ПРОТОКОЛ

Година 2021 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ СЪСТАВ

На четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 1041 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 09,34 часа се явиха на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Зърнени храни – ДМ“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Б. *** с пълномощно на л.36 от делото.

ОТВЕТНИКЪТ Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД „Фискален контрол“ – ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ Б.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Делото е образувано по жалба от „Зърнени храни – ДМ“ ЕООД град Долна Митрополия, против Заповед № 10921 от 6 ноември 2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД „Фискален контрол“ – ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект на автостанция, находяща се в град Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта, на основание чл.186 ял.1 т.1 б.“б“ от ЗДДС.

В изпълнение на съдебно разпореждане жалбоподателят е внесъл държавна такса за образуване на делото и е представил платежния документ по делото. Потвърдил е действията по подаване на жалбата на нейния подадел, с което пречките за движение на производството са отстранени.

С писмо вх.№ 6232 от 30 ноември 2020 г. е представена преписката по издаване на оспорената заповед.

АДВОКАТ Б.: Поддържам жалбата Да се приемат доказателствата, които са приложени. Нямам нови доказателствени искания. Доверителят ми няма връчено наказателно постановление към настоящия момент.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към писмо вх.№ 6232 от 30 ноември 2020 г. писмени доказателства, както следва: придружително писмо № 41 от 30.10.2020 г.; жалба № 15543 от 27 ноември 2020 г.; пълномощно; заповед за налагане на ПАМ Заповед № 10921 от 6 ноември 2020 г.; АУАН F578809 от 06 ноември 2020 г.; протокол за извършена проверка № 0292943 от 27.10.2020 г.; заявление № 00002950948 от 20.10.2020 г.; блок схема; приложение 1 към заявлението за проверка; блок схема; договор 075 от 09 август 2020 г.; свидетелство за регистрация на фискално устройство от 07.10.2020 г.; паспорт; гаранционна карта; протокол за монтаж, ведно с фискален бон; документ, удостоверяващ смяна на фискална памет; фискални бонове; дневни финансови отчети; блок схема от 27.10.2020 г.; декларация от С. Ц. от 27.10.2020 г.; заповед № ЗЦУ-1148 от 25 август 2020 г.; заповед № ЗЦУ-1157 от 27 август 2020 г.; удостоверение за актуално състояние на жалбоподателя.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към молба вх.№ 6415 от 09.12.2020 г. писмени доказателства: пълномощно; квитанция за платена такса за образуване на делото.

АДВОКАТ Б.: Моля да приключите съдебното дирене.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

АДВОКАТ Б.: Уважаема госпожо съдия, от името на доверителя ми моля да уважите жалбата и отмените като незаконосъобразна атакуваната от него заповед за прилагане на принудителни административни мерки. Считам жалбата за основателна. Изложил съм подробни съображения в жалбата, за процесуална икономия няма да преповтарям тези, които са свързани с липсата на нарушение и за маловажността на нарушението. Поне за мен, само това да отбележа, е спорно дали има извършено нарушение, предвид очевидната колизия в текстовете на чл.11 ал.8, чл.11 ал.11 и чл.16 от Наредба № Н-18 от 2006 г. Не е справедливо от правна гледна точка доверителят ми да носи отговорност за тази неяснота в нормативната уредба и да му бъде вменявано виновно поведение при условие, че той стриктно е изпълнявал разпоредбата на чл.11 ал.7 и 8 от Наредбата за въвеждане в експлоатация на ЕСФП. Ние смятаме, че няма съставомерно нарушение, а и да има такова, то е абсолютно формално и на основание чл.28 такова не подлежи на санкциониране при явна маловажност на това нарушение. Очевидно ПАМ няма как да бъде наложена. Налагането й, което е факт, е явно незаконосъобразно и портиворечащо на материално-правните разпоредби. Нашето становище е, че при конкретните обстоятелства по делото принудителната административна мярка не съответства на целта на закона. Посочил съм защо. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се налагат единствено с цел да бъде предотвратено или преустановено административно нарушение и да бъдат предотвратени, респективно преустановени вредни последици от такова нарушение. Отнесено към разглеждания случай, изхождайки от тази законова дефиниция, това означава, че принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.Б от ЗДДС – запечатване на търговски обект, забрана за достъп до него, ще има смисъл, логика и правно основание и ще отговаря на целта на закона, ако с налагането ще бъде преустановено или предотвратено извършване на административно нарушение, от което ще настъпят вреди за фиска или ще бъде предотвратено бъдещо данъчно нарушение, от което ще биха настъпили вреди за фиска. Конкретните обстоятелства по казуса изобщо не дават основание да се направи извод в тази насока. Действително чл.186 от ЗДДС ал.1 б.“б“ предвижда, че ПАМ запечатване на обект и съответно забрана за достъпа до него, се налага на лице, което не спазва реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискални устройства или интегрирани автоматични системи за управление на търговската дейност. Съгласен съм, че такава мярка следва да бъде наложена когато има съществено нарушение, което реално да създава опасност за фиска и което трябва да бъде предотвратено, за да не могат да настъпят в бъдеще вреди за фиска. От днешното разглеждане на случая и специално от съдържанието на Наредба Н-18 от 2006 г., това означава, че такова съществено нарушение ще бъде примерно такова, когато ЕСФП е въведено в експлоатация, т.е. чрез нея се извършват фискални продажби, без тя да е преминала предварителни изпитания или без да е свързана с НАП. Тогава наистина нарушението ще е съществено, съществено ще нарушава правилата за въвеждане в експлоатация на ЕСФП и трябва да бъде наложена ПАМ, за да бъде предотвратено, по-точно преустановено нарушението и да бъде предотвратено настъпването на вреди за фиска. Това конкретно нарушение обаче, което е вменено на „Зърнени храни – ДМ“ ЕООД, не е от категорията на тези, които могат да доведат до настъпването на каквито и да е вреди за фиска. Това подробно сме го обяснили в жалбата. На практика приемаме, че задължението по чл.16А в конкретния случай е съществувало. Неговата цел при внимателния прочит на разпоредбата на наредба Н-18, неговата практическа цел е тази, да уведоми, че е приключила процедурата по чл.11 ал.1-7 от Наредбата, за да може НАП да пристъпят към последващо изпълнение на процедурата по чл.16 ал.4, която касае одобрението на блок схемата на търговския обект. Това обстоятелство, че ЕСФП вече е въведено в експлотацаия и е вече одобрено, е служебно изведстно, т.к. те са огран, който издава свидетелство, въз основа на което системата е въведена в експлоатация. Парадоксът е, че това обстоятелство е известно служебно на НАП, т.к. системата е фискализирана, т.е. тя е свързана с НАП, отчита всяка една търговска продажба и подава данните от тези търговски продажби в НАП. При условие, че това обстоятелство, че системата вече е въведена в експлоатация е изведстно на НАП, които следва извършат проверката, повече от категорично сочи, че подаването на заявление по чл.16а ал.1 се явява абсолютно формално и лишено от всякакво правно отношение. Защо е предивдено, никой не може каже. То е лишено от практическа логика и практически смисъл. Наред с това, подаване на заявлението по чл.16 ал.1 след регистрацията на ЕСФП, т.е. забавеното му подаване, каквото в случая се твърди, обективно няма как да доведе до настъпването на каквито и да е вредни последици за фиска. Не става въпрос за въвеждане в експлоатация на ЕСФП, което не е минало през изпитание и което не е одобрено, не става въпрос за ЕСФП, което не е фискално свързано с НАП, напротив – става въпрос за ЕСФП, което е одобрено, минало е през изпитание, въведено е в експлоатация и регистрация и е в постоянна връзка с НАП, постоянно подава информация и отчита данни пред нея. Поради това несвоевременното и забавено изпълнение на задължението по чл.16А ал.1, ако хипотетично се приеме, че съществува в конкретната хипотеза, отново се явява без всякакво правно отношение и без всякаква логика. При тези обстоятелства, най-вече това, че в случая конкретното неизпълнение на задължението в срок не е целяло укриване на продажби и приходи, съответно увреждане на фиска, съответно от това не са могли настъпят, нито обективно са настъпили вреди за фиска, се поставя резонно въпроса дали това задължение не е формално и заслужава ли заради него да бъде наложена ПАМ – запечатване на търговски обект. Очевидно е, не е това целта на закона. Поради това нашата теза, изложена в жалбата е, че при всички тези обстоятелства, които изброих, че нарушението, заради което се налага това неизвършващо се и е с давност преди констатацията му, че то вече е отстранено на практика, защото блок схемата, заради която се подава това заявление, вече е одобрена по време на налагането на принудителната административна мярка от НАП, че от нарушението не са настъпили, нито настъпват, нито биха могли в бъдеще да настъпят вреди, че ЕСФП, предмет на нарушението, е преминала на проверка за съответствие, че е регистрирана от НАП, преминала е през съответните проверки, редовно отчита търговски продажби в обекта, в който е монтирана, подава информация за тези продажби и отчита приходи от тях пред НАП. От всички тези обстоятелства ясно и категорично се установява, че в случая липсва както нарушение, което да бъде преустановявано и предотвратявано, така и вреди от такова, които да са настълили или за могат да настъпят в бъдеще. Тоест липсва както фактическа, така и правна нужда от налагане на принудителна административна мярка. При липса на увреждане на фиска е видно, че прилагането на ПАМ реално не цели предотвратяване и преустановяване на вредни последици от него, а преследва други цели. Посочил съм, че ПАМ не е средство за санкциониране на нарушителя, той е само средство за ограничаване неговите действия, каквото не се налага в случая по изложените съображения. При това положение са налице всички основания да твърдим, че разглежданият случай е приключил при несъответстние на ПАМ с целта на закона. Поради това считам този административен акт за незаконосъобазен. Моля в този смисъл да постановите решението си. Моля да ни присъдите направените по делото разноски, за които представям списък по чл.80 от ГПК.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09,53 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: