ПРОТОКОЛ

 

Година 2021                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ОСМИ състав

На двадесети януари две хиляди двадесет и първа година         

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАРИНСКА

 

 

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРИНСКА

Административно дело №  983 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 11,27 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „ДА ФИНАНС“ ЕООД, редовно призован, представител не се явява.

ЗА ОТВЕТНИКА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“ – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, се явява юрисконсулт И. Р. с пълномощно от днес.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно уведомена, представител не се явява и не изразява становище за встъпване в настоящото производство, съобразно дадената възможност.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ЮРИСКОНСУЛТ Р. – Няма пречки да се даде ход на делото.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА  ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва постъпила жалба от „Да Финанс“ ЕООД, чрез адв. Е. против РА № Р04000419008624-091-001 от 28.07.2020 г., потвърден с решение № 162/16.10.2020г. на директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, въз основа на който органите по приходите са извършили допълнително облагане на жалбоподателя с ДДС в размер на 195 583 лв., дължим за периода 30.08.2018 г.–31.12.2018г. и лихва за забава в размер на 32 648,67 лв., или общо сумата от 226 819,02 лв.

С определение № 1718/18.11.2020 г. съдът е конституирал страните в настоящото производство, разпределил е доказателствената тежест между тях, приел е писмените доказателства и е дал допълнителна възможност на същите да представят и сочат допълнителни доказателства във връзка с техните твърдения и разпределената от съда доказателствена тежест.

Съдът докладва постъпило писмо с вх. рег. № 6411/09.12.2020 г. от страна на ответника, с което изрично се заявява отново, че жалбата на „Да Финанс“ ЕООД е неоснователна и е представено доказателство, записано на електронен носител, с копие за ответника, електронни документи от преписката по опис. Приложена е също справка от НБД „Население“ ЕСГРАОН, от която са видни постоянния и настоящ адрес на Ц. Г. Ц. в Република България. Представена е също заповед № 1090/15.10.2018 г. и заповед № 236/28.02.2020 г. на ТД на НАП Велико Търново.

Със същото изявление от страна на ответника е извършено оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК истинността на декларацията, представена от името на шейх  . А. Ш., като са изложени допълнителни твърдения.

Писмените доказателства към писмото са находящи от лист 477 до 480 от дело, като дискът – електронен носител, на който са записани посочените в писмото писмени доказателства се нахожда на лист 483 от делото.

С резолюция  № 5239/09.12.2020 г. съдът е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни направеното по т. 5, докладвано по-горе, оспорване истинността на тази декларация като посочи изрично какво се оспорва – съдържанието или подписа на декларацията. Съобщението е редовно връчено на ответника.

Съдът докладва постъпила молба от ответника с рег. Вх. № 6661/18.12.2020 г., в която посочва, че се оспорва автентичността на подписа, положен в декларацията от името на шейха – А. А. Ш. както и съдържанието, разбираемо като вярност.

С оглед направеното уточнение, съдът с резолюция № 5430/22.12.2020 г. е постановил връчване на молбата, ведно с уточнението на жалбоподателя за становище.

В отговор, съдът докладва, постъпило писмено становище от страна на жалбоподателя с вх. рег. № 266/18.01.2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което посочва, че ще се ползва от писменото доказателство, като се излагат съображения, че оспорването на практика касае само подписа на декларацията, но не и нейното съдържание. Моли съда да допусне и съдебно-почеркова експертиза по реда на чл. 195 от ГПК.

ЮРИСКОНСУЛТ Р. – Уважаема госпожо съдия, отново заявявам, че оспорвам жалбата, депозирана от „Да финанс“ ЕООД. Не възразявам да бъдат приети представените с административната преписка и всички допълнително представени от нас писмени доказателства и електронни носители. Поддържам направеното оспорване от юрисконсулт В., така както е направено, като по отношение на становището, депозирано на адв. Е. ще изложа следните съображения: На първо място неоснователно се квалифицира оспорването по чл. 193 от ГПК на документи, които са част от административната преписка и вече са приети от съда като злоупотреба с процесуални права. Нормата на чл. 193 се съдържа в процесуалния закон, регламентиращ реда за провеждане на съдебното производство и тази правна норма е неприложима в ревизионното производство или в последствие във фазата на административното обжалване, както се опитва със становището да вмени адв. Е.. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори документ най-късно със съдопроизводственото действие, с което е представен, каквото сме направили в настоящия случай. Следва да се посочи, че тази правна норма не изисква оспорващият да мотивира основанието, на което оспорва документа, а трябва да конкретизира дали оспорва автентичност на подписа и вярност на съдържание, каквото в случая не са направили. На следващо място считам, че неоснователни са изложените възражения, че приходната администрация, в хода както на ревизионното, така и в последствие по време на административното обжалване, не е оспорила процесната декларация, а всъщност изгражда своите правни изводи именно върху нея. В тази връзка искам да посоча, че мотивите на ревизионния акт и ревизионния доклад, както и мотивите на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново в потвърдителното решение, тази декларация подробно е обсъдена именно защото приходните органи са изпълнили задължението си по чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Изрично е посочено защо тази декларация не се кредитира от органите на приходите, вкл. и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ е посочена нормата на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, в която изрично са изброени обстоятелствата, при които се допускат писмени обяснения от трети лица, каквото всъщност по същество представлява оспорената от нас декларацията. В хода на настоящото производство писмени обяснения не могат да бъдат допуснати, тъй като ГПК не предвижда такъв способ за доказване на факти и обстоятелства. Но доколкото тази декларация е представена още в хода на ревизията и както вече споменах е обсъдена, считам че е налице основание от наша страна да бъде оспорена. До колкото казах вече, че ние като страна не следва да мотивираме защо оспорваме същата, считам че е неоснователна претенцията на адв. Е. в хода на настоящото съдебно заседание да бъдат направени уточнения по въпроси, които той изрично поставя във становището си. В този смисъл аз ще моля да откриете производство по оспорване и в случай, че направите същото, заявявам, че не се противопоставям доказателствената тежест да бъде разпределена върху жалбоподателя, както и да бъде допусната поисканата със становището съдебно-почеркова експертиза.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с допълнителното становище, докладвани по-горе писмени доказателства, както и представения диск, като електронен носител, в качеството му на веществено доказателство. Същият е поставен в бял плик на лист 483 от делото.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства по опис с молба вх. рег. № 6411/09.12.2020 г. от страна на ответника.

ПРИЕМА като веществено доказателство представения диск, находящ се на  лист 483 от делото. Същият е поставен в бял плик с надпис на самия диск „към АХД № 983/2020 г. по описа на АС Плевен, „Да Финанс“ ЕООД, 01.12.2020 г.“

По отношение на направеното оспорване на автентичността и истинността на представената декларация, находяща се в заверено копие на лист 205–206 на английски език и в легализиран превод на лист 203-204 от том 1 на делото, съдът намира следното:

Искането за откриване производство по оспорване на същата, по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е основателно и следва да бъде уважено, като производство по оспорване бъде открито както по отношение автентичността на подписа, положен за декларатор за шейх А. А. Ш., така и по отношение на нейното съдържание.

Съдът намира, че представената декларация по административната преписка от страна на жалбоподателя има качеството на частен свидетелстващ документ и в този смисъл може да бъде оспорена верността на нейното съдържание.

Съдът не споделя изложените от страна на жалбоподателя правни твърдения, че същата не разполага с материална доказателствена сила, а с такава разполагат единствено официалните документи, поради което материализирането с нея волеизявление не може да бъде оспорвано по реда на чл. 193 от ГПК.

Съдът счита, че неистински по своето съдържание може да бъде и частен свидетелстващ документ.

До колкото предмет на оспорване е и авторството на представената в заверено копие декларация, то следва да бъде указано на жалбоподателя, че следва да представи същата в оригинал, като му бъде указано, че при непредставяне на декларацията в оригинал в едноседмичен срок от датата на съобщението, същата ще бъде изключена от доказателствата по делото.

Следва да бъде указано на жалбоподателя, че съдът ще се произнесе по искането за откриване производство по оспорване автентичността и съдържанието на декларацията след представяне на същата в оригинал.

Водим от горното съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи оспорената декларация, находяща се на лист 202 – 206 вкл. от делото на английски език и в легализиран превод, в оригинал, като му УКАЗВА, че при непредставяне в указания срок на оригинала на оспореното писмено доказателство, същата ще бъде изключена от доказателствата по делото.

УКАЗВА на страните, че съдът ще се произнесе в нарочен съдебен акт по искането за откриване производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК след представяне на оригинала на оспорената декларация.

За събиране на допуснатото от съда доказателство, съдът намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и ПРЕДЛАГА като дата за следващото съдебно заседание 25.02.2021 г. или 15.03.2021 г.

ЮРИСКОНСУЛТ Р. –  За 25.02.2020 г. не ми е удобно, тъй като имам дело във Велико Търново.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 15.03.2021г. от 11,30 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес. Да се изпрати нарочно съобщение до жалбоподателя с дадените по-горе указания.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,56 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: