроявания в нито един от двата имота, е  налице спор между страните досежно конкретното местоположение на имотната граница и е налице спор за материално право.  Когато грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Настоящият съд не е компетентен да разреши спора за материално право, той се решава по общия исков ред. Ето защо, като се е позовал на наличие на "спор за имуществено право", какъвто се установява и по данните от делото, административният орган е постановил един законосъобразен отказ в съответствие с повелята на чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, който следва да се остави в сила, а жалбата против същия-да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, изр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.Ц.Й. ***Х. ***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Кнежа за изменение на влязъл в сила кадастрален план на с.Бреница, общ.Кнежа,  одобрен със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца, досежно имотната граница между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ, Х-233 в кв. 27 по плана на селото.

Решението може да се оспорва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението

         Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                     

                                                                  СЪДИЯ: